17 септември 2020 г.

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 5

CAMPER TRIP 2019

Ирландска обиколка: Северна Ирландия и Ирландия (Ейре)




   Ден 42-ри, 08.07.2019

Днес ни очаква поредният, изпълнен с предизвикателства и неизвестности ден.



Пътуваме далеч от утъпканите туристически пътища, в самия край на Европа, на западния бряг на Ирландия, в едно от най-красивите и недокоснати местенца, които могат да бъдат намерени - Connemara (Конемара). Името се асоциира повече с известното малцово уиски, отколкото с туристическата атракция.
Connemara се намира в Западната част на Ирландия, между Killary Harbour и заливa Kilkieran (Килкиран), на запад от град Galway (Голуей). Разделя се на Северна и Южна Конемара, като в средната част остава планинската верига с интересното име Twelve Bens (Дванадесете кърфици), висока 730 метра. Северният бряг е най-дивата част на Конемара, с панорамни гледки на океана и единствения фиорд в Ирландия - Killary Harbour (Килари Харбър), със стръмни хребети, гледащи към безбройните езера и огромните заблатени местности. В южната част се намира Connemara National Park (Националния парк Конемара), а още по на юг от него остава един от по-голямите градове в този район – Clifden (Клифден).
Конемара е земя на езера и реки, торфените тресавища и планини. Земя на малки селища, където келтският е все още говорим език и където малко неща са се променили от древни времена. Това, без съмнение, е най-дивата и романтична част на Ирландия. Тук облаците се променят постояноо и придават специфичен облик на хълмовете, езерата и блатата. Трудно е да се определи какво е Конемара. Не е град, нито пък долина. Съставлявайки западната третина на графство Голуей, Конемара някога е била част от най-голямото частно имение в Ейре. Прочетох нещо, което много ми хареса като определение - сурово поетична област на Голуей, част от Ейре. Нека бъде така.


 
 
 
 
 
 
 
 

Connemara National Park (Националният парк Конемара) е eдин от шестте национални парка на Ирландия. Резерватът Конемара има 7000 акра обширни мочурища и върхове, разположени сред остри скалисти върхове.
Открит е за посетители през 1980 г., след като земя, която преди това е била частна собственост, е дарена на ирландското правителство.


 
 


Най-популярната разходка в Националния парк Конемара е разходката до върха на Diamond Hill (Диамантения хълм). Добре поддържана пътека, започваща от центъра за посетители, води до върха (Upper Diamond Hill). Оттам се разкрива страхотна гледка към долината Kylemore и планината Twelve Bens. При късмет с времето може да се види и Атлантическия океан. Обиколката е около три часа.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Продължаваме по Connemara.
Минаваме край далечни и непознати градчета.


 

Westport (Уестпорт) - третият по големина град в окръга, един от най-добрите градове за посещение в графство Майо, с награди за „Най-добрия град за живеене на Ирландия“.

 
 
 
 
 
След кротичката Connemara поемаме към Achil lIsland (Остров Ахил) - най-големия остров в Ирландия. Разположен е на западния бряг на окръг Майо, заема площ от 57 квадратни мили. Дължината му е 24 км, а ширината – 19 км. Той е вторият най-населен остров Ирландия с население от 2700 души, като голяма част от миграцията към острова се осъществява през 17-ти и 18-ти век. Остров Ахил е свързан с континента с Michael Davitt Bridge (моста Майкъл Давит), изграден между Achill Sound и Polranny (Ахил Саунд и Полани) в графство Майо. 
 
 

Селата на Choire, Gob, Dooagh, Dooega, Keel и Dooniver са едни от центровете на населението на острова.
Крайната ни цел е заливът Keem Bay (Ким) на Атлантическото крайбрежие на острова - един от петте му плажа със Син флаг.
Минаваме през красивите селца на Ахил – чисти и подредени, с бели къщички със сиви покриви накацали по склоновете. Нещо тук ми напомня за любимата Андалусия.

 
 
 
 

 
 
 
 
 
 

Изкачваме се по висок хълм, по много тесен път, виещ се по ръба на морските скали. Става все по-адреналиново. Серпантините от остри завои от почти 180 градуса са истинско изпитание за шофьорите. За пътниците е малко по-лесно – те просто затварят очи, колкото и да им се иска да да погледнат надолу към красотите. С приближаването на залива Ким (Keem Bay) пътят се врязва в стръмния склон на планината над морето и се спуска под ъгъл от 45 градуса с почти вертикална скали без пътни прегради и с повсеместно присъствие на овце. Към всичко това прибавяме и лошото време – дъжд, мъгла, вятър. 









Но, връщане назад няма, поне от това място. Леко успокоение се прокрадва, когато зърваме Keem Bay. Гледката си заслужава. Тропическа красота, тюркоаз, бистра вода, сребрист пясък. 

 
 
 
 
 

Но температурата далеч не е тропическа. Ето как изглеждаме, показвайки се от кемпера. Ще ни издуха. А местните наричат това свеж океански ветрец.


Жителите на най-западния остров на европейското крайбрежие имат необичайна традиция за посрещането на Нова година. Около 16:30 часа на последния ден от годината те изпращат Слънцето, а един час преди полунощ започват концерти на духови оркестри.
 


Много ни се иска да останем на това място за нощуване, но уви, няма как. Наслаждаваме му се малко от кемпера, въоръжавайки се с малко смелост – предстои ни връщане.
Слава Богу, слизаме живи и здрави.

Задаваме координати на предвиденото място за нощуване. Отлично попадение – малък кемпер стоп около Ballina, на брега на езерото lough Сonn – тих, с всички удобства за обслужване на кемпер, безплатен.
GPS: 54.093761, -9.299188
 



 



Настаняваме се перфектно. Здравецът Здравко е изнесен да дишне въздух и поеме влага.


Даже са ни останали и малко сили за вечерна разходка край езерото.

 
 
 
 
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар