От София през Северозапада, покрай Дунава до Черно море

  CAMPER TRIP 2021

Вече повече от една година сме като затворници. Ковидът не иска да си отива. Вилнее, поразява. Отиват си близки и приятели. Всеки ден едно и също – злокобна информация за разболели се, в реанимация, починали. Нервно, подтискащо, взривяващо. Светлина в тунела няма!
Но ние си имаме нашата къщичка на колела и можем да пътуваме сравнително безопасно. Решено!
Оставяме настрана дебелите папки за планирания Camper Trip 2021 по Северна Европа. Правим бърз план за разходка из България и на 10 май потегляме.
Няма такова щастие! Ние пак сме на път!
Посоката този път е различна – северозапад.

Скалното образувание "Джуглата"
Намира се близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този природен феномен, образуван от червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава. Изграден е от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър.
"Джуглата" е обявена за природна забележителност през 1964 г.

Вазовата екопътека
Започва от голям паркинг в село Заселе и завършва при рибарнока в с. Гара Бов (или обратно – от Бов до Заселе).

Тръгваме покрай дълъг бял парапет, който води до голяма поляна и мост, минаващ точно над водопад Скакля. Спираме на всеки метър за снимки, защото се открива невероятна гледка към Искърското дефиле. 
Нататък пътеката става стръмна и върви на зиг-заг.

В подножието на водопад Скакля.

Тук е приблизително средата на маршрута. Не стигаме до края на пътеката, но тази порция красота ни е достатъчна.

Лакатнишки скали
Намират се в Западна Стара планина, Природен парк „Врачански Балкан”.
Лакатнишките скали са голям карстов масив, издигащ се на левия склон на Искърския пролом, над с. Гара Лакатник. Скалите са изградени от варовици и пясъчници и достигат на височина от 250 м. над коритото на р.Искър.
Местността е кръстена така заради завоя, който прави реката в основата на скалите, приличащ на сгънат лакът. В продължение на милиони години, скалният венец е ерозирал под влиянието на различни климатични фактори. Това е довело до образуването на редица интересни скални образувания, провокиращи въображението на туриста.

В карста са се образували множество пещери и скални ниши. Тук е третата по дължина пещера в България – Темната дупка, дълга 9000 м.
Освен за пещерняците, Лакатнишките скали са любимо място и за любителите на скалното катерене. С големия си брой различни по дължина и трудност маршрути, скалният венец е един от най-популярните катерачни обекти в България.

Карстов извор „Житолюб“
се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка на 8 м. от нивото на р. Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната. Формира се от реките Петренска и Пробойница. Те преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в него в подножието на скалите, а от там се оттичат в река Искър. Дължината на притока е 59 метра и затова има твърдения, че „Житолюб“ е една от най-късите реки в България. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда.

Около извора са разположени ресторант и изкуствено езеро.

Комплекс Дядо Йоцо, с. Очин дол
43.088478, 23.474963
Комплексът датира от 2005 г. Намира се близо до автомобилния път, водещ към с. Очин дол. комплекс „Дядо Йоцо”. Основна забележителност тук е 5-метровата скулптора на Вазовия герой дядо Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа”. Скулптурата е изработена от бял врачански камък.

Наоколо има красива цветна градина, панорамна беседка и механа.

Впечатляващ е хълмът на дървените фигурки.

Манастир "Седемте престола"
43.000344, 23.472698
Един от най-интересните манастири по българските земи - "Седемте престола", известен още като Осеновлаският, е разположен на 5 километра южно от гара Елисейна.
Сгушен е в пазвите на Балкана сред великолепна природа, на една от извивките на Габровница, в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население "Латинско кале".
Манастирът е функциониращ и посреща гости. Ограден е от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплексът включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители.
Манастирът има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя.

Наблизо има и лековито аязмо.

Тук е погребан писателят Светлозар Димитров - Змей Горянин.

Черепишки манастир "Успение Богородично"
43.094275, 23.614872
Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман. Съществуването на светата обител се свързва със средновековен град, близо до феномена Ритлите, с името „Коритен град“. Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка, състояла се в района, на цар Иван Шишман с турските нашественици. Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван неколкократно.
В началото на 17 век манастирът е възстановен с помощта на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква. В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важно просветно средище. През 1797 година тук намира убежище Софроний Врачански. Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета.
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Вазов и Алеко Константинов.

Природна забележителност Ритлите
уникален скален феномен Името идва от „ритла”, което означава странична преграда на волска кола. Ритлите представляват няколко успоредни, продълговати и тънки скали. Намират се в северната част на Искърското дефиле (на левия бряг на река Искър), близо до село Лютиброд (община Мездра).
На десният бряг Ритлите достигат до скалата Шишманица. Там героинята на Вазов от „Една българка”- баба Илийца преминава през река Искър. На запад се намира Рашов дол, където през 1876 година са загинали в битка 10 Ботеви четници.
Площта на Ритлите възлиза на около 123,3 хектара. Дебелината на скалите е от 3 до 7 метра. Височината им достига до 80 метра над река Искър, а дължината между 200-400 м.

На брега на река Искър е изграден Парков комплекс „Баба Илийца”. Част от него е възстановката на ладията на героинята от Вазовия разказ „Една българка”.

Къщата-музей „Баба Илийца“
се намира в центъра на село Челопек, по пътя за връх Околчица. През 2003 г. къщата на баба Илийца е възстановена и превърната в музей от инициативен комитет от родолюбиви българи, кметството на село Челопек, община Враца и Мемориален комплекс „Ботев път“.

Околчица
(познат също като Вола) е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, в Националния парк „Христо Ботев“ (на около 20 km югоизточно от Враца).
На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.
През 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета тук е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст.
В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер.

Проход Вратцата
е символ на град Враца и се свързва с името на града. В средновековието е наричан Вратица. Обявен е за природна забележителност през 1964 год. и се простира върху площ от 2 ха. Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. и са най-популярният алпийски обект в България.

Много приятна среща с братовчедките от Враца, за жалост, с една от тях – последна. Малко по-късно тя стана жертва на Covid.

Пещера Леденика
43.204551, 23.490346
Една от най-посещаваните пещери в България.
Дължината й е 320 м. Входът й е разположен на 830 м надморска височина в най-ниската част на Леденишкия увал.
Приема първите посетители през 1961 година.
Дължи името си на изключителната ледена украса - ледени сталагмити, сталактити и сталактони, образуващи се в първите две зали през зимата. Със своите многобройни образувания, фигури и драперии пещерата е една от най-красивите в страната.
Има 10 зали. Най-популярна е Концертната зала. Ежегодно в нея се провеждат подземни пещерни концерти.

Около пещерата има открита сцена мини парк с детска площадка и приказни статуи.

Интересно, но малко известно

Пещерата с дървото край село Ботуня
43.286392, 23.351308

Една малко позната природна красота. Mалка пътечка, в края на селото, покрай гробищата, води до нея.

Стръмничко е, но е кратко и се преодолява бързо. Това, което се вижда там си заслужава всички усилия.

Пещерата с дървото до село Ботуня е позната като „Голямата ниша“ и „Водната пещера“. Дупката на тавана ѝ, заета от короната на високо дърво я прави уникална. Разположена е в скален венец до село Ботуня. В подножието на венеца тече самата река Ботуня.

Каньонът на река Ботуня в местност Сопово
43.268837, 23.332214

В местността Сопово, река Ботуня образува тесен каньон с интересни причудливи овални скални форми – абразивни кладенци. Според геолозите подобни образувания в скалите се оформят в периоди на пълноводие под въздействието на вода и малки камъчета.
Обикновено, когато чуем „абразивни кладенци“ не си представяме нещо WOW. Но мястото е наистина WOW WOW.
Формите на скалите са чудати, красиви и неповторими – кръгове, ръбове и самотни скали насред водата, всички те облени от реката.

Каньонът е малко трудно откриваем. Когато спрете на мястото с посочените по-горе координати, трудно може да повярвате, че някъде тук се намира това природно чудо.
Ето малко указания:
Ако идвате от Вършец, след село Стояново има мост над реката вдясно от шосето – това е пътят към Враца. За каньона не минавате по моста, а продължавате направо към Монтана. Почти веднага след моста ще видите широка отбивка вляво от шосето, удобна за паркиране (43.268837, 23.332214).
Там оставяте колата. После трябва да пресечете шосето и търсите ясно обособена пътека, скрита в храстите.

Оттам, по течението на реката започва каньонът. Пътеката стига почти до края му. Там река Ботуня прави завой надясно и бреговете ѝ падат, каньонът свършва.

Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“
43.183657, 23.205360
Намира се в подножието на старопланинския връх Тодорини кукли.
В миналото е известен като Врещецки манастир – по името на реката, в чиято долина е разположен.
Основан е по време на Второто българско царство (1240г.), но неколкократно е разрушаван и възстановяван.
През 1869 г. започва съвременното изграждане на манастира.
От 2008 г. Клисурският манастир е женски (преди това е бил мъжки).

Църквата Св. св. Кирил и Методий Църквата
се издига на малък хълм в двора на манастира.

Музей към Клисурски манастир
Открит е през 2012 г.

Параклис Св. Николай, издигнат от архимандрит Антим, не е запазен. На неговото място през 1998 г. е построен и изографисан нов храм. До него се намира и манастирското гробище.

Дворът на манастира е много приятен за разходка. През него протича малък поток, има няколко чешми.

Аязмото на Клисурски манастир

Берковица
Приятна разходка из един от градовете на Северозапада. Тук сме за първи път.
Времето е слънчево и топло. Градът е оживен. Получава се.

Къща музей „Иван Вазов“
В централната част на град Берковица, в непосредствена близост до Берковската река и под хълма Калето, се намира една от най-красивите къщи в града. В нея е живял около година и половина (от 07 март 1879 г. до 18 септември 1880 г.) Иван Вазов, докато е бил председател на Окръжния съд в Берковица.
Днес първият музей в града е част от 100-те национални туристически обекта на България.

Часовникова кула - Берковица
Построена е в периода 1762-1764 г. от неизвестни майстори. Висока е близо 22 м.
Механизмът на Часовниковата кула е изработен през 1764 г. от бесарабски българи в Букурещ и е един от най-старите действащи механизми в България.

Чешма „Малинарка“
Построена е през 1967 година и е символ на град Берковица. Изработена е от розов мрамор. Посветена е на берковските берачки на малини, събирали плодовете в покрайнините на града през отминалите години. Тяхната красота и трудолюбие са били толкова пленителни, че са омагьосали младия писател и поет Иван Вазов, който им посвещава много стихове.

Монтана
Монтана е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община и област.
Намира се на около 45 км южно от река Дунав, на около 35 км на северозапад от Враца и на около 30 км на изток от границата със Сърбия.
Разположен е на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.
И тук сме за първи път.
Приятно сме изненадани от атмосферата на града.

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Едно живописно кътче от Северозападна България, скътано в полите на Стара планина, в близост до село Георги Дамяново, област Монтана.
Отстои на 21 км от Монтана, на 30 км от Берковица и на 117км от София.

Манастирскта църква е третата по големина в България.
Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение.

В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица – поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро.
Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата.
Манастирът впечатлява със своята внушителна архитектура, каменни пластики и с магнетизма, който струи от всяко кътче на това място.

Чипровци

Красив и феноменален край е Чипровсият. Легендарно е древното планинско градче, събрало много загадъчни легенди и неземни красоти. То е сред най-забележителните в Северозападна България.
Името му винаги се свързва със славата на древната му и богата история и споменът за някогашното голямо рударско и занаятчийско-търговско селище.
Особеният статут на Чипровци в първите векове на Османската империя се дължи и на религията на жителите му – мнозинството са католици, които поддържат тесни връзки с Рим и големите търговски градове на запад като Дубровник и Венеция. Вярата е донесена от саксонските рудари и францисканските монаси, които по сведения на историците пристигат по тези земи през 13 и 14 век. Така градът се превръща в „люлката на католицизма” по българските земи.
Тук е открито и първото българско светско училище през 1624 г. от епископ Илия Маринов. Още тогава училището въвежда съвременна система на обучение с предмети като логика, математика, граматика, философия, а присъствието в него е задължително за всички деца от Чипровци. Учениците с изявени способности са изпращани в университети в Западна Европа да продължат образованието си. Дори и след падането на българските земи под османска власт, Чипровци остава център на култура, занаяти и търговия.

В центъра на града се намира т.н. Исторически хълм, където се намират:

Историческият музей
Открит е през 1988 г. в чест на 300-годишнината от избухването на Чипровското въстание.

Експозицията на музея включва няколко раздела:
Чипровският металодобив, Чипровска златарска школа
Чипровци през ХVІІ век
Килимена зала
и Възрожденско изкуство.

Останките от католическата катедрала Sancta Maria / Света Богородица
Построена 1371 г. Разрушена по време на Чипровското въстания.

През 2023 г. на историческия хълм, до руините на някогашната католическа катедрала, историческия музей и паметника на Петър Богдан е открит нов католически параклис.

Средновековната православна църква "Свето Възнесение Христово"

Параклис-костница, увековечаваща исторически личности

Чипровци е център на прочутите и оригинални чипровски килими. Те са обявени от ЮНЕСКО за Световно културно наследство.

Етнографски музей
Експозицията на музея се помещава в Катеринината къща, където е и единствената у нас жива колекция с растения за багрене на вълната за килимите. Етнографският музей е посветен на материалната култура на торлаците, към които принадлежи и населението на Чипровци. Могат да се видят традиционните за района носии и още много предмети от традиционния бит на населението.

Белоградчишки скали
Без думи!

Красота!

Снимаме, снимаме, снимаме!

Пещера Магура
43.726940, 22.584045
Една от най-големите, най-красивите и най-посещаваните български пещери.
Намира се в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик и Белоградчишките скали, във варовиковата Рабишка могила – на 461 м н.в.

Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата варира от 12,2 до 12,9 градуса по Целзии целогодишно.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години.
Пещерата притежава богати по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”.

В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

Обявена е за един от 100-те национални туристически обекта.
И накрая – за простотията българска с огромно възмущение!

Кула

Крепост "Кастра Мартис"
43.891152, 22.523742

На 32 km югозападно от Видин, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Той дължи името си на издигащата се в центъра на града римска кула - величествен фрагмент от древността.

В самото сърце на Кула се намира уникалната по форма величествена късноримска крепост “Кастра Мартис”.

Предполага се, че е построена от император Диоклециан в края на III и началото на IV в. с предназначението да охранява пътя от Бонония до Сингидунум (Белград) през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина.

Видин

Оттук започва нашето крайдунавско пътешествие

Харесва ни този град. Доста симпатичен е даже, противно на представите за един западнал град от Северозапада. Зелен, уютен, чист, с красиви пешеходни улици и площади, с поддържани стари къщи и много интересни забележителности.
В допълнение и Крайдунавският парк – едно специално място за жителите на Видин, наситен със символите на града.

Калето
е старият квартал във Видин, понякога наричан Стария град.
Заема територия, ограничена от стените на Видинската градска крепост, опасвали града в Средновековието. Кварталът е придобил името си от българизираното наименование на градската крепост, наричана Калето (Крепостта).
Градската крепост отделя този квартал като вътрешен град с площ ок. 1,5 кв. км. Представлява неправилен удължен полукръг покрай река Дунав с център замъка Баба Вида. Разположен е в направление югозапад – североизток, започвайки от главната градска порта Стамбол капия (при съвременния център на града) и завършвайки при Гребната база (на около 1 километър от „Дунав мост 2“).

Музей "Конака"
Сградата на музея е построена през XVII век. От 1956 година е музей. През 70-те години на XIX век е предоставена на българската църковна община. След Освобождението в сградата се е помещавала Община Видин. Музеят е оригинален архитектурен паметник на културата с местно значение.

Художествената галерия "Никола Петров"
Създадена е през 1962 година. В момента разполага с над 1500 творби.

Църквата "Св. Николай"
Ортодоксалното име на втората по големина църква във Видин е „Свети Николай Мирликийски Чудотворец”. Тя се намира близо до крайдунавския парк в града. Строителните дейности започват през октомври 1926 и отнемат 4 години. Официалното освещаване е през октомври 1930 година и е направено лично от митрополит Неофит. Църквата е действаща, поддържана и приема посетители и миряни през цялата година.
Призната е за паметник на културата през 1975 година.

„Свети Николай” е част от комплекс от сгради заедно с храма „Свети Панталеймон, палатата на Видинския митрополия, епархийското училище и мавзолея на Антим I.
Мавзолей на "Екзарх Антим I"
представлява квадратна куполна постройка от бял врачански камък. Построен е през 1934 г по проект на арх. Илия Попов. Над входа е поместен портрет на Антим I, изпълнен с мозайка. Вътре помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. Долу в подземието в саркофаг са положени останките на екзарх Антим I.

Джамията на Осман Пазвантоглу
Представлява каменна постройка със строго ориенталска архитектура.

Синагогата
Построена е през 1894 година. След години запуснатост и разруха една от най-красивите сгради във Видин отново е с отворени врати. Сега тя функционира като културен център на името на родения във Видин художник космополит Жул Паскин.

Крайдунавски парк
Съчетанието между историята на града и величието на Европейската река, внушават неповторимост на гледката.

Паметникът на Свободата
в Крайдунавския парк.

Пътуването ни покрай Дунава продължава

Лом

Зададените координати са към набелязаната забележителност - Античната крепост Алмус.
Навигацията ни води по главната улица, по която се движим и казва „Пристигнахте”! Слизаме, оглеждаме се , наоколо жилищни блокове, каква ти тук крепост?! След малко лутане забелязваме отсреща табела. Това е!
Оказваме се пред ров, пълен с боклуци.

Правим лека разходка, но този град няма с какво да ни грабне. Магазини "Втора употреба” и „За 1 левче” един до друг.
Тук вече се усеща мизерията на Северозапада, за жалост.

Козлодуй

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми...

Няма как да не си затананикаш тази песен, когато приближаваш Козлодуй.

...и "Радецки" гордо плува
над златни вълни...

Е, не че плува, но така е по-добре. Иначе, нямаше да можем да го разгледаме.

...Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!...

Приятна среща с Боряна и Павлин. Вечеря с прясно уловена рибка и много лакардии.

Оряхово

Почти със слизането от кемпера попадаме на красив площад, носещ името на Дико Илиев - български народен и военен композитор, музикант и диригент, с чието "Дунавско хоро" посрещаме всяка Нова година.
Приятна изненада е, че той е свързан с този град.

Дико Илиев не е роден в Оряхово, но през 1920 г. се заселва там.
В този период се заема да популяризира духовата музика и ръководи оркестри в 3 села в близост до Оряхово.
През 1931 г. в града е създаден военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Тогава композира първите си значими хора, сред които "Варненско хоро", "Оряховска идилия" и др.
В Оряхово е и неговата къща, превърната в музей.

Фонтанът на площад Дико Илиев

Екимджиевата къща

Римо(рът) е жаден. Неговата работа е "Покрай вода пътува, жаден ходи"! Но е много претенциозен, иска чиста водичка от изписана чешмичка. Осигуряваме му я!

Ние пък искаме рибка. Осигуряваме си я от много таен доставчик, ето тук.

Спираме за снимка в Никопол

и продължаваме към Белене

Не знам как е за младите, но за нашето поколение завинаги ще остане синоним за лагера, служил като затвор за противниците на комунистическата диктатура от 1949 г. до падането на комунистическия режим в България през 1989 г.
Придобил известност като лагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички дунавски острови.
Концлагерът започва да функционира на 27 април 1949 г.
В днешно време „Персин“ е място за възпоменание на жертвите на лагерите от времето на управлението на комунистическата партия. Обектът се посещава ежегодно от много хора.
Имаме малка надежда да успеем да посетим острова през тези два дни, когато сме тук – случайно да се организира група с гид. Но уви!
И тук – надежда всяка оставете – ще го видим, но не сега, а друг път.

Засега, от брега.

Компенсираме с много хубаво място, на брега на Дунава, до Дирекцията на Природен парк "Персина".

Красота, зеленина, слънце, после залез и накрая вкусна рибка, закупена по-рано през деня.

Свищов
Разположен е на брега на река Дунав, там, където е най-южната точка и най-вдадена част на реката. Възниква на мястото на античното селище Нове.

Започваме разходката си от
Средновековна крепост Калето

Катедрален храм "Св. Троица",
построен от Колю Фичето и е осветен през 1867 г.

Храм "Св. Преображение"

Манастир "Св. Св. Петър и Павел"

Къща музей "Алеко Константинов"

Градският часовник

Търговската гимназия "Димитър Хадживасилев"

Стопанска академия "Димитър Ценов"

Първото читалище в България, „Еленка и Кирил Д. Аврамови“
Основано в Свищов на 30 януари 1856 г.

Сладкаровата къща
Известна още като „Къщата на Ганю Сладкаров“
или като „Къщата на соларите“.

Паметник на дарителите

Паметник на Цветан Радославов - автор на съвременния химн на България

Виенските къщи - Дворецът на Мишо Аврамов

Русе
„Град на свободния дух“

Според познавачите на региона (разбирай всичките Христови от Исперих), в този град с кемпера трябва да се паркира пред НАП. Така сме задали координатите – НАП, Русе. Имаме късмет с единственото подходящо за нас място. Настаняваме се и тръгваме на разходка.
В този град също сме за първи път (поне в съзнателните си години).
Още в началото Русе получава нашето WOW!
E, в Европа си е отвсякъде – и преди и сега.

Град с дух - аристократичичен и романтичен.
Град с великолепна архитектура, уникална за България и с богато историческо минало.
Вървим по „Александровска” - напред, после кривваме наляво, после надясно. Ахкаме и цъкаме. Харесва ни този град.
Най-голямото богатство на Русе са пищно орнаментираните фасади на сградите в центъра на града, построени в архитектурни ансамбли в края на XIX и началото на ХХ век. Аз се захласвам по тях и си правя цяла колекция от снимки.
Площад „Свобода“
и емблематичната сграда на „Доходното здание“
То е паметник на културата и е един от символите на града. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти и архитектурни детайли, характерни за края на 19 век. Седемте фигури на Доходното здание, символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и пoлета на духа.
В Доходното здание се помещава
Драматичен театър „Сава Огнянов“

Историческият музей

Русенската регионална библиотека “Любен Каравелов”

Бившата банка на братя Симеонови

Сградата на банката на братя Бурови

За жалост, усещането е, че зад фасадите на тези красиви сгради няма живот и че светският блясък и оживление са останали далеч в миналото. Тъжно!

Надвечер към нас се присъединяват Светлето и Ицо от Исперих. Изключително приятна среща с приятели от категорията „най”!
Лежерна разходка по крайбрежната

Благодарение на нашите гидове (Светлето и Ицо) откриваме още известни места.

Къщата и паметника на Баба Тонка

Къщата на Захари Стоянов

Пантеонът на възрожденците
национален паметник-костница.
В него са погребани 39-има известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453 души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността.

Вечерна разходка

На другия ден се отбиваме за малко при Цецка и Гената, само да им кажем „здрасти”. И да споделим колко сме впечатлени от техния град!

Пътуването ни покрай Дунава продължава

На път за Тутракан се отбиваме да разгледаме
Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.”
Намира се в село Шуменци, на разстояние 8 км. от Тутракан. Той e eдин oт нaй-гoлeмитe вoйнишĸи пaмeтници oт вoйнитe зa нaциoнaлнoтo oбeдинeниe нa тepитopиятa нa cтpaнaтa.

Ha 1 ceптeмвpи 1916 г. двa cъceдни нapoдa - бългapcĸият и pyмънcĸият, ce oĸaзвaт oт paзличнитe cтpaни нa бapиĸaдaтa, вceĸи oт тяx вoювa зa cвoятa зeмя, зa cвoятa Дoбpyджa. Бoeвeтe пpи Tyтpaĸaн нa 5 и 6 ceптeмвpи 1916 г. oзнaмeнyвaт eднa oт нaй-вaжнитe и знaчитeлни пoбeди нa бългapcĸoтo opъжиe по време нa Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa. Caмo зa 33 чaca ĸpeпocттa e в бългapcĸи pъцe и Tyтpaĸaнcĸaтa eпoпeя ce пpeвpъщa в eдин oт въpxoвeтe нa бoйнaтa cлaвa.
При Тутракан вечен покой намират 8000 войници и офицери, от които 1764 български.
Meмopиaлът e paзпoлoжeн нa плoщ oт 25 дeĸapa, ĸaтo вoeннoтo гpoбищe зaeмa 3 дeĸapa. Ha вxoдa нa ĸoмплeĸca ca пocтaвeни двe 105 мм гayбици „Kpyп”, в лявo -пapaĸлиc „Cв. Гeopги Πoбeдoнoceц”, в дънoтo – cцeнa зa тъpжecтвeнитe чecтвaния, пpeд нeя мacивeн ĸpъcт зa xpaбpocт, aлeи и oзeлeнявaнe. Bъв вoeннoтo гpoбищe e издигнaт пpeз 1922 г. oбeлиcĸ c нaдпиcи нa 4 eзиĸa, изгpaдeнa e „Aлeя нa cлaвaтa” c изпиcaни имeнaтa нa вcичĸи зaгинaли бългapcĸи вoини в Tyтpaĸaнcĸaтa oпepaция. Имa двe бpaтcĸи мoгили и 130 гpoбa paзпoлoжeни в двe aлeи.

Тутракан

Останките от късната римската крепост Трансмариска
Крепостта е построена в края на III-ти век от император Диоклетиан след една от победите му срещу вражески племена от север.

Исторически музей

Красивата сграда на Общинския съвет

Мемориал „В памет на мъчениците в Добруджа”

Бюст-паметник на генерак Пантелей Киселов
Гeнepaл oт пexoтaтa, извecтeн oщe ĸaтo Πoбeдитeля ĸpaй Tyтpaĸaн, гepoй oт oтбpaнaтa нa Bидинcĸaтa ĸpeпocт пpeз Cpъбcĸo-бългapcĸaтa вoйнa (1885), oт cpaжeниятa пpи Гeчĸeнли и Ceлиoлy в Бaлĸaнcĸaтa вoйнa (1912-1913), и oт дoбpyджaнcĸaтa ĸaмпaния (1916), ĸoмaндиp нa ІV пexoтнa дивизия (1914-1918).

Бюст-паметник на Александър Суворов
oтĸpит пo пoвoд двecтa и тpидeceтaтa гoдишнинa oт бляcĸaвaтa oпepaция нa pycĸия пълĸoвoдeц Aлeĸcaндъp Cyвopoв, пpeвзeл Tyтpaĸaн нa 10 мaй 1773 г.

Катедрален храм "Свети Николай"
Разположен e в началото на Рибарска махала.

Не случайно тук има един различен музей.
Тутракан е градът на рибаря и дунавската лодка.
Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”
Показва всички тънкости и инструменти в риболова, започвайки отпреди столетие.

Крайречна разходка в Дунавския парк

Рибарска махала
В Тутракан е единственото в страната естествено обособило се по поречието на реката рибарско селище - само на няколко километра от Тутракан, в едно от най-богатите на улов места по долното поречие на Дунав. Тук се е формирала голяма Рибарска махала. В началото на миналия век тя е наброявала 5000 жители – рибарски семейства. Днес част от тази махала е върната към живот, за да припомня на поколенията старата слава на Тутракан като най-голямо риболовно селище по Дунава.

И малко кулинарен туризъм
Няма как да устоим на препоръката на Светлето и Ицо (които са на „ти” и с Тутракан) на всяка цена да посетим Хан „Дълбока”. Не съжаляваме. Уникални патешки деликатеси!

Царството на водните лилии
Така наричат езерото край силистренското село Малък Преславец.

Там е най-голямата колония на бяла водна лилия в България, разположена на площ от 46 декара.
През юни лилиите разцъфтяват и разкриват красотата си пред посетителите.
В последните 10 години в началото на месеца се провежда традиционния Празник на водните лилии.
Езерото с белите водни лилии се намира на 4 км от с. Малък Преславец, непосредствено до река Дунав и само на 30 км от резервата "Сребърна".
В района виреят още 180 различни растения и се наблюдават повече от 140 вида птици. За жалост, малко сме подранили - през май лилиите още не са цъфнали.

Сребърна

На 16 km западно от Силистра и на 2 km южно от Дунав. Обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка Виа Понтика.
Местността е обявена за биосферният резерват през 1948 г. „Сребърна“ е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Велосипедна обиколка на резервата.

Отново сме с нашите исперихски приятели. Този път и те са с кемпер. Очаква ни един прекрасен уикенд.

Посоката ни е с. Ветрен и, по-точно, неговото
Рибарско селище.
То се намира се на 25 км от град Силистра и е разположено на брега на Дунава. Любимо място е за гостите на селото като зона за риболов, пикник и хапване на прясна дунавска риба.

В най-старата част на селото са запазени стари добруджански къщи. Някои от тях са реставрирани и посрещат туристи.
Ние пък сме си тук с къщичките.

Първоначално сме 2 кемпера – ние и големите Христови (Светлето и Ицо). Хапваме вкусна рибена чорба, дремваме малко и ето ги и другите – малките Христови (Плами и Данчо) и силистренците Светла и Чавдар.
Докато мезваме в кръчмето ни пържат рибката.
Купонът е на МАХ. Май вече не го мислим чак толкова Covid-a. Но за всеки случай се пазим, минаваме без обичайните за кемперистите прегръдки и целувки.

Силистра
е последната точка от крайдунавското ни пътешествие.

Отклоняваме за малко към Алдемир.
Една необичайна отбивка към гробищата, за да посетим нашия приятел от студентските години – Дечо, за жалост във вечния му дом.
Преди 6 месеца той стана жертва на Covid-a.
Тъжни сме, а Дечо се усмихва, както винаги.

Силистра ни посреща не особено гостоприемно - с черни облаци и дъжд.
Но имаме късмет с паркирането. Намираме си хубаво местенце точно там, където трябва.
Почти веднага сме на Централния площад,
където се издига паметник на Дочо Михайлов - революционер и политически деец, един от ръководителите на добруджанското освободително движение.

Красивата сграда на
Художествената галерия
(бивше педагогическо училище)
Тя датира от 1890 година. В нея са изложени творби на големи български художници като Владимир Димитров, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и други.

Статуята „Пегас”
е един от символите на града. Намира се пред сградата на Драматичен театър „Сава Доброплодни”. Тежи 3 тона и е поставена върху монолитен гранитен постамент с тегло 12 тона. Монтирана е през ноември 1986 г. при обновяването на централната градска част на Силистра.

Куршумлу джамия
Построена е в първите десетилетия на XVI век.
Получава името си от покривните елементи на своя купол.

Дунавската градина
е първият обществен и дунавски парк на територията на България.
Паркът е създаден преди около 100-150 години.
Очарованието на парка се крие в останките на старинните крепости, които са разположени в непосредствена близост.

В Дунавската градина могат да се видят някои уникални дървесни видове, които са защитени и са уникални по рода си.
Вековният дъб
Най-старото запазено дърво в най-стария градски парк в България – Дунавския парк в град Силистра. Стария дъб е засаден през далечната 1910 г.
През 2012 г дъбът придобива статут на защитен обект по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Старият дъб е вписан в регистрите на вековните дървета. Обиколката на ствола при 1.2 м от земята е 4.6 м, височината е 14 м, а диаметърът на короната е 24 м.

„Алеята за селфита“

20 май 2021

Прекрасно време за море – топло, слънчево, зелено,
спокойно, безлюдно – майско!
Мноооого места за паркиране и все хубави!
Е, за къпане не става, но всичко друго е супер!

Фарът на нос Шабла
Най–високият (32 м) и най-старият у нас.

Тюленово
Кацваме директно на Тюленовските скали.
Емблематично място – диво и красиво.
Срахотна панорама, дворче с цветя, куче.

И още една екстра - топла минерална вода, идеална за пране.

Най-вкусната рибена чорба, приготвена от Васко!

Време е за разходка.

Самотникът
днес е в нашата компания!

Арката
Място за смелчаци!

Ето, че и тюлени има. Намерихме ги.

Камен бряг
Местността „Огънчето“
Ежегодно на 1 юли точно край „Огънчето“ се събират хиляди хора, за да посрещнат първия юлски изгрев - July Morning.

Тук огънят гори непрекъснато от десетки години, благодарение на тръба с газ, който поради малкия дебит изтича свободно.

Археологически резерват Яйлата
На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна.

Това е приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н. е. до средата на XI век.

Тук са разположени голям брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери - цял пещерен „град” от 101 „жилища”, заселени още през V хилядолетие пр. Хр.

Името ‘Яйла‘ е от тюрски произход и на български означава ‘високо пасище’.

Хайде малко селфи!

1 2 3 4 5 6 7