28 март 2025 г.

От София през Северозапада, покрай Дунава до Черно море


  CAMPER TRIP 2021




Вече повече от една година сме като затворници. Ковидът не иска да си отива. Вилнее, поразява. Отиват си близки и приятели. Всеки ден едно и също – злокобна информация за разболели се, в реанимация, починали. Нервно, подтискащо, взривяващо. Светлина в тунела няма!
Но ние си имаме нашата къщичка на колела и можем да пътуваме сравнително безопасно. Решено!
Оставяме настрана дебелите папки за планирания Camper Trip 2021 по Северна Европа. Правим бърз план за разходка из България и на 10 май потегляме.
Няма такова щастие! Ние пак сме на път!
Посоката този път е различна – северозапад.

Скалното образувание "Джуглата"
Намира се близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този природен феномен, образуван от червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава. Изграден е от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър.
"Джуглата" е обявена за природна забележителност през 1964 г.

Вазовата екопътека
Започва от голям паркинг в село Заселе и завършва при рибарнока в с. Гара Бов (или обратно – от Бов до Заселе).
Тръгваме покрай дълъг бял парапет, който води до голяма поляна и мост, минаващ точно над водопад Скакля. Спираме на всеки метър за снимки, защото се открива невероятна гледка към Искърското дефиле
Нататък пътеката става стръмна и върви на зиг-заг.
В подножието на водопад Скакля.
Тук е приблизително средата на маршрута. Не стигаме до края на пътеката, но тази порция красота ни е достатъчна.

Лакатнишки скали
Намират се в Западна Стара планина, Природен парк „Врачански Балкан”.
Лакатнишките скали са голям карстов масив, издигащ се на левия склон на Искърския пролом, над с. Гара Лакатник. Скалите са изградени от варовици и пясъчници и достигат на височина от 250 м. над коритото на р.Искър.
Местността е кръстена така заради завоя, който прави реката в основата на скалите, приличащ на сгънат лакът. В продължение на милиони години, скалният венец е ерозирал под влиянието на различни климатични фактори. Това е довело до образуването на редица интересни скални образувания, провокиращи въображението на туриста.
В карста са се образували множество пещери и скални ниши. Тук е третата по дължина пещера в България – Темната дупка, дълга 9000 м.
Освен за пещерняците, Лакатнишките скали са любимо място и за любителите на скалното катерене. С големия си брой различни по дължина и трудност маршрути, скалният венец е един от най-популярните катерачни обекти в България.

Карстов извор „Житолюб“
се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка на 8 м. от нивото на р. Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната. Формира се от реките Петренска и Пробойница. Те преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в него в подножието на скалите, а от там се оттичат в река Искър. Дължината на притока е 59 метра и затова има твърдения, че „Житолюб“ е една от най-късите реки в България. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда.
Около извора са разположени ресторант и изкуствено езеро.
Комплекс Дядо Йоцо, с. Очин дол
43.088478, 23.474963
Комплексът датира от 2005 г. Намира се близо до автомобилния път, водещ към с. Очин дол. комплекс „Дядо Йоцо”. Основна забележителност тук е 5-метровата скулптора на Вазовия герой дядо Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа”. Скулптурата е изработена от бял врачански камък.
Наоколо има красива цветна градина, панорамна беседка и механа.
Впечатляващ е хълмът на дървените фигурки.

Манастир "Седемте престола"
43.000344, 23.472698
Един от най-интересните манастири по българските земи - "Седемте престола", известен още като Осеновлаският, е разположен на 5 километра южно от гара Елисейна.
Сгушен е в пазвите на Балкана сред великолепна природа, на една от извивките на Габровница, в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население "Латинско кале".
Манастирът е функциониращ и посреща гости. Ограден е от висок каменен зид, а в средата на вътрешния двор е разположена църквата. Комплексът включва също камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители.
Манастирът има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя.
Наблизо има и лековито аязмо.
Тук е погребан писателят Светлозар Димитров - Змей Горянин.
Черепишки манастир "Успение Богородично"
43.094275, 23.614872
Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман. Съществуването на светата обител се свързва със средновековен град, близо до феномена Ритлите, с името „Коритен град“. Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка, състояла се в района, на цар Иван Шишман с турските нашественици. Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван неколкократно.
В началото на 17 век манастирът е възстановен с помощта на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква. В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важно просветно средище. През 1797 година тук намира убежище Софроний Врачански. Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета.
Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е любимо място на Вазов и Алеко Константинов.

Природна забележителност Ритлите
уникален скален феномен Името идва от „ритла”, което означава странична преграда на волска кола. Ритлите представляват няколко успоредни, продълговати и тънки скали. Намират се в северната част на Искърското дефиле (на левия бряг на река Искър), близо до село Лютиброд (община Мездра).
На десният бряг Ритлите достигат до скалата Шишманица. Там героинята на Вазов от „Една българка”- баба Илийца преминава през река Искър. На запад се намира Рашов дол, където през 1876 година са загинали в битка 10 Ботеви четници.
Площта на Ритлите възлиза на около 123,3 хектара. Дебелината на скалите е от 3 до 7 метра. Височината им достига до 80 метра над река Искър, а дължината между 200-400 м.
На брега на река Искър е изграден Парков комплекс „Баба Илийца”. Част от него е възстановката на ладията на героинята от Вазовия разказ „Една българка”.
Къщата-музей „Баба Илийца“
се намира в центъра на село Челопек, по пътя за връх Околчица. През 2003 г. къщата на баба Илийца е възстановена и превърната в музей от инициативен комитет от родолюбиви българи, кметството на село Челопек, община Враца и Мемориален комплекс „Ботев път“.
Околчица
(познат също като Вола) е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, в Националния парк „Христо Ботев“ (на около 20 km югоизточно от Враца).
На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.
През 1936 – 1939 г. за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета тук е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст.
В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер.

Проход Вратцата
е символ на град Враца и се свързва с името на града. В средновековието е наричан Вратица. Обявен е за природна забележителност през 1964 год. и се простира върху площ от 2 ха. Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. и са най-популярният алпийски обект в България.
Много приятна среща с братовчедките от Враца, за жалост, с една от тях – последна. Малко по-късно тя стана жертва на Covid.

Няма коментари:

Публикуване на коментар