Малко Шотландия, малко Англия, Уелс и пак Англия
Ден 45-ти, 11.07.2019
Още един ден в Шотландия. Имаме да свършим малко работа тук – да добавим поредното място към колекцията „Места, свързани с велики личности”.
Пътуваме в областта Dumfries and Galloway (Дъмфрийс и Голоуей) – красива част от равнинна Шотландия, с вълнообразна скалиста брегова ивица, пясъчни плажове и вътрешност с декари гори и зелени площи.
Dumfries & Galloway е една голяма приключенска площадка. Тук може да летите през горски пътеки с планински велосипед или да се развихрите, опитвайки се да карате уиндсърф или яхта. А що се отнася до културата, този регион е почти ненадминат.
Всяка година започва с Big Burns Supper Festival (Нощта на Бърнс) - един от най-големите фестивали в Шотландия, който празнува Робърт Бърнс, както и шотландската култура и наследство като цяло. Продължава 11 дни, в края на януари, в оживената столица на Южна Шотландия, Дъмфрис - в заведения, барове, художествени галерии, музеи. За първи път се провежда през 1801 г.
Месеците след това са изпълнени с много други специални фестивали за изкуства и занаяти, сценични изкуства, литература и спорт и с най-яките музикални фестивали в Шотландия.
Главен административен център на областта е Dumfries (Дъмфрийс), разположен на река Nith (Нит), на около 5 км от брега на залива Solway (Солуей), в който се влива реката. 
Може би вече е ясен интересът ни към този град.
Тук е прекарал последните 3 години от живота си (1793-1796) поетът Robert Burns (Робърт Бърнс) – един от основоположниците на романтизма. Той е смятан за национален поет на Шотландия и годишнината от рождението му се отбелязва по-широко от официалния национален празник на страната, денят на Свети Андрей. Стихотворението му „Scots Wha Hae“ дълго време служи за неофициален национален химн на Шотландия. Бърнс е най-известният поет, писал на шотландски език, въпреки че голяма част от творчеството му е на английски език и на междинен шотландски диалект, по-разбираем за хората извън Шотландия. Освен оригиналното си творчество, Бърнс събира народни песни от цяла Шотландия, като често ги преработва и адаптира.
Паркираме на удобно място:
GPS: 55.067101, -3.612940 
Започваме от St Michael's Church (църквата Св. Михаил).
В двора й е оригиналното място, където Бърнс е бил погребан под обикновена каменна плоча.
Неговият приятел John Syme (Джон Сайм) смята, че такъв обикновен мемориал е недостатъчен за човек като Бърнс. През 1813 г. той отправя обществен призив за издигане на мавзолей.
Един от участниците е принцът на Уелс (по-късно става крал King George IV / Джордж IV). Мавзолеят е завършен през 1817 г. Клубът на Бърнс в Дъмфрис започва традиция да полага венец в мавзолея на рождения ден на поета (25 януари). Мавзолеят Бърнс е добре обозначен и е лесен за намиране, в югоизточния ъгъл на двора на църквата.
Robert Burns House / Къщата на Робърт Бърнс
Скромна, ненатрапчивата къща на Burns Street. Сега е музей, посветен на националния поет на Шотландия и може да се похвали с богатство от лични предмети и документи, свързани с Бърнс, семейството му и писателската му кариера. Тук се съхраняват копия на изданията на Kilmarnock и Edinburgh на Стихове главно на шотландския диалект, столът и бюрото, където Бърнс е написал някои от последните си творби.
В тази къща на 21 юли 1796 г. Бърнс умира.
От другата страна на улицата има розова градина в памет на Бърнс и някои от най-популярните му стихотворения.
Каменната колоната е издигната две години след смъртта на херцога през 1780 г. Тя е проектирана от Robert Adam / Робърт Адам, един от най-известните британски архитекти на времето.
Монументален фонтан в Дъмфрис - на пешеходната улица, свързваща English Street с High Street. Сред декорациите от цветя и зеленина, делфини, чапли и др ... забелязваме четири деца, държащи в ръце малък крокодил.
Викторианският висящ мост за пешеходци - лек и въздушен, с тиранти от железни пръти, осветени от слънцето, мостът от 1875 г. е идеално романтично място за поглед към града.
Никога не сме били толкова близо до Beatles.
Ден 46-ти, 12.07.2019
Liverpool едва ли може да бъде единствената причина да посетите Англия, но Бийтълс е достатъчен, за да посетите Liverpool. Така че, ако сте на Острова, посетете го на всяка цена. Заслужава си отвсякъде!
Името на Ливърпул е свързано с митологичната птица Ливър. Тя наподобява чайка и е символ на града. През 1173 г. се появява името Ливърпул, което е запазено и до днес.
Ливърпулци наричат себе си „scousers“, което е името и на едно от техните ястия с агнешко, картофи и моркови. „Scouse“ се нарича и местният диалект, който звучи насечено и неясно, сякаш говорят с пълна уста.
Кемперстопът, в който сме отседнали е в района на Albert Dock. Затова започваме ливърпулската си разходка точно от този обект - най-известния или втория по известност (след The Cavern Club).
Albert Dock е комплекс от пристанищни сгради и складове. Намира се в края на известния район Pier Head. Открит е през 1846 година. Това са първите първите незапалими складове в Англия и света, построени без дърво - само от чугун, тухли и камък. За времето си, Albert Dock има революционна докинг система. Там се ползват първите хидравлични кранове в света. Корабите са товарени и разтоварвани директно в складовете. Albert Dock е най-голямата колекция от сгради с историческа ценност в Англия, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Галерията Tate е естествено продължение на разходката. Входът е безплатен.
Следва музеят, посветен на мореплаването - Merseyside Maritime Museum. Тук са съхранени някои от тайните на легендарния Титаник, който е тясно свързан с историята на града (регистриран е в Ливърпул, преди да отплава от южния Саутхемптън). Последният му етаж е обособен като International Slavery Museum (Музей на робството). Ливърпул е бил център на търговията с роби и носи тежестта на миналото си. Оттук са разпределяни корабите от Африка към Съединените щати.
Стратегическо място на историческия Royal Albert Dock заема Музеят на Бийтълс - Beatles Story. Това място е нещо като сборен пункт за всички почитатели на легендарната четворка.
Зад Albert Dock, в посока към центъра се разкрива истинският Ливърпул – с уникалното съчетание на сгради от 19 век и съвременна архитектура.
Пред нас е Pier Head - впечатляващият крайбрежен район на Ливърпул. Той е част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Но него си го оставяме за завършек на разходката.
Отправяме се към центъра на града. Два ориентира определят маршрута ни – кулата St John's Beacon на местното радио City и Англиканската Катедрала на Ливърпул (Liverpool Cathedral).
Сградата на радио City е открита през 1969 г. от кралица Елизабет II. Висока е 138 метра, което я нарежда на 32-ро място сред най-високите сгради във Великобритания.
Liverpool Cathedral е сред най-впечатляващите на Острова – по мащаби и въздействие. Намира се в центъра на град Ливърпул и е седалище на епископа на Ливърпул. Тя е най-голямата катедрала във Великобритания и е 5-та по големина в Европа Кулата й се извисява на на височина 100 метра. Определят я като една от най-грандиозните сгради на ХХ век. Строена е т между 1904 и 1978 година по проект на един млад архитект - Джайлс Скот. Общата външна дължина на сградата е 189 метра, което я прави най-дългата катедрала в света. Катедралата има и най-високите и най-тежки църковни камбани в света. Те са окачени на височина 67 m и общото им тегло е 31.5 тона.
Church of St Luke, Liverpool (Църквата Св. Лука, Ливърпул)
Тя е най-невероятната църква в Ливърпул. Това, което я прави специална е, че през 1941 г., по време на Втората световна война, е бомбардирана и остава без покрив. Затова е по-известна сред местните жители като Бомбардираната църква. Строена е между 1811 и 1832 г. като Англиканска енорийска църква. Въпреки, че отвън изглежда като нормална и обикновена църква вътрешността й е напълно празна. Сега я е Паметник на загиналите във войната. Църквата и околните стени, порти и парапети са записани в Списъка за национално наследство на Англия.
В непосредствена близост е ChinaTown - китайският квартал на Ливърпул. Той е първият, който китайците основават в Европа. Днес тук те са около 10 000.
Китайската арка отбелязва влизането в района на на Ливърпул. Висока е 15 метра. Покрита с пететажен покрив, украсен с 200 дракона. Два бронзови лъва стоят пред нея.
Обиколката на града задължително трябва да мине през Централната гара на Ливърпул „Лайм Стрийт“ (Lime Street Station). Построена е през 1867 г. По това време сградата е била най-голямата в света.
St George's Hall (Залата "Сейнт Джордж") е широко разглеждана като една от най-добрите неокласически сгради в света. През цялата година има много безплатни и платени за публични събития и изложби. Построена в началото на 1800 г. като пространство за музикални фестивали и Граждански и Кралски съдилища, залата винаги е била в основата на обществения живот в града.
Художествената галерия Walker
Разполага с богата колекция от творби на италиански, фламандски и френски майстори от 14-ти век до наши дни, включително шедьоври на Рубенс, Рембранд и Роден.
Кметството
Построено е през 18 век от Дж. Ууд в смесен готически и неокласически стил. Интериорът е украсен с оригинални елементи в стил артдеко и е украсен с лампи, мозайки и картини.
Liverpool Empire Theatre
Продължаваме разходката.
Настроението става все по-приповдигнато, а усещането за Бийтълс все по-осезаемо. С всяка крачка се приближаваме към емблематичния Covern Club.
Няма как да не оцелиш Mathew Street. Тълпата те води.
Ето ни, тук сме!
Вземаме по халба бира и се размазваме, буквално!
Звучат песни на Бийтълс на живо.
Изпълнителят поздравява присъстващите – изброява англичани, французи, италианци, германци, поляци. Нас пак ни няма. Става ми обидно. Вадя от раничката българско магнитче, отивам при него, подарявам му го и казвам: „Има и поне двама българи!”. Следва: „Да поздравим и феновете от България!”.
Така вече може!
За десерт си оставяме Pier Head. Това е крайбрежния район на Ливърпул. Част е от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Историята му не е много дълга. През 1771 година е построено пристанище, което към 1890 година става излишно. Една след друга в неговия район построяват сградите на Mersey Docks and Harbour Board (1907 г.) - дясната, Royal Liver Building (1911 г.) – лявата и сградата на фирмата Cunard Line (1916 г.) – средната. Известни са като The Three Graces (Трите грации) на Pier Head.
Royal Liver Building е била обявена за първия небостъргач на Англия. Има две часовникови кули и над тях митичните птици Liver Birds.
Сградата с офисите на Cunard Line е построена за да прилича на италиански дворец, показващ могъщество и превъзходство. Според мене тя е най-семплата и невзрачната от трите сгради, но това е решение на архитектурни гении.
Mersey Docks and Harbour Board е най-старата от трите сгради.
Непосредствено пред тях, на брега на река Mersey, са терминалът на Mersey Ferries и Museum of Liverpool
Ето ги и тях, четиримата! Посрещат и изпращат фенове. Най-доброто място за финална снимка - те и ние!
А това е най-подходящото местенце за раздяла с Ливърпул – с мнооого закачени катинарчета.
Ние, естествено, сме подготвени. Вадим си мъничкото катинарче и го заключваме.
А ключетата, по стара наша традиция, ги хвърляме във водите на Мърси.
Чао, Ливърпул! Прекрасен си!
Ден 46-ти, 12.07.2019
Продължаваме 46-я ден от нашето пътуване в Chester (Честър), един от най-красивите британски старинни градове, с най-добре запазените градски стени. Намира се на границата между Англия и Уелс. Той е главният областен град в графство Чешър. Крепостните стени, които опасват града, са построени от римляните. В сегашния си вид са от 13-ти век. В днешно време те са една от атракциите на града. Върху тях има и три километрова пътека за разходка, откриваща невероятни гледки към града и реката.
Честър е много популярна туристическа дестинация заради уникалните 700-годишни черно-бели двуетажни сгради и автентичните магазини на два реда, известни като Chester Rows (Роус). 
Разходката тук е истинско удоволствие. Целият център и голяма част от града около него е с павирани и калдъръмени улици, които допълват цялостния старинен облик на града.
Долният ред на магазините е на улицата, а върху тях има още един ред магазини, разположени върху дълга тераса по цялата дължина на улицата. До магазините от горния етаж се стига по тесни стълби и човек се чувства като на разходка по голяма панорамна тераса с изглед към центъра.
През 1897 г., в чест на Диамантения юбилей на кралица Виктория, в града е построен Eastgate Clock (Часовникът на източната порта). Той е един от най-фотографираните обекти в света.
На югоизточната страна на стената са Вълшебните стъпала (Wishing Steps) от 1785 г. Според древните вярвания, ако успеете да се изкачите и да слезете по тях, без да си поемате дъх, желанията ви ще се сбъднат.
Честърската катедрала първоначално е била бенедиктиански манастир, построен върху останките на саксонска църква. Той е затворен през 1540 г. по нареждане на крал Хенри VIII, а на следващата година е отворена като катедрала.
Кметството
В града е и най-старият хиподрум, който все още се използва в Британия – Chester Racecourse The Roodee (Руди), който е на мястото на старо римско пристанище, а днес е място за конни състезания и игри на поло.
Настанили сме се на паркинга The Roodee Car Park Chester (платен) в компанията на доста кемпери.
>Не пропускаме разходката в класическия викториански парк Гросвенор, от 19-и век, подарен на Честър през 1867 г. от благородника Ричард Гросвенор – близо до река Дий.
Криволичим между парка и старата крайречна алея Гроувс (The Groves), която следва реката.
Наградени сме с една тиха и спокойна нощ в Честър!
Ден 47-ми, 13.07.2019
Неочаквано дълъг престой в Честър или...
как се сменява съединител в Англия!
Свежо време, 14 градуса. Честър, определено, е много добро попадение. Да останем тук още един ден или да потегляме за Wales – това е въпросът. Колкото и да ни харесва едно място, рядко има нещо, което да ни задържи там повече от един ден. А и предизвикателството да стъпим на следващата част от Обединено кралство Великобритания си казва думата.
И така, Wales надделява. Има-няма десетина километра и сме там.
Там, ама май няма да сме там. Изглежда пак сме дръпнали дявола за опашката и ни очаква поредната каръщина.
На 4-5 км след Честър и почти толкова, които ни делят от Wales кемперът почти спира.
Васко гледа лошо и казва обичайното: „Имаме проблем!”. Следва моето: „Ще се оправиш ли сам?”. Гледа още по-лошо: „Този път тук ще си останем тук”. Продължавам с моя монолог в такива случаи: „Не бъди черноглед, никъде не сме виждали кемпери останали завинаги на пътя. И ние не сме оставали, въпреки проблемите, които сме имали...”.
Работата намирисва на съединител и не само намирисва, а направо сме си останали без съединител! Започвам да търся сервиз наблизо. Намирам – на 4 километра. Успяваме да потеглим – бавно, но вървим. Но какво ще се случи, ако спрем, не се знае. Аз съм на шест, а Васко нарушава всички правила на движението, избягвайки спирането. Пристигаме в сервиза – живи и все още само без съединител.
А сервизът от ония огромните, където, видимо, „само тебе чакат”.
В далечината забелязваме човек. Урааа, идва към нас. Когато приближава, за голямо наше учудване, той ни пита дали сме от България, на чист български език. И това, ако не е късмет. Съдбата ни праща Христо!
Обясняваме каква е ситуацията. Той ни поглежда много сериозно и казва: „Хора, какво правите на това място? Тук само, за да ви отворят капака ще ви вземат 200-250 паунда. Бягайте бързо!”. Да бягаме, но как? Едва ли ще можем да потеглим. Ние гледаме стреснати, а Христо действа с телефона.
Оказва се, че в Честър има много читав сервиз, с български собственик, Златко, в който работят англичани. Свързваме се със Златко, но, за съжаление, той е в България. Въпреки това взема присърце нашия проблем и ни уверява, че ще ни помогне. След 15-тина минути ни се обажда по телефона и казва, че всичко е уредено. Ремонтът ще бъде извършен в понеделник, цената ще е 520 паунда. Дава координата на сервиза и ни кани да отседнем там спокойно, в двора. За по-добър изход от този не сме си и мечтали.
Чак сега си даваме сметка, че днес е 13-ти, слава Богу - не е петък. Явно, 13 ни е на късмет! Но неработната събота – не!
Благодарим на Христо и се разделяме. За радост, успяваме и да потеглим. Пак така, аз на 6, Васко – на 7, изминаваме няколкото километра до сервиза.
Настаняваме се прекрасно в слънчевия двор на сервиза, като на къмпинг.
Намираме се в индустриалния район на Честър, на пешеходно разстояние от града, с магазини в близост. Очакват ни два дена "лайф"!
Тук се натъкваме на друг проблем. В района има много фирми, включително и на българи, с големи халета и големи дворове. Те често са подложени на набезите на ирландски цигани с кемпери и каравани, движещи се на групи, които се настаняват в дворевете им като у дома си. За жалост, законът ги защитава и не могат да ги изгонят, освен с бой. Та, появата на нашия Римо в двора на Здравко прави хората наоколо подозрителни и бдиделни. Всички минаващи наоколо ни гледат особено, но не с любопитство, а някак си лошо.
Разбираме за тази ситуация от българин, приятел на Здравко, идващ в сервиза. Сега вече е ясно. При приближаващ се човек, аз викам отдалеч: „Не сме ирландски цигани, българи сме и чакаме за ремонт!”.
Вече всички са разбрали за нас, успокояват се и даже разговаряме. Един съсед даже казва: „Разбрах, че не сте от ирландците, много ви е малък кемперът!”.
Изказват се много ласкаво за сервиза на българина.
Двата дни в очакване на ремонта минават в разходки, пазаруване, пране, сушене, готвене.
На 16-ти юли, понеделник, малко преди 8:00 майсторите ( Mark и помощникът му) са на линия. Респектиращо изглеждащи, усмихнати мъже, в безупречно чисти работни облекла. Съединителят е поръчан. В сервиза идват кола след кола. А ние очакваме куриерската с нашата част.
Към 17:00 настъпва очакваният момент – съединителят е тук, кемперът е в халето.
Не след дълго се чува смях. Момчетата държат в ръце нашия съединител, по-скоро нещо като люспа и не могат да повярват на очите си. Молят да им го оставим за „музея”. С удоволствие, но малко засрамени, им го подаряваме.
В 22:00 сме готови. Още една нощ в двора на Здравко. Този път – много спокойна!
Огромни благодарности за добрите хора Христо и Здравко и за перфектните майстори!
А изводът какъв е? Своевременна смяна на съединителя, а не когато ни остави на път!
Ако все пак ви се случи, някъде в тази част на Англия, не се колебайте и потърсете
Zlatko Todorov Zlatev!
A-Z Performance
Address: River Ln, Saltney, Chester CH4 8RH, United Kingdom
Phone: +44 7848 991499.
Ден 50-ти, 16.07.2019
Символите на тази страна са празът и драконът. Защо ли?
Според
легенда, крал Кадвалдър от Гуинед накарал уелските войници да носят
стрък праз редом със снаряжението си, за да могат да бъдат разпознавани.
Националното ястие в Walles e cawl, (супа) - зимно ястие, с
агнешко, картофи моркови, и естествено, с праз.
С дракона пък са свързани митовете и легендите за крал Артур, името на
чийто баща Утер Пендрагон значи глава на дракон. Битката между червения
крал на Уелс и белия, символизиращ Англия, е предречена от магьосника и
съветник на Артур - Мерлин. Самият Артур няма как да е бил от Уелс, тъй
като в V век, когато той е живял - ако изобщо е съществувал, не е имало
нито Уелс, нито Англия. Но първото му споменаване е в текстове на
уелски. Затова и е част от легендите на уелсците. Червеният дракон,
който е и на флага на Уелс, е символ на кралете на страната още от
времето, когато римляните се оттеглят от Британия.
Сред основните забележителности на Уелс са замъците. Те са над 600, от които 100 запазени, което прави Уелс страната с най-много крепости на квадратен километър, поради което е наричана „Световна столица на крепостите".
Conwy (Конуи)
Тук е първата ни среща с уелски замък – впечатляващия Conwy Castle (Замъкът Конуи).
Построен е по нареждане на един от най-суровите крале на Англия (1272 – 1307) - Едуард I Дългокраки (Еdward I Тhe Longshanks)
по време на завоевателските му походи в Уелс. Той е част от мащабен
проект по укрепване на целия град Конуи със солидни крепостни стени и
през следващите няколко столетия играе важна роля в няколко
последователни войни. Изграден е от местен и вносен камък върху
естествен скален масив от сиви пясъчници и варовици на брега на река
Конуи, осигуряващ добра видимост над околността. Крепостта е разделена
на външен и вътрешен двор и отбранявана от четири високи кули, осем
по-ниски и по-масивни кули и два барбакана.
След избухването на Английската гражданска война през 1642 година, замъкът е окупиран от сили, верни на Чарлз I, които го удържат до 1646 година, когато е отстъпен на армиите на Парламента. Като последица е частично разрушен. Процедурата по разрушаването му завършва през 1665 година, когато и последните железни и оловни елементи са премахнати от крепостта и разпродадени.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век замъкът „Конуи“ става притегателен център за художници. Нараства броя на посетителите и през втората половина на 19-ти век започват и първите реставрационни дейности.
Днес замъкът се стопанисва като туристически обект от „Каду“ - службата за съхранение на историческото наследство към Правителството на Уелс. ЮНЕСКО определя замъка Конуи като „един от най-изящните образци на европейската военна архитектура от края на 13-ти и началото на 14-ти век“ и му дава статут на обект на световното културно наследство.
Паркираме за няколко часа на много добър безплатен паркинг
GPS: 53.278999, -3.824250
Oтиваме до мястото, където зад мощния висящ мост Pont Grog Conwy през река Conwy се намира средновековният укрепен град Conwy.
Всяка улица тук е забележителност и от всяка точка се вижда замъкът Conwy. Почти целият град може да се обиколи около стените му, откъдето се разкрива незабравима гледка към залива, улиците и кокетните бели къщи. Всяка кула на замъка е достъпна.
Lancaster Square / Ланкастър Скуеър е градският площад в центъра на Конуи. Той е домакин на няколко фестивала и събития всяка година. През 2013 г. тук се дава старта на известното рали Уелс GB. В центъра на площада има фонтан, над който гордо се издига статуя на Принца на Уелс Llewelyn Тhe Great – управлявал успешно по-голямата част от Уелс от 1216 г. нататък, използвайки комбинация от военна стратегия и дипломация, за да постигне това. Боядисана е в сиво, златно и червено. Стои върху набраздена коринтска колона от корсихилски камък с варовиков пиедестал и с бронзова коринтска капител. Надписът, изписан върху фонтана, гласи, че Луелин е основал абатството Абърконуи през 1186 г.
В Конуи се намира една много сладка забележителност - Quay House - най-малката къща във Великобритания. Тя все още съществува близо до местния кей. Размерите на жилищната сграда са само 3,05 на 1,8 метра, въпреки факта, че първият собственик на къщата е величественият рибар Робърт Джоунс, висок над 2 метра. Сега в там има малък музей, отворен от март до октомври от 10-00 до 17-30 (с изключение на неделя). Билетът струва само 1 паунд.
Освен многото красота, история и хубави кръчми, Уелс има още едно предимство - той е сравнително малък и може да бъде обиколен за кратко време.
Емоционално заредени от Конуи, потегляме нататък.
Пътувайки, се забавляваме със странния език - уелския - потомък на келтския, който се говори от почти една трета от местните. Той е и на всички табели и указателни знаци и дублира английския. Много е смешно да се опитваш да го прочетеш.
Пътят ни минава край националния парк Сноудония, на два и половина часа път от Кардиф. Там е най-високият връх на страната - Сноудън - 1085 метра. Подобна височина може да звучи несериозно, но пътят до върха е доста дълъг. Тръгва от красивия град Ланберис.
Има и влак, с който човек може да се качи до най-високата точка на Сноудън, а по пътя да се наслаждава на още от изключителната красота на планините на Уелс.
Сноудония има доста езера, които заслужават внимание, но вече сме пренаситени и решаваме да се любуваме на красотите в движение.
Все едно, че не сте били в Уелс, ако не видите крайбрежието в района на Pembroke / Пембрук.
То се смята за едно от най-красивите в цяла Британия. Намира се на около 2 часа път от Кардиф и е национален парк, с пусти плажове и диви, стръмни скали.
Паркинг и нощувка:
GPS: 51.674900, -4.917780
£1 - 5h, £1.50 - 9-19 h, безплатен - 19-9 h
Замъкът Пембрук (Pembroke Castle) е една от най-големите и най-добре запазените средновековни крепости на територията на Уелс. Тази масивна дворцова постройка е красиво разположена на скалист нос на брега на река Пембрук.
Има дълга и интересна история. На неговото някога се е издигало римско укрепление. Малко по-късно територията е завзета от норманите, които около 1093 г. издигат тук своя крепост състояща се от малък вътрешен двор, разположен на ръба на скалата. В края на 12 век замъкът Пембрук става новатор в архитектурното строителство, като няма равен по внушителност на фасадата. През 1189 г. замъкът Пембрук попада в ръцете на Уилям Маршал, който превръща дървеното укрепление в каменен замък. По-голямата част от постройките в състава на Пембрук са издигнати през късния 14 век. Тогава е изградена и новата Голяма зала, която е разположена под естествено образувала се в резултат на водната ерозия пещера под замъка.
Днес замъкът Пембрук е една от най-посещаваните средновековни крепости в Уелс. Той се счита за най-голямата частна собственост на територия на страната, притежание на фамилия Филипс (Philipps).
Градчето също е приятно и заслужава внимание.
Ден 51-ви, 17.07.2019
Ако ненавиждате скуката и сивотата – вашето място е в едно бонбонено оцветено красиво крайморско градче - Tenby / Wales.
Тѐнби е град в Югозападен Уелс, графство Пембрукшър. Разположен е на брега на залива Кармартън Бей към Бристълския канал, на около 130 km на северозапад от столицата Кардиф.
Той е грижливо защитен от външния свят от прегръдката на каменни стени от 13-ти век, които привличат посетители от цял свят. Градчето е просто възхитително, гъмжи от уютни кафенета и магазини, скрити в тесните калдъръмени вити улички на Тенби.
Особено привлекателност добавят километрите прекрасни плажове и нежно плискащите се вълни на морето.
Малко след 13 часа потегляме за Кардиф, на 150 км от Тенби.
В ранния следобед сме вече там.
Навигацията ни води до мястото от плана ни за нощувка.
GPS: 51.449144, -3.180496
Голям безплатен паркинг, удобен за разглеждане на града.
На всичко отгоре се оказва, че тук е една от големите забележителности на града - Cardiff International White Water Center - олимпийски стандартен център за рафтинг с бяла вода, базиран в Cardiff International Sports Village в залива Кардиф.
По това време на деня паркингът е препълнен. Кола до кола. Всякакви рафтинг чудеса на покривите. Хора идват, преобличат се и се втурват към водата. Настроението тук е на МАХ и тълпата от хора и коли даже не ни дразни.
Намираме си местенце в нещото като съблекалня и отиваме да видим за какво иде реч.
WOW!!!
Ето какво се случва край нас:
Правим опознавателна разходка в града.
Когато се прибираме всичко е по-различно. Паркингът е почти празен. Само най-мераклиите още се забавляват.
Вадим последната шкембе чорба за това пътуване и я посвещаваме на Кардиф – малко в аванс, но вече сме сигурни, че той ще я заслужи.
Ден 52-ри, 18.07.2019
Ка̀рдиф / Cardiff
Кардиф се намира на крайбрежието, в южната част на Уелс.
Модерната столица на Уелс е един от най-интересните и вълнуващи градове на Обединеното кралство. Този малък, но оживен град заслужено заема своето място сред столиците на Европа със своите исторически замъци и музеи, както и световноизвестни места и впечатляваща модерна архитектура.
Кардиф съчетава старото с новото и е административен център на Уелс, както и културен и исторически център. Той е столица от сравнително скоро - 1955 г., но пък истинската му възраст се вижда в една от основните забележителности - Cardiff Castle / Крепостта на Кардиф, която е запазила стени още от римско време. Самият град пък е още по-древен - основан е от келтите през първи век преди Христа.
Вървим към крепостта покрай оградата на Bute Park. Той се състои от 130 акра озеленени градини и паркове, които някога са формирали територията на замъка Кардиф. Паркът е кръстен на 3-тия маркиз на Бют, чието семейство го е притежавало.
Забавляваме се с причудливите фигури на различни животни, с които каменната ограда на парка е украсена.
Основната забележителност на града е Замъкът Кардиф - един великолепен замък, който ни връща 2000 години назад, когато римляните са построили първата крепост тук.
Кардиф е равнинен, построен е върху пресушени блата, така че замъкът не доминира, а се слива с града. Всеки, който влезе в центъра, веднага вижда мощните стени от необработен камък, знамената с червен дракон на бяло-зелен фон и Часовниковата кула с кукли по фасадата.
Зад крепостните стени започва интересното. Виждат се два обекта, претендиращи за замък. Единият стои в далечината, на изкуствен хълм и изглежда много исторически. Той е най-старата сграда в Кардиф, издигната от норманите през 12 век върху основите на римска крепост.
Нарича се Norman Donjon.
Няма как да не се покатерим на кулата и да погледнем отвисоко.
Ето какво се вижда оттам:
Вторият замък стои вляво от входа, отстрани, и има съвсем скорошен викториански вид. Възстановен е напълно през втората половина на 19 век при третия маркиз на Бют, местен владетел, който има благодатно влияние върху региона и града.
Интериор на замъка
Посещението на дворцовите стаи на Бют е възможно само с обиколка с екскурзовод.
Банкетната зала - най-луксозната стая на замъка. Таванът е с изключителна красота. Зашеметяващи сводове и витражи на еркерите Банкетната зала е домакин на възстановки на средновековни празници. Членове на кралското семейство също посещават замъка Кардиф.
По стръмни стълби се озоваваме в Малката трапезария.
Ето как изглежда Библиотеката.
Със своята приказност Замъкът Бют предизвика асоциации с Нойшванщайн. Но ако замъкът на Лудвиг Баварски е рицарска сага, то замъкът Бют е добра приказка с щастлив край.
Продължаваме да се наслаждаваме на Уелската столица по главната й улица. Saint Mary Street / Улица Сейнт Мери Тя започва от Южната порта на замъка Кардиф. Първоначално се казва High Street, след това е преименувана на St. Mary Street. Оживена, елегантна улица с много хубави сгради.
Денят е делничен, но тук е празнично. Десетки абсолвенти очакват своите дипломи. Щастливи са и те, и родителите им. Тяхното настроение се предава и на нас, въпреки свъсеното време.
Неусетно стигаме до Кметството (Cardiff City Hall), където купонът продължава с пълна пара. Административният център на Кардиф изглежда доста столичен.
Кметството е построено през 1905 г., а Часовниковата му кула се вижда от много части на града. То е в непосредствена близост до Националния музей на Уелс, известен със своята импресионистична колекция. Зад него се намира Кардифският университет.
Както вече споменах, в Кардиф (както и в целия Уелс) знаците на английски се дублират от знаци на уелски. Уелски (част от келтската езикова група) може да се говори от около 20% от населението в Уелс. Уелските надписи будят недоумение, а често и смях. Всичко изглежда на латиница, но не е ясно как се чете. Често се срещат много дълги думи - в келтските езици думите се образуват чрез добавяне на различни частици към първия принцип (не напразно селото с най-дълго име се намира в Уелс). Използват се двойни букви: dd, ff, ll. ll са особено често срещани. На снимката по-долу последната дума е „Caerdidd“. Ето как се изписва Кардиф на уелски. "dd" се произнася като "f". А думата „caer” означава крепост. Името на града (според една версия) означава „крепост на река Таф“.
Заливът Кардиф (Cardiff Bay)
След като лъкатуши малко през града, река Таф се влива в залива Кардиф и на това място се намира вторият център на Кардиф. Това е огромна зона за забавление и отдих, простираща се на 12 км по брега на залива, с голям брой барове, увеселителен парк, виенско колело и много ултрамодерни сгради. Ако замъкът е заобиколен от сгради предимно от 19-ти и 20-ти век, то тук е широко представена авангардната архитектура на 21-ви.
Първото нещо, което човек, пристигащ на брега, вижда, е Уелският център на хилядолетието (Wales Millennium Center), оригинална структура, която прилича на огромен камък от тъмни камъни. Това е главният театър и изложбена зала на Кардиф. Тук се провеждат представленията на Уелската национална опера.
Прозорците на фасадата му, направени под формата на букви, образуват думи. От лявата страна на фасадата има надпис на уелски: редове от стихотворенията на уелската поетеса Гуинет Луис (Gwyneth Lewis). Надписът на уелски: Creu Gwir fel gwydr o ffwrnais awen означава „Творете истина като стъкло от пещта на вдъхновението“. Вдясно е изписано на английски: „These Stones Horizons Sing“ - „В тези камън хоризонтите пеят“.
До Millennium Center стои сградата Pierhead от червени тухли, бившият щаб на Bute Dock Company, а сега Музеят на историята на Уелс. Уелсците наричат Pierhead Tower "Малкият Биг Бен".
Съвсем близо до Pierhead се озоваваме пред необичайна сграда с продълговата дървена козирка. В този стъклен куб под навес е Уелският парламент, на уелски Senedd. Сградата е проектирана от известния архитект лорд Ричард Роджърс, един от създателите на високотехнологичния стил, носител на наградата "Пулицър", автор и съавтор на проекти като Центъра Помпиду в Париж, Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Лойдс застрахователна компания и агенция Ройтерс в Лондон. Построена е в съответствие с най-строгите екологични стандарти и съдържа множество гениални решения за максимизиране на спестяванията при поддръжката на такава голяма сграда. Прозрачните стени на сградата символизират откритостта на законодателните процеси. Всеки може да присъства на парламентарните заседания.
И така, полюбувахме се на Кардиф – от средновековната романтика на Cardiff Castle, през неговия център, до оживения и модерен Cardiff Bay с невероятния Wales Millennium Centre и сърцето на уелската демокрация – The Senedd.
Ден 52-ри, 18.07.2019
Продължаваме за пореден път към Англия.
Целта този път е Бристол / Bristol.
В югозападната част на Англия се намира древният търговски град Бристол, който днес е основен бизнес, културен и образователен център. Местоположението на града определя развитието му като основно пристанище на Англия. Разделен е на три големи района: Стария град, разположен на десния бряг на река Ейвън, и по-новите квартали Клифтън и Редклиф, които са на левия бряг на реката. Пристигаме в града около 16:30.
Навигацията чинно ни довежда до паркинг, в района на Пристанището Бристол / Bristol Floating Harbour, удобен за разглеждане на града, тук някъде, зад оградата.
GPS: 51.447201, -2.5971107
Wapping Road
£4.50 / 24 h / понеделник – петък
£12 / 24 h / събота – неделя
Паркингът е пълен, а достъпът малко труден. Но този път късметът е с нас. След малко чакане се освобождава място и то доста добро – в нещо като сепаре за един кемпер.
Бристол е разположен на хълмове, там, където река Ейвън се влива в Бристолския залив.
Ако сте за първи път в Бристол, не забравяйте да се оглеждате. Не заради обратното движение, а защото там никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла.
В този град няма постоянен ориентир. Както се разхождате и ясно виждате високи сгради, кули, куполи, изведнъж хлътвате и те вече са невидими.
Прави улици също няма. Ето защо, не разчитайте, че като тръгнете по една улица лесно ще стигнете до нейния край. Да се загубите – няма, но ще се почувствате като участници в игра. А, може би, тази игра на криеница е един своеобразен чар на Бристол.
Бристол е идеално място за дълги, хаотични разходки накъдето ти видят очите и за хора, които обичат изненадите „зад всеки следващ ъгъл“. Времето е облачно, но приятно като температура – около 22 градуса.
С първата забележителност на Бристол се срещаме още по път - Clifton Suspension Bridge / висящия мост Клифтън.
Световноизвестният висящ мост Clifton е проектиран от великия викториански инженер Isambard Kingdom Brunel. За жалост, той не доживява да види своето творение. Работата по моста започва през 1831 г., но до 1843 г. са завършени само кулите. Проектът е изоставен поради политически и финансови трудности. Брунел умира само на 53 години през 1859 г., а висящият мост Клифтън е завършен като негов паметник през 1864 г.. Проектиран в началото на 19-ти век за лек трафик, той все още отговаря на изискванията на пътуващите през 21-ви век с 11-12 000 превозни средства на ден. Грандиозното разположение на висящия мост Clifton върху скалите на Avon Gorge / Каньона Ейвън го превръща в символ на Бристол. Той привлича хиляди посетители годишно заради гледката към древния Avon Gorge, елегантния Clifton и великолепния град отвъд него.
Първата изненада, зад първия ъгъл са графити, които ни приветстват с „Добре дошли в Бристол”.
В това няма нищо случайно – та нали в наши дни Бристол е преди всичко градът на Банкси, гениалния уличен художник, чиито полулегални произведения са може би най-значимото събитие за визуалните изкуства през този век. Те са пръснати по целия свят, а в родния му град са запазени само няколко, от които най-достъпно е изображението на висящия любовник (за съжаление, не го видяхме).
Що се отнася до една друга забележителност на Бристол, Пристанище Бристол / Bristol Floating Harbour, може да се каже, че живеем в нея.
Старото пристанище Бристол на река Ейвън днес има нов облик и живот. Многобройните му кейове и складове са възстановени и превърнати в съвременни приложения. Традиционно известен като плаващото пристанище, районът сега е дом на музеи, галерии, изложби, Аквариум, Научен център "А-Бристол" и други. Тук е и Arnolfini - Международен център за изкуства / Bristol's International Centre for Contemporary Arts.
M Shed е музей, който се концентрира върху историята на града от праисторическо време до наши дни.
По крайбрежието се събират тълпи от младежи. Тече невероятен купон. Приятно е!
Вървим по улица Augustine's Parade. Оглеждаме се наляво, надясно.
Списъкът ни с „Места, които да видим в Бристол” е доста дълъг. Но днес разходката е само опознавателна. Детайлите ще оставим за утре.
Стигаме до центъра. Първото, което виждаме е една странна статуя на Нептун. Че е той, той е - с тризъбеца в едната си ръка, а в другата - с опашката на голяма риба, опитвайки се да се освободи. Какво му е странното тогава? Ами, водата и по-точно, че тя липсва под него, а във водно огледало той никога не е влизал. Красива скулптура, но в необичайна обстановка.
За днес стига. Тръгваме обратно.
Младежите стават все повече и повече, въпреки приближаващия дъжд. Разбираме, че на Floating Hourbur ще има концерт на New Order.
В нашата къщичка е сухо и топло. Хапваме си вкусен зелен фасул, слушайки изпълненията на групата чак до 22:30.
Е, този концерт ни беше бонус.
Ден 53-ти, 19.07.2019
Цяла нощ дъжд. Сутринта, пак дъжд. Прогноза за целия ден – много дъжд.
Супер гадно време.
Изчакваме малко, може пък нещо да се промени. За жалост, НЕ!
След дълги размишления и много „за” и „против” решението е взето – Бристол остава неразгледан, поне за това пътуване. Продължаваме по план.
Има един град във Великобритания, който е олицетворение на аристократичния блясък на една отминала епоха - това е Бат.
GO! И към Bath / Бат – само на 12,5 мили от Бристол.
Разположен е западно от Лондон, сред зелени равнини и пищни гори. Известен е с архитектурния си облик, оформен от Джон Ууд (старши и младши) и Джон Наш, с минералните си извори и, естествено, с романите на Джейн Остин.
Освен че е оживен и процъфтяващ град от двадесет и първи век, Бат е жив музей. Историята и наследството се редят по улиците на града. След всяка крачка се разкриват завладяващи забележителности и удивителни архитектурни шедьоври. Бат е дом на впечатляваща колекция от музеи (повече на квадратна миля от всеки друг град в Обединеното кралство). Сред тях са Центърът на Джейн Остин, No.1 Royal Crescent, Модният музей, Музеят на източноазиатското изкуство, Музеят Холбърн, Къщата на Франкенщайн на Мери Шели (Mary Shelley’s House of Frankenstein), Музеят на астрономията Хершел и други.
Съвсем заслужено Бат е определен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно със славата като част от Големите СПА градове на Европа. Най-малкият проблем на града са нещата за правене тук. Той изобилства от такива.
Аххх, този дъжд. Продължава да ни преследва. Паркинги в непосредствена близост до центъра няма. А километър в такова време си е проблем. Прeскачаме от локва в локва, от козирка до козирка. Така разглеждаме Бат, колкото това е възможно.
Римските бани / Roman Bath, най-старата и известна историческа атракция на града. Задоволяваме се със запазените руини, подсилени с реконструкции.
Абатството на Бат / Bath Abbey
Църквата на абатството на Свети Петър и Свети Павел, известна като Aбатството на Бат е енорийска църква на англиканската църква и бивш бенедиктински манастир в Бат. Основан през 7 век, той е реорганизиран през 10 век и възстановен през 12 и 16 век. Това е един от най-големите примери за перпендикулярна готическа архитектура.
Средновековната църква на абатството някога е служила като катедрала на епископ. След дълъг спор между църковници в Бат и Уелс седалището на епархията на Бат и Уелс по-късно е консолидирано в катедралата на Уелс.
Архитектурата на църквата е кръстовидна и може да побере до 1200 посетители. Абатството има два органа и десет камбани. Западният фронт включва скулптури на ангели, изкачващи се към небето по две каменни стълби, представляващи стълбата на Яков.
Някъде около 1499 г. Оливър Кинг, могъщият епископ на Бат и Уелс, сънува сън. Той вижда ангели, изкачващи се по стълба към небето, и чува глас, който казва „Нека един крал да възстанови църквата“. Епископът приема това като небесно послание, че трябва да възстанови нормандската църква на абатството Бат. Той нарежда да бъде разрушена старата църква и да бъде построена грандиозна нова сграда в перпендикулярен стил.
Много от най-красивите части на днешното абатство датират от това време.
Тhe Circus
Емблематична сграда в английския град Бат, в Съмърсет и най-забележителната кръгла жилищна сграда в света. Тя се състои от три извити сегмента, разположени в кръгла форма. Първоначално е известна като King’s Circus. Проектирана е през 18-и век от Джон Ууд Старши. Той обаче не доживява, за да види творението си. Архитектът умира три месеца, след като е направена първата копка през 1754 г. Неговият син Джон Ууд Младши завършва сградата през 1768 г.
Ууд черпи вдъхновение от римския Колизеум.
Смята се, че жълъдите, които е поставил върху сградата, са на почит при друидите, които се предполага, че са създали Стоунхендж.
В централната част на кръга първоначално се е намирал голям резервоар, който доставя вода до къщите. Той е покрит с павета и затревен през 1800 г. В центъра му и до днес расте група от стари чинари.
Около тази градина и между сградите се намира улица с кръгово движение, която разполага с три изхода между къщите. Когато се гледа от въздуха, мястото, заедно с площад Queens и съседната улица Gay, образуват ключова форма, която е масонски символ, подобен на тези, които красят много от сградите на Ууд.
Много заможни и влиятелни хора имат собственост в някоя от трите части на сградите, която използват като свой втори дом през определени периоди от годината.
По време на бомбардировките над Бат през 1942 г. част от Circus е силно повредена. Днес е възстановена в оригиналния си вид.
Пропускаме много интересни места в Бат, просто не се получава. А да разглеждаш този град с чадър, не си е работа. Отсвиркваме и Wells, най-малкият град в Англия. Малък, малък, но в този дъжд и 10 крачки до катедралата му са проблем. Оставяме го и него в списъка за доразглеждане, ама друг път, заедно с Бристол и Бат. Поне са си наблизо.
А сега накъде? Предстои ни една много красива част от Англия – графство Cornwall / Корнуол. Никак не ни се иска и него да го полуразглеждаме или да го гледаме през мръсните стъкла на Римо в дъжд и мъгла. Много разчитаме на рицарите, заседнали около кръглата маса и на техния крал.
Само 170 мили ни делят от Tintagle.
След има / няма 4 часа път сме вече там.
GPS: 50.662601, -4.760310
За времето – какво да кажем – от трън, та на глог! Поне каръците сме много!
Ден 54-ти, 20.07.2019
Обичам да гледам филми по романите на Розамунде Пилхер и то не толкова заради сюжета, а затова, че всички истории в тях се случват в най-мистериозното, магическо и приказно английско графство Корнуол! И заради любовта и страстта на авторката към тази невероятна земя.
Корнуол е графство в югозападна Англия. Най-отдалеченият в страната окръг образува полуостров, който се вдава в Ламанша и частта от Атлантическия океан, известна като Келтско море. Тук е най-южната точка в цяла Великобритания - Lizard Point.
Традиционният корнуолски език е почти изчезнал. На корнуолски името на окръга е Kernow, от думата kernou, означаваща „рог“ или „нос“, което описва идеално формата и географията му.
Херцогство Корнуол е частно имение, създадено през 1337 г., принадлежащо на най-големия син на британския монарх. От възкачването на крал Чарлз III на трона, херцогството се държи от принц Уилям.
Сега сме тук, в Cornwall и поемаме големи порции от неговата красота и зрелищност!
Безкраен океан, назъбено скалисто крайбрежие, осеяно със старинни малки градчета, езера, замъци, руини, пиратски пещери, изоставени кариери, множество долмени, менхири, кромлехи, келтски кръстове, легенди и предания, приказки за крал Артур и магьосника Мерлин, Тристан и Изолда, смели рицари, феи и великани, място на сила и красота - всичко това е Cornwall / Корнуол.
Тук пясъкът е фин и бял, морето е тюркоазено синьо и слънцето грее повече от всяко друго място в страната.
Tintagel / Тинтагел
Поколения посетители са идвали тук, за да видят това вълшебно място, потънало в магия и мистерия, с потапяща аура, смятано за крайъгълен камък на легендите за Артур.
Една от тях от преди 800 години разказва, че Тинтагел е родното място на крал Артур, роден от прелестната кралица Игерна и защитаван от магьосника Мерлин, който живеел в пещера под крепостта.
Връзката на Тинтагел с крал Артур е направила района популярен сред туристи, художници и писатели от векове.
Разположен на драматично крайбрежие, блъскано от Атлантическия океан, има много повече за предлагане от легенди.
Тук човек може да се изправи на върха на суровите морски скали, високо над разбиващите се вълни и да се наслади на Корнуол.
На красив нос, наподобяващ повече на остров, свързан с континента само с тънко парче земя, живописно е кацнал Замъкът Тинтагел. За съжаление водите на морето през вековете са „изяли” голяма част от него и затова от него до днес е останало малко. Построен е през 1233 г. от графа на Корнуол – Реджиналд, който избира за тази цел остров Тинтагел, където според легендите е бил дворецът на древните крале на Корнуол. Днес този замък предлага приказни гледки и впечатлява със забележителна история.
Първоначално е бил легендарна крепост, която по-късно е преобразувана в замък.
Руините му от тринадесети век, разположени сред потънали в море пропасти, са едно от най-зрелищните исторически места във Великобритания и една от петте най-добри атракции на Англия. Островът и замъкът привличат около 200 000 посетители годишно, до три хиляди на ден в пиковия сезон. Близо една трета от тях са чужденци и профилът на Tintagel се разраства на международно ниво.
Tintagel Castle Footbridge / Пешеходен мост на замъка Тинтагел
През Средновековието жителите на Тинтагел са се разхождали от едната страна на замъка до другата, използвайки тесен сухопътен мост, висок колкото върховете на скалите. Между 14-ти и 17-ти век преходът изчезва, оставяйки замъка разделен от естествена пропаст.
Мястото е магнит за туристи още средата на XIX век.
Собственост е на Принца на Уелс и се управлява от English Heritage – държавна организация, която обединява над 400 исторически сгради, пръснати из цяла Англия.
През 2015 г. English Heritage стартира конкурс за дизайн на нов пешеходен мост, който да осигурява достъп до руините. Печелившата концепция е на строителните инженери на Ney and Partners и William Matthews Associates.
Иновативният проект е много интересен. Той възкресява някога съществуващото единство. Вместо да създадат нов мост, които да се простира от край до край, победителите проектират две отделни, независими конзоли, които се протягат една към друга и почти се докосват, с 40 мм празнина в средата. Значителното пространство между двете конзоли символизира прехода между минало и настояще, реалност и легенда, познато и непознато.
Мостът Тинтагел е завършен през 2019 г.
В края на 2022 г. той печели награда за красотата си, присъдена му от William Matthews Associates.
St. Agnes / Сейнт Агнес
е живописно село на северния бряг на Корнуол.
Потънало в минна история, то пази и традиционната корнуолска атмосфера. Драматична брегова ивица, история, дива природа, красота, невероятни гледки, грандиозни залези и безброй звезди.
Заливът, в който е разположено някога е бил пристанище с голям вълнолом. По време на Първата световна война е изоставено и много от гранитните блокове, използвани за изграждането му, сега могат да се видят по време на отлив, разпръснати под скалите.
St. Agnes Head е надвиснал живописно над океана. През Втората световна война е използван като полигон за лека противовъздушна артилерия. В днешно време е спокойно и красиво място, където може да се насладите на мозайката от жълто и лилаво и синината на морето.
Kалаената мина Wheal Coates
Високо на скалите над плажа Chapel Porth стоят руините на една от най-живописните и емблематични мини в Корнуол - Wheal Coates.
Останки от мините се виждат в цялата енория Сейнт Агнес и сега са част от световното минно наследство на Корнуол.
Мината за калай Wheal Coates е открита през 1802 г. и е работила до 1889 г. Днес емблематичното машинното отделение Towanroath Shaft представя драматичната красота на северното крайбрежие на Корнуол.
Tози индустриален пейзаж има сурова и строга история. Животът на миньорите от Корнуол е бил труден. Работата дълбоко под земята в тесни и задушни условия, с гъст барутен дим, прах и изпарения от взривяване на скали. Инцидентите, причинени от експлозии, падания, падащи камъни, удавяне и заплитане в машини са отнели много човешки животи. Жените са били наемани за раздробяване на медна руда на по-малки фрагменти. До началото на 19-ти век над 7000 деца са работили в мините, първоначално над земята, изпълнявайки основни задачи, но след 12 години са присъединявани към бащите си под земята. В своя пик в минното дело в Корнуол са били заети над 30 000 души. В средата на 19 век индустрията започва да запада и през 1875 г. над 10 000 миньори напускат Корнуол, за да намерят работа в чужбина. Уменията и опитът от минното дело в Корнуол се разпространяват по целия свят.
St. Ives / Сейнт Айвс
е живописно рибарско пристанище и морски град в Корнуол. Намира се на брега на Келтско море.
В миналото е бил търговски зависим от риболова. Сега се слави с великолепни плажове, отличени със Син флаг и като притегателен център за художници от цял свят.
Художествените галерии и магазините за занаятчийски изделия превръщат града в най-прочутата британска художническа колония с курортна атмосфера.
Лондонският бастион на британското изкуство, галерията „Тейт“, има тук свой клон от 1993 г. в представителна ротонда над морето.
Наричат St. Ives ослепителното бижу в короната на Корнуол. Но ние вече сме достатъчно заслепени от многото перли в нея, а и времето напредва, така че, се задоволяваме само с няколко снимки.
Поредният „земен край” ни зове.
Имаме цяла колекция от места, където сме се чувствали наистина на края на земята – Cape Tarifa, Испания – най-южната точка на континентална Европа, NordCap, Норвегия – най-северната континентална точка на Европа, Cabo da Roca – най-западната точка на континента Европа, Cabo Finisterre – най-западната точка на Испания.
Сега пък сме в Land's End (Cornwell) – най-югозападната точка на Великобритания – една от известните забележителности на страната.
За разлика от другите крайни точки, тук нещата са малко по-различни и по-специални. Land's End не е нито град, нито село. Това е една атмосферна и драматична част от бреговата ивица, потопена в история и романтика.
За местните понятията начало и край, първи и последен, са доста условни. Всяко начало може да бъде и край и обратно. Въпрос на гледна точка.
Land's End е най-западният полуостров на графство Корнуол, а върхът му (едноименният нос) е най-югозападната точка на Англия. Той се намира на 874 мили (1400 км) по шосе от John o’Groats, считан за най-северната точка на Великобритания.
Популярният израз „From Land’s End to John o’ Groats“ означава „Oт край до край на Великобритания“, като начало и край могат да бъдат и двете места. Land's End е най-близката й точка до северноамериканския континент.
Погледът към морето оттук позволява да се осъзнае мащаба на Атлантическия океан, разпрострян в безкрайността, отвъд хоризонта. Гранитните скали, изграждащи бреговата линия на Западен Корнуол, се виждат най-добре тук, а величествената комбинация от силата на морето и силата на скалите превръщат човека просто в наблюдател на природата.
Близо до живописния бряг се намират опасни рифове. Най-близките от тях са белязани от фара Longships.
Нос Ландс Енд, наричан „палецът на крака“ на Англия, е една от най-посещаваните природни забележителности на Великобритания, тъй като скалистият връх на този нос е мястото, където Англия свършва – или започва.
Mного неща в Ландс Енд носят име, в което участват думите "първа" и "последна". Има такива къща, кръчма и хотел. Всичко е направено така, че да ти внушава, че всеки край може да бъде и ново начало.
Емблематично място тук е маркерът Land’s End Lands End Signpost - указателен знак, до който всички туристи се снимат. Това е семеен бизнес. Собствениците имат табла, където всеки може да постави свое собствено послание - име, роден град и др.. Те изчислят разстоянието от Land’s End до родния ви град без проблем! Това е едно от най-скъпите неща за правене в Land’s End, около £ 12 на снимка.
На върховете на скалите на Land’s End се намира Тhe First and Last House / Първата и последната къща. Tя е построена през 19-ти век за жена на име Грейси Томас, която го е използвала като магазин за сувенири. За почти 200 години къщата не се е променила много и там все още се продават сувенири, но вече в по-модерни версии!
До първата и последната къща се намира маякът на Land’s End. Над 4200 подобни на него са разпръснати из цялата страна и се осветяват при специални поводи. Но маякът Land’s End е най-югозападният, първият и последният!
В Land's End може не само да посетите първото и последното кафене и да пиете в първия и последния пъб, но и да изпратите писмо от първата и последната пощенска кутия на Англия – която се намира точно тук! Историческата пощенска кутия е с надпис GR, което означава Джордж Рекс, т.е., създадена е по времето на крал Джордж VI. Тя вече не функционира, но е култово място за снимки.
А картички и писма се изпращат от пощенската кутия до центъра за посетители. Това е най-отдалечената югозападна работеща пощенска кутия в Обединеното кралство.
End to End Story / Историята от край до край е една от атракциите на Land’s End. В това завладяващо място се научава много за пътуването от Land’s End до John O Groats. На големи информационни дисплеи, чрез видеа и графики се пресъздават невероятните постижения на безбройните приключенци, завършили това епично предизвикателство от 874 мили с ходене, бягане, колоездене и дори скейтборд. Предлага се и виртуално пътуване от Land’s End до John O’Groats с 6000 мили в час!
Само едно първо и последно нещо липсва тук – къмпинг или кемпер стоп. Липсва, е малко условно. Пропускът е компенсиран с едно прекрасно, тихо и спокойно място за отдих след изпълнения с емоции ден – Greep Farm – на 7 км Land’s End.
Фермата Грийб има 200-годишна история. Тя е типична за тази част от крайбрежието на Корнуол. Реставрирана е напълно. Тук могат да се видят коне, овце, кози, зайци, прасета, миниатюрни понита и дори порове. Старата плевня във фермата Грийб е превърната в традиционни занаятчийски работилници, където работят талантливи местни художници и занаятчии.
За щастие, собственикът е помислил и за такива като нас като е обособил просторен паркинг за кемпери и каравани срещу £5 / 24 h.
Една спокойна нощ в Greep Farm!
Ден 55-ти, 21.07.2019
Следващо бижу в короната на Корнуол е островният свят на St Michael’s Mount (планината Сейнт Михаил).
Архангел Михаил е най-респектиращата фигура в архангелското воинство. Той е считан за главен архангел на Небесното царство, пазител на тялото на Мойсей и придружител на душите до рая, или ада.
В негова чест са построени едни от най-красивите манастири и храмове в света.
Любопитен е фактът, че на картата на света, те са на почти равно разстояние един от друг и образуват абсолютно идеална права линия - Saint Michael's line. Линията на Свети Михаил, известна още като Меча на Свети Михаил, е Ley Line / лей линия. Лей линиите са прави линии, начертани между различни исторически структури, праисторически обекти и видни забележителности. В християнската символика тя съвпада с пътя, който изминал Архангел Михаил при изгонването на Луцифер в подземното царство.
Остава въпросът: Случайно ли е това?
Някои смятат, че това е напомняне от Свети Михаил, че от вярващите се очаква да бъдат праведни, вървейки по правия път.
St Michael’s Mount е третата точка от тази линия, която посещаваме, след Абатството Mont-Saint-Michel / Мон Сен Мишел във Франция (Нормандия) и Sacra of Saint Michele / Манастира Архангел Михаил в долината Суза, Италия.
St Michael’s Mount е корнуолският аналог на Мон Сен Мишел в Нормандия. Разстоянието по права линия между двата Мон Сен Мишел е 330 км (205 мили).
Двата скалисти острова споделят някои любопитни прилики. Достъпни са при отлив и са с форма на пирамида - въпреки че Мон Сен Мишел е много по-висок.
Намираме се в древния търговски град Marazion / Маразион.
Пясъчните му плажове се плискат от чистите, тюркоазени води на Mount's Bay и се охраняват от островната крепост на St. Michael's Mount. Тя е фокусът на тази брегова ивица.
Емблематичният остров със Средновековен замък и църкава се управлява от Националния тръст и е дом на семейство Сейнт Обин и малка общност от около 1650 г.
До него се стига пеша по време на отлив, когато се разкрива древна каменна пътека, построена през 1425 г., но само за четири часа всеки ден.
Пътеката води до място, където съвременният живот се среща с повече от хиляда години история.
Следваща точка от пътуването ни е Plymouth / Плимут.
Тук, по най-красив начин, завършва нашата обиколка на Корнуол!
Ден 45-ти, 11.07.2019
Още един ден в Шотландия. Имаме да свършим малко работа тук – да добавим поредното място към колекцията „Места, свързани с велики личности”.
Пътуваме в областта Dumfries and Galloway (Дъмфрийс и Голоуей) – красива част от равнинна Шотландия, с вълнообразна скалиста брегова ивица, пясъчни плажове и вътрешност с декари гори и зелени площи.
Dumfries & Galloway е една голяма приключенска площадка. Тук може да летите през горски пътеки с планински велосипед или да се развихрите, опитвайки се да карате уиндсърф или яхта. А що се отнася до културата, този регион е почти ненадминат.
Всяка година започва с Big Burns Supper Festival (Нощта на Бърнс) - един от най-големите фестивали в Шотландия, който празнува Робърт Бърнс, както и шотландската култура и наследство като цяло. Продължава 11 дни, в края на януари, в оживената столица на Южна Шотландия, Дъмфрис - в заведения, барове, художествени галерии, музеи. За първи път се провежда през 1801 г.
Месеците след това са изпълнени с много други специални фестивали за изкуства и занаяти, сценични изкуства, литература и спорт и с най-яките музикални фестивали в Шотландия.
Главен административен център на областта е Dumfries (Дъмфрийс), разположен на река Nith (Нит), на около 5 км от брега на залива Solway (Солуей), в който се влива реката.
Може би вече е ясен интересът ни към този град.
Тук е прекарал последните 3 години от живота си (1793-1796) поетът Robert Burns (Робърт Бърнс) – един от основоположниците на романтизма. Той е смятан за национален поет на Шотландия и годишнината от рождението му се отбелязва по-широко от официалния национален празник на страната, денят на Свети Андрей. Стихотворението му „Scots Wha Hae“ дълго време служи за неофициален национален химн на Шотландия. Бърнс е най-известният поет, писал на шотландски език, въпреки че голяма част от творчеството му е на английски език и на междинен шотландски диалект, по-разбираем за хората извън Шотландия. Освен оригиналното си творчество, Бърнс събира народни песни от цяла Шотландия, като често ги преработва и адаптира.
Паркираме на удобно място:
GPS: 55.067101, -3.612940
В двора й е оригиналното място, където Бърнс е бил погребан под обикновена каменна плоча.
Неговият приятел John Syme (Джон Сайм) смята, че такъв обикновен мемориал е недостатъчен за човек като Бърнс. През 1813 г. той отправя обществен призив за издигане на мавзолей.
Един от участниците е принцът на Уелс (по-късно става крал King George IV / Джордж IV). Мавзолеят е завършен през 1817 г. Клубът на Бърнс в Дъмфрис започва традиция да полага венец в мавзолея на рождения ден на поета (25 януари). Мавзолеят Бърнс е добре обозначен и е лесен за намиране, в югоизточния ъгъл на двора на църквата.
Robert Burns House / Къщата на Робърт Бърнс
Скромна, ненатрапчивата къща на Burns Street. Сега е музей, посветен на националния поет на Шотландия и може да се похвали с богатство от лични предмети и документи, свързани с Бърнс, семейството му и писателската му кариера. Тук се съхраняват копия на изданията на Kilmarnock и Edinburgh на Стихове главно на шотландския диалект, столът и бюрото, където Бърнс е написал някои от последните си творби.
В тази къща на 21 юли 1796 г. Бърнс умира.
От другата страна на улицата има розова градина в памет на Бърнс и някои от най-популярните му стихотворения.
Burns Monument / Паметник на Бърнс
През 1877 г.
общинският съвет на Дъмфрис решава да отбележи силните връзки на града с поета
Робърт Бърнс, като издига негова статуя пред църквата Greyfriars
Church на Church Place, на кръстовището на три основни търговски
улици.
Впечатляващата статуя от карарски мрамор е дело на
италиански скулптори, работещи по дизайн на Amelia
Hill / Амелия Хил. Статуята е открита от графа на Роузбери през 1882 г.
Резултатът е красиво произведение на изкуството, показващо Бърнс, седнал, с
куче, почиващо в краката му.
Малка разходка из Dumfries
Midsteeple - историческа емблематична
триетажна сграда, разположена в центъра на Дъмфрис, една
от най-старите сгради в града. Построена е през 1705-1707 г. като кметство. Използвана е като съдебна
зала, градски съвет, затвор, чиновническа
камара, склад за оръжия и боеприпаси.
Queensberry Monument
Статуята на Робърт Бърнс не е единственият исторически паметник в стария градски център на Дъмфрис. На площад Queensberry / Куинсбъри стои мемориална колона, издигната в памет на Charles Douglas / Чарлз Дъглас, 3-ти херцог на Куинсбъри (1698-1778).Каменната колоната е издигната две години след смъртта на херцога през 1780 г. Тя е проектирана от Robert Adam / Робърт Адам, един от най-известните британски архитекти на времето.
Монументален фонтан в Дъмфрис - на пешеходната улица, свързваща English Street с High Street. Сред декорациите от цветя и зеленина, делфини, чапли и др ... забелязваме четири деца, държащи в ръце малък крокодил.
Викторианският висящ мост за пешеходци - лек и въздушен, с тиранти от железни пръти, осветени от слънцето, мостът от 1875 г. е идеално романтично място за поглед към града.
Разделяме се с Dumfries и Шотландия.
За малко сме отново в Англия в очакване на срещата с едно емблематично и жадувано място – Ливърпул – града на Beatles.
Паркинг:
GPS: 53.394600, -2.988060
£15 /24 h
Никога не сме били толкова близо до Beatles.
Слушаме ги, усещаме ги!
За Ливърпул и Beatles ще отворим нова страничка. Те го заслужават!Ден 46-ти, 12.07.2019
Liverpool
На 16 януари се отбелязва Световният ден на Бийтълс, обявен за първи път от ЮНЕСКО през 2001 година?
Датата не е избрана случайно. Легендарната четворка дебютира за пръв път на 16.01.1957 г. в Ливърпул на откриването на клуб The Cavern.
На тази дата се случва още едно забележително събитие в историята на ливърпулската четворка: през 1964 г. сп. Cashbox класира песента I Want To Hold Your Hand на първо място в американския хит парад, a сингълът с тираж 1 млн. бройки се изкупува само за 10 дни.
Това ми дава мотивация да продължа пътеписа, започнат още през 2019.
По някаква случайност съм стигнала точно до Ливърпул, града на Бийтълс.
И така, един ден в Ливърпул с усещане за Бийтълс!
Albert Dock е комплекс от пристанищни сгради и складове. Намира се в края на известния район Pier Head. Открит е през 1846 година. Това са първите първите незапалими складове в Англия и света, построени без дърво - само от чугун, тухли и камък. За времето си, Albert Dock има революционна докинг система. Там се ползват първите хидравлични кранове в света. Корабите са товарени и разтоварвани директно в складовете. Albert Dock е най-голямата колекция от сгради с историческа ценност в Англия, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Следва музеят, посветен на мореплаването - Merseyside Maritime Museum. Тук са съхранени някои от тайните на легендарния Титаник, който е тясно свързан с историята на града (регистриран е в Ливърпул, преди да отплава от южния Саутхемптън). Последният му етаж е обособен като International Slavery Museum (Музей на робството). Ливърпул е бил център на търговията с роби и носи тежестта на миналото си. Оттук са разпределяни корабите от Африка към Съединените щати.
Стратегическо място на историческия Royal Albert Dock заема Музеят на Бийтълс - Beatles Story. Това място е нещо като сборен пункт за всички почитатели на легендарната четворка.
Зад Albert Dock, в посока към центъра се разкрива истинският Ливърпул – с уникалното съчетание на сгради от 19 век и съвременна архитектура.
Пред нас е Pier Head - впечатляващият крайбрежен район на Ливърпул. Той е част от световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Но него си го оставяме за завършек на разходката.
Отправяме се към центъра на града. Два ориентира определят маршрута ни – кулата St John's Beacon на местното радио City и Англиканската Катедрала на Ливърпул (Liverpool Cathedral).
Liverpool Cathedral е сред най-впечатляващите на Острова – по мащаби и въздействие. Намира се в центъра на град Ливърпул и е седалище на епископа на Ливърпул. Тя е най-голямата катедрала във Великобритания и е 5-та по големина в Европа Кулата й се извисява на на височина 100 метра. Определят я като една от най-грандиозните сгради на ХХ век. Строена е т между 1904 и 1978 година по проект на един млад архитект - Джайлс Скот. Общата външна дължина на сградата е 189 метра, което я прави най-дългата катедрала в света. Катедралата има и най-високите и най-тежки църковни камбани в света. Те са окачени на височина 67 m и общото им тегло е 31.5 тона.
Church of St Luke, Liverpool (Църквата Св. Лука, Ливърпул)
Тя е най-невероятната църква в Ливърпул. Това, което я прави специална е, че през 1941 г., по време на Втората световна война, е бомбардирана и остава без покрив. Затова е по-известна сред местните жители като Бомбардираната църква. Строена е между 1811 и 1832 г. като Англиканска енорийска църква. Въпреки, че отвън изглежда като нормална и обикновена църква вътрешността й е напълно празна. Сега я е Паметник на загиналите във войната. Църквата и околните стени, порти и парапети са записани в Списъка за национално наследство на Англия.
В непосредствена близост е ChinaTown - китайският квартал на Ливърпул. Той е първият, който китайците основават в Европа. Днес тук те са около 10 000.
Обиколката на града задължително трябва да мине през Централната гара на Ливърпул „Лайм Стрийт“ (Lime Street Station). Построена е през 1867 г. По това време сградата е била най-голямата в света.
St George's Hall (Залата "Сейнт Джордж") е широко разглеждана като една от най-добрите неокласически сгради в света. През цялата година има много безплатни и платени за публични събития и изложби. Построена в началото на 1800 г. като пространство за музикални фестивали и Граждански и Кралски съдилища, залата винаги е била в основата на обществения живот в града.
Художествената галерия Walker
Разполага с богата колекция от творби на италиански, фламандски и френски майстори от 14-ти век до наши дни, включително шедьоври на Рубенс, Рембранд и Роден.
Кметството
Построено е през 18 век от Дж. Ууд в смесен готически и неокласически стил. Интериорът е украсен с оригинални елементи в стил артдеко и е украсен с лампи, мозайки и картини.
Liverpool Empire Theatre
Продължаваме разходката.
Изпълнителят поздравява присъстващите – изброява англичани, французи, италианци, германци, поляци. Нас пак ни няма. Става ми обидно. Вадя от раничката българско магнитче, отивам при него, подарявам му го и казвам: „Има и поне двама българи!”. Следва: „Да поздравим и феновете от България!”.
Така вече може!
За десерт си оставяме Pier Head. Това е крайбрежния район на Ливърпул. Част е от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Историята му не е много дълга. През 1771 година е построено пристанище, което към 1890 година става излишно. Една след друга в неговия район построяват сградите на Mersey Docks and Harbour Board (1907 г.) - дясната, Royal Liver Building (1911 г.) – лявата и сградата на фирмата Cunard Line (1916 г.) – средната. Известни са като The Three Graces (Трите грации) на Pier Head.
Mersey Docks and Harbour Board е най-старата от трите сгради.
Непосредствено пред тях, на брега на река Mersey, са терминалът на Mersey Ferries и Museum of Liverpool
А това е най-подходящото местенце за раздяла с Ливърпул – с мнооого закачени катинарчета.
Ние, естествено, сме подготвени. Вадим си мъничкото катинарче и го заключваме.
А ключетата, по стара наша традиция, ги хвърляме във водите на Мърси.
Чао, Ливърпул! Прекрасен си!
Ден 46-ти, 12.07.2019
Продължаваме 46-я ден от нашето пътуване в Chester (Честър), един от най-красивите британски старинни градове, с най-добре запазените градски стени. Намира се на границата между Англия и Уелс. Той е главният областен град в графство Чешър. Крепостните стени, които опасват града, са построени от римляните. В сегашния си вид са от 13-ти век. В днешно време те са една от атракциите на града. Върху тях има и три километрова пътека за разходка, откриваща невероятни гледки към града и реката.
В града е и най-старият хиподрум, който все още се използва в Британия – Chester Racecourse The Roodee (Руди), който е на мястото на старо римско пристанище, а днес е място за конни състезания и игри на поло.
Настанили сме се на паркинга The Roodee Car Park Chester (платен) в компанията на доста кемпери.
>Не пропускаме разходката в класическия викториански парк Гросвенор, от 19-и век, подарен на Честър през 1867 г. от благородника Ричард Гросвенор – близо до река Дий.
Криволичим между парка и старата крайречна алея Гроувс (The Groves), която следва реката.
Наградени сме с една тиха и спокойна нощ в Честър!
Ден 47-ми, 13.07.2019
Неочаквано дълъг престой в Честър или...
как се сменява съединител в Англия!
Свежо време, 14 градуса. Честър, определено, е много добро попадение. Да останем тук още един ден или да потегляме за Wales – това е въпросът. Колкото и да ни харесва едно място, рядко има нещо, което да ни задържи там повече от един ден. А и предизвикателството да стъпим на следващата част от Обединено кралство Великобритания си казва думата.
И така, Wales надделява. Има-няма десетина километра и сме там.
Там, ама май няма да сме там. Изглежда пак сме дръпнали дявола за опашката и ни очаква поредната каръщина.
На 4-5 км след Честър и почти толкова, които ни делят от Wales кемперът почти спира.
Васко гледа лошо и казва обичайното: „Имаме проблем!”. Следва моето: „Ще се оправиш ли сам?”. Гледа още по-лошо: „Този път тук ще си останем тук”. Продължавам с моя монолог в такива случаи: „Не бъди черноглед, никъде не сме виждали кемпери останали завинаги на пътя. И ние не сме оставали, въпреки проблемите, които сме имали...”.
Работата намирисва на съединител и не само намирисва, а направо сме си останали без съединител! Започвам да търся сервиз наблизо. Намирам – на 4 километра. Успяваме да потеглим – бавно, но вървим. Но какво ще се случи, ако спрем, не се знае. Аз съм на шест, а Васко нарушава всички правила на движението, избягвайки спирането. Пристигаме в сервиза – живи и все още само без съединител.
А сервизът от ония огромните, където, видимо, „само тебе чакат”.
В далечината забелязваме човек. Урааа, идва към нас. Когато приближава, за голямо наше учудване, той ни пита дали сме от България, на чист български език. И това, ако не е късмет. Съдбата ни праща Христо!
Обясняваме каква е ситуацията. Той ни поглежда много сериозно и казва: „Хора, какво правите на това място? Тук само, за да ви отворят капака ще ви вземат 200-250 паунда. Бягайте бързо!”. Да бягаме, но как? Едва ли ще можем да потеглим. Ние гледаме стреснати, а Христо действа с телефона.
Оказва се, че в Честър има много читав сервиз, с български собственик, Златко, в който работят англичани. Свързваме се със Златко, но, за съжаление, той е в България. Въпреки това взема присърце нашия проблем и ни уверява, че ще ни помогне. След 15-тина минути ни се обажда по телефона и казва, че всичко е уредено. Ремонтът ще бъде извършен в понеделник, цената ще е 520 паунда. Дава координата на сервиза и ни кани да отседнем там спокойно, в двора. За по-добър изход от този не сме си и мечтали.
Чак сега си даваме сметка, че днес е 13-ти, слава Богу - не е петък. Явно, 13 ни е на късмет! Но неработната събота – не!
Благодарим на Христо и се разделяме. За радост, успяваме и да потеглим. Пак така, аз на 6, Васко – на 7, изминаваме няколкото километра до сервиза.
Настаняваме се прекрасно в слънчевия двор на сервиза, като на къмпинг.
Тук се натъкваме на друг проблем. В района има много фирми, включително и на българи, с големи халета и големи дворове. Те често са подложени на набезите на ирландски цигани с кемпери и каравани, движещи се на групи, които се настаняват в дворевете им като у дома си. За жалост, законът ги защитава и не могат да ги изгонят, освен с бой. Та, появата на нашия Римо в двора на Здравко прави хората наоколо подозрителни и бдиделни. Всички минаващи наоколо ни гледат особено, но не с любопитство, а някак си лошо.
Разбираме за тази ситуация от българин, приятел на Здравко, идващ в сервиза. Сега вече е ясно. При приближаващ се човек, аз викам отдалеч: „Не сме ирландски цигани, българи сме и чакаме за ремонт!”.
Вече всички са разбрали за нас, успокояват се и даже разговаряме. Един съсед даже казва: „Разбрах, че не сте от ирландците, много ви е малък кемперът!”.
Изказват се много ласкаво за сервиза на българина.
Двата дни в очакване на ремонта минават в разходки, пазаруване, пране, сушене, готвене.
На 16-ти юли, понеделник, малко преди 8:00 майсторите ( Mark и помощникът му) са на линия. Респектиращо изглеждащи, усмихнати мъже, в безупречно чисти работни облекла. Съединителят е поръчан. В сервиза идват кола след кола. А ние очакваме куриерската с нашата част.
Към 17:00 настъпва очакваният момент – съединителят е тук, кемперът е в халето.
Не след дълго се чува смях. Момчетата държат в ръце нашия съединител, по-скоро нещо като люспа и не могат да повярват на очите си. Молят да им го оставим за „музея”. С удоволствие, но малко засрамени, им го подаряваме.
В 22:00 сме готови. Още една нощ в двора на Здравко. Този път – много спокойна!
Огромни благодарности за добрите хора Христо и Здравко и за перфектните майстори!
А изводът какъв е? Своевременна смяна на съединителя, а не когато ни остави на път!
Ако все пак ви се случи, някъде в тази част на Англия, не се колебайте и потърсете
Zlatko Todorov Zlatev!
A-Z Performance
Address: River Ln, Saltney, Chester CH4 8RH, United Kingdom
Phone: +44 7848 991499.
Ден 50-ти, 16.07.2019
Втори опит да влезем във Walles. Този път със съединител. Васко започва да свиква с новата придобивка.
Предстои ни да се полюбуваме на страната на красиви древни митове, изумително красиво крайбрежие, великолепна природа, уютни и живописни градчета.
Символите на тази страна са празът и драконът. Защо ли?
Сред основните забележителности на Уелс са замъците. Те са над 600, от които 100 запазени, което прави Уелс страната с най-много крепости на квадратен километър, поради което е наричана „Световна столица на крепостите".
Conwy (Конуи)
Тук е първата ни среща с уелски замък – впечатляващия Conwy Castle (Замъкът Конуи).
След избухването на Английската гражданска война през 1642 година, замъкът е окупиран от сили, верни на Чарлз I, които го удържат до 1646 година, когато е отстъпен на армиите на Парламента. Като последица е частично разрушен. Процедурата по разрушаването му завършва през 1665 година, когато и последните железни и оловни елементи са премахнати от крепостта и разпродадени.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век замъкът „Конуи“ става притегателен център за художници. Нараства броя на посетителите и през втората половина на 19-ти век започват и първите реставрационни дейности.
Днес замъкът се стопанисва като туристически обект от „Каду“ - службата за съхранение на историческото наследство към Правителството на Уелс. ЮНЕСКО определя замъка Конуи като „един от най-изящните образци на европейската военна архитектура от края на 13-ти и началото на 14-ти век“ и му дава статут на обект на световното културно наследство.
Паркираме за няколко часа на много добър безплатен паркинг
GPS: 53.278999, -3.824250
Oтиваме до мястото, където зад мощния висящ мост Pont Grog Conwy през река Conwy се намира средновековният укрепен град Conwy.
Всяка улица тук е забележителност и от всяка точка се вижда замъкът Conwy. Почти целият град може да се обиколи около стените му, откъдето се разкрива незабравима гледка към залива, улиците и кокетните бели къщи. Всяка кула на замъка е достъпна.
Lancaster Square / Ланкастър Скуеър е градският площад в центъра на Конуи. Той е домакин на няколко фестивала и събития всяка година. През 2013 г. тук се дава старта на известното рали Уелс GB. В центъра на площада има фонтан, над който гордо се издига статуя на Принца на Уелс Llewelyn Тhe Great – управлявал успешно по-голямата част от Уелс от 1216 г. нататък, използвайки комбинация от военна стратегия и дипломация, за да постигне това. Боядисана е в сиво, златно и червено. Стои върху набраздена коринтска колона от корсихилски камък с варовиков пиедестал и с бронзова коринтска капител. Надписът, изписан върху фонтана, гласи, че Луелин е основал абатството Абърконуи през 1186 г.
В Конуи се намира една много сладка забележителност - Quay House - най-малката къща във Великобритания. Тя все още съществува близо до местния кей. Размерите на жилищната сграда са само 3,05 на 1,8 метра, въпреки факта, че първият собственик на къщата е величественият рибар Робърт Джоунс, висок над 2 метра. Сега в там има малък музей, отворен от март до октомври от 10-00 до 17-30 (с изключение на неделя). Билетът струва само 1 паунд.
Освен многото красота, история и хубави кръчми, Уелс има още едно предимство - той е сравнително малък и може да бъде обиколен за кратко време.
Емоционално заредени от Конуи, потегляме нататък.
Пътувайки, се забавляваме със странния език - уелския - потомък на келтския, който се говори от почти една трета от местните. Той е и на всички табели и указателни знаци и дублира английския. Много е смешно да се опитваш да го прочетеш.
Пътят ни минава край националния парк Сноудония, на два и половина часа път от Кардиф. Там е най-високият връх на страната - Сноудън - 1085 метра. Подобна височина може да звучи несериозно, но пътят до върха е доста дълъг. Тръгва от красивия град Ланберис.
Има и влак, с който човек може да се качи до най-високата точка на Сноудън, а по пътя да се наслаждава на още от изключителната красота на планините на Уелс.
Сноудония има доста езера, които заслужават внимание, но вече сме пренаситени и решаваме да се любуваме на красотите в движение.
Все едно, че не сте били в Уелс, ако не видите крайбрежието в района на Pembroke / Пембрук.
То се смята за едно от най-красивите в цяла Британия. Намира се на около 2 часа път от Кардиф и е национален парк, с пусти плажове и диви, стръмни скали.
Паркинг и нощувка:
GPS: 51.674900, -4.917780
£1 - 5h, £1.50 - 9-19 h, безплатен - 19-9 h
Замъкът Пембрук (Pembroke Castle) е една от най-големите и най-добре запазените средновековни крепости на територията на Уелс. Тази масивна дворцова постройка е красиво разположена на скалист нос на брега на река Пембрук.
Има дълга и интересна история. На неговото някога се е издигало римско укрепление. Малко по-късно територията е завзета от норманите, които около 1093 г. издигат тук своя крепост състояща се от малък вътрешен двор, разположен на ръба на скалата. В края на 12 век замъкът Пембрук става новатор в архитектурното строителство, като няма равен по внушителност на фасадата. През 1189 г. замъкът Пембрук попада в ръцете на Уилям Маршал, който превръща дървеното укрепление в каменен замък. По-голямата част от постройките в състава на Пембрук са издигнати през късния 14 век. Тогава е изградена и новата Голяма зала, която е разположена под естествено образувала се в резултат на водната ерозия пещера под замъка.
Днес замъкът Пембрук е една от най-посещаваните средновековни крепости в Уелс. Той се счита за най-голямата частна собственост на територия на страната, притежание на фамилия Филипс (Philipps).
Градчето също е приятно и заслужава внимание.
Ден 51-ви, 17.07.2019
Ако ненавиждате скуката и сивотата – вашето място е в едно бонбонено оцветено красиво крайморско градче - Tenby / Wales.
Тѐнби е град в Югозападен Уелс, графство Пембрукшър. Разположен е на брега на залива Кармартън Бей към Бристълския канал, на около 130 km на северозапад от столицата Кардиф.
Той е грижливо защитен от външния свят от прегръдката на каменни стени от 13-ти век, които привличат посетители от цял свят. Градчето е просто възхитително, гъмжи от уютни кафенета и магазини, скрити в тесните калдъръмени вити улички на Тенби.
Малко след 13 часа потегляме за Кардиф, на 150 км от Тенби.
В ранния следобед сме вече там.
Навигацията ни води до мястото от плана ни за нощувка.
GPS: 51.449144, -3.180496
Голям безплатен паркинг, удобен за разглеждане на града.
На всичко отгоре се оказва, че тук е една от големите забележителности на града - Cardiff International White Water Center - олимпийски стандартен център за рафтинг с бяла вода, базиран в Cardiff International Sports Village в залива Кардиф.
По това време на деня паркингът е препълнен. Кола до кола. Всякакви рафтинг чудеса на покривите. Хора идват, преобличат се и се втурват към водата. Настроението тук е на МАХ и тълпата от хора и коли даже не ни дразни.
Намираме си местенце в нещото като съблекалня и отиваме да видим за какво иде реч.
Ето какво се случва край нас:
Правим опознавателна разходка в града.
Когато се прибираме всичко е по-различно. Паркингът е почти празен. Само най-мераклиите още се забавляват.
Вадим последната шкембе чорба за това пътуване и я посвещаваме на Кардиф – малко в аванс, но вече сме сигурни, че той ще я заслужи.
Ден 52-ри, 18.07.2019
Ка̀рдиф / Cardiff
Кардиф се намира на крайбрежието, в южната част на Уелс.
Модерната столица на Уелс е един от най-интересните и вълнуващи градове на Обединеното кралство. Този малък, но оживен град заслужено заема своето място сред столиците на Европа със своите исторически замъци и музеи, както и световноизвестни места и впечатляваща модерна архитектура.
Кардиф съчетава старото с новото и е административен център на Уелс, както и културен и исторически център. Той е столица от сравнително скоро - 1955 г., но пък истинската му възраст се вижда в една от основните забележителности - Cardiff Castle / Крепостта на Кардиф, която е запазила стени още от римско време. Самият град пък е още по-древен - основан е от келтите през първи век преди Христа.
Вървим към крепостта покрай оградата на Bute Park. Той се състои от 130 акра озеленени градини и паркове, които някога са формирали територията на замъка Кардиф. Паркът е кръстен на 3-тия маркиз на Бют, чието семейство го е притежавало.
Забавляваме се с причудливите фигури на различни животни, с които каменната ограда на парка е украсена.
Основната забележителност на града е Замъкът Кардиф - един великолепен замък, който ни връща 2000 години назад, когато римляните са построили първата крепост тук.
Кардиф е равнинен, построен е върху пресушени блата, така че замъкът не доминира, а се слива с града. Всеки, който влезе в центъра, веднага вижда мощните стени от необработен камък, знамената с червен дракон на бяло-зелен фон и Часовниковата кула с кукли по фасадата.
Зад крепостните стени започва интересното. Виждат се два обекта, претендиращи за замък. Единият стои в далечината, на изкуствен хълм и изглежда много исторически. Той е най-старата сграда в Кардиф, издигната от норманите през 12 век върху основите на римска крепост.
Нарича се Norman Donjon.
Няма как да не се покатерим на кулата и да погледнем отвисоко.
Вторият замък стои вляво от входа, отстрани, и има съвсем скорошен викториански вид. Възстановен е напълно през втората половина на 19 век при третия маркиз на Бют, местен владетел, който има благодатно влияние върху региона и града.
Посещението на дворцовите стаи на Бют е възможно само с обиколка с екскурзовод.
Банкетната зала - най-луксозната стая на замъка. Таванът е с изключителна красота. Зашеметяващи сводове и витражи на еркерите Банкетната зала е домакин на възстановки на средновековни празници. Членове на кралското семейство също посещават замъка Кардиф.
По стръмни стълби се озоваваме в Малката трапезария.
Ето как изглежда Библиотеката.
Със своята приказност Замъкът Бют предизвика асоциации с Нойшванщайн. Но ако замъкът на Лудвиг Баварски е рицарска сага, то замъкът Бют е добра приказка с щастлив край.
Продължаваме да се наслаждаваме на Уелската столица по главната й улица. Saint Mary Street / Улица Сейнт Мери Тя започва от Южната порта на замъка Кардиф. Първоначално се казва High Street, след това е преименувана на St. Mary Street. Оживена, елегантна улица с много хубави сгради.
Денят е делничен, но тук е празнично. Десетки абсолвенти очакват своите дипломи. Щастливи са и те, и родителите им. Тяхното настроение се предава и на нас, въпреки свъсеното време.
Неусетно стигаме до Кметството (Cardiff City Hall), където купонът продължава с пълна пара. Административният център на Кардиф изглежда доста столичен.
Кметството е построено през 1905 г., а Часовниковата му кула се вижда от много части на града. То е в непосредствена близост до Националния музей на Уелс, известен със своята импресионистична колекция. Зад него се намира Кардифският университет.
Както вече споменах, в Кардиф (както и в целия Уелс) знаците на английски се дублират от знаци на уелски. Уелски (част от келтската езикова група) може да се говори от около 20% от населението в Уелс. Уелските надписи будят недоумение, а често и смях. Всичко изглежда на латиница, но не е ясно как се чете. Често се срещат много дълги думи - в келтските езици думите се образуват чрез добавяне на различни частици към първия принцип (не напразно селото с най-дълго име се намира в Уелс). Използват се двойни букви: dd, ff, ll. ll са особено често срещани. На снимката по-долу последната дума е „Caerdidd“. Ето как се изписва Кардиф на уелски. "dd" се произнася като "f". А думата „caer” означава крепост. Името на града (според една версия) означава „крепост на река Таф“.
Заливът Кардиф (Cardiff Bay)
След като лъкатуши малко през града, река Таф се влива в залива Кардиф и на това място се намира вторият център на Кардиф. Това е огромна зона за забавление и отдих, простираща се на 12 км по брега на залива, с голям брой барове, увеселителен парк, виенско колело и много ултрамодерни сгради. Ако замъкът е заобиколен от сгради предимно от 19-ти и 20-ти век, то тук е широко представена авангардната архитектура на 21-ви.
Първото нещо, което човек, пристигащ на брега, вижда, е Уелският център на хилядолетието (Wales Millennium Center), оригинална структура, която прилича на огромен камък от тъмни камъни. Това е главният театър и изложбена зала на Кардиф. Тук се провеждат представленията на Уелската национална опера.
Прозорците на фасадата му, направени под формата на букви, образуват думи. От лявата страна на фасадата има надпис на уелски: редове от стихотворенията на уелската поетеса Гуинет Луис (Gwyneth Lewis). Надписът на уелски: Creu Gwir fel gwydr o ffwrnais awen означава „Творете истина като стъкло от пещта на вдъхновението“. Вдясно е изписано на английски: „These Stones Horizons Sing“ - „В тези камън хоризонтите пеят“.
До Millennium Center стои сградата Pierhead от червени тухли, бившият щаб на Bute Dock Company, а сега Музеят на историята на Уелс. Уелсците наричат Pierhead Tower "Малкият Биг Бен".
Съвсем близо до Pierhead се озоваваме пред необичайна сграда с продълговата дървена козирка. В този стъклен куб под навес е Уелският парламент, на уелски Senedd. Сградата е проектирана от известния архитект лорд Ричард Роджърс, един от създателите на високотехнологичния стил, носител на наградата "Пулицър", автор и съавтор на проекти като Центъра Помпиду в Париж, Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Лойдс застрахователна компания и агенция Ройтерс в Лондон. Построена е в съответствие с най-строгите екологични стандарти и съдържа множество гениални решения за максимизиране на спестяванията при поддръжката на такава голяма сграда. Прозрачните стени на сградата символизират откритостта на законодателните процеси. Всеки може да присъства на парламентарните заседания.
И така, полюбувахме се на Кардиф – от средновековната романтика на Cardiff Castle, през неговия център, до оживения и модерен Cardiff Bay с невероятния Wales Millennium Centre и сърцето на уелската демокрация – The Senedd.
Ден 52-ри, 18.07.2019
Продължаваме за пореден път към Англия.
Целта този път е Бристол / Bristol.
В югозападната част на Англия се намира древният търговски град Бристол, който днес е основен бизнес, културен и образователен център. Местоположението на града определя развитието му като основно пристанище на Англия. Разделен е на три големи района: Стария град, разположен на десния бряг на река Ейвън, и по-новите квартали Клифтън и Редклиф, които са на левия бряг на реката. Пристигаме в града около 16:30.
Навигацията чинно ни довежда до паркинг, в района на Пристанището Бристол / Bristol Floating Harbour, удобен за разглеждане на града, тук някъде, зад оградата.
GPS: 51.447201, -2.5971107
Wapping Road
£4.50 / 24 h / понеделник – петък
£12 / 24 h / събота – неделя
Паркингът е пълен, а достъпът малко труден. Но този път късметът е с нас. След малко чакане се освобождава място и то доста добро – в нещо като сепаре за един кемпер.
Бристол е разположен на хълмове, там, където река Ейвън се влива в Бристолския залив.
Ако сте за първи път в Бристол, не забравяйте да се оглеждате. Не заради обратното движение, а защото там никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла.
В този град няма постоянен ориентир. Както се разхождате и ясно виждате високи сгради, кули, куполи, изведнъж хлътвате и те вече са невидими.
Прави улици също няма. Ето защо, не разчитайте, че като тръгнете по една улица лесно ще стигнете до нейния край. Да се загубите – няма, но ще се почувствате като участници в игра. А, може би, тази игра на криеница е един своеобразен чар на Бристол.
Бристол е идеално място за дълги, хаотични разходки накъдето ти видят очите и за хора, които обичат изненадите „зад всеки следващ ъгъл“. Времето е облачно, но приятно като температура – около 22 градуса.
С първата забележителност на Бристол се срещаме още по път - Clifton Suspension Bridge / висящия мост Клифтън.
Световноизвестният висящ мост Clifton е проектиран от великия викториански инженер Isambard Kingdom Brunel. За жалост, той не доживява да види своето творение. Работата по моста започва през 1831 г., но до 1843 г. са завършени само кулите. Проектът е изоставен поради политически и финансови трудности. Брунел умира само на 53 години през 1859 г., а висящият мост Клифтън е завършен като негов паметник през 1864 г.. Проектиран в началото на 19-ти век за лек трафик, той все още отговаря на изискванията на пътуващите през 21-ви век с 11-12 000 превозни средства на ден. Грандиозното разположение на висящия мост Clifton върху скалите на Avon Gorge / Каньона Ейвън го превръща в символ на Бристол. Той привлича хиляди посетители годишно заради гледката към древния Avon Gorge, елегантния Clifton и великолепния град отвъд него.
Първата изненада, зад първия ъгъл са графити, които ни приветстват с „Добре дошли в Бристол”.
В това няма нищо случайно – та нали в наши дни Бристол е преди всичко градът на Банкси, гениалния уличен художник, чиито полулегални произведения са може би най-значимото събитие за визуалните изкуства през този век. Те са пръснати по целия свят, а в родния му град са запазени само няколко, от които най-достъпно е изображението на висящия любовник (за съжаление, не го видяхме).
Що се отнася до една друга забележителност на Бристол, Пристанище Бристол / Bristol Floating Harbour, може да се каже, че живеем в нея.
Старото пристанище Бристол на река Ейвън днес има нов облик и живот. Многобройните му кейове и складове са възстановени и превърнати в съвременни приложения. Традиционно известен като плаващото пристанище, районът сега е дом на музеи, галерии, изложби, Аквариум, Научен център "А-Бристол" и други. Тук е и Arnolfini - Международен център за изкуства / Bristol's International Centre for Contemporary Arts.
M Shed е музей, който се концентрира върху историята на града от праисторическо време до наши дни.
По крайбрежието се събират тълпи от младежи. Тече невероятен купон. Приятно е!
Вървим по улица Augustine's Parade. Оглеждаме се наляво, надясно.
Списъкът ни с „Места, които да видим в Бристол” е доста дълъг. Но днес разходката е само опознавателна. Детайлите ще оставим за утре.
Стигаме до центъра. Първото, което виждаме е една странна статуя на Нептун. Че е той, той е - с тризъбеца в едната си ръка, а в другата - с опашката на голяма риба, опитвайки се да се освободи. Какво му е странното тогава? Ами, водата и по-точно, че тя липсва под него, а във водно огледало той никога не е влизал. Красива скулптура, но в необичайна обстановка.
За днес стига. Тръгваме обратно.
Младежите стават все повече и повече, въпреки приближаващия дъжд. Разбираме, че на Floating Hourbur ще има концерт на New Order.
В нашата къщичка е сухо и топло. Хапваме си вкусен зелен фасул, слушайки изпълненията на групата чак до 22:30.
Е, този концерт ни беше бонус.
Ден 53-ти, 19.07.2019
Цяла нощ дъжд. Сутринта, пак дъжд. Прогноза за целия ден – много дъжд.
Супер гадно време.
Изчакваме малко, може пък нещо да се промени. За жалост, НЕ!
След дълги размишления и много „за” и „против” решението е взето – Бристол остава неразгледан, поне за това пътуване. Продължаваме по план.
Има един град във Великобритания, който е олицетворение на аристократичния блясък на една отминала епоха - това е Бат.
GO! И към Bath / Бат – само на 12,5 мили от Бристол.
Разположен е западно от Лондон, сред зелени равнини и пищни гори. Известен е с архитектурния си облик, оформен от Джон Ууд (старши и младши) и Джон Наш, с минералните си извори и, естествено, с романите на Джейн Остин.
Освен че е оживен и процъфтяващ град от двадесет и първи век, Бат е жив музей. Историята и наследството се редят по улиците на града. След всяка крачка се разкриват завладяващи забележителности и удивителни архитектурни шедьоври. Бат е дом на впечатляваща колекция от музеи (повече на квадратна миля от всеки друг град в Обединеното кралство). Сред тях са Центърът на Джейн Остин, No.1 Royal Crescent, Модният музей, Музеят на източноазиатското изкуство, Музеят Холбърн, Къщата на Франкенщайн на Мери Шели (Mary Shelley’s House of Frankenstein), Музеят на астрономията Хершел и други.
Съвсем заслужено Бат е определен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно със славата като част от Големите СПА градове на Европа. Най-малкият проблем на града са нещата за правене тук. Той изобилства от такива.
Аххх, този дъжд. Продължава да ни преследва. Паркинги в непосредствена близост до центъра няма. А километър в такова време си е проблем. Прeскачаме от локва в локва, от козирка до козирка. Така разглеждаме Бат, колкото това е възможно.
Римските бани / Roman Bath, най-старата и известна историческа атракция на града. Задоволяваме се със запазените руини, подсилени с реконструкции.
Абатството на Бат / Bath Abbey
Църквата на абатството на Свети Петър и Свети Павел, известна като Aбатството на Бат е енорийска църква на англиканската църква и бивш бенедиктински манастир в Бат. Основан през 7 век, той е реорганизиран през 10 век и възстановен през 12 и 16 век. Това е един от най-големите примери за перпендикулярна готическа архитектура.
Средновековната църква на абатството някога е служила като катедрала на епископ. След дълъг спор между църковници в Бат и Уелс седалището на епархията на Бат и Уелс по-късно е консолидирано в катедралата на Уелс.
Архитектурата на църквата е кръстовидна и може да побере до 1200 посетители. Абатството има два органа и десет камбани. Западният фронт включва скулптури на ангели, изкачващи се към небето по две каменни стълби, представляващи стълбата на Яков.
Някъде около 1499 г. Оливър Кинг, могъщият епископ на Бат и Уелс, сънува сън. Той вижда ангели, изкачващи се по стълба към небето, и чува глас, който казва „Нека един крал да възстанови църквата“. Епископът приема това като небесно послание, че трябва да възстанови нормандската църква на абатството Бат. Той нарежда да бъде разрушена старата църква и да бъде построена грандиозна нова сграда в перпендикулярен стил.
Много от най-красивите части на днешното абатство датират от това време.
Тhe Circus
Емблематична сграда в английския град Бат, в Съмърсет и най-забележителната кръгла жилищна сграда в света. Тя се състои от три извити сегмента, разположени в кръгла форма. Първоначално е известна като King’s Circus. Проектирана е през 18-и век от Джон Ууд Старши. Той обаче не доживява, за да види творението си. Архитектът умира три месеца, след като е направена първата копка през 1754 г. Неговият син Джон Ууд Младши завършва сградата през 1768 г.
Ууд черпи вдъхновение от римския Колизеум.
В централната част на кръга първоначално се е намирал голям резервоар, който доставя вода до къщите. Той е покрит с павета и затревен през 1800 г. В центъра му и до днес расте група от стари чинари.
По време на бомбардировките над Бат през 1942 г. част от Circus е силно повредена. Днес е възстановена в оригиналния си вид.
Пропускаме много интересни места в Бат, просто не се получава. А да разглеждаш този град с чадър, не си е работа. Отсвиркваме и Wells, най-малкият град в Англия. Малък, малък, но в този дъжд и 10 крачки до катедралата му са проблем. Оставяме го и него в списъка за доразглеждане, ама друг път, заедно с Бристол и Бат. Поне са си наблизо.
А сега накъде? Предстои ни една много красива част от Англия – графство Cornwall / Корнуол. Никак не ни се иска и него да го полуразглеждаме или да го гледаме през мръсните стъкла на Римо в дъжд и мъгла. Много разчитаме на рицарите, заседнали около кръглата маса и на техния крал.
Само 170 мили ни делят от Tintagle.
След има / няма 4 часа път сме вече там.
GPS: 50.662601, -4.760310
Ден 54-ти, 20.07.2019
Обичам да гледам филми по романите на Розамунде Пилхер и то не толкова заради сюжета, а затова, че всички истории в тях се случват в най-мистериозното, магическо и приказно английско графство Корнуол! И заради любовта и страстта на авторката към тази невероятна земя.
Корнуол е графство в югозападна Англия. Най-отдалеченият в страната окръг образува полуостров, който се вдава в Ламанша и частта от Атлантическия океан, известна като Келтско море. Тук е най-южната точка в цяла Великобритания - Lizard Point.
Традиционният корнуолски език е почти изчезнал. На корнуолски името на окръга е Kernow, от думата kernou, означаваща „рог“ или „нос“, което описва идеално формата и географията му.
Херцогство Корнуол е частно имение, създадено през 1337 г., принадлежащо на най-големия син на британския монарх. От възкачването на крал Чарлз III на трона, херцогството се държи от принц Уилям.
Сега сме тук, в Cornwall и поемаме големи порции от неговата красота и зрелищност!
Безкраен океан, назъбено скалисто крайбрежие, осеяно със старинни малки градчета, езера, замъци, руини, пиратски пещери, изоставени кариери, множество долмени, менхири, кромлехи, келтски кръстове, легенди и предания, приказки за крал Артур и магьосника Мерлин, Тристан и Изолда, смели рицари, феи и великани, място на сила и красота - всичко това е Cornwall / Корнуол.
Тук пясъкът е фин и бял, морето е тюркоазено синьо и слънцето грее повече от всяко друго място в страната.
Поколения посетители са идвали тук, за да видят това вълшебно място, потънало в магия и мистерия, с потапяща аура, смятано за крайъгълен камък на легендите за Артур.
Връзката на Тинтагел с крал Артур е направила района популярен сред туристи, художници и писатели от векове.
Разположен на драматично крайбрежие, блъскано от Атлантическия океан, има много повече за предлагане от легенди.
На красив нос, наподобяващ повече на остров, свързан с континента само с тънко парче земя, живописно е кацнал Замъкът Тинтагел. За съжаление водите на морето през вековете са „изяли” голяма част от него и затова от него до днес е останало малко. Построен е през 1233 г. от графа на Корнуол – Реджиналд, който избира за тази цел остров Тинтагел, където според легендите е бил дворецът на древните крале на Корнуол. Днес този замък предлага приказни гледки и впечатлява със забележителна история.
Първоначално е бил легендарна крепост, която по-късно е преобразувана в замък.
Tintagel Castle Footbridge / Пешеходен мост на замъка Тинтагел
През Средновековието жителите на Тинтагел са се разхождали от едната страна на замъка до другата, използвайки тесен сухопътен мост, висок колкото върховете на скалите. Между 14-ти и 17-ти век преходът изчезва, оставяйки замъка разделен от естествена пропаст.
Мястото е магнит за туристи още средата на XIX век.
Собственост е на Принца на Уелс и се управлява от English Heritage – държавна организация, която обединява над 400 исторически сгради, пръснати из цяла Англия.
През 2015 г. English Heritage стартира конкурс за дизайн на нов пешеходен мост, който да осигурява достъп до руините. Печелившата концепция е на строителните инженери на Ney and Partners и William Matthews Associates.
Мостът Тинтагел е завършен през 2019 г.
St. Agnes / Сейнт Агнес
е живописно село на северния бряг на Корнуол.
Потънало в минна история, то пази и традиционната корнуолска атмосфера. Драматична брегова ивица, история, дива природа, красота, невероятни гледки, грандиозни залези и безброй звезди.
Заливът, в който е разположено някога е бил пристанище с голям вълнолом. По време на Първата световна война е изоставено и много от гранитните блокове, използвани за изграждането му, сега могат да се видят по време на отлив, разпръснати под скалите.
St. Agnes Head е надвиснал живописно над океана. През Втората световна война е използван като полигон за лека противовъздушна артилерия. В днешно време е спокойно и красиво място, където може да се насладите на мозайката от жълто и лилаво и синината на морето.
Kалаената мина Wheal Coates
Високо на скалите над плажа Chapel Porth стоят руините на една от най-живописните и емблематични мини в Корнуол - Wheal Coates.
Останки от мините се виждат в цялата енория Сейнт Агнес и сега са част от световното минно наследство на Корнуол.
Мината за калай Wheal Coates е открита през 1802 г. и е работила до 1889 г. Днес емблематичното машинното отделение Towanroath Shaft представя драматичната красота на северното крайбрежие на Корнуол.
Tози индустриален пейзаж има сурова и строга история. Животът на миньорите от Корнуол е бил труден. Работата дълбоко под земята в тесни и задушни условия, с гъст барутен дим, прах и изпарения от взривяване на скали. Инцидентите, причинени от експлозии, падания, падащи камъни, удавяне и заплитане в машини са отнели много човешки животи. Жените са били наемани за раздробяване на медна руда на по-малки фрагменти. До началото на 19-ти век над 7000 деца са работили в мините, първоначално над земята, изпълнявайки основни задачи, но след 12 години са присъединявани към бащите си под земята. В своя пик в минното дело в Корнуол са били заети над 30 000 души. В средата на 19 век индустрията започва да запада и през 1875 г. над 10 000 миньори напускат Корнуол, за да намерят работа в чужбина. Уменията и опитът от минното дело в Корнуол се разпространяват по целия свят.
St. Ives / Сейнт Айвс
е живописно рибарско пристанище и морски град в Корнуол. Намира се на брега на Келтско море.
В миналото е бил търговски зависим от риболова. Сега се слави с великолепни плажове, отличени със Син флаг и като притегателен център за художници от цял свят.
Художествените галерии и магазините за занаятчийски изделия превръщат града в най-прочутата британска художническа колония с курортна атмосфера.
Лондонският бастион на британското изкуство, галерията „Тейт“, има тук свой клон от 1993 г. в представителна ротонда над морето.
Наричат St. Ives ослепителното бижу в короната на Корнуол. Но ние вече сме достатъчно заслепени от многото перли в нея, а и времето напредва, така че, се задоволяваме само с няколко снимки.
Поредният „земен край” ни зове.
Имаме цяла колекция от места, където сме се чувствали наистина на края на земята – Cape Tarifa, Испания – най-южната точка на континентална Европа, NordCap, Норвегия – най-северната континентална точка на Европа, Cabo da Roca – най-западната точка на континента Европа, Cabo Finisterre – най-западната точка на Испания.
Сега пък сме в Land's End (Cornwell) – най-югозападната точка на Великобритания – една от известните забележителности на страната.
За разлика от другите крайни точки, тук нещата са малко по-различни и по-специални. Land's End не е нито град, нито село. Това е една атмосферна и драматична част от бреговата ивица, потопена в история и романтика.
За местните понятията начало и край, първи и последен, са доста условни. Всяко начало може да бъде и край и обратно. Въпрос на гледна точка.
Land's End е най-западният полуостров на графство Корнуол, а върхът му (едноименният нос) е най-югозападната точка на Англия. Той се намира на 874 мили (1400 км) по шосе от John o’Groats, считан за най-северната точка на Великобритания.
Популярният израз „From Land’s End to John o’ Groats“ означава „Oт край до край на Великобритания“, като начало и край могат да бъдат и двете места. Land's End е най-близката й точка до северноамериканския континент.
Погледът към морето оттук позволява да се осъзнае мащаба на Атлантическия океан, разпрострян в безкрайността, отвъд хоризонта. Гранитните скали, изграждащи бреговата линия на Западен Корнуол, се виждат най-добре тук, а величествената комбинация от силата на морето и силата на скалите превръщат човека просто в наблюдател на природата.
Mного неща в Ландс Енд носят име, в което участват думите "първа" и "последна". Има такива къща, кръчма и хотел. Всичко е направено така, че да ти внушава, че всеки край може да бъде и ново начало.
Емблематично място тук е маркерът Land’s End Lands End Signpost - указателен знак, до който всички туристи се снимат. Това е семеен бизнес. Собствениците имат табла, където всеки може да постави свое собствено послание - име, роден град и др.. Те изчислят разстоянието от Land’s End до родния ви град без проблем! Това е едно от най-скъпите неща за правене в Land’s End, около £ 12 на снимка.
End to End Story / Историята от край до край е една от атракциите на Land’s End. В това завладяващо място се научава много за пътуването от Land’s End до John O Groats. На големи информационни дисплеи, чрез видеа и графики се пресъздават невероятните постижения на безбройните приключенци, завършили това епично предизвикателство от 874 мили с ходене, бягане, колоездене и дори скейтборд. Предлага се и виртуално пътуване от Land’s End до John O’Groats с 6000 мили в час!
Само едно първо и последно нещо липсва тук – къмпинг или кемпер стоп. Липсва, е малко условно. Пропускът е компенсиран с едно прекрасно, тихо и спокойно място за отдих след изпълнения с емоции ден – Greep Farm – на 7 км Land’s End.
Една спокойна нощ в Greep Farm!
Ден 55-ти, 21.07.2019
Следващо бижу в короната на Корнуол е островният свят на St Michael’s Mount (планината Сейнт Михаил).
В негова чест са построени едни от най-красивите манастири и храмове в света.
Любопитен е фактът, че на картата на света, те са на почти равно разстояние един от друг и образуват абсолютно идеална права линия - Saint Michael's line. Линията на Свети Михаил, известна още като Меча на Свети Михаил, е Ley Line / лей линия. Лей линиите са прави линии, начертани между различни исторически структури, праисторически обекти и видни забележителности. В християнската символика тя съвпада с пътя, който изминал Архангел Михаил при изгонването на Луцифер в подземното царство.
Остава въпросът: Случайно ли е това?
Някои смятат, че това е напомняне от Свети Михаил, че от вярващите се очаква да бъдат праведни, вървейки по правия път.
St Michael’s Mount е третата точка от тази линия, която посещаваме, след Абатството Mont-Saint-Michel / Мон Сен Мишел във Франция (Нормандия) и Sacra of Saint Michele / Манастира Архангел Михаил в долината Суза, Италия.
St Michael’s Mount е корнуолският аналог на Мон Сен Мишел в Нормандия. Разстоянието по права линия между двата Мон Сен Мишел е 330 км (205 мили).
Двата скалисти острова споделят някои любопитни прилики. Достъпни са при отлив и са с форма на пирамида - въпреки че Мон Сен Мишел е много по-висок.
Намираме се в древния търговски град Marazion / Маразион.
До него се стига пеша по време на отлив, когато се разкрива древна каменна пътека, построена през 1425 г., но само за четири часа всеки ден.
Пътеката води до място, където съвременният живот се среща с повече от хиляда години история.
Ден 56-ти, 22.07.2019
Plymouth / Плимут
Разположен е в югозападната част на графство Девън, там, където полуостров Корнуол граничи с графство Девън.
Красив и спокоен град, с доста нетипична за Англия атмосфера. Плажът, вълните, слънцето...всичко те кара да се чувстваш спокойно.
Достига до Ламанша на югозапад. От едната му страна се простира живописната долина на река Таймар, включена в списъка на ЮНЕСКО като обект с изключителна природна красота, а от другата, зелената красота на парка Дартмур.
Не случайно е любимото място за почивка на Артър Конан Дойл и Агата Кристи.
С първите забележителности на Плимут се срещаме по път, направо минаваме през тях – Tamar bridge и Royal Albert Bridge. Гледката към двата моста, пресичащи река Тамар е завладяваща. Построени съответно през 1960-те и 1850-те години, тези две впечатляващи структури стоят една до друга над реката, свързваща Девън и Корнуол.
Плимут ни е на късмет – и с времето, и с паркинга. Успяваме да заемем последното останало място на добър паркинг, централно разположен, близо до пристанището.
GPS: 50.363717, -4.134004
£8 / 24h
Започваме разходката в Плимут с една страхотна изненада. Имаме си невиждани досега гидове. Виждали сме плочки, сови и какво ли не символи, обозначаващи забележителностите на градове, но толкова шарени и прекрасни слончета – не. Нашето пребиваване тук съвпада с най-голямото обществено арт събитие в Девън за 2019 г. – Elmer’s Big Parade, посветен на 30 годишнината на поредицата от книги на родения в Девън писател и художник Дейвид МакКий.
40 индивидуално проектирани скулптури на слончето Elmer, вдъхновени от многообичания детски книжен герой Elmer the Patchwork Elephant водят и разпръскват усмивка до емблематични места, които градът може да предложи. Те са спонсорирани от местен бизнес и след приключването на десетдневния парад ще бъдат продадени на търг в помощ на хосписа St. Luke's Plymouth.
Фантастична възможност за разглеждане на всичко, очаровани, вдъхновени и изумени от цветните скулптури.
Направо си е ЕЛЕФАНТастично!
Първите слончета ни отвеждат в историческия квартал Barbican / Барбикан.
Тук повече отвсякъде се усеща духът на Плимут – град, оформен от богатствата на морето, търговията и войната. Барбикан е място, което съчетава възхитителното старо пристанище, пълно с тесни калдъръмени улички, устояли на бомбардировките през Втората световна война, с блясъка на скъпи луксозни яхти, художествени галерии, кафенета и ресторанти.
Енергия, ритъм, забавления, смесица от история с настояще и бъдеще, джин. Това е най-точното описание на квартал Барбикан, наричан сърцето на Плимут.
В непосредствена близост до крайбрежната зона на Барбикан е разположен Националният морски аквариум / National Marine Aquarium. Той е най-големият аквариум в Обединеното кралство. Експонатите обхващат световните океани, от бреговете на Англия до тихоокеанските коралови рифове.
В този град няма как да не ти се допие джин. Още повече като видиш тази сграда.
Дистилерията Plymouth Gin, известна още като Black Friars Distillery, съществува от 1793 г. Тя е най-старата работеща дестилерия за джин в Англия и се намира в сърцето на Плимут. Сградата датира от началото на 1431 г.
Plymouth Gin е един от малкото джинове със собствена географска индикация, свързана с едноименния град. Рецептата му се състои от 7 ботанически съставки и ползва вода от Дартмор. Не е случайно, че е любим на Британската флота.
Пътуването до Плимут ще остане незавършено без посещение на
Plymouth Hoe / Плимут Хоу.
Местните го наричат просто Hoe. Това е голям обществен парк. Името му произлиза от англосаксонската дума hoh, означаваща наклонен хребет, оформен като обърнат крак и пета (нещо като мотика). Разположен е в непосредствена близост до и над ниските варовикови скали, които образуват морския бряг. Разкрива ненадмината гледка към залива Plymouth Sound, остров Дрейк и към планината Еджкумбе в Корнуол.
Движим се от Plymouth City Center към Plymouth Hoe, следвайки цветните слончета.
Пътят ни води до широката крайбрежната алея на Plymouth Hoe Promenade. Пълна е с пешеходци, велосипедисти и деца и възрастни с тротинетки. За всички има място.
Някои са поседнали на зелената поляна или на пейки до водата, похапват и се наслаждават на невероятната гледка към морето.
Издигнат високо върху тревната площ на Хоу е емблематичният
фар Smeaton’s Tower / Кулата на Смийтън.
Това е дна от най-известните забележителности на града. Първоначално тя е построена на рифа Eddystone / Едистоун през 1759 г. През 1880 г., когато е открито, че морето подкопава скалата, върху която стои, е преместена камък по камък до сегашното си място в Plymout Hoe. Издигащата се на 22 м височина, кулата на Смитън предлага красива гледка към залива.
По протежение на крайбрежната алея Hoe Promenade се намират забележителни паметници и мемориали.
Armada Memorial / Паметник на Армадата, издигнат през 1888 г. и украсен с гербовете на градовете, помогнали в борбата срещу испанците;
Plymouth Naval Memorial / Военноморския мемориал, почитащ паметта на моряци от Великобритания и Британската общност, загинали в двете световни войни;
Royal Air Force and Allied Air Forces Monument / Паметника на Кралските и съюзническите военновъздушни сили;
Merchant Navy Memorial / Паметник на търговския флот – открит на 3 септември 2019 г. (Денят на търговския флот), послучай 80-ата годишнина от потопяването на британския товарен пътнически лайнер SS „Athenia“ в началото на Втората световна война.
Тук е и статуята на Sir Francis Drake / Сър Франсис Дрейк – английски пират, мореплавател, изследовател, герой от много морски битки. Занимавал се също с политика и инженерство. Той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода и така става вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие.
Royal Citadel / Кралската цитадела се намира в източния край на Plymouth Hoe с изглед към Plymouth Sound. Издига се на мястото на по-ранната крепост, построена по времето на сър Франсис Дрейк.Тя се явява отбранителна структура от 17-ти век, известна не само с архитектурната си изтънченост, но и като отлична платформа за панорамна гледка към пристанището и целия град.
Надолу по бреговата линия се вижда великолепният
Tinside Pool / басейн Tinside – оригинален открит басейн с лидо от 1935 г. Басейнът е полукръгъл и е отделен от морето само със стена.. Избран е за един от 10-те най-добри открити басейна в Европа. Той е атракция, която е част от типичното британско крайбрежие от една отминала епоха и прекрасен пример за елегантната архитектура в стил Арт Деко.
Друга забележителност на Plymouth Hoe и Plymouth Sound е Drakes Island / Остров Дрейкс.
Той не е голям и е доста близо до парка Hoe. През 30-те години на миналия век хората са плували до него. Използван по време на Втората световна война, той все още има подземни стаи и тунели за войниците, а укрепленията на острова могат да се видят от Plymouth Hoe.
От Smeaton’s Tower стъпала с железни парапети водят до Grand Hoe Road, чудно място за разходка.
Plymouth Dome е ресторант, бивш музей и атракция за посетители на Plymouth Hoe. Музеят е открит през 1989 г. и е затворен през 2006 г. От 2021 г. тук се намира Ocean View Bar and Dining.
С по чаша кафе се разделяме с красивия Плимут!
Ден 56-ти, 22.07.2019
Непрогледна мъгла. От Плимут не се вижда нищо. Температурата е 17 градуса. Потегляме по план към Salisbury.
Тук с паркингите се оказва куцо магаре.
Отсвиркваме го и продължаваме към
Stonehenge / Стоунхендж
Stonehenge е местност във Великобритания, близо до Salisbury / Солсбъри, в която се намира едно от най-монументалните палеоисторически светилища, вероятно посветено на Слънцето.
Колкото и да се пише за Стоунхендж все ще e недостатъчно. Каквото и да се пише за него – все ще e непълно, не съвсем вярно, а може и съвсем невярно. Няма да се впускам в подробни писания за това чудо на света. Написано е достатъчно, всеки може да прочете и създаде своя гледна точка.
Едно е сигурно – всяка година, на 21 юни , хиляди се събират в Стоунхендж, за да посрещнат изгрева на Лятното равноденствие и най-дългият ден на годината. Ние не сме тук в този ден, но въпреки това, интересът към този обект е огромен. Над 1 милион души идват всяка година, за да го видят.
Коли, туристически автобуси, кемпери – много!
Е, и ние сме се подредили тук.
Пооглеждаме се, народ много!
Не сме много на „ти” с подобни забележителности, нито познавачи. Не си падаме особено по камъните. Единодушни сме, че ще си спестим 40 паунда и бутането в навалицата. Ще се задоволим с присъствието си на това място, с усещането за значимостта на Стоунхендж и с малко снимки. Оказва се, че това ни е достатъчно.
И така, потегляме към камънака! Разстоянието от паркинга и информационния център до комплека е около 2 км. Пътят върви през огромна зелена поляна.
Кравички си хапват вкусно и, естествено, минират навсякъде. Много внимаваме къде вървим, а отвреме навреме запушваме нос.
Ето го и нашият Стоунхендж. Като истински е, макар и отвъд оградата.
Отдалечаваме се от Стоунхендж.
Потегляме към Winchester.
Winchester / Уинчестър
Вече сме тук, удобно настатени на скътано местенце в супер паркинг, в самия център на града.
GPS: 51.069500, -1.316570
£
7 / 4 h 8-18 h
Безплатно - 18-8 h
Времето е свежо, денят е дълъг, тръгваме на разходка. Първите ни впечатления са за един много приятен град. Спокойно, красиво, цветно, изискано.
Вървим по живописната High Street /Хай Стрийт, с прекрасни стари фахверкови сгради, които ни карат да се чувстваме така, вървим по улица в Елизабетинска Англия.
Но.... едно НО помрачава разходката ни.
Нападат ни огромни летящи мравки – хапещи, жилещи, проникващи навсякъде по тялото. Размахваме с ръце, чешим се, нищо не помага. Вървим с походка „Майкъл Джексън”, само че, много нескопосана. Другите хора вървят сякаш нормално. Може би са местни и са свикнали с мравките, а може би животните лазят и хапят само туристите. Едва ли е така. Градчето изглежда доста гостоприемно.
Упорито продължаваме, почти на бегом.
Winchester е град във Великобритания, административен център на графство Хампшър . Разположен е в Хампшърската хълмиста равнина.
Градът е много стар и с изключително богата история. Той е древната столица на Англия и някога е бил седалище на властта на англосаксонските и норманските крале Обявен е за столица през 871 г. от Алфред Велики, коронован за крал на Уесекс, след като печели битката при Ашдаун срещу датските викинги. В продължение на няколко века Уинчестър е проспериращ център, но постепенно започва да губи своята сила и известност, което предизвика преместването на столицата в Лондон.
Winchester Cathedral / Катедралата на Уинчестър
Безспорно най-голямата и главна забележителност, перлата на града, е катедралата на Уинчестър, която има най-дългия 12-еркерен неф (кораб) в Англия. Катедралата Уинчестър е посветена на Светата Троица, Свети Петър, Свети Павел и Св. Суитин. Строежът на религиозния храм започва през 1089 г. Тя е най-дългата средновековна катедрала (160 м) и една от най-големите катедрали в Англия. Изградена е върху развалините на саксонска църква от камък, добит от кариерите на близкия остров Уайт.
The High Cross / Високият кръст
Известен e още като City Cross и Butter Cross / Градския или Масления кръст. Датиращ от началото на 15-ти век, паметникът е възстановен от G. G. Scott през 1865 г. Някога е бил използван от селяните за продажба на продукти, откъдето идва и името Маслен кръст. През 1770 г. става частна собственост. Новият му стопанин се опитва да го продаде, но гражданите на Уинчестър организират бунт и запазват паметника за града. Сега той е защитена структура, включена в списъка за древен паметник. На всяка страна на монумента има голяма фигура около средата нагоре, увенчана от две по-малки фигури в ниши. Осемте фигури на високо ниво представляват Света Богородица и светиите Вартоломей, Йоан, Лорънс, Морис, Петър, Суитун и Тома.
Wolvesey Palace / Дворецът Уолвси е резиденцията на епископа на Уинчестър. Преди това епископите са живели в съседния Wolvesey Castle / Замък Улвеси.
King Alfred the Great Statue / Статуя на крал Алфред Велики
Една от най-лесно разпознаваемите забележителности в Уинчестър е поразителната статуя на крал Алфред Велики, която стои в източния край на Бродуей, близо до мястото на средновековната Източна порта на града. В дългата история на английската монархия е имало много крале и кралици, които са управлявали островната държава и империя. Започвайки с падането на Римската империя и разпадането на римската власт във Великобритания, само на един от тях е дадено името „Великият“ – Алфред Велики – Легендарният крал, спасил Англия от пълно управление на викингите.
Крал Алфред е най-могъщият владетел на Англия в периода между падането на Римската империя и 1066 г. Той е първият официално провъзгласен за крал на Англия и издигнат в култ, след като успява да прогони враговете й. Огромната статуя е с размери 17 фута (5.18 м) от основата до върха на ръката на Алфред. Любопитното е, че мечът може да се отделя, въпреки че останалата част от статуята е единична солидна бронзова отливка. Статуята е поставена на върха на правоъгълен гранитен блок от Корнуол. Мит с неясен произход гласи, че ако девица на поне 16 години обиколи статуята три пъти по посока на часовниковата стрелка, Алфред ще свали меча си.
Приближаваме Abbey Gardens.
Летящите гадини все още ни преследват. Колебаем се дали да продължим през парка, където е зелено и влажно и би трябвало да са повече. Нямаме кой зне какъв избор. Назад – мравки, напред неизвстно какво.
Продължаваме. И изведнъж, тварите изчезват. Става спокойно и приятно.
Abbey Gardens са част от мястото на абатството Сейнт Мери, някога една от най-големите религиозни сгради в Англия. Мястото е закупено от Градския съвет на Уинчестър през 1890 г. и е създадено като обществено място за развлечения. Днес те предоставят атрактивен, добре поддържан красив парк на река Itchen / Ичън, в центъра на града.
Winchester City Mill / Градска мелница
Най-старата работеща водна мелница в Обединеното кралство, датираща от саксонско време. Разположена е в Abbey Gardens. Възстановена е напълно от Националния тръст. Произвежда традиционно смляно пълнозърнесто брашно, използвайки речната вода за енергия.
Winchester College / Колежът Уинчестър е основан през 1394 г. от William / Уилям от Wykeham / Уайкехам, епископ на Уинчестър и канцлер на Англия. Неговите елегантни сгради са неразделна част от Уинчестър. И в наши дни училището е един от най-добрите центрове за обучение. Архитектурата е впечатляваща, но най-интересното е, че то успява да балансира вековната традиция с изискванията на съвремието.
Kingsgate е тихо кътче в центъра на Уинчестър, близо до Уинчестър Колидж. Смята се, че това е мястото, където римляните са издигнали градска порта преди около 2000 години. В града има две оцелели средновековни порти - Westgate на High Street и Kingsgate, която е точно до Winchester Cathedral.
Наблизо е The Wykeham Arms - историческа кръчма, най-старата в града, непрекъснато работеща от 1755 г. до днес.
Pilgrim’s School
е историческо подготвително училище. Основната сграда е преустроена от сър Кристофър Рен през 17 век.
Cheyney Court / Чейни Корт
е най-фотографираната жилищна сграда в Уинчестър. Датира от 1479 г. Някога е била сграда на епископския съд.
Curle’s Passage / Пасажът на Кърл
е сводест пешеходен проход, датиращ от 1632 г. Направен е с цел да се премахне безразборното преминаване през Катедралата на Уинчестър и превръщането на двора й в част от уличното пространство. Епископът на Уинчестър от 17-ти век Кърл е поръчал да бъде построен външен проход, Slype / Слайп, сега известен също като Curle’s Passage.
Guildhall Winchester
Великолепна викторианска сграда от края на 19 век, разположена в сърцето на Уинчестър. Тя е едно от най-големите и най-удобните места за срещи и конференции в района. Guildhall се гордее с атрактивно и удобно местоположение, с паркинги в центъра на. Пространствата за събития предлагат модерни конферентни съоръжения с безплатен Wi-Fi и аудио-визуални услуги навсякъде.
City Museum / Градският музей е посветен на историята на града.
Прибираме се в нашата къщичка, доволни от видяното и преживяното. За летящите мравки вече сме забравили, няма поражения от тях.
Сядаме на тиферич, на вкусна вечеря и сладки приказки!
Ден 57-ми, 23.07.2019
9 часа e – слънце, ясно небе, 24 градуса. Васко даже е по потник!
Понасяме се към Portsmouth / Портсмут
Портсмут е исторически крайбрежен град в графство Hampshire / Хемпшир, на южното крайбрежие на Англия. Има богата история, датираща от римско време. По-голямата му част е разположена на остров Portsea, което го прави единствения островен град в Обединеното кралство. Известен е с военноморското си наследство. Кралският флот има силно присъствие в района от векове.
Портсмут е оживен и интересен град, предлагащ широка гама от културни и развлекателни дейности както за туристите, така и за жителите си. Паркираме за 3 часа на удобен платен паркинг срещу 5.50 паунда и започваме с препускането.
Първият ни обект е
Charles Dickens’ Birthplace Museum / Музей „Родното място на Чарлз Дикенс“
Музеят се състои от къщата, където през 1812 година е роден великият романист. В него са изложени много изящни екземпляри на регентски мебели, които някога са били собственост на семейството му. Сред експонатите са ръкописи, копия на романите му и смъртното му легло, докарани в музея от дома на Дикенс в Гадс хил плейс, графство Кент.
Statue of Charles Dickens / Статуя на Чарлз Дикенс
През 2014 г., двеста години след смъртта му, на площад Guildhall Square / Гилдхол в Портсмут е открита бронзова статуя на Чарлз Дикенс. Тя е първата в Англия. Това се случва на 7 февруари, денят на рождението му. Статуята е създадена от скулптора Мартин Дженингс. Тя изобразява Дикенс с книга в ръка, с купчина книги до него. Той сякаш се взира в пространството, може би си представя своите герои.
Portsmouth Guildhall
е еднa от най-големите зали в Югоизточна Англия с капацитет от 2500 места. Тя е дом на културата и развлеченията в града. Календарът на събитията е пълен почти целогодишно с концерти, комедия и драма. Тя e първото място, домакин на изпълнение на живо на албума Dark Side of the Moon на Pink Floyd. Продължава да привлича големи имена и до днес.
Statue of Queen Victoria / Статуя на кралица Виктория
Намира се на Guildhall Square / Площад Гилдхол пред Градския съвет. Издигната е на 19 декември 1972 г. при откриване на сградата. Гравираният надпис на плочата гласи: "Victoria Regina et Imperatrix (Кралица и Императрица) 1837 - 1901 г.".
Queen Elizabeth II Fountain / Фонтанът на кралица Елизабет II
Построен е през 1977 г.за сребърния юбилей на кралица Елизабет II - 25 години от възкачването й на трона.
Портсмут е сред малкото британски градове с две катедрали: англиканската катедрала Saint Thomas Cathedral си римокатолическата St. John’s Roman Catholic Cathedral.
Католическа катедрална църква на Св. Йоан Евангелист е църквата-майка на Портсмутската епархия и седалище на епископа на Портсмут, понастоящем преподобният Philip Egan / Филип Игън. Осветена е на 10 август 1882 г.
Portsea е център на гордото военноморско наследство на Великобритания. Тук е историческата корабостроителница, която има колекция от исторически военни кораби. В рамките на много малка площ се намират HMS Warrior (първият военен кораб на Великобритания с железен корпус), HMS M.33 (ретро канонерска лодка от Първата световна война), останките на Mary Rose (военен кораб от ерата на Тюдорите) и HMS Victory (на адмирал Нелсън флагман).
HMS Warrior е 40-пушечна бронирана фрегата с парно задвижване, построена за Кралския флот през 1859–1861 г.
Крайбрежието и пристанището на Портсмут са доминирани от
Spinnaker Tower / Кулата Спинакър
Тя е сред най-високите структури в Обединеното кралство, с височина 170 метра. Намира се на брега на морето и е връхна точка на всяко посещение в Портсмут. Тази туристическа атракция предлага прекрасна панорамна гледка към града и неговото грандиозно пристанище, както и южното крайбрежие и остров Уайт.
Gunwharf Quays е най-голямата търговска зона на Портсмут. Възниква в началото на 21 век на мястото на някогашния HM Gunwharf. За тези, които обичат да пазаруват, Gunwarf Quays е истински рай. За нелюбителите на шопинга предлага над 30 ресторанта, барове и кафенета, широка гама от съоръжения за отдих, кино, зала за боулинг, художествена галерия, казино, разходка с лодка. Има за всеки по нещо!
Фахверкова фасада на The Ship Anson,
традиционна обществена къща в Portsea.
Old Customs House / Старата митница
Тя е в сърцето на Gunwharf Quays. Пропита с история, датираща от 1790 г., това е най-старата сграда в района. Някога е служила като административен щаб на HMS Vernon. Базирана на брега тя е била дом на Учреждението за обучение по торпедо, минно дело и електротехника на Адмиралтейството. Сега е модерно заведение и специално място за събиране на приятели, годежни партита, церемонии по награждаване, корпоративни събития, рождени дни, сватби и други. Сервира разнообразно традиционно меню и съвременна английска кухня в приветлива и спокойна атмосфера.
Plymouth / Плимут
Разположен е в югозападната част на графство Девън, там, където полуостров Корнуол граничи с графство Девън.
Красив и спокоен град, с доста нетипична за Англия атмосфера. Плажът, вълните, слънцето...всичко те кара да се чувстваш спокойно.
Достига до Ламанша на югозапад. От едната му страна се простира живописната долина на река Таймар, включена в списъка на ЮНЕСКО като обект с изключителна природна красота, а от другата, зелената красота на парка Дартмур.
Не случайно е любимото място за почивка на Артър Конан Дойл и Агата Кристи.
С първите забележителности на Плимут се срещаме по път, направо минаваме през тях – Tamar bridge и Royal Albert Bridge. Гледката към двата моста, пресичащи река Тамар е завладяваща. Построени съответно през 1960-те и 1850-те години, тези две впечатляващи структури стоят една до друга над реката, свързваща Девън и Корнуол.
GPS: 50.363717, -4.134004
£8 / 24h
40 индивидуално проектирани скулптури на слончето Elmer, вдъхновени от многообичания детски книжен герой Elmer the Patchwork Elephant водят и разпръскват усмивка до емблематични места, които градът може да предложи. Те са спонсорирани от местен бизнес и след приключването на десетдневния парад ще бъдат продадени на търг в помощ на хосписа St. Luke's Plymouth.
Фантастична възможност за разглеждане на всичко, очаровани, вдъхновени и изумени от цветните скулптури.
Направо си е ЕЛЕФАНТастично!
Първите слончета ни отвеждат в историческия квартал Barbican / Барбикан.
Енергия, ритъм, забавления, смесица от история с настояще и бъдеще, джин. Това е най-точното описание на квартал Барбикан, наричан сърцето на Плимут.
Plymouth Hoe / Плимут Хоу.
Местните го наричат просто Hoe. Това е голям обществен парк. Името му произлиза от англосаксонската дума hoh, означаваща наклонен хребет, оформен като обърнат крак и пета (нещо като мотика). Разположен е в непосредствена близост до и над ниските варовикови скали, които образуват морския бряг. Разкрива ненадмината гледка към залива Plymouth Sound, остров Дрейк и към планината Еджкумбе в Корнуол.
Движим се от Plymouth City Center към Plymouth Hoe, следвайки цветните слончета.
Някои са поседнали на зелената поляна или на пейки до водата, похапват и се наслаждават на невероятната гледка към морето.
фар Smeaton’s Tower / Кулата на Смийтън.
Tinside Pool / басейн Tinside – оригинален открит басейн с лидо от 1935 г. Басейнът е полукръгъл и е отделен от морето само със стена.. Избран е за един от 10-те най-добри открити басейна в Европа. Той е атракция, която е част от типичното британско крайбрежие от една отминала епоха и прекрасен пример за елегантната архитектура в стил Арт Деко.
Ден 56-ти, 22.07.2019
Непрогледна мъгла. От Плимут не се вижда нищо. Температурата е 17 градуса. Потегляме по план към Salisbury.
Отсвиркваме го и продължаваме към
Stonehenge / Стоунхендж
Колкото и да се пише за Стоунхендж все ще e недостатъчно. Каквото и да се пише за него – все ще e непълно, не съвсем вярно, а може и съвсем невярно. Няма да се впускам в подробни писания за това чудо на света. Написано е достатъчно, всеки може да прочете и създаде своя гледна точка.
Едно е сигурно – всяка година, на 21 юни , хиляди се събират в Стоунхендж, за да посрещнат изгрева на Лятното равноденствие и най-дългият ден на годината. Ние не сме тук в този ден, но въпреки това, интересът към този обект е огромен. Над 1 милион души идват всяка година, за да го видят.
Коли, туристически автобуси, кемпери – много!
Пооглеждаме се, народ много!
Не сме много на „ти” с подобни забележителности, нито познавачи. Не си падаме особено по камъните. Единодушни сме, че ще си спестим 40 паунда и бутането в навалицата. Ще се задоволим с присъствието си на това място, с усещането за значимостта на Стоунхендж и с малко снимки. Оказва се, че това ни е достатъчно.
И така, потегляме към камънака! Разстоянието от паркинга и информационния център до комплека е около 2 км. Пътят върви през огромна зелена поляна.
Вече сме тук, удобно настатени на скътано местенце в супер паркинг, в самия център на града.
7 / 4 h 8-18 h
Безплатно - 18-8 h
Времето е свежо, денят е дълъг, тръгваме на разходка. Първите ни впечатления са за един много приятен град. Спокойно, красиво, цветно, изискано.
Вървим по живописната High Street /Хай Стрийт, с прекрасни стари фахверкови сгради, които ни карат да се чувстваме така, вървим по улица в Елизабетинска Англия.
Нападат ни огромни летящи мравки – хапещи, жилещи, проникващи навсякъде по тялото. Размахваме с ръце, чешим се, нищо не помага. Вървим с походка „Майкъл Джексън”, само че, много нескопосана. Другите хора вървят сякаш нормално. Може би са местни и са свикнали с мравките, а може би животните лазят и хапят само туристите. Едва ли е така. Градчето изглежда доста гостоприемно.
Упорито продължаваме, почти на бегом.
Winchester е град във Великобритания, административен център на графство Хампшър . Разположен е в Хампшърската хълмиста равнина.
Градът е много стар и с изключително богата история. Той е древната столица на Англия и някога е бил седалище на властта на англосаксонските и норманските крале Обявен е за столица през 871 г. от Алфред Велики, коронован за крал на Уесекс, след като печели битката при Ашдаун срещу датските викинги. В продължение на няколко века Уинчестър е проспериращ център, но постепенно започва да губи своята сила и известност, което предизвика преместването на столицата в Лондон.
Winchester Cathedral / Катедралата на Уинчестър
Безспорно най-голямата и главна забележителност, перлата на града, е катедралата на Уинчестър, която има най-дългия 12-еркерен неф (кораб) в Англия. Катедралата Уинчестър е посветена на Светата Троица, Свети Петър, Свети Павел и Св. Суитин. Строежът на религиозния храм започва през 1089 г. Тя е най-дългата средновековна катедрала (160 м) и една от най-големите катедрали в Англия. Изградена е върху развалините на саксонска църква от камък, добит от кариерите на близкия остров Уайт.
Известен e още като City Cross и Butter Cross / Градския или Масления кръст. Датиращ от началото на 15-ти век, паметникът е възстановен от G. G. Scott през 1865 г. Някога е бил използван от селяните за продажба на продукти, откъдето идва и името Маслен кръст. През 1770 г. става частна собственост. Новият му стопанин се опитва да го продаде, но гражданите на Уинчестър организират бунт и запазват паметника за града. Сега той е защитена структура, включена в списъка за древен паметник. На всяка страна на монумента има голяма фигура около средата нагоре, увенчана от две по-малки фигури в ниши. Осемте фигури на високо ниво представляват Света Богородица и светиите Вартоломей, Йоан, Лорънс, Морис, Петър, Суитун и Тома.
Wolvesey Palace / Дворецът Уолвси е резиденцията на епископа на Уинчестър. Преди това епископите са живели в съседния Wolvesey Castle / Замък Улвеси.
Една от най-лесно разпознаваемите забележителности в Уинчестър е поразителната статуя на крал Алфред Велики, която стои в източния край на Бродуей, близо до мястото на средновековната Източна порта на града. В дългата история на английската монархия е имало много крале и кралици, които са управлявали островната държава и империя. Започвайки с падането на Римската империя и разпадането на римската власт във Великобритания, само на един от тях е дадено името „Великият“ – Алфред Велики – Легендарният крал, спасил Англия от пълно управление на викингите.
Крал Алфред е най-могъщият владетел на Англия в периода между падането на Римската империя и 1066 г. Той е първият официално провъзгласен за крал на Англия и издигнат в култ, след като успява да прогони враговете й. Огромната статуя е с размери 17 фута (5.18 м) от основата до върха на ръката на Алфред. Любопитното е, че мечът може да се отделя, въпреки че останалата част от статуята е единична солидна бронзова отливка. Статуята е поставена на върха на правоъгълен гранитен блок от Корнуол. Мит с неясен произход гласи, че ако девица на поне 16 години обиколи статуята три пъти по посока на часовниковата стрелка, Алфред ще свали меча си.
Летящите гадини все още ни преследват. Колебаем се дали да продължим през парка, където е зелено и влажно и би трябвало да са повече. Нямаме кой зне какъв избор. Назад – мравки, напред неизвстно какво.
Продължаваме. И изведнъж, тварите изчезват. Става спокойно и приятно.
Abbey Gardens са част от мястото на абатството Сейнт Мери, някога една от най-големите религиозни сгради в Англия. Мястото е закупено от Градския съвет на Уинчестър през 1890 г. и е създадено като обществено място за развлечения. Днес те предоставят атрактивен, добре поддържан красив парк на река Itchen / Ичън, в центъра на града.
Winchester College / Колежът Уинчестър е основан през 1394 г. от William / Уилям от Wykeham / Уайкехам, епископ на Уинчестър и канцлер на Англия. Неговите елегантни сгради са неразделна част от Уинчестър. И в наши дни училището е един от най-добрите центрове за обучение. Архитектурата е впечатляваща, но най-интересното е, че то успява да балансира вековната традиция с изискванията на съвремието.
е историческо подготвително училище. Основната сграда е преустроена от сър Кристофър Рен през 17 век.
е най-фотографираната жилищна сграда в Уинчестър. Датира от 1479 г. Някога е била сграда на епископския съд.
е сводест пешеходен проход, датиращ от 1632 г. Направен е с цел да се премахне безразборното преминаване през Катедралата на Уинчестър и превръщането на двора й в част от уличното пространство. Епископът на Уинчестър от 17-ти век Кърл е поръчал да бъде построен външен проход, Slype / Слайп, сега известен също като Curle’s Passage.
Великолепна викторианска сграда от края на 19 век, разположена в сърцето на Уинчестър. Тя е едно от най-големите и най-удобните места за срещи и конференции в района. Guildhall се гордее с атрактивно и удобно местоположение, с паркинги в центъра на. Пространствата за събития предлагат модерни конферентни съоръжения с безплатен Wi-Fi и аудио-визуални услуги навсякъде.
Прибираме се в нашата къщичка, доволни от видяното и преживяното. За летящите мравки вече сме забравили, няма поражения от тях.
Сядаме на тиферич, на вкусна вечеря и сладки приказки!
Ден 57-ми, 23.07.2019
9 часа e – слънце, ясно небе, 24 градуса. Васко даже е по потник!
Понасяме се към Portsmouth / Портсмут
Портсмут е исторически крайбрежен град в графство Hampshire / Хемпшир, на южното крайбрежие на Англия. Има богата история, датираща от римско време. По-голямата му част е разположена на остров Portsea, което го прави единствения островен град в Обединеното кралство. Известен е с военноморското си наследство. Кралският флот има силно присъствие в района от векове.
Портсмут е оживен и интересен град, предлагащ широка гама от културни и развлекателни дейности както за туристите, така и за жителите си. Паркираме за 3 часа на удобен платен паркинг срещу 5.50 паунда и започваме с препускането.
Първият ни обект е
Charles Dickens’ Birthplace Museum / Музей „Родното място на Чарлз Дикенс“
Музеят се състои от къщата, където през 1812 година е роден великият романист. В него са изложени много изящни екземпляри на регентски мебели, които някога са били собственост на семейството му. Сред експонатите са ръкописи, копия на романите му и смъртното му легло, докарани в музея от дома на Дикенс в Гадс хил плейс, графство Кент.
През 2014 г., двеста години след смъртта му, на площад Guildhall Square / Гилдхол в Портсмут е открита бронзова статуя на Чарлз Дикенс. Тя е първата в Англия. Това се случва на 7 февруари, денят на рождението му. Статуята е създадена от скулптора Мартин Дженингс. Тя изобразява Дикенс с книга в ръка, с купчина книги до него. Той сякаш се взира в пространството, може би си представя своите герои.
е еднa от най-големите зали в Югоизточна Англия с капацитет от 2500 места. Тя е дом на културата и развлеченията в града. Календарът на събитията е пълен почти целогодишно с концерти, комедия и драма. Тя e първото място, домакин на изпълнение на живо на албума Dark Side of the Moon на Pink Floyd. Продължава да привлича големи имена и до днес.
Намира се на Guildhall Square / Площад Гилдхол пред Градския съвет. Издигната е на 19 декември 1972 г. при откриване на сградата. Гравираният надпис на плочата гласи: "Victoria Regina et Imperatrix (Кралица и Императрица) 1837 - 1901 г.".
Построен е през 1977 г.за сребърния юбилей на кралица Елизабет II - 25 години от възкачването й на трона.
Католическа катедрална църква на Св. Йоан Евангелист е църквата-майка на Портсмутската епархия и седалище на епископа на Портсмут, понастоящем преподобният Philip Egan / Филип Игън. Осветена е на 10 август 1882 г.
Spinnaker Tower / Кулата Спинакър
Тя е сред най-високите структури в Обединеното кралство, с височина 170 метра. Намира се на брега на морето и е връхна точка на всяко посещение в Портсмут. Тази туристическа атракция предлага прекрасна панорамна гледка към града и неговото грандиозно пристанище, както и южното крайбрежие и остров Уайт.
традиционна обществена къща в Portsea.
Тя е в сърцето на Gunwharf Quays. Пропита с история, датираща от 1790 г., това е най-старата сграда в района. Някога е служила като административен щаб на HMS Vernon. Базирана на брега тя е била дом на Учреждението за обучение по торпедо, минно дело и електротехника на Адмиралтейството. Сега е модерно заведение и специално място за събиране на приятели, годежни партита, церемонии по награждаване, корпоративни събития, рождени дни, сватби и други. Сервира разнообразно традиционно меню и съвременна английска кухня в приветлива и спокойна атмосфера.
Ден 57-ми, 23.07.2019
Бра̀йтън е град на южното крайбрежие на Англия, графство Източен Съсекс. Той е популярен английски морски курорт, разположен на югоизточното крайбрежие на Ла Манш. Привлича около 8 милиона туристи годишно.
Пристигаме в Брайтън към 3 следобед, в най-голямата жега, над 32 градуса. Намираме си хубаво местенце, със сянка даже. Разполагаме се под дръвчето до кемпера.
Единственото, което искаме сега е студена бира. Дано да има... студена.
От началото на пътуването сме без хладилник (изтече му фреонът). Купуваме индустриални количества лед, за да си осигурим любимата напитка в правилното състояние. Урааа... има!
Хапваме набързо, утоляваме жаждата и потегляме към крайбрежната и плажа.
Ох, става все по-горещо, а ние сме на 2.5 км от целта. Мечка страх, нас не страх. Тръгваме бавно, славно.
След 200-300 м имаме увството, че сме се преселили някъде в Индия. Не, не са халюцинации от жегата. Това е стилът индо-сараценик, в който е изграден летният дворец на принц регент и в последствие крал Джордж IV от архитект Джон Неш в началото на 19-ти век - Royal Pavilion (Кралският павилион).
Направо сме си пред една от големите забележителности на града.
Зяпайки насам натам неусетно стигаме до крайбрежната и плажа.
Морската алея е огромна. Чиста, подредена с приятни пешеходни зони.
На плажа е шарено, пълно с народ, забавно.
Връщаме се по The Lanes - историческия квартал на Брайтън. Части от него датират от края на 16-ти век, когато е малък рибарски град, наречен Brighthelmstone / Брайтхелмстоун. Да се разхождаш в този странен лабиринтен район с тесни улички (наричани от местните twittens), скрити площади, фотогенични сгради, магазини, много места за хранене, пиене и забавления е истинско удоволствие. Голяма част от сградите са изписани с графити, които им добавят специален чар и магичност. Лесно се стига дотук, но е малко трудно да напуснеш това място! Но пък може да се загубиш нарочно – и това е големият му чар.
Юли е най-оживеното време тук. The Lanes наистина оживява. Много от ресторантите са изнесени навън. Автобусите изпълват въздуха с музика на живо. Да се мотаеш в тази забавна част на Брайтън е истинско удоволствие.
Купуваме лед и с бърза крачка се отправяме към нашето дворче под дървото до кемпера. Очаква ни поредната ледена бира!
Ден 58-ми, 24.07.2019
Още мъничко ни остава от Англия, мъничко, но с много красота!
Чудото Seven Sisters / Седемте сестри
Уникални по рода си крайбрежни тебеширени скали, впечатляващ природен феномен. Изглеждат като отвесно отрязани, а когато застанеш срещу тях пред погледа ти сякаш се разстила огромна белоснежна завеса, която се спуска над пясъците. Скалното формирование се намира в графство Източен Съсекс / East Sussex на брега на Ламанша, в парка Seven Sisters, който е част от Националния парк Южен Даунс (South Downs).
Цялата местност е място със съхранена непокътната природа още от праисторически времена. По полегатите хълмове са открити останки от неолитната и бронзова епоха. На много места има запазени пътища от римско време.
Скалите Seven Sisters са наречени така, защото моряците някога са ги оприличавали на ред от седем монахини.
Причудливите форми, образувани по върховете и вдлъбнатините носят различни имена, а именно: Short Brow, Rough Brow, Brass Point, Flat Hill, Bailey’s Hill и Went Hill.
Снежнобелите тебеширени скали на върха са покрити с удивителен килим от трева и мъх, чийто зелен цвят контрастира красиво с тюркоазения цвят на морето и белотата на скалите.
Малко на изток от Seven Sisters се намира
Beachy Head
най-високата тебеширена морска скала във Великобритания, издигаща се до 162 м над морското равнище. Върхът позволява гледка към югоизточното крайбрежие от Dungeness на изток, до Selsey Bill на запад.
Относно името на нос Beachy Head, има известно традиционно английско объркване. „Бийчи“ означава „плаж“ на английски, но тук, в подножието на стръмна 162-метрова тебеширена скала, няма плаж и не може да има. Името идва от френското "Beau chef!" - „Много красив нос!“. Така, според легендата, са възкликнали френски моряци, докато плавали покрай тебеширената скала по Ламанша. С течение на времето британците просто променят френското име, „приспособявайки“ го към английското произношение.
Belle Tout е оригиналният фар, построен през 1832 г. и влязъл в експлоатация на 11 октомври 1834 г. Местоположението му на върха на скалите създава проблеми. Морската мъгла затъмнява светлината, а ерозията на скалата намалява ориентацията за близостта до нея. Фарът Belle Tout е изведен от експлоатация през 1902 г. и все още съществува като ваканционна къща.
В края на 1800 г. Trinity House решава да изгради нов фар.
От 1900 г. до 1902 г., под ръководството на сър Томас Матюс, главният инженер на Trinity House, е построен фарът
Beachy Head Lighthouse.
Той е разположен на около 165 метра към морето от основата на скалите. Висок е 33 м и е пуснат в експлоатация през октомври 1902 г.
Beachy Head има и печална слава на едно от най-известните места за самоубийства в света. Наричат го „Нос на самоубийците“. Всяка година там се самоубиват 20-25 души. Има случаи на цели семейства, прибягващи до самоубийство. Какво кара хората да идват тук, за да умрат? Може би местният пейзаж, създаващ атмосфера на неземна, „отвъдна“ мистика. Тук има телефонни кабини, линейка, навсякъде са разлепени координати на психолози и призиви да не се върши грях.
Ало, ало! Всичко е наред! Аз съм тук, жена ми е до мен и кемперът е на крачки от нас. Много ни харесва, но няма да останем на Beachy Head, нито пък под него!
Напускаме не само тази тебеширена красота, но и Британия - предоволни и щастливи! Успяхме да й се насладим открай докрай, изпреварвайки Брекзит!
Потегляме към Дувър, а не след дълго ще сме си на континента!
Край!
Brighton / Брайтън
Бра̀йтън е град на южното крайбрежие на Англия, графство Източен Съсекс. Той е популярен английски морски курорт, разположен на югоизточното крайбрежие на Ла Манш. Привлича около 8 милиона туристи годишно.
Пристигаме в Брайтън към 3 следобед, в най-голямата жега, над 32 градуса. Намираме си хубаво местенце, със сянка даже. Разполагаме се под дръвчето до кемпера.
От началото на пътуването сме без хладилник (изтече му фреонът). Купуваме индустриални количества лед, за да си осигурим любимата напитка в правилното състояние. Урааа... има!
Хапваме набързо, утоляваме жаждата и потегляме към крайбрежната и плажа.
Ох, става все по-горещо, а ние сме на 2.5 км от целта. Мечка страх, нас не страх. Тръгваме бавно, славно.
След 200-300 м имаме увството, че сме се преселили някъде в Индия. Не, не са халюцинации от жегата. Това е стилът индо-сараценик, в който е изграден летният дворец на принц регент и в последствие крал Джордж IV от архитект Джон Неш в началото на 19-ти век - Royal Pavilion (Кралският павилион).
Направо сме си пред една от големите забележителности на града.
Морската алея е огромна. Чиста, подредена с приятни пешеходни зони.
На плажа е шарено, пълно с народ, забавно.
Връщаме се по The Lanes - историческия квартал на Брайтън. Части от него датират от края на 16-ти век, когато е малък рибарски град, наречен Brighthelmstone / Брайтхелмстоун. Да се разхождаш в този странен лабиринтен район с тесни улички (наричани от местните twittens), скрити площади, фотогенични сгради, магазини, много места за хранене, пиене и забавления е истинско удоволствие. Голяма част от сградите са изписани с графити, които им добавят специален чар и магичност. Лесно се стига дотук, но е малко трудно да напуснеш това място! Но пък може да се загубиш нарочно – и това е големият му чар.
Юли е най-оживеното време тук. The Lanes наистина оживява. Много от ресторантите са изнесени навън. Автобусите изпълват въздуха с музика на живо. Да се мотаеш в тази забавна част на Брайтън е истинско удоволствие.
Купуваме лед и с бърза крачка се отправяме към нашето дворче под дървото до кемпера. Очаква ни поредната ледена бира!
Ден 58-ми, 24.07.2019
Още мъничко ни остава от Англия, мъничко, но с много красота!
Чудото Seven Sisters / Седемте сестри
Уникални по рода си крайбрежни тебеширени скали, впечатляващ природен феномен. Изглеждат като отвесно отрязани, а когато застанеш срещу тях пред погледа ти сякаш се разстила огромна белоснежна завеса, която се спуска над пясъците. Скалното формирование се намира в графство Източен Съсекс / East Sussex на брега на Ламанша, в парка Seven Sisters, който е част от Националния парк Южен Даунс (South Downs).
Цялата местност е място със съхранена непокътната природа още от праисторически времена. По полегатите хълмове са открити останки от неолитната и бронзова епоха. На много места има запазени пътища от римско време.
Скалите Seven Sisters са наречени така, защото моряците някога са ги оприличавали на ред от седем монахини.
Причудливите форми, образувани по върховете и вдлъбнатините носят различни имена, а именно: Short Brow, Rough Brow, Brass Point, Flat Hill, Bailey’s Hill и Went Hill.
Снежнобелите тебеширени скали на върха са покрити с удивителен килим от трева и мъх, чийто зелен цвят контрастира красиво с тюркоазения цвят на морето и белотата на скалите.
Малко на изток от Seven Sisters се намира
Beachy Head
най-високата тебеширена морска скала във Великобритания, издигаща се до 162 м над морското равнище. Върхът позволява гледка към югоизточното крайбрежие от Dungeness на изток, до Selsey Bill на запад.
Относно името на нос Beachy Head, има известно традиционно английско объркване. „Бийчи“ означава „плаж“ на английски, но тук, в подножието на стръмна 162-метрова тебеширена скала, няма плаж и не може да има. Името идва от френското "Beau chef!" - „Много красив нос!“. Така, според легендата, са възкликнали френски моряци, докато плавали покрай тебеширената скала по Ламанша. С течение на времето британците просто променят френското име, „приспособявайки“ го към английското произношение.
Belle Tout е оригиналният фар, построен през 1832 г. и влязъл в експлоатация на 11 октомври 1834 г. Местоположението му на върха на скалите създава проблеми. Морската мъгла затъмнява светлината, а ерозията на скалата намалява ориентацията за близостта до нея. Фарът Belle Tout е изведен от експлоатация през 1902 г. и все още съществува като ваканционна къща.
В края на 1800 г. Trinity House решава да изгради нов фар.
От 1900 г. до 1902 г., под ръководството на сър Томас Матюс, главният инженер на Trinity House, е построен фарът
Beachy Head Lighthouse.
Той е разположен на около 165 метра към морето от основата на скалите. Висок е 33 м и е пуснат в експлоатация през октомври 1902 г.
Beachy Head има и печална слава на едно от най-известните места за самоубийства в света. Наричат го „Нос на самоубийците“. Всяка година там се самоубиват 20-25 души. Има случаи на цели семейства, прибягващи до самоубийство. Какво кара хората да идват тук, за да умрат? Може би местният пейзаж, създаващ атмосфера на неземна, „отвъдна“ мистика. Тук има телефонни кабини, линейка, навсякъде са разлепени координати на психолози и призиви да не се върши грях.
Напускаме не само тази тебеширена красота, но и Британия - предоволни и щастливи! Успяхме да й се насладим открай докрай, изпреварвайки Брекзит!
Потегляме към Дувър, а не след дълго ще сме си на континента!
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар