Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 1

CAMPER TRIP 2019

Италия, Франция, Великобритания (Англия, Шотландия, Северна Ирландия, Уелс), Република Ирландия

63 дни

14 600 км

4 държави

1 590 л дизел...

Изборът на дестинация за тази година е лесен. Поглеждаме картата на Европа и всичко е ясно. Имаме само няколко червени „лампички, т.е., непосетени места.

Беларус нещо не ни е интересна, а Чехия е твърде близка.
Британските острови са ни стара мечта, но винаги е имало едно „но”.... обратно движение, непредсказуемо време, скъпотия...
Мотивира ни и факторът Брекзит. Трябва и с него да се надпреварваме. Не че нещо кой знае какво ще се промени, но пътуването ще стане по-трудно, най-малкото, че ще има граници, от които вече сме отвикнали.
Този път сме категорични – ще се целим към другата страна на Ла Манша.
След 4-5 месеца подготовка от страна на Васко нещата са понаместени. Аз се заемам с проверка и напудряне. Надипляме папките и остава да се споразумеем за датата на старта.

Всяка папка е с корица със символа на съответната страна.

И стикерът ни е готов.

Този път обръщаме специално внимание и на музиката. Все пак ни предстои минаване през родните места на знаменити музиканти, създатели на големия британски и ирландски рок.
Кемперът започва да се превръща в нещо като склад – трупаме дрехи (и летни, и зимни), провизии (като да отиваме на самотен остров) и какво ли още не. Постепенно всичко си идва на местото и кемперът се превръща в нашата чиста, подредена и уютна къщичка... за следващите два месеца.
Заковаваме и стартовата дата – 28 май. Защо ли? Ами, просто така ни харесва.

Потегляме! Готови ли сте?
Да пътуваме заедно!

Ден 1-ви, 28.05.2019

Тръгваме от София в 13.15 часа.
За този първи ден пак ще пиша хай-ку стил (патент на Мишо Бакалов) – харчове, тъпня + дъжд.
Даже и на границата е скучно - почти няма никой.
След 450 изминати километра сме в любимия "Томи" (Сърбия, малко след Белград).
Хапваме по една саламица и... "лека нощ".

Ден 2-ри, 29.05.2019

Отново тъп ден.
Единствената снимка за деня е тази:

На всичко отгоре и непрекъснато цакаш - магистрални такси, винетки, дизел.
Дотикваме до Monfalcone, Италия (Via Bagni Nuova)
GPS: 45.783621, 13.539637
Изпробван вече паркинг - тих, спокоен, безплатен.
От торбата с каръщини започват да излизат разни гадости.
1. Васко си е забравил лятната пижама, Бял кахър, но той се нерви. Иска си пижамата, все пак лято иде. Доста по-късно разбира, че това е било безсмислено.
2. Боли го кракът, подул се е като самун. Това вече е сериозно, при все, че доктор Вик казва - "спирай бирата"!
3. От проливния дъжд през деня люкът над леглото (забележете, над леглото) започва да прокапва. Момчето забравя за другите проблеми. Умната му глава започва да щрака и решението е намерено. Вижте изобретението:

Заспиваме спокойно. Вече не тече.
 
Ден 3-ти, 30.05.2019

17 градуса, облачно, бива.
Днес най после трябва да започне и същинското пътуване, с първата забележителност.
Маршрутът ни е направен така, че да запълним някои "бели полета" в Италия и Франция.
Посоката ни на този етап е Ла Рошел – на 2 750 км от София.

А за днес ни предстоят едни 560 км до Chiusa di San Michele – Susa.

Първият ни обект е свързан с една информация, която неотдавна заля интернет. Колко е вярна не се знае, но звучи интересно. Тя е свързана с едни от най-красивите манастири и храмове в света, построени в чест на Архангел Михаил - Skellig Michael monastery (Ireland), St. Michael's Mount (Cornwall, England), Mont St-Michel (Normandy, France), Sacra di San Michele (Susa, Italy)... Любопитен е фактът, че на картата на света, те са на почти равно разстояние един от друг и образуват абсолютно идеална права линия?...Случайност, или Божествен знак е това?...

Пътуваме към Sacra di San Michele (Susa, Italy), за да допълним колекцията от манастири St. Michael (вече имаме един - Mont St-Michel,Normandy, France).
Настаняваме се на удобен паркинг, на 300 м от абатството, платен през деня.
GPS: 45.093300, 7.339110

Прекрасно време и първа разходка.

Замъкът Сакра ди Сан Мишел (Sacra di San Michele) или често наричан абатство Сейнт Майкъл е средновековен религиозен комплекс в Северна Италия, близо до Торино. Представлява една от най-големите и най-важните исторически сгради в италианската област Пиемонт.
Извисява се величествено на 962 м на хълма Пирчириано (Pirchiriano), планината (Val di Susa).

От замъка се разкрива красива гледка към близките селца Авиглиана (Avigliana) и Чуиса ди Сан Мишел ( Chiusa di San Michele).

След приятната разузнавателна разходка хапваме вкусни пържени кюфтенца с лютеничка и се размазваме по леглата.

Ден 4-ти, 31.05.2019

Времето е супер! Поправихме го!
След кафето се отправяме към Абатсвото - за няколко часа.
От паркинга тръгваме по красива пътечка, която води право в целта.

Манастирът е обвит от мистерии и легенди. Една от най-разказваните истории за създаването на Сакра ди Сан Мишел е, че той е построен с помощта на ангели. Дори самата дата на строителството не е ясна, но е установено, че първоначалната постройка на това място е издигната от преди 11 век. Външният му вид е малко страховит.

В Sacra di San Michele се влиза през т. нар. "Вход на зодиака", който датира още от 12 век.

Доста зловещо е преминаването по стръмно каменно стълбище, което носи името „стълбите на мъртвите”. Това наименование идва още от онези древни векове, когато мъртъвците са били полагани върху стълбите.

Радост за окото са добре запазените уникални средновековни стенописи, някои от които са от най-безценните в Пиемонт. Повечето от тях изобразяват средновековни религиозни или древни митични сцени.

Продължаваме разходката из Абатството.

По обяд потегляме в посока Lyon.
Минаваме през красивите Avigliana и Susa.
А Sacra di San Michele продължава да ни преследва отвисоко.

Пресичаме Алпите. За пореден път. През ново място - прохода Monsenisio (It)/Mont Cenis (Fr)- 1707 m.
Обичаме ги тези алпийски красоти.

Вече сме в любимата Франция. Ееех, Франция, Франция!

Малко врътки за тонус, ще минем без следобедно кафе.

Ето я и "голямата работа", както обичаме да си казваме, когато стигнем до нещо много интересно.

Така изглеждат алпийските ски курорти през лятото.

Още малко наслада за душата - снимки в движение.

Следва едно тегаво влачене до Lyon. 100 км за няколко часа, през целия град.
Нощуваме в Camping de Lyon, който ни е стар познат.

02.12.2019 14:30

Ден 5-ти, 01.06.2019

Денят започва със слънце и 25 градуса от сутринта. Дали пък днес жегата няма да ни изненада? Ще видим.
Предстои ни да се насладим на един възхитителен град – Дижон, столица на Бургундия. Не е от популярните туристически дестинации, но е уникален. Историческият му център от 2015 г. е част от културното наследство на Юнеско. Тук няма нито една грозна сграда – дори и тези, които не са обновени, пак са хубави.
Градът е известен с горчицата си, която носи неговото име. В действителност, там отдавна не се прави най-много горчица, а производството на вино, известното бургундско, е една от основните дейности в района.
Тръгваме по пътя на совата. Ще попитате – каква е тази сова?
Туристическият офис тук е измислил много оригинален начин за лесна, самостоятелна пешеходна обиколка на забележителностите на Дижон. Изготвена е карта с маршрут от двадесет и двете най-големи забележителности . Пътеката, която трябва да се следва е обозначена с месингови стрелки, на които е изобразена сова. Когато се стигне до мястото пък, има голяма плоча със совата и номера на обекта от картата, а всички подробности за него са описани там. Много е приятно да следваш малките стрелкички със симпатичната птичка.

Маршрутът започва със Square Darcy.

Площадът и паркът до него са кръстени на великия учен Анри Дарси (френски учен и инженер със значителен принос в развитието на хидравликата), който е роден в Дижон.

Той създава  там първата  затворена водопроводна система под налягане. Водата за нея е докарана от над 12 км до резервоар. Пак в Дижон, за първи път водата се пречиствана чрез система от филтри с различен пълнеж.  Тези придобивки  значително повишават стандарта на живот на дижонци и в знак на благодарност, след смъртта на Дарси, те наричат площада на негово име. А 50 години по-късно е създаден и паркът, с красиви фонтани, стълбища, алеи,  статуи и растения.

На входа му е първата създадена в Дижон скулптура на бяла полярна мечка, копие на оригинала на Франсоа Помпон, който се намира в Парижкия музей d’Orsay.

 

 

Изисканият хотел Ла Клош (La Cloche) от края на 19 в. Тук са отсядали Наполеон III, скулпторът Огюст Роден, композиторът Сен-Санс и др. Книгата за гости изобилства от подписите на знаменитости Грейс Келли, Морис Шевалие, Бурвил, Луи де Фюнес. В 1973 г. хотелът е разорен и закрит. Всичко е разпродадено. Съществува опасност от продажба и на самата сграда. За радост, спасяват я местни ентусиасти. През 90-е хотелът е възроден под марката Sofitel.

 

От средневековните укрепления на Дижон еостанала само една Триумфална арка  -  Портата на Гийом (Porte Guillaume). Арката е наречена в чест на Гийом де Волпяно, който през в 10-и век е абат в местния манастир Св. Бенигн. Известен е повече като архитект на абатството Мон-Сен-Мишел.

Портата на Гийом се счита за неофициален център на Дижон.

 

 

Площад Гранже (place Grangier)

Наречен е така на меценатите Хенри и Софи Гранже, завещали голяма част от своето състояние на Дижон.

Тук се намира пощата, изградена в стил класицизъм.

Площадът отразява новаторските тенденции от 20-и век. Пример за това е удивителната сграда в стил Арт-нуво на Луи Перо.

 

Едно уютно местенце за отмора и кафе в жегавите дни, какво е днешният първоюнски.

Площад Francois Rude – на името на френски скулптор живял наблизо. В центъра му е фонтан в чест на винопроизводството – типично за района. Човекът отгоре е мачка гроздето с крака,  една много отговорна задача при производството на вино.  Статуята е на Le Vendangeur и е поставена там през 1904 г.

 

 

 

 Разходката ни продължава към готическия Дижон.

Катедралата Св. Венигн (Saint Bénigne), посветена на един от местните светии - Св. Венигн Дижонски, покровител на града.

Това е най-високото здание в стария град. Цветните покриви се виждат отвсякъде, а 99 м купол е ориентир в Дижон.

 

 

Църквата Св. Филиберт (Saint-Philibert) - единственото здание в чист романски стил, съхраннено в Дижон.

Вървим нататък в търсене на фахверки и готики. (7)

На малката уличка Форж (rue des Forges) са концентрирани великолепни имения от  XIII-XVI в.

Малко случайно попадаме на Къщата на шамбелана, хармонично съчетание на каменни и дървени конструкции, с интересен вътрешен двор и спираловидно каменно стълбище от 15 в.

 

 

 

 

Стрелкичката с номер 20 ни води  към следващата забележителност -  църквата Св. Йоан (Saint-Jean), построена през 1470 г. – внушителна, строга и малко мрачна.

Наричали са Дижон градът на стоте камбани, заради многото църкви там. Част от тях не действат вече, а в една от тях в момента е разположен театърът на града и това може би е единственият театър, показващ своите представления на такова място – църквата Saint Jean.

Статуята на Жак Бенин Босует, епископ на Мо, е инсталирана на мястото на унищожената арка на църквата "Свети Йоан", следи от която все още могат да се видят.

Совата приятелски, буквално за ръчичка,  ни води към един истински шедовър на бургунската архитектура  –  катедралата Нotre Дame.

 

Изборът на совата за гид на туристите не е случаен.  Дижонската сова е символ на града. Тя е изваяна на един от ъглите в задната част на катедралата – доста странно място. Счита се, че ако си намислиш желание и потъркаш главичката  с лявата си ръка, то  ще се сбъдне. От многото ръце, надяващи се на щастие, совата почти се е обезличила, а вандалското й счупване през 2001 и последващо закърпване още повече са я обезобразили. След реставрация тя е върнала предишния си вид и сега за нея се следи денонощно.

 

Непосредствено зад катедралата е известната къща на търговеца Гийом Милер  (La Maison Millière), построена през 1483.

 

Започва да става артистично. Наближаваме Театралния площад.

Дижонският театър е свидетел на многовековна история. Построен е в модния за онова време неокласически стил от архитекта Жак Селере.

 Църквата Сен-Мишел (Église Saint-Michel de Dijon) ефектно затваря перспективата на главната улица на града. Строителството й е започнато в готически стил, но е продължило дълго време и готиката се сменява с ренесанс.

На същия този площад е и бившата църква на абатството Сент-Етиен. Днес Ла Неф е  културен център. Голяма част от сградата е заета от градската библиотека. 

 

 

 

 

 

Барелеф Марсилеза от парижката триумфална арка.

 

Совата ни повежда към „черешката на тортата” – площад  Liberation,

проектиран в полукръгъл план от архитекта на Версай, Хардуин-Мансар и построен от един от неговите ученици, Робърт де Кот, между 1686 и 1701 г.

Най-големият и точно пред двореца на херцозите на Бургундия. Над него се извисява най-високата кула - кулата на Филип Добрия.

Сградите на двореца свидетелстват за техните функции в хода на историята: резиденция на Бургундските херцози, седалище на губернатора на представителното провинциално събрание, художествено училище. Сега тук се помещават кметството и градският музей за изящни изкуства.

 

 

 

 

 

 

 

 

Разхлаждаме малко на Площада на Републиката, създаден в чест на един френски президент – Сади Карно. Той е бил убит – прободен с нож  от италиански анархист през  юни 1894г. в гр. Лион, след като произнася реч. В негова чест през 1899 г. е издигнат монумент, който впоследствие става изящен фонтан.

На монумента, в централната част на фонтана е статуя с фигурата на Сади Карно,  а компания му правят още две, много подходящо избрани  като символ статуи. Отдясно е статуята на Историята. Отляво е Болката. А най-отгоре, на върха на монумента е  красивата бронзова статуя на Славата, която е простряла триумфална корона над главата на президента Карно.

 

Време е да се прибираме „вкъщи”. Римо ни чака. А освен това сме страшно обезбирени.
Благодарим на Совичката за прекрасната разходка в Дижон.
Вечерта е подобаваща – удобно настанени в кемпер-стоп пред къмпинг Dijon de Lac, срещу 12 евро с всички удобства.

Ден 6-ти, 02.06.2019

Събуждаме се в Дижон. Времето е наше. Хубаво ни е. Подмотаваме се. Не ни се бърза. Пием си кафето в компанията на съседката германка, гледаме как кемперистите си изхвърлят л....та и изпращаме ятото от мотористи.

Към 10:00 сме готови. Потегляме към Авалон.
Път красив, кемперистите са се размърдали – джиткат един след друг. А на велосипедистите им завиждаме, признаваме си.

 

 

 

Аваллон е малък старинен град в региона Бургундия. Възникава в древността, когато римляните построяват тук пощенска станция за връзка с Лион и Булон-сюр-Мер. Удивително красив, олицетворяващ самата Бургундия: със старинни средневековни улички, фрагменти от стари крепостни стени и кули. Наричат го "града на тримата маршали". Тук са родени Вобан, Клод де Бовуар и Луи-Николя Даву.
В Авалон ще следваме пътя на жабата. Тя е един от символите на града. Бронзова скулптура на жабата е разположена в историческия му център, до часовниковта кула и манастира Сен-Лазар. 

 

Малки жабки сочат туристическите маршрути.

Сред забележителностите на Авалон са:
Манастирът Сен-Лазар от 12-ти век. Посветен е на Св. Лазар, където се съхраняват мощите на светеца.
Крепостните стени в околността на Стария град. Съхранени са оригинални отбранителни съоръжения и кули от 12-16 век. Те предават на града уникално средновековно очарование.
Часовниковата кула - символ на Авалон и архитектурна доминанта на историческия център. 49 метровата кула е от втората половина на 15 век. Построена е като наблюдателница. А през 19 век на нея постават часовник.
Паметник на маршал Вобан - бронзова скулптура от 19 века, издигната в чест знаменития военен инженер и архитект. Намира се на малък площад в историческия център на града. 

 

 

 

 

 

 

Жегата ни притиска. Бързаме към Canal Nivernais, където, се надяваме да се разхладим.
Попадението ни е супер. Страхотен кемперстоп, на брега на канала, безплатен, с ток и вода.
GPS: 47.449699, 3.546440
Компанията е приятна – няколко кемпера и 3 яхти.

 

 

 

Настаняваме се и подгонваме сянката. Тежко, морно.

Надвечер се престрашаваме за един 20 километров велопреход. Грехота е да си там и да не покараш колело.
Канал Ниверне́ (фр. Canal du Nivernais) съединява басейните на реките Лоара и Сена. Дължината му е 174 км и открай докрай има велоалея. Падът във височина е 164 м. На канала са построени 116 шлюза. Преминава през 3 тунела. Строителството му е започнато през 1784 г. и завършено през 1842 г.
Да караш тук колело е истинско удоволствие.

 

 

 

Прескачаме и до близкия град Clamcy.

 

 

 

 

Eеех, тази наша любима Франция. Всеки път я преоткриваме отново.

Ден 7-ми, 03.06.2019

Денят ни започва с разглеждане на Vézelay (Везле) .

Малко старинно селище в Бургундия, в което времето прави скок назад в Средновековието. Влиза в списъка на най-красивите села във Франция. „Вечният хълм” на Везле и базиликата Ste-Marie-Madeleine (Сен-Мадлен) са известен отправен пункт за поклонниците, тръгнали към Сантяго де Компостела в Испания, а също и основно място за поклонение пред мощите на Св. Мария Магдалена.

Базиликата Сен-Мадлен е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

Да се насладим заедно на Везле.

 

 

 

 

  Пред мощите на Мария Магдалена всички оставят бележки с желания. Не пропускаме и ние. 

Ето какво си пожелахме:

Продължаваме с разходката.

 

 

 

 

 

 

 На „Римо” вече сигурно му е скучно да стои сам. И той си иска компания.

Следваща точка от маршрута ни за днес е Бурж (Bourges) - град в Централна Франция, разположен там, където се сливат реките Ерен и Орон.

Сред забележителностите  му са:  

Катедралата St Étienne 

Дворецът Jacques-Coeur

Старото кметство.

 

 

 

 

А Старият град – красиво реставриран, с многобройни цветни къщички от 15-16 век, е отлично място за разходка.

 

 

 

 

 

 

 И страхотно кафе.

Финишираме в Châteauroux.  Там ни чака хубав кемперстоп, безплатен, с вода и сервиз.

GPS: 46.823601, 1.695120

Хапваме вкусна яхнийка и „лека нощ”.

Ден 8-ми, 04.06.2019  Ньор (фр. Niort)

След нощния дъжд времето е свежо. А температурата – цели 20 градуса. Пием кафе, обслужаваме Римо(ра) и напускаме Châteauroux – днес нещо не ни се гледат катедрали.
Към обяд сме в Niort.
 
Ньор (фр. Niort) е град и комуна в западна Франция, административен център на департамента Дьо-Севр, регион Нова Аквитания. Разположен е на брега на река Севр-Ньортез. През Средневековието е бил пристанище на реке Севр. Сега е процъфтяващ промишлен град.
Настаняваме се в уникален кемпер стоп – красиво сепариран, типично по френски, с всички удобства, само за 10 евро, които няма на кого да платиш.
GPS: 46.329498, -0.464432

Съседите до нас са с едно страхотно Сarthago. Регистрационният му номер е Jersey. Стават ни много интересни. А и ние, явно, не сме им безразлични. Запознаваме се. Те са от остров Jersey в протока Ла Манш, коронно владение на Великобритания, част от така наречените Нормандски острови. Има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз. Покрай статута на техния остров започваме да си говорим за политика, най-вече за Брекзит. Точно в този ден е срещата между Тръмп и Борис Джонсън. Имаме добра почва за разговор. И те като нас са противници на Брекзит.
Казваме си “see you later” и всеки си продължава със своите занимания.
Васко решава да попрегледа как е Римо(ра) след първите 2750 км.
И.... изпада поредната каръщина. Скъсан маншон. Не скъсан, съдран. Той изпада в ярост и започва с неговото си „пак ли на мен, защо на мен, не го заслужавам....”. Аз започвам да търся в нета. Ключовата дума е „сервиз Рено”.
След малко вече пътуваме към сервиз, на 4 км от кемпер стопа.
Пристигаме в голям оторизиран сервиз на Рено. Васко мрънка – „тук не е за нас”. Аз настоявам да опитаме. Нямаме голям избор. Посреща ни приятно младо момченце. Поглежда и му е ясно какъв ни е проблемът. Започваме „разговор”. Младежът почти не се оправя с английския и включва транслейтор. Той пита на френски, ние отговаряме на английски. Става ясно, че те могат да ни продадат маншон, но могат да го монтират след 2 седмици. Това, разбира се, съвсем не ни устройва. Момчето започва да звъни по други сервизи. По гримасите рабираме, че нещо не се получава. Накрая се усмихва и казва: „мога да ви запиша час за утре в 8.00”. Ние в един глас викаме „ДА”. Купуваме си маншона (за 62 евро). Вече сме спокойни. Има светлина в тунела.
Можем спокойно да се заемем с Niort.

Главната забележителност на града е Donjon de Niort – голяма укрепена кула от 12-ти век, построена от Хенри Втори и Ричард Лъвското Сърце. Днес тя е превърната в музей за произведения на изкуството, занаятите и археологическите находки.

 

 

 

 

 

Лека тренировка за срещата с чудовището Неси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ден 9-ти, 05.06.2019  Ла Рошел (La Rochelle), Marans

Ставаме рано. Малко сме притеснени. Какво ли ще се случи днес?

Нашите приятели от Jursey все още спят. Оставяме им малки подаръчете от България пред кемпера и отлитаме.

В 7:55 сме вече в сервиз Utileo. Там ни чакат. Много мило и приятно. В 8:05 кемперът е вече в халето. Казват ни: „след един час ще сте готови”. Нямаме думи.

Времето е пълна гадост. Мрачно, вали. Обикаляме двора. Пред входа спира лъскав Мерцедес, а от него слиза небрежно елегантен мъж на наша възраст. Поздравява ни и пита: „с какво мога да ви помогна”? Обясняваме, че вече са се заели с нас. Кани ни на сухо и топло. Собственикът, самият! Чест и почитания.

В 9:03 кемперът е вече готов. Направо не е за вярване. С кеф плащаме 60-те евро (с ДДС)  за услугата. Обслужени сме като бели хора. Късмет. Спохождат ни разни мисли - какво би се случило в подобна ситуация на французин в България... Може би същото или...

 

И така, продължаваме с настроение и с чисто нов маншон. Да ни е честит!

Следващата ни спирка е един френски град, останал малко в сянката на Лазурния бряг. Ница, Кан и Сен Тропе са най-предпочитани места за морска ваканция, но ценителите имат по-елитно място за туризъм - Ла Рошел (La Rochelle), на брега на Атлантическия океан. Mалко романтично градче, любимо място за художници, писатели и творци, носещо духа на тримата мускетари. Вдъхновен от града Александър Дюма-баща го увековечава с неповторимия си роман. Втората част на романа е посветена почти 100% на обсадата на града.

Паркираме малко встрани от града. Красива крайбрежна алея ни води в Ла Рошел.

 

 

 

 

 

Атмосферата ни прехвърля в годините на кардинал Ришельо и рицарите тамплиери.
Визитна картичка на града е Старото пристанище (Vieux Port).
Историята сочи, че то е подарено от рицарите тамплиери през XII – XIII в. Тези войни на кръста се ползват с уважение и сега, дори има кръстена улица на тяхно име.

 

Сред символите на града са Кулите в старото пристанище. Известни са като Кулата на фара (Tour de la Lanterne), Кулата на веригите (Tour de la Chaîne) и Кулата Свети Никола (Tour Saint-Nicolas).
Входът на Vieux Port се охранява от Tour Saint-Nicolas, от източната страна и внушителната Tour de la Chaîne на запад.

 

 

 

В Tour de la Chaîne се е намирал механизъм за прибиране и спускане на тежка верига, преграждаща входа на порта. Оттук идва и нейното име.
Кулата Saint-Nicolas е проектирана като крепост за защита на града от нашественици. Има петоъгълна форма и е висока 36 метра.
Във вътрешността й има три осмоъгълни зали, разположени една над друга.
Кулата с фенера е с височина 55 метра. Върху камъните, с които е построена кулата може да се видят множество надписи от английски, испански и холандски моряци, които са били заточени тук в периода от XVII до XIX век. Издигната е на мястото на друга по-малка кула. Строителството ѝ е започнато през 1445 година, а е завършено 23 години по-късно, през 1468 година. Служела е като морски фар.
Издигната е на мястото на друга по-малка кула. Строителството ѝ е започнато през 1445 година, а е завършено 23 години по-късно, през 1468 година.
Служила е като морски фар. 

 

 

В центъра на историческия квартал на Ла Рошел е Хотел де Ville (Кметство), построена между 1595 и 1606 г. в богато украсен ренесансов стил.

 Разходката из калдъръмените улици е пътуване назад във времето.

 

 

 

 

 

 А да пиеш кафе с изглед към Старото пристанище е истинско удоволствие. Осбено, ако имаш приятен местен събеседник, който с любов ти разказва за своя град.

 

Хубаво ни е в Ла Рошел, но е време да се разделим с него. Казваме му „чао” и потегляме нататък. 

 

Към Marans.

 

Не че имаме кой знае какво да правим там, но имаме добро място за нощуване.
GPS: 46.313000, -0.993521
Обособен кемпер стоп на паркинга на Super-U.
Безплатен, с всички удобства (сервиз 2 евро).

 

Настаняваме се перфектно и уважаваме Marans с малка разходка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Marans е известен с птицепроизводството.

  Вечерята е ясна – яйца, но не по марански, а по панагюрски.

 

Ден 10-ти, 06.06.2019  Passage du Gois, Nantes

Когато подготвяме пътуванията си се опитваме да бъдем и „откриватели”.

Търсим места интересни и малко известни, по-далеч от масовия туристопоток. Колекцията ни от добри попадения е голяма.

Вървим към едно такова местенце във Франция.

Време супер, път прекрасен. Свежо, красиво, зелено.

 

 

 

А дърветата са направили тунел като че ли специално за нас.

 

Ето я табелката – Passage du Gois. Може би се питате – какво ли е това.

 

Амиии.... това е пътят, който потъва в океана всеки ден!

Уникалния път Passage du Gois свързва континентална Франция с остров Ноармутие по дъното на Атлантическия океан. Два пъти на ден за час или два приливът се оттегля и пътят е достъпен за трафик. През останалата част от деня остава под близо 4 метра вода и не може да се използва.

 

 Подобни пътища съществуват и в други места по света, но уникалността на Passage du Gois се крие в неговата дължина - 4.5 км.

В миналото единственият начин да се достигне остров Ноармутиер е бил с лодка или пеша по време на отлива. Името Gois идва от глагола goiser, което означава да ходим и да си мокрим обувките.

И днес пресичането на алеята обаче се счита за опасно. Въпреки че приливът е точно маркиран от двете страни на моста с големи знаци, водата идва с невероятна скорост.

По време на отлив стотици туристи и местни жители се разхождат по алеята.

През 1999 г. Passage du Gois е използван и за трасе от колоездачното състезание Tour de France.

Пристигаме и поглеждаме таблото. Има час до отлива.

А нетърпеливците вече пъплят. Гледаме как пътят бавно се открива. И все си е във водата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Включваме се и ние в колоната. Ето какво се вижда:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А ние се радваме като малки деца. Кеф, ама голям кеф!

 

 

 

 

 

Към 13:00 часа се отправяме към Нант (Nantes) и в 14:30 сме вч там.

Настаняваме се в кемпер стоп според плана.

GPS: 47.243301, -1.556760

10.50 Евро, 15 места за кемпери, със зона за обслужване.

 

Малко сложно се отваря бариерата, но се справяме.

Мястото е чудесно с удобен транспорт до забележителностите на града. Двупосочен билет за двама за 24 часа е 9.50 Евро.

Позиционираме се и преди всичко друго изнасяме „Здравко” да живне.

Кой е „Здравко” ли?

Така нарекохме здравеца, пропътувал с нас 60 дни и близо 15 000 км, откъснат от ръцете на нашите скъпи приятели Стефко и Роси Пъргавелови от Варна, от тяхната градинка, засадени във варненска пръст в кутийка от кисело мляко. Пожеланието е здравецът да съпровожда през цялото време. Пристигна при нас 2 дни преди заминаването ни. Безценно, трогателно! Много истинско!

Хапваме и сме готови за разходка. Купуваме си от рецепцията карта на града и билети.

До центъра е 7-8 минути с трамвай. Ето и ни и в Нант. Времето не е много с нас, но какво да се прави – късмет.

Нант е град в Западна Франция, разположен е на десния бряг на река Лоара,  само на 50 километра от бреговете на Атлантическия океан. Той е шестият по население град във Франция.
Според историците градът е основан през 70-те години преди Христа. Името му произлиза от старите заселници, които са били галско племе, по-известни като намнети.

Основните  туристически объекти на Нант са: Замъкът на бретонските херцози (Chateau des Ducs de Bretagne), Катедралата Сент Пиер (Cathedrale Saint-Pierre-et-Saint-Paul) и Mашините на Островa (Les Machines de l’Ile).

Започваме разходката си от Замъка на бретонските херцози.

 

Старото седалище на херцозите на Бретан е последният замък на Лоара, преди да влезе в Атлантическия океан.

Укрепеният дворец се намира в източната част на стария град, няма как да се пропусне.

Построен е в началото на XIII в. През следващите две столетия е резиденция на херцозите. През 1500 г. става френска кралска резиденция По-късно през годините е използван като затвор, арсенал, казарма.

Сега по крепостните стени има безплатен пешеходен туристически маршрут.

 

 

 

 

 

В замъка действа Музей на историята на града – Un musée de l'histoire de la ville de Nantes.

Зеленото пространство в дълбокия ров Douves du Château е чудно  място за следобедна почивка.

 

 

В непосредствена близост до замъка е друг символ на Нант - Катедралата Сент Пиер - една от от последните готически катедрали във Франция, много впечатляваща.

Строителството ѝ продължава от 1434 до 1891 година.

Притежава две изящни квадратни кули, дълги около 100 метра. Катедралата има пет портала, с богато украсени дъги.

 

 

В катедралата са погребани родителите на Ана Бретанска - Франсоа II и Маргарита дьо Фоа. Тяхното двойно надгробие е украсено с алегорични фигури — един от шедьоврите на френската скулптура. Четирите статуи са алегория на кардиналните добродетели и стоят в ъглите около надгробната статуя на херцогът и херцогинята.

Разхождаме се още малко из Нант. 
144-метровата кула Tour Bretagne е една от най-високите сгради във Франция извън столицата.
Тя е северно от центъра на Нант, а непримиримият правоъгълен контур се вижда почти навсякъде. 

  
Place Royale

  

 

 

 

 Пием кафе и се прибираме вкъщи – Римо и Здравко ни чакат!

Забавленията в Машините на Острова си оставяме за утре.

 Ден 11-ти, 07.06.2019

Нетърпеливи сме. Набързо се справяме с тоалет, закуска и кафе и потегляме... към Машините на Острова.

Les Machines de l’Ile – една беспрецедентна забележителност на Нант. В огромна работилница, на мястото на бившата корабостроителница днес се строят чудеса. Техни създатели са François Delarozière и Pierre Orefice, вдъхновени от полета на фантазията на Жул Верн и промишлената история на града. Мястото не е случайно – знаменитият писател-фантаст Жул Верн е роден в Нант.

Машините на острова е артистичен проект. На Ил дьо Нант – островът в центъра на града, ограден от два ръкава на Лоара, се срещат странни същества – огромен слон, скат, морска змия и всякакви морски съдове в причудливи форми.

Първите машини оживяват доковете през 2007 г., оттогава редовно се появяват нови попълнения.

Стотици хиляди посетители разглеждат машините, смесица от света на Жул Верн и техниката на Да Винчи, качват се на Големия слон и се возят на Въртележката на морските светове. От време на време огромните съоръжения оживяват и крачат бавно из острова като мистични чудовища.

След многото снимки, които сме гледали от това място ние се точим, естествено, за Големия слон. Той е любим на всички. Представлявя 12-метрово ходещо съоръжение, което може да носи по 50 пътници на гърба си. От хобота му излиза водна пара. А да се возиш върху слона е все едно да си на четвъртия етаж на ходеща къща. Големият слон е създаден по мотиви на романа на Жул Верн „Парна къща” (La maison a vapeur).

Уви, каръщината ни и този път ни скроява номер – вали дъжд и слонът предпочита да остане на сухо.

 

 

 

 

Ами, тогава и ние на сухо – в Галерията на машините - нещо като музей-сцена, в който всяка машина показва своето собствено шоу.

Посетителите не само се забавляват, а и участват в него. 

 

 

 

 

 

 

 

Скромно казано, симпатичните „булгар, булгар” (нас, де) ни избират да демонстрираме една от най-яките атракции – паяка. Изкачват  ни нависоко и две „каки” ни обясняват къде какво да натискаме. Ние изпълняваме, а децата отдолу се заливат от смях – паякът пърди и върши всякакви физиологични нужди. Виждайки това започваме още по-яко да натискаме бутоните. При слизане, децата ни аплодират като герои.

 

 

 

 

  Това си е вече късмет – да те допуснат да разпърдяваш паяка.

Надникваме и в машинното отделение, за да видим как всичко се задвижва и работи.

Минаваме  да кажем „чао” на Слона. Той си стои на сухичко.

А навън една буря, става страшно!

Тук вече не е за нас. Да бягаме!

 

Навигацията ни води към Ван (Vannes). Дъждът ни преследва.

 

Градът ни посреща мрачен, с надвиснали сиви облаци.

Яхтите в пристана дремят в очакване на по-добро време. 

Vannes (Ван) е старинен пристанищен град-крепост, расположенный в Бретан, в северозападна Франция (на 100 км от Нант), на 5 км северно от Морбианския залив.  Датира от 2000 години. Името Ван идва от келтските племена венети. Градът има статут на „Град на изкуствата и историята (Ville d’Art et d’Histoire).

Заемаме единственото свободно място на набелязания паркинг, много удобен за разглеждане на Ван.

GPS: 47.656287, -2.760783

Плащаме 6 Евро за 3 часа и поемаме.

Минаваме през Туристическия офис, който се намира в района на пристанището. Снабдяваме се с карта и получаваме полезни напътствия.

Ван е разделен на две части от почти напълно съхранена средновековна стена (построена през гало-римските времена, допълнена и укрепена през XIV-XV в.) -стара (пешеходна) и нова (с оживено автомобилно движение).

Минаваме през един от входовете на крепостта Porte Saint-Vincent (от XVIII в.) и сме в историческия квартал Сен-Паттерн (Saint-Patern).

Пред нас се разкриват калдаръмени улички с много пъстри фехверкови къщи от XV-XVII в.

Много такива сме гледали в Европа, но тези са особено впечатляващи – шарени, наклонени една към друга, сякаш се целуват. 

Потапяме се изцяло в атмосферата на Rue des Chanoines и Square Henry IV – уютен площад,  където тесните улички се събират, със страхотна атмосфера. Някога тук са се провеждали рицарски турнири.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сред символите на Стария град е готическата катедрала Сен-Пьер (Cathédrale Basilique Saint-Pierre de Vannes) - XII-XVI в., резиденция на епископа на Ван. 

 

 

 

 

 

Каменните укрепления са заобиколени от великолепни френски градини с цветни лехи.  

Аристократични резиденции и замъци радват окото - Шато Гайяр (Château Gailliard) – сега Исторически музей и  Шато де л’Ермин (Château de l’Hermine) – бивш замък, превърнат в дворец през 17-и век.

 

Още едно необикновено нещо има във Ван – старите перачници – притаени към крепостния ров и удачно вписващи се в архитектурния ансамбъл.

 

 

 

От друга забележителна градска порта Porte Prison (тук през 17-и век е бил градският затвор) започва разходката ни по крепостната стена.

 

 

 

Tour du Connétable (Connétable =  главнокомандващ на херцогската армия) – кулата е построена в средата на 15-и век. Има 5 етажа. Качването става по двойна спираловидна стълба. Построена е за резиденция на конетабъла, но проектът не е завършен. От 1975 г. кулата принадлежи на града и е открита за посетители.

 

 

 

   

Това е Ван. Едно много добро попадение.  Включете го в бъдещите си дестинации и му се насладете.

А ние се установяваме за нощувка в Concarneau.

Отличен паркинг със сервиз, 6 Евро нощ, безплатен прз деня.

GPS: 47.878988,  -3.920412

 

 

  Ден 12-ти, 08.06.2019

Concarneau (Конкарно)

Едно от многото малки градчета на океанското крайбрежие на Бретан. И едно от многото, съхранили целия й колорит, които правят провинцията толкова привлекателна за туристите.

Градът е разделен на две части. Старата, Ville Close, оградена от крепостни стени от XIV в. и укрепени по-късно през XVII век. Тази част е разположена на остров в залива, свързан със сушата чрез мост, започващ от площад Жан Жорес. Тук се намират ресторантчета, сувенирни магазини и Музей на риболова.
Новата част на Конкарно е съвременен пристанищен град на брега на залива. Градът е голям риболовен център. Ежегодно, от 1905 г., тук се провежда Празник на сините мрежи (Fete des Filets Bleus), посветен на традиционната риболовна култура на Бретан
А още, Конкарно е един от центровете за производство на лодки и катери.

Утрото е свежо. Градът изглежда празнично. А някои от нас, са се спретнали подобаващо, в синьо-бяло. 

 

 

Излизаме от паркинга и на ъгъла виждаме пералня. Работи. Връщаме се, вземаме торбите зареждаме и пускаме машината. 

Имаме 40 минути за кратка разходка.

 

 

 

 

Връщаме се до пералнята, сушим, сгъваме всичко, подреждаме в кемпера и продължаваме с разходката.
Обикновено перем на големи супер(хипер) маркети и го правим между пазаруването. Затова Конкарно си го помним като града с прането между две разходки.
Продължаваме към Стария град.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва Част 2