CAMPER TRIP 2019
Още интересни и малко известни места от Франция преди да пресечем Ла Манша
Ден 12-ти, 08.06.2019
Следващият ни стоп е Quimper (Кемпѐр) – има такъв град.
С кемпер в Кемпер, интересно, нали.
Всъщност, името на града няма нищо общо с кемперизма. То идва от бретонската дума Kemper (Кемпер), която означава място, където се сливат реки. Но само името. На този град много му подхожда името в смисъла, в който ние използваме думата кемпер.
Високите брегове на Френското атлантическо крайбрежие са любима дестинация на хиляди къмпингари от цял свят. Те разпъват там палатки или паркират кемпери и стоят със седмици. А когато плажът им омръзне се наслаждават на близките бретански градчета.
Кемпер е най-старият град в Бретан, столица на някогашното херцогство Корнуай. Разположен е в Северозападна Франция, в близост до брега на Атлантическия океан там, където се сливат двете реки Оде и Стеар.
Кемпер е порцелановото бижу на Бретан. Градът се слави със своя кемперски фаянс. Повече от 300 години е столица на фаянса.
Мястото, до което ни води навигацията е къмпинг – хубав, слънчев, красив, с много кемпери и никакви хора.
GPS: 47.992001, -4.120820
14 € / 24h
Супер, само дето не планираме нощувка тук.
Настаняваме се и отиваме до рецепцията да се регистрираме и платим. Затворено. На вратата бележка: „ще бъде отворено в 16:00”. ОК – точно 2-3 часа ни трябват за разходка.
Започваме с кафе пред Катедралата Св. Корентин (Cathédrale Saint-Corentin de Quimper).
Наслаждаваме се на тази перла на бретонското готическо изкуство (13 — 15 в.). Посветена е на Свети Корентин, един от седемте Светии, основатели на Бретан.
На запад от храма започват пешеходните улици с красиви къщи от дърво и камък.
И с много магазинчета, основно за порцелан.
Река Оде тече през калдъръмените улички на старинния квартал на града, където има много мостчета, отрупани с цветя.
След приятната разходка се връщаме в къмпинга. Отново е безлюдно. Рецепцията не работи. Бележката „ще бъде отворено в 16:00” стои на вратата.
А вече е 16:30. Въртим се, чакаме, нищо не се случва. Още един кемпер прави същото упражнение. След това отива, обслужва се и заминава.
Чао, Quimper (Кемпѐр), дължим ти 14 €!
Още интересни и малко известни места от Франция преди да пресечем Ла Манша
Може би вече си мислите: „уж отвъд Ла Манша, а се моткат още по Франция”?!
Ами, просто Франция много ни харесва.
А Бретан е очарователен!
Това е най-западната област на Франция.
За повечето туристи Франция са Париж, Ривиерата и Лазурният бряг. За други - долината на Лоара и най-известните френски замъци. Видяли сме всичко това.
Затова сега искаме да се докоснем до една друга Франция – Бретан и Нормандия.
Бретан с право може да се нарече „краят на земята“, тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри – това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департаментът Finistеre. Името произхожда от латинското „Finis Terrеа“ и означава буквално „край на земята“.
Е, пак сме на „края на земята“, този път в Бретан.
Бреговата линия на Бретан е най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие – скали, леки фиорди, широки и плитки заливи.
Отправяме се към Pointe du Raz (нос Ра) – място, доста популярно сред пътешествениците, което се счита за най-западната точка на Франция на брега на Атлантическия океан. Височината му е 72 м над морското равнище. Разположен е между Ла Манша и Бискайския залив, на територията на комуната Plogoff. Тази част от Атлантическия океан се нарича морето Ируаз.
Пейзажът се сменя. Красиви бели селски къщи, пасторални пейзажи.
Стигаме до Pointe du Raz (нос Ра).
GPS: 48.037399, -4.716230
Паркинг голям, кемпери няма. Поглеждаме цените:
€6,50 през деня / €15 през нощта
Всичко е ясно. Твърде високи цени за един паркинг.
Знаем си, че кемперистите са тарикати и не се набутват току-така.
Тръгваме да ги търсим. Къде – на нос Ван (Pointe du Van).
Според информацията, която имаме там е безплатно.
След десетина минути сме там. И какво виждаме - кемпери, ама много кемпери. Може би всичките, които по това време са на "края на земята".
Подреждаме се и ние. Време супер. Най-после става за по една ментичка. Споделяме я със съседската швейцарска, която пътува сама с кучето си. Тя е очарована от БГ зеленото питие. Не отказва и втора чашка.
След този отскок следва разходка.
Маркировката на маршрута е перфектна.
Красота – зелено, шарено, радост за окото.
А когато слънцето залязва става неописуемо.
Ден 13-ти, 09.06.2019
Събуждат ни слънчевите лъчи. Кеф! Пак хубаво време.
Швейцарската ни приятелка вече е отшумяла.
Местим Римо(ра) на паркинг в Plogoff, яхваме велосипедите и „дим да ни няма”.
Отиваме на „края на земята”, на нос Ра.
Посреща ни паметник на Дева Мария на претърпелите корабокрушение (Notre-Dame-des-Naufrages), изправена пред бошуващия се океан с Исус на ръце. Скулптурата е издигната през 1904 г. Историята е, че претърпял корабокрушение моряк се обръща към Божията майка за помощ и и всичко завършва благополучно.
Една от големите атракции на този регион са фаровете. Те не само изпълняват своите пътеводни функции, но са и нещо като архитектурни шедьоври, хармонично вписващи се в скалистите брегове и океана.
Почти всички имат драматична история - Grand phare de l’île de Sein, Tevennec, La Vieille. Според класификация по местоположение последните два фара се отнасят към категориите „райски”, разположен на брега (Tevennec) и „адски” – в открито бурно море, чистилище на острова (La Vieille).
Пред нас е „Старата дама” ("The Wrass") – така наричат фара La Vieille. Той стои на скалата, известна като Горлебела - "най-отдалечената скала" на Бретан.
Отново комплименти за Франция. Туристическата структура тук е великолепна. На самия край на страната работи туристически офис, има уютни кафета, магазини, даже и музей, въпреки, че туристите не са толкова много.
Отлепваме от „края на земята”, защото и крачка напред тук е опасна.
Продължаваме по Бретан.
Отбиваме се за около час в Дуарнене́ (Douarnenez) — град в северозападна Франция, разположен на южния бряг на залива Дуарнене́, на 71 км на юг от Брест. Името му произлиза от бретонските думи douar (земя) и an enez (остров).
Не е нищо особено, но за час става. Времето е намръщено, но в града има празник и атмосферата е слънчева.
Пием кафе на пристанището в Дуарнене́ и...
...потегляме към едно уникално красиво каменно селце, включено в Асоциацията на най-красивите села на Франция (Les Plus Beaux Villages de France) - Locronan (Локронан). То има по-малко от 800 жители. Намира се между два полуострова, в близост до някои от най-красивите атлантически плажове.
Кръстено е на своя основател Сен Ронан, ирландски отшелник.
През 15 век в Локронан е построена поразителната църква в готически стил Chapelle du Pénity, в която се намира гробницата на Свети Ронан.
Средновековният исторически център на Локронан е идеално съхранен.
Живописният площад Place de l’Eglise е заобиколен от отлично запазени старинни къщи от 17-18 в. Суровият вид на сградите, построени от местен сив гранит, обвити със зеленина и с типичните покриви от шистови плочи, му придават особен чар. През Ренесанса, селото е известно със своите тъкани платове, предназначени за една източноиндийска компания и за френския флот. Офисите и жилищата на търговците от 17-ти век все още се намират на площада.
А старинният кладенец в центъра завършва гледката.
Крайната ни цел за деня е Pointe Saint Mathieu.
Попътно правим отбивка до едно друго итересно и малко известно място - Ménez Hom. Това е малка планина, която достига 330 метра надморска височина, разположена в края на Черните планини (Montagnes Noires). Свещена планина за келтите, дива земя на легенди. Рай за белите и черни овце от хилядолетната порода „Landes de Bretagne".
От върха й гледката към полуостров Крозон е зашеметяваща.
GPS: 48.217701, -4.236900
Бързаме към Pointe Saint Mathieu, за да успеем преди залез слънце. Дълго сме съзерцавали една снимка от това място в любимата ни книга за пътешествия „Мечтаните пътища на Европа”. Настроени сме за страхотна фотосесия.
Започваме с малко попътни снимки, заслужава си.
Стигаме на мястото точно навреме, когато става най-красиво.
Кемперистите са вече тук, подредили са се и гледат телевизия.
А ние се позиционираме и нарамваме техниката – Сончета, Канончета телефончета.
Pointe Saint Mathieu (Сен Матийо ) е скалист нос на западното крайбрежие на Бретан, на около 25 километра от пристанищния град Брест. Някога тук е имало абатство и цяло селище около него, а основен поминък на населението му са били морска търговия и ремонт на кораби.
До ден днешен са съхранени само няколко къщички, скупчени около руините на абатството.
Между манастирските руини и енорийската селска църква „Сен Матийо” се издига фарът на Сен Матийо – един от най-известните в Бретан. Построен е през 1835 г. сред древните останки на Abbaye Saint-Mathieu. Височината му е 36 м.
В съчетание с океана, той прави спираща дъха гледка от контрастираща стара, нова и естествена красота.
Многобройни пешеходни пътеки, които обграждат Мемориала на моряците, загинали за Франция, построен през 1927 година.
Когато слънцето съвсем залязва започва истинската приказка.
Прибираме се. И от прозорчето на кемпера е красиво.
Променяме менюто за вечеря. Вадим един трофей - рибката на Стефко и Роси. Пожеланието им е да си я хапнен на Острова, на много красиво място. Не че
Pointe Saint Mathieu не отговаря на критериитя за красота, но е все още далеч от Острова.
Обръщам внимание на това - защо ли?
...потегляме към едно уникално красиво каменно селце, включено в Асоциацията на най-красивите села на Франция (Les Plus Beaux Villages de France) - Locronan (Локронан). То има по-малко от 800 жители. Намира се между два полуострова, в близост до някои от най-красивите атлантически плажове.
Кръстено е на своя основател Сен Ронан, ирландски отшелник.
През 15 век в Локронан е построена поразителната църква в готически стил Chapelle du Pénity, в която се намира гробницата на Свети Ронан.
Средновековният исторически център на Локронан е идеално съхранен.
Живописният площад Place de l’Eglise е заобиколен от отлично запазени старинни къщи от 17-18 в. Суровият вид на сградите, построени от местен сив гранит, обвити със зеленина и с типичните покриви от шистови плочи, му придават особен чар. През Ренесанса, селото е известно със своите тъкани платове, предназначени за една източноиндийска компания и за френския флот. Офисите и жилищата на търговците от 17-ти век все още се намират на площада.
А старинният кладенец в центъра завършва гледката.
Крайната ни цел за деня е Pointe Saint Mathieu.
Попътно правим отбивка до едно друго итересно и малко известно място - Ménez Hom. Това е малка планина, която достига 330 метра надморска височина, разположена в края на Черните планини (Montagnes Noires). Свещена планина за келтите, дива земя на легенди. Рай за белите и черни овце от хилядолетната порода „Landes de Bretagne".
GPS: 48.217701, -4.236900
Бързаме към Pointe Saint Mathieu, за да успеем преди залез слънце. Дълго сме съзерцавали една снимка от това място в любимата ни книга за пътешествия „Мечтаните пътища на Европа”. Настроени сме за страхотна фотосесия.
Започваме с малко попътни снимки, заслужава си.
Стигаме на мястото точно навреме, когато става най-красиво.
Кемперистите са вече тук, подредили са се и гледат телевизия.
А ние се позиционираме и нарамваме техниката – Сончета, Канончета телефончета.
Pointe Saint Mathieu (Сен Матийо ) е скалист нос на западното крайбрежие на Бретан, на около 25 километра от пристанищния град Брест. Някога тук е имало абатство и цяло селище около него, а основен поминък на населението му са били морска търговия и ремонт на кораби.
До ден днешен са съхранени само няколко къщички, скупчени около руините на абатството.
Между манастирските руини и енорийската селска църква „Сен Матийо” се издига фарът на Сен Матийо – един от най-известните в Бретан. Построен е през 1835 г. сред древните останки на Abbaye Saint-Mathieu. Височината му е 36 м.
В съчетание с океана, той прави спираща дъха гледка от контрастираща стара, нова и естествена красота.
Прибираме се. И от прозорчето на кемпера е красиво.
Pointe Saint Mathieu не отговаря на критериитя за красота, но е все още далеч от Острова.
Обръщам внимание на това - защо ли?
Ами... защото каръщината май пак ни сполетя!
Ако ви е интересно, проследете линка:
Какво е да ти се развали хладилникът в началото на 60 дневно пътуване, посред лято?!
Ако ви е интересно, проследете линка:
Какво е да ти се развали хладилникът в началото на 60 дневно пътуване, посред лято?!
Ден 14-ти, 10.06.2019
Saint Thegonnec (Сен Тегоннек), Morlaix (Морле), Côte de granit rose (Брегът на розовия гранит), Saint Brieuc (Сен Брийо)
Времето работи за нас, безхладилните. 9 градуса – добре, но дъждът ни е малко в повече.
Първа отбивка за деня - Saint Thegonnec (Сен Тегоннек) - малко старинно селище в Бретан. Тук живеят само около три хиляди души.
Страхотен безплатен кемпер стоп – с всичко за обслужване на кемпери.
GPS: 48.522499, -3.945830
Morlaix (Морле) — старинен пристанищен град в Бретан. Разположен е на 61 метра надморска височина на Армориканските възвишения, на брега на протока Ла Манш, на 53 километра североизточно от Брест.
Съществува от галската епоха.
Морле лежи по средата на огромен железопътен виадукт, изграден в средата на XIX век, висок 62 м. – основна забележителност на града.
Старият град очарова с вековни къщи в стил фахверк.
Нещо започваме да се пооливаме със снимките. Хайде още само малко - отвисоко:
Време е за кафе. Къде – разбира се, под виадукта.
Гледаме небето. Става все по-сиво. Наближава следващият дъжд. Трябва да се приберем до кемпера преди да е заваляло. В бързината си забравяме стика. Така, че вече сме и без стик. Поне остана на хубаво място.
Отправяме се към едно друго приказно място - Côte de granite rose (Бряг на розовия гранит) – най-северната част от крайбрежието на Бретан.
GPS: 48.834900, -3.510060
Голям безплатен паркинг, много удобен.
Името Côte de granite rose е заради розовия отенък на гранитните блокове.
Камъните са на около 6 милиона години. Те образуват причудливи форми – костенурки, гъби, зайци...
Тук забравяш за всички проблеми и побъркания начин на живот, ходиш бавно с глуповата усмивка, тцъкаш с език на всяка крачка, търсиш своите фигури и викаш с цяло гърло, когато ги откриеш. Или лягаш на камъните и съзерцаваш небето и морето.
Имаме късмет, че сме тук по време на отлив. Иначе, всички тези чудеса на природата се крият под водите на океана. Много ни се иска да останем тук за нощуване, но се оказваме сами. Може би е малко странно - уж сме печени, а не обичаме да сме сами. По-добре е с компания. Напускаме красивия розов бряг и тръгваме да си я търсим.
Вече е тъмно. Освен за вечеря и „лека нощ” за нищо не става. Хапваме си вкусна яхнийка от свинско и зелен фасул и се хоризонтираме. Дъждът тропа по покрива и бързо ни приспива.
Saint Thegonnec (Сен Тегоннек), Morlaix (Морле), Côte de granit rose (Брегът на розовия гранит), Saint Brieuc (Сен Брийо)
Времето работи за нас, безхладилните. 9 градуса – добре, но дъждът ни е малко в повече.
Първа отбивка за деня - Saint Thegonnec (Сен Тегоннек) - малко старинно селище в Бретан. Тук живеят само около три хиляди души.
Страхотен безплатен кемпер стоп – с всичко за обслужване на кемпери.
GPS: 48.522499, -3.945830
Заемаме се с разни битовизми в изчакване дъждът да спре. Но той се инати, ние също. Какво пък толкова – най-много да ни намокри, няма да ни стопи!
Най-голямата забележителност на града е великолепният аритектурен комплекс на средновековната църковна енория Enclos Paroissial de Saint-Thegonnec, състоящ се от барокова църква, църковен двор с костница, църковно гробище с разпятие, на постамента на което са отразени сцени от живота на светци, включително Св. Тегонек.
Най-голямата забележителност на града е великолепният аритектурен комплекс на средновековната църковна енория Enclos Paroissial de Saint-Thegonnec, състоящ се от барокова църква, църковен двор с костница, църковно гробище с разпятие, на постамента на което са отразени сцени от живота на светци, включително Св. Тегонек.
Morlaix (Морле) — старинен пристанищен град в Бретан. Разположен е на 61 метра надморска височина на Армориканските възвишения, на брега на протока Ла Манш, на 53 километра североизточно от Брест.
Съществува от галската епоха.
Морле лежи по средата на огромен железопътен виадукт, изграден в средата на XIX век, висок 62 м. – основна забележителност на града.
Старият град очарова с вековни къщи в стил фахверк.
Нещо започваме да се пооливаме със снимките. Хайде още само малко - отвисоко:
Време е за кафе. Къде – разбира се, под виадукта.
Гледаме небето. Става все по-сиво. Наближава следващият дъжд. Трябва да се приберем до кемпера преди да е заваляло. В бързината си забравяме стика. Така, че вече сме и без стик. Поне остана на хубаво място.
Отправяме се към едно друго приказно място - Côte de granite rose (Бряг на розовия гранит) – най-северната част от крайбрежието на Бретан.
GPS: 48.834900, -3.510060
Голям безплатен паркинг, много удобен.
Името Côte de granite rose е заради розовия отенък на гранитните блокове.
Камъните са на около 6 милиона години. Те образуват причудливи форми – костенурки, гъби, зайци...
Тук забравяш за всички проблеми и побъркания начин на живот, ходиш бавно с глуповата усмивка, тцъкаш с език на всяка крачка, търсиш своите фигури и викаш с цяло гърло, когато ги откриеш. Или лягаш на камъните и съзерцаваш небето и морето.
Имаме късмет, че сме тук по време на отлив. Иначе, всички тези чудеса на природата се крият под водите на океана. Много ни се иска да останем тук за нощуване, но се оказваме сами. Може би е малко странно - уж сме печени, а не обичаме да сме сами. По-добре е с компания. Напускаме красивия розов бряг и тръгваме да си я търсим.
Потегляме към следващия обект - Saint-Brieuc.
Навигацията ни довежда до набелязания паркинг, който се оказва лека тесла. Паркинг има, място бол, но... пред жилищен блок. Нещо не ни е уютно тук. След неколкократно обикаляне на града попадаме на хубав, безплатен и с удобства за обслужване кемпер стоп - Espace Les Corsaires. Заемаме последното останало свободно място. 
Вече е тъмно. Освен за вечеря и „лека нощ” за нищо не става. Хапваме си вкусна яхнийка от свинско и зелен фасул и се хоризонтираме. Дъждът тропа по покрива и бързо ни приспива.
Ден 15-ти, 11.06.2019
Fort-la-Latte (крепостта Ла-Лат), Dinan (Динан), Cherbourg (Шербург)
Крепостта има две мощни укрепления на портата (всяка с подвижен мост), барбикан и подземия. В двора е монтиран 20 000 литров резервоар за вода, направени са и колектори за дъждовна вода.
Отделяме няколко часа на едно много симпатичнo живописно френскo градче, изпълнено със средновековен чар, където времето сякаш е спряло в ерата на мускетарите – Dinan (Динан).
Разположено в областта Бретан, основано през 11 век. Намира се на хълм на 75 метра над реката Ранс.
Настаняваме се в хубав кемпер стоп (3.10 Евро за 3 часа) под Виадукта на Динан над река Ранс. Той се издига внушително на фона на старите къщи - с дължина 250 метра и височина 40 метра. Построен е в средата на 19 век. Под него се намира пристанището на града с туристически плавателни съдове. Това е и първата ни среща с Динан.
Динан е обграден от крепостна стена, която се смята за едно от най-високите укрепления в региона. Построена е от Жан IV, известен още като „Завоевателя“, през осемдесетте години на 14 век. Масивното укрепление достига повече от два и половина километра. В двете кръгли кули днес има музей на съвременното изкуство.
Според легендата стената е предпазвала града от бури и такива изобщо не са се случвали в пределите й. Тя е учудващо запазена, почти непокътната. Централната кула достига почти 35 метра. Построена е през 1380 година и е укрепена през 15 век с порта и часовникова кула.
Динан се смята за един от най-красивите градове във Франция. Благодарение на това, че е съхранил много средновековни паметници и забележителности е наричан „Град на изкуството и историята“.
Градът е изпълнен с множество интересни забележителности. Една от тях е главната църква – Basilique St-Sauveur (църквата на Спасителя). Строежът й започва през 12 век, но се оказва по-скъп от очакваното, затова продължава с векове. Това е и причината в църквата да са вплетени няколко стила от вековете – от романски до класицизъм. Невероятни витражи, красив олтар, умиротворяваща атмосфера.
Друга впечатляваща църква в Динан е построената през 15 век готическа църква Eglise Saint-Malo de Dinan (Сен-Мало-ди-Динан).
Часовниковата кула в центъра на Стария град - на улице Орлож (Rue de I”Horloge), построена в края на XV в. като символ на свободата на града.
Kметството
Динан е град, направен за разходки. Едни от най-красивите му и живописни улици са La Rue du Jelzural и нейното продължение Rue du Petit Fort, водещи от пристанището до центъра на града, която на места има наклон от 35 градуса.
Porte du Jerzual
Напускаме Динан с благодарност за неговия комфорт, специален чар и обаяние, за усещането, оставено у нас от един истински жив град, а не просто поредния туристически фалшификат.
Fort-la-Latte (крепостта Ла-Лат), Dinan (Динан), Cherbourg (Шербург)
Утрото е дъждовно и упорито облачно. 8 – 9 градуса, подходящи, за да забравим за неработещия хладилник.
По план имаме пореден нос - Cap Fréhel.
Потегляме към него. Дъждът ни преследва. По пътя се движат само кемпери, откачалки като нас.
Май ще се разминем с този нос и фара на него. Тъпо. Но когато виждаме гредата на паркинга вече ни е по-леко да вземем решение. Отсвиркваме го.
В надпревара с мокрежа стигаме до Fort-la-Latte (крепостта Ла-Лате).
Тук ни посрещат без дъжд и без греди. Едно отлично попадение.
Древнaта крепост Ла-Лате (Fort-la-Latte) е една от най-известните в Бретан. Намира се на пет километра от град Плевенон (Plevenon). Построена е през 14 век от владетеля на Матиньон и първоначално се нарича Рош Гойон.
Многократно е превземана и разрушавана. През 18 век Луи XIV я възстановява и тя възвръща стратегическото си значение за отбраната на брега на Бретан.
През 1931 г. Fort-la-Latte е купена от ентусиасти, които се заемат с мащабна реставрация, която приключва през 50-те години. Сега крепостта е достъпна за посещение от туристи.
През 1931 г. Fort-la-Latte е купена от ентусиасти, които се заемат с мащабна реставрация, която приключва през 50-те години. Сега крепостта е достъпна за посещение от туристи.
От безплатен паркинг се стига до замъка за около 10 минути.
Крепостта е разположена на скалист нос близо до нос Cap Fréhel. Мястото е избрано поради благоприятното стратегическо местоположение. Оттук се вижда целият Изумруден бряг и значителна част от Ламанша. При слънчево време, този замък изглежда като оазис в пустинята на сивите облаци на Бретан.
Крепостта е разположена на скалист нос близо до нос Cap Fréhel. Мястото е избрано поради благоприятното стратегическо местоположение. Оттук се вижда целият Изумруден бряг и значителна част от Ламанша. При слънчево време, този замък изглежда като оазис в пустинята на сивите облаци на Бретан.
Крепостта има две мощни укрепления на портата (всяка с подвижен мост), барбикан и подземия. В двора е монтиран 20 000 литров резервоар за вода, направени са и колектори за дъждовна вода.
При ясно време от крепостта се вижда фарът на Cap Fréhel, разположен наблизо.
Отделяме няколко часа на едно много симпатичнo живописно френскo градче, изпълнено със средновековен чар, където времето сякаш е спряло в ерата на мускетарите – Dinan (Динан).
Разположено в областта Бретан, основано през 11 век. Намира се на хълм на 75 метра над реката Ранс.
Настаняваме се в хубав кемпер стоп (3.10 Евро за 3 часа) под Виадукта на Динан над река Ранс. Той се издига внушително на фона на старите къщи - с дължина 250 метра и височина 40 метра. Построен е в средата на 19 век. Под него се намира пристанището на града с туристически плавателни съдове. Това е и първата ни среща с Динан.
Динан е обграден от крепостна стена, която се смята за едно от най-високите укрепления в региона. Построена е от Жан IV, известен още като „Завоевателя“, през осемдесетте години на 14 век. Масивното укрепление достига повече от два и половина километра. В двете кръгли кули днес има музей на съвременното изкуство.
Според легендата стената е предпазвала града от бури и такива изобщо не са се случвали в пределите й. Тя е учудващо запазена, почти непокътната. Централната кула достига почти 35 метра. Построена е през 1380 година и е укрепена през 15 век с порта и часовникова кула.
Динан се смята за един от най-красивите градове във Франция. Благодарение на това, че е съхранил много средновековни паметници и забележителности е наричан „Град на изкуството и историята“.
Градът е изпълнен с множество интересни забележителности. Една от тях е главната църква – Basilique St-Sauveur (църквата на Спасителя). Строежът й започва през 12 век, но се оказва по-скъп от очакваното, затова продължава с векове. Това е и причината в църквата да са вплетени няколко стила от вековете – от романски до класицизъм. Невероятни витражи, красив олтар, умиротворяваща атмосфера.
Друга впечатляваща църква в Динан е построената през 15 век готическа църква Eglise Saint-Malo de Dinan (Сен-Мало-ди-Динан).
Часовниковата кула в центъра на Стария град - на улице Орлож (Rue de I”Horloge), построена в края на XV в. като символ на свободата на града.
Kметството
Динан е град, направен за разходки. Едни от най-красивите му и живописни улици са La Rue du Jelzural и нейното продължение Rue du Petit Fort, водещи от пристанището до центъра на града, която на места има наклон от 35 градуса.
Porte du Jerzual
Напускаме Динан с благодарност за неговия комфорт, специален чар и обаяние, за усещането, оставено у нас от един истински жив град, а не просто поредния туристически фалшификат.
Ден 15-ти, 11.06.2019
Време е да се разделим с Бретан.
Влизаме в Нормандия, Регион Ла Манш.
Има един град, който преди години, пътувайки по тези места пропуснахме. Сега няма да повторим тази грешка.
За нас той е Шербург (Cherbourg), по-често се среща като Шербур.
През 2000 г. се появява на картата на Франция като Cherbourg-Octeville, след сливането на двата града – Cherbourg и Octeville. Първият е известен на цял свят с Шербургските чадъри, а вторият - безизвестен.
Градът е разположен на полуостров Котантин, на Ламанша. Tой не е романтично сънливо пристанище със снежнобeли яхти, а много сериозно товарно, пътническо, търговско и военно пристанище (второто по големина в страната).
Малко след 17:00 часа сме в Шербург.
Отличен кемпер стоп:
GPS: 49.634998, -1.59147 –
безплатен с удобства за обслужване.
Тук ни очакват около 100 кемпера.
Вписваме се в картинката и се заемаме с вечерята – свинско с ориз.
После – лека нощ. Оставяме си Шербург за следващия ден.
Ден 16-ти, 12.06.2019
След кафето тръгваме на разходка. Първата ни цел са Шербургските чадъри. Не е трудно да се намерят – попадаме направо на тях.
Площад Генерал де Гол и Театърът на Шербург
Cherbourg Theatre - построен през 1882 година в италиански дизайн и украсен от художниците на Парижката опера. Един от най-добрите образци на италианската архитектура в града. Жителите на Шербург наричат тази сграда „златен театър” заради красивия цвят на камъка, от който е построен. Площадът пред театъра и фонтанът Мушел, украсен със скулптури на четирите годишни времена и морски животни са най-популярното място за срещи в града.
Паметникът на Наполеон (Statue equestre de Napoleon)
Кметството
La basilique Sainte-Trinité - базиликата Сент-Трините (XI в.)
Останалото време от деня прекарваме в La Cite de la Mer (Морския град на Шербург). Това е нов туристически комплекс, открит през 2002 г. Посветен е на научните открития на човечеството в областта на оеанографията. Уникален музей и развлекателен парк.
Разположен е на територията на бившата Трансатлантическа морска гара, откъдето в течение на цели столетия са потегляли лайнери за Америка, включително и Титаник.
В централната зала ни посрещат различни мореплавателни апарати и батискафи – рекордьорът по дълбоководно потапяне на Франция батискафът „Архимед” и руският „Мир 2”.
Основните експозиции са разположени в нови сгради зад стария терминал и разказват за историята на изследването на подводния свят и свързаната с него художествена литература - от Жюл Верн и Ловъркрафт до Жак Кусто.
Едно от големите приключение в La Cite de la Mer е влизането в „Le Redoutable”, в превод „Грозни”, първата френска атомна подводница с балестични ракети превърната в музей и отворена за посещения.
Дължината й е 128 м, а диаметърът, повече от 10 м. От нея е изваден само ядрения реактор, всичко останало е напълно съхранено.
Как изглежда отвътре една истинска ядрена подводница?
През 2012 г. комплексът е разширен с още една експозиция, посветена на Титаник, чиято първа спирка след отплаването му от Саутхемптън (Англия) е Шербур.
Ето ни на борда на Титаник.
Седим на палубата и с вълнение наблюдаваме случилото се в трагичната нощ на 14 срещу 15 април 1912 г.
Огромното разнообразие от морска флора и фауна е представено в тематични аквариуми в отделен павилион на La Cite de la Mer. Потапяме се в подводния свят. Тук се намира най-дълбокият аквариум в Европа – с дълбочина 10,70 м. В него е пресъздаден подводният живот в обкръжение от тропическа флора. В кораловата лагуна плуват над 1000 риби. Това е една истинска лаборатория за репродукция.
И един много як завършек на Шербурското ни приключение. Участваме в подводна експедиция на 4000 м дълбочина. Няма шега, няма измама. Всичко е документирано и отразено от местната преса.
За днес стига – героите са изморени.
Съвет от нас – не пропускайте Шербур! Включете го в плановете си!
Ден 17-ти, 13.06.2019
Последен ден във Франция. Пътуваме към Calais.
В 16:00 сме вече там.
Настаняваме се на паркинга на фериботното пристанище. Купуваме си билет за ферибота Кале-Дувър за 92 Евро (прилична цена).
В очакване на високи цени в Англия зареждаме нафта фул (за 1.40 Евро/л) и допълваме малко хранителните запаси. По-късно се оказва, че това с нафтата е лека минавка. По това време цените на горивата във Франция са много високи.
Малка разходка в близките околности на Кале, вечеря и „лека нощ”.
Аз съм доста притеснена. Цяла нощ (а и месеци наред) го сънувам това ляво движение. Направо си ме е страх. А Васко очаква с нетърпение това предизвикателство.
Време е да се разделим с Бретан.
Влизаме в Нормандия, Регион Ла Манш.
Има един град, който преди години, пътувайки по тези места пропуснахме. Сега няма да повторим тази грешка.
За нас той е Шербург (Cherbourg), по-често се среща като Шербур.
През 2000 г. се появява на картата на Франция като Cherbourg-Octeville, след сливането на двата града – Cherbourg и Octeville. Първият е известен на цял свят с Шербургските чадъри, а вторият - безизвестен.
Градът е разположен на полуостров Котантин, на Ламанша. Tой не е романтично сънливо пристанище със снежнобeли яхти, а много сериозно товарно, пътническо, търговско и военно пристанище (второто по големина в страната).
Малко след 17:00 часа сме в Шербург.
Отличен кемпер стоп:
GPS: 49.634998, -1.59147 –
безплатен с удобства за обслужване.
Тук ни очакват около 100 кемпера.
После – лека нощ. Оставяме си Шербург за следващия ден.
Ден 16-ти, 12.06.2019
След кафето тръгваме на разходка. Първата ни цел са Шербургските чадъри. Не е трудно да се намерят – попадаме направо на тях.
Площад Генерал де Гол и Театърът на Шербург
Cherbourg Theatre - построен през 1882 година в италиански дизайн и украсен от художниците на Парижката опера. Един от най-добрите образци на италианската архитектура в града. Жителите на Шербург наричат тази сграда „златен театър” заради красивия цвят на камъка, от който е построен. Площадът пред театъра и фонтанът Мушел, украсен със скулптури на четирите годишни времена и морски животни са най-популярното място за срещи в града.
Паметникът на Наполеон (Statue equestre de Napoleon)
Кметството
La basilique Sainte-Trinité - базиликата Сент-Трините (XI в.)
Останалото време от деня прекарваме в La Cite de la Mer (Морския град на Шербург). Това е нов туристически комплекс, открит през 2002 г. Посветен е на научните открития на човечеството в областта на оеанографията. Уникален музей и развлекателен парк.
Разположен е на територията на бившата Трансатлантическа морска гара, откъдето в течение на цели столетия са потегляли лайнери за Америка, включително и Титаник.
В централната зала ни посрещат различни мореплавателни апарати и батискафи – рекордьорът по дълбоководно потапяне на Франция батискафът „Архимед” и руският „Мир 2”.
Основните експозиции са разположени в нови сгради зад стария терминал и разказват за историята на изследването на подводния свят и свързаната с него художествена литература - от Жюл Верн и Ловъркрафт до Жак Кусто.
Едно от големите приключение в La Cite de la Mer е влизането в „Le Redoutable”, в превод „Грозни”, първата френска атомна подводница с балестични ракети превърната в музей и отворена за посещения.
Дължината й е 128 м, а диаметърът, повече от 10 м. От нея е изваден само ядрения реактор, всичко останало е напълно съхранено.
През 2012 г. комплексът е разширен с още една експозиция, посветена на Титаник, чиято първа спирка след отплаването му от Саутхемптън (Англия) е Шербур.
Ето ни на борда на Титаник.
Седим на палубата и с вълнение наблюдаваме случилото се в трагичната нощ на 14 срещу 15 април 1912 г.
Огромното разнообразие от морска флора и фауна е представено в тематични аквариуми в отделен павилион на La Cite de la Mer. Потапяме се в подводния свят. Тук се намира най-дълбокият аквариум в Европа – с дълбочина 10,70 м. В него е пресъздаден подводният живот в обкръжение от тропическа флора. В кораловата лагуна плуват над 1000 риби. Това е една истинска лаборатория за репродукция.
И един много як завършек на Шербурското ни приключение. Участваме в подводна експедиция на 4000 м дълбочина. Няма шега, няма измама. Всичко е документирано и отразено от местната преса.
За днес стига – героите са изморени.
Съвет от нас – не пропускайте Шербур! Включете го в плановете си!
Ден 17-ти, 13.06.2019
Последен ден във Франция. Пътуваме към Calais.
В 16:00 сме вече там.
Настаняваме се на паркинга на фериботното пристанище. Купуваме си билет за ферибота Кале-Дувър за 92 Евро (прилична цена).
В очакване на високи цени в Англия зареждаме нафта фул (за 1.40 Евро/л) и допълваме малко хранителните запаси. По-късно се оказва, че това с нафтата е лека минавка. По това време цените на горивата във Франция са много високи.
Малка разходка в близките околности на Кале, вечеря и „лека нощ”.
Аз съм доста притеснена. Цяла нощ (а и месеци наред) го сънувам това ляво движение. Направо си ме е страх. А Васко очаква с нетърпение това предизвикателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар