ЗА НАС

Ние сме Яна и Васко. И двамата сме на 60+. За хора на нашата възраст казват – възрастни. Ние пък се чувстваме млади. Носим си тийнейджърското в нас, а понякога си мислим, че и с детството не сме се разделили.
Запознахме се през 1974 г., като студенти в Московския полиграфически институт – сега Московски държавен университет по печата.
Аз – едно прилежно провинциално момиче, свито и незабележимо, вглъбено в математиката и точните науки. Той – отракан софиянец, не особено ученолюбив, но познавач на хубавата музика, скиор, плувец, разказвач на вицове – душата на всяка компания. В един мразовит ноемврийски ден на 1976 г. се врекохме във вечна вярност пред консула на Българското посолство в Москва. Тогава Бог беше забранен. Денят беше понеделник, а часът – 5 следобед. В ония години бракосъчетанията обикновено се правеха в неделя – малко преди обедно време. И така, случайно или не, нашият семеен живот започна интересно, нестандартно, различно, противно на соцправилата. Tака и продължава – вече повече от 40 години!
Сега всички наши приятели ни възприемат като едно цяло. Това е и така, и не съвсем. Никой от нас не посегна на индивидуалността на другия. Аз не пристрастих Васко към математиката, а умението да бъде душа на компанията си остана негов патент.

Каква е тайната на хармонията – много просто – аз се опитвах да го приземявам, а той ме научи да летя. И така, оставаме в едно положение, леко отделени от земята, но достатъчно - и стабилно да стъпим на краката си, и да сме готови за полет.

 

Имаме дъщеря Руслана, която свърза живота си с Анастасий – прекрасни млади хора, които много обичаме и с които се гордеем. А внукът ни Филип е невероятен.
Къмпингари сме по душа и до дън душа. Преминали сме всички етапи на къмпингарството – палатка, каравана, кемпер. Всичко започна през 1985 г. На връщане от лятна почивка на ведомствено бунгало, случайно минахме през къмпинг Градина. Почувствахме свободата и решихме, че оттук нататък това ще е нашият начин на почивка. От 2005 г. пътуваме с кемпер. Бяхме щастливи, че доживяхме да пътуваме свободно – без визи и почти без граници.
Първото ни пътуване беше до Пелопонес. Бяхме новобранци, но бързо се ориентирахме. Кемперистите са като ято – виждат се отдалеч. Беше прекрасно, че сме част от тези хора. Съседна Гърция се превърна в нещо като наша втора родина. След Пелопонес последваха островите Лефкада, Корфу, Лимнос, Закинтос, Евия...
През следващите 2-3 години – Румъния, Македония, Албания, Нова година във Виена...
Натрупахме опит. Започнахме да подготвяме по-сериозни тематични пътувания със солидна подготовка за тях.
Вече сме обиколили почти цяла Европа.

Най-кратката и основната характеристика на човека, който предпочита кемпер (каравана, палатка) пред хотел е - номад (чаргар) по душа, който чрез караванинга изпитва истинското щастие, че е такъв. Днес е тук, утре – там. Никога не знае къде точно ще преспи и какво точно го очаква след последните 30 км за деня. Сигурен е само в едно – че ще е хубаво. И че ще каже –„е, с моята си къщичка, с моя си уют, с моите си тертипи, съм пак на най-хубавото място на земята”! И ще търси сродна душа, за да сподели радостта си – от красота, свобода и поредна среща с неизвестността, от поредното приключение и авантюра. Мисля, че станаха ясни и другите характеристики на човека, пътуващ с кемпер – свободолюбив, авантюрист, приключенец, силно привързан към своя мобилен дом и уют, НЕ безразличен към удобствата и битовите условия, но бягащ от 5-звездния лукс на хотелите.

Снимките, които ще видите в този блог са много истински и неподправени. Пози няма. Това сме ние. Обичаме се и не само – влюбени сме един в друг. А каква е тайната – тайна няма.
Всичко е много просто – живеем интересно. Имаме еднакви интереси – обичаме да пътешестваме, да караме ски, да препускаме по баирите с велосипед, да ходим по концерти на легендарни прогресив рок групи (почти нямаме пропуск), да слушаме Висоцки и руски емигрантски песни, да пътуваме под звуците на кънтри, да сме близо до природата с приятели, да се плацикаме в минерални басейни. Време за глупости не остава. Този начин на живот ни прави организирани и мотивирани и никакви дребнички житейски неща – пазаруване, чистене, готвене, пране – не могат да ни бъдат пречка за нищо.

Може би е интересно – кой от нас е водещ във всички тези щуротии. Определено – Васко. Той е стратег и идеолог, той очертава щрихите. Аз играя ролята на вечна опозиция – но градивна. Първоначално – винаги казвам „не” и давам заден, но Васко знае, че моето „не” е над 50% „да”. Поемам курс към приземяване. След това заживявам с идеята и й се отдавам напълно. Аз съм по детайлите. И когато всичко е перфектно изпипано – излитаме. И за да е справедливо – началото е негово, а финалът - мой. С огромно удоволствие превръщам всеки полет в незабравима приказка, с която живеем до следвашата авантюра, а и доста след това."