Размисли

За "малките" големи неща, които докосват сърцето

Имах една стара мечта – да си направя блог, където да публикувам интересни и полезни неща, да споделям нашите пътувания, да зареждам  приятелите си с красота и позитивизъм. След няколко месеца труд, четене, учене – успях. Бях доволна и горда – справих се, получи се това, което исках.

1 декември 2019 беше пусковият срок. За първи път публикувах линк към блога. Последваха харесвания, поздравления, коментари.

Това беше началото и краят. На 2 декември публикацията ми беше блокирана от ФБ с аргумент, че е докладвана като спам и целта ми била да събирам харесвания и да печеля пари!!!???

Бях много огорчена. Това идваше от „приятел”. Това беше човешката злоба и завист, която ме заля като с помия.

Ето защо толкова странно изглеждат сега анонсите ми към блога – във вид на картинка с адрес на блога.

Но не затова искам да размишлявам сега, в началото на Новата година, а за онези „малки“, а всъщност толкова големи, важни и ценни неща, които докосват сърцето. „Малкият” жест на обич не може да се купи с пари. Той е съпроводен с думи, които струват повече от всички богатства на Земята.

На 28.05.2019 започна нашето голямо кемпер пътешествие, наречено „Отвъд Ла Манша – в надпревара с Брекзит”. Дни преди старта получаваме съобщение от Еконт, че имаме пратка. Изненадата е огромна. Коренчета здравец, засадени в пръст в кутийка от кисело мляко и бурканче с домашно приготвена риба. Здравец, варненски, откъснат от ръцете на нашите скъпи приятели Стефко и Роси Пъргавелови от Варна. Трогнати сме до сълзи!

В 5:50 часа  на 28.05.2019, часове преди заминаването Стефко пише:

„Добро утро мили хора! Искам да ви пожелая много емоционално пътуване, без премеждия, успешно справяне с лявото. Вашето пътуване ни вълнува и ще го съпреживяваме заедно с вас. Ще ви стискаме палци и нека здравецът ви съпровожда през цялото време. Не ви се обаждам по телефона, защото емоционално няма да мога да ви кажа това, което искам. Прегръщаме ви, целуваме ви, и ще бъдем с вас. Бабчето Роси и Аз”.

„Здравко” – така нарекохме здравеца, пропътувал с нас 60 дни и близо 15 000 км. Грижихме се за него като за домашен любимец. При всяко спиране го изнасяхме да живне, да поеме от островната влага, да се запознае със себеподобни. Треперихме му да не му се случи нещо. 

 

 

 

 

Сега „Здравко” краси нашия дом и всеки ден ни напомня за трогателния жест на нашите истински приятели Роси и Стефко.

Продължавам с „малките” големи неща.
За Нова година се събираме в Баня, Карловско, по покана на нашите приятели Цонка и Ненко. Фантастично място, с най-красивата гледка и най-прекрасния залез. Засега с любов го наричаме „Ранчото”. Компанията е разнородна. С някои даже не се познаваме. На 30.12 пристигат Краси и Наско от Варна. Запознаваме се и след малко вече сме приятели. Все едно, че цял живот сме били заедно. Така сме кемперистите.
Малко преди това сме си говорили с домакините как едната стена на залата е малко празна и че й трябва нещо WOW. Краси сякаш е усетила това. След малко на стената се появява това WOW – изработено от златните й ръце.

А за еленчетата със звънчета какво да кажем – подаръци за всички от Краси.

Не остава длъжен и Наско. Той пък ни изненадва с лечебна вода, донесена от него от 70 м дълбочина и на 6 мили навътре от брега на Черно море, край Варна. Уникално.
С едно „малко” нещо, но безценно, Краси докосва сърцето на Цонка. И предизвиква сълзи в очите й. Дървото на късмета и успеха. Най-точният подарък в най-точния момент.

В новогодишната нощ не остават недокоснати и нашите сърца, моето и на Васко. Един „малък”, но безценен жест ни просълзява. Получаваме от Цонка и Ненко ключове за „ранчото”. За нас това са ключовете на голямото приятелство. 

А един непознат за нас човек бе превърнал къщата си в Бяла и улицата пред нея в истинска Коледна приказка. За радост и настроение на всички, може би!

 

Ето как „Малките” неща в живота са всъщност толкова големи.

Жалко за тези, които са превърнали материализма в движеща сила на живота си и са забравили за тях.

Приятели, надявам се да продължите моите размисли с разкази за „малките” големи неща, докоснали вашето сърце!