1 юли 2020 г.

Джулай морнинг - празникът на свободния дух!


Тези редове идват направо от сърцето ми.
Пиша ги с благодарност към Васко, 
който ме направи свободолюбива и малко или много бунтарка!



Отново е Джулай!
Обичаме си този ден!
Бунтарското в нас проговоря и кротко се противопоставяме на различни препятствия за отпразнуването му - лошо време, гадни прогнози на синоптиците, пандемия.




Винаги, където и да сме, този ден за нас започва с July Morning на Uriah Heep.
Днес сме вкъщи, далеч от морето.
Пием ароматно сутрешно кафе под звуците на любимата песен.


There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun!

Имаме незабравими спомени за този ден.
Помним един Джулай на къмпинг Градина преди повече от 30 години. Седим в колата, изнесени далеч от палатките, на брега на морето, с чаша разтворимо кафе и с яко надута музика (разбира се, July Morning на Uriah Heep), пред недоумяващия поглед на пазача.

Няма как да забравим и един страхотен Джулай през 2018. Посрещаме слънцето на шведския бряг в Малмьо. Срещу нас, на един мост разстояние, е Дания.



След около час сме в хипарския квартал Кристияния (Копенхаген).

 
 
 
 

А на залез слънце  - в датската столица, на един мост разстояние от Швеция.



Мил спомен и за един много обикновен Джулай, само на 35 км от София. Годината е 2011. Прогнозата за времето е плашеща.
На 30 юни, след работа, се изнасяме на язовир Искър. Изпращаме последния юнски ден с факли, огън и бяло вино, в компанията на приятели.



 
 

 Сутринта на 1 юли, в 5.40, за наше голямо учудване, нещо като изгрев има. 


 


Слънцето плахо се прокрадва между облаците, опитвайки се да си извоюва правото да изгрее. Ние го насърчаваме с правилния музикален фон  - Юрая Хийп и "Джулай Монинг".
Пием кафе на брега, наслаждавайки се на невероятната гледка. Красота и романтика. 




И както се пее в хита на днешния ден „Под звуците на първата птича песен си тръгваме ........ за дома" (разбирай за София и по-точно - за работа).
Пътувам за работа. Мрачно. Вали дъжд. Сивота. Дупки.
Отпред - бетоновоз, в далечината - комини. Комините, с които започва работният ми ден. Комините, които ме депресират и стресират. 



Но днес, те са ми по-симпатични.
Защото им изрисувах слънца!


 

И ми е едно слънчево! 
Виждам СЛЪНЦЕ НАВСЯКЪДЕ!
След романтичния и много трогателен Джулай на 2011.


 
  НЕКА ДА Е СЛЪНЦЕ В ДУШИТЕ И УСЕЩАНЕ ЗА ИЗГРЕВ!


2 коментара:

  1. Красиво казано и запечатано със снимки, и още по-красиво изживяно. Нека да е слънце в душите и усещане за изгрев!Страхотни сте.

    ОтговорИзтриване
  2. Аааа, сега прочетох! Много хубаво! :)

    ОтговорИзтриване