CAMPER TRIP 2019
Ирландска обиколка: Северна Ирландия и Ирландия (Ейре)
Ден 36-ти, 02.07.2019
Ставаме много рано – в 1:30.
Товарим се на ферибота и в 4:00 отплаваме за Северна Ирландия.
След 2 часа сме вече в Larne.
Поредната папка: Северна Ирландия
Потегляме към Белфаст.
Паркингът от плана е добро попадение. Голям и много удобен за разглеждане на града.
GPS: 54.602100, -5.916310
£ 1.10 за 1h. £ 6 за 8h.
По това време на деня е съвсем празен.
Лека почивка, освежаване, кафе и раничките са вече на гърба ни.
Белфаст (Belfast) е най-големият град и столица на Северна Ирландия, както и главното населено място на провинция Ulster (Ълстър). Разположен е близо до устието на река Lagan (Лаган), в югоизточния край на езерото Belfast Loch. В буквален превод името „Béal Feirste“ означава „устието на вретеното“, което е заимствано от устието на виещата се река Фарсет, край чийто брод е основан градът. Реката е приток на река Лаган, но в днешно време е скрита в тръба под улица Хай Стрийт, а улица Бридж стрийт съвпада със съществуващия едно време мост над нея.
Северна Ирландия възниква в резултат на войната през 1921 г., когато Ирландия е разделена на независима ирландска свободна държава (сега Ирландия) и Северна Ирландия - труден регион, който все още се контролира от Великобритания. Оттогава Северна Ирландия е огнище на конфликти между про-британските съюзници (протестанти, наричани още „юнионисти“) и ирландската националистическа общност (католици, наричани още „националисти“).
Белфаст носи отпечатъка на тези бурни политически, религиозни и социални събития.
Архитектурата на града е осезаемо свързана със случващото се там десетилетия наред. По време на тридесетгодишната война от 60-те до 90-те години Белфаст е въплъщение на обсаден град. През този период, известен като „The Troubles", доминират обществени сгради с калкани, без прозорци и много бариери за сигурност.
С надеждата за мир през 90-те години на 20-ти век се появява архитектурата на надежда, увереност и предизвикателство. Сега Белфаст радва със смели архитектурни идеи и забележителни обществени сгради от всепризнатата архитекти. Новото поколение дизайнери успява да премахне горчивината от конфликтите и да превърне Белфаст в символ на решителния, непоколебим и амбициозен дух на своите граждани.
А контрастите са един уникален разказ за историята на града, изгарял и израснал от пепелта.
Свежо утро и свеж град, който радва окото.
Голяма част от центъра на Белфаст е пешеходна зона с широки улици и множество обособени места за отдих и разходка. Значителна част от сградите са построени във викториански и стил Edwardian и са от червени тухли. Нерядко от фасадата на постройките се подават различни символи, изкусно вписани в архитектурата, като скулптурни глави на царе, митологични създания, богове, дори ликове на прочути поети и писатели.
Площад Виктория е важна част от града. Търговски центрове, малки магазинчета, кафенета и места за развлечения изпъстрят обстановката и придават магнетизъм на мястото. След ремонти и реставрация площадът е официално открит на 6 март 2008 г., като днес е едно от местата в Белфаст, поддържащи висок стандарт. Тук може да се види гигантския стъклен купол, широк 35 м в диаметър.
Центърът на града е развит около внушителната сграда на кметството, построена също в стил Edwardian и открита през 1906 г. Тя добавя свои щрихи към пейзажа. Архитектурният ансамбъл на площад Donegal напомня за принадлежността на Ulster към британската историческа традиция.
Фасадите на кметството са украсени с колони и „римски" портици, в краищата са разположени симетрични кули. Централният меден купол допълва облика на грандиозната структура.
Фоайетата са мраморни. Витражите по стълбите изобразяват най-значимите събития в историята на Ирландия. Сградата е отворена за безплатни посещения.
Albert Memorial Clock (Часовникова кула Албърт Мемориъл)
Построена е по поръчка на кралица Виктория през втората половина на XIX век като мемориял, посветен на съпруга й принц Алберт. Дизайнът на циферблата на часовника на кулата прилича на лондонския Биг Бен. Поради нестабилната основа кулата в крайна сметка се наклонява леко настрани, така че Белфаст си има свой собствен еквивалент на наклонената кула в Пиза.
St. Anne Belfast Cathedral (Катедралата Света Анна)
Построена в средновековния романски стил. Строителството продължава повече от 80 години, катедралата е открита едва през 1981 година.
Площад Arthur Square и композицията, наречена Spirit of Belfast
(Духът на Белфаст)
Стоманените кръгове символизират мощността на корабите и лекотата на тъканите (текстилната промишленност и корабостроенето като основни отрасли за града).
За местните жители това е скулптурата „Кръгчета от лук".
Един от любопитните факти за Белфаст е, че това е мястото, на което е построен Титаник и откъдето тръгва големият кораб към отвъдната страна на океана. На мястото на бившата корабостроителница Harland and Wolff, от която на 31 март 1912 г. отплава „Титаник", е разположен най-големият музей в света, посветен изцяло на кораба - Titanic Belfas.
Историята на Белфаст е на улицата
Без уличното изкуство на графитите градът нямаше да има този магнетичен исторически дух. Отдавна враждата между католици и протестанти се води на фронта на романтиката, а Белфаст е нейният декор.
Тръгваме от центъра на града и изминаваме няколко километра до мястото, което с трепет очакваме да видим.
Вървим по историческата Falls Road (улицата на католиците). Гледаме стенописите, размишляваме, опитваме се да проникнем в техните послания. Интересно, уникално.
През 1969 г., след като серия от сектантски бунтове разтърсват Белфаст, започва изграждането на Стени/линии на мира. Целта е да се предотвратяват сблъсъците между про-ирландски националисти и про-британски съюзници. В Белфаст има почти 100 Стени на мира. Установени като временна мярка, те се оказват много просто и доста ефективно решение. С течение на времето не падат. Напротив, стават по-дълги и по-многобройни. По-голямата част от тях са построени през първите години на размириците, но около една трета са издигнати след 1994 г.
Наред с предназначението си, те са и популярна туристическа дестинация.
Тhe Peace Wall (стената/линията на мира) – първата и най-голямата. Тя разделя католическата Falls Road от протестантската Shankill Road. Височината й е повече от 10 м, а дължината – над 7 км.
Тук са запечатани трагични събития от историята на Северна Ирландия, свързани с военния конфликт с англичаните през 70-те години на 20-ти век. Оставени са хиляди послания към човечеството.
Едно след друго прииждат Black Taxi с туристи. Видимо, хората се интересуват от рисунките по стената, но повечето от тях искат да оставят тук нещо от себе си. А екскурзоводите са подготвени със средства за писане и рисуване. Новите творения се състоят обикновено от букви, плюсчета и сърчица, имена и дати. Доста пошло и безвкусно, без стойност и послание. За наша радост, въпреки щателното взиране, не откриваме нашенските Х, У и онази странна буква на края, нито пък синонима на получаващата се дума.
След обиколката по тези места вече гледаме на Белфаст с други очи. За да почувстваш този град е нужно да видиш различните му страни – и мрачното му минало, и настоящето му, и развитието му. Едно е ясно – Белфаст не се плаши от сянката си.
Няма по-добър финал от разходката по кокетните малки улички в центъра на града, изпълнени с пъбове и със страхотна ирландска атмосфера.
Belfast Castle (Замъкът Белфаст) - малък, много симпатичен,
без принцове и принцеси, но с 9 котки за късмет
В близост до Белфаст, на хълма Cavehill, се издига Belfast Castle (Замъкът Белфаст), едно от любимите места на местните хора за сватби и тържества.
Оригиналният замък Белфаст (построен през 12 век) е бил разположен в центъра на Белфаст и до 1700 г. е бил дом на семейство Chichester (Чичестър).
През 1708 г. сградата е изгоряла. Семейството се премества в предградията на Белфаст и изгражда там своя замък на територията на ловен парк.
В днешния си вид замъкът е построен в периода 1811—1870 г. от маркиз Donegal.
Тук ни очаква една много приятна изненада. Легендата разказва, че докато в замъка има котки (като поне една трябва да е бяла), всеки който го посети и ги открие ще се радва на добър късмет. Затова красивата градина е посветена на котките.
Те са 9 на брой и са пръснати навсякъде - като градински скулптури, мозайки, рисунки, чимшири. Заемаме се с котките и ги откриваме до една.
Потегляме към другата Ирландия с надеждата, че легендата за късмета ще излезе вярна.
На някои, може би, котките на Belfast Castle наистина им носят късмет, но не и на нас.
За каръци, каквито сме ние, са нужни поне 90 котарака.
Няколко часа обикаляме Дъблин в търсене на паркинг. Не, че не сме подготвени. Но набелязаните от нас са или „тесла”, или с греда.
Не само, че няма къде да паркираме, но няма и къде да спрем, за да обмислим ситуацията.
Почти по тъмно се оказваме на Luas Red Cow Park And Ride (извън града, но с много удобен транспорт).
GPS: 53.316169, -6.368994
Ден 37-ми, 03.07.2019
Следваща папка: Ирландия (Ейре)
Днес май ще се окаже, че наистина „денят си личи от сутринта”.
Слънчево и топло.
Купуваме си билети от автомата до паркинга (15 евро за двама/24 часа). Вземаме си трамвайчето и след 15-20 минути сме в центъра на Дъблин.
Казват, че единственото по-хубаво нещо от един ден в Дъблин са няколко дни в този град, а защо не и седмица. Сега ще проверим.
Започваме от главния булевард O’Connell Street и The Spire (Монумента на светлината) - най-високата скулптура в света (122 метра), наричана още „Иглата”.
Много бързо се потапяме в атмосферата на града.
Народ, много народ и все весел и усмихнат. Дъблин е младежки град - 50% от населението е под 27 години. Наричат го „младежката столица” на Европа.
Според информацията, която имаме тази, северната част на реката
Liffey (Лифи) е по-скучната. Ако това е скука, не си представям какво е от другата страна на моста.
Не смогваме да снимаме, макар че слънцето не е в най-благоприятната посока.
„Иглата”, пак „Иглата”, Даниел О'Конъл, Джеймс Ларкин, Джеймс Джойс ... и ние.
Не пропускаме и симпатичните леприкончета, които ни се усмихват и ни махат от шарените витрини на сувенирните магазини.
Няма как да се пропусне една емблематична за Дъблин сграда – тази, на пощата - The General Post Office (GPO). Поразителната сграда е един от най-добрите образци на григорианската архитектура в центъра на Дъблин и е истинска забележителност на града, не само в архитектурен, но и в исторически план. По време на Великденското въстание през 1916 г. (завършило с погром) тя е превърната в щаб на лидерите му. От известната колонада на пощенската станция Patrick Pearse (Патрик Пирс) – един от седемте лидери, прочита Прокламацията за провъзгласяване на Ирландската република.
Надникваме и вътре. Впечатляващият екстериор е съчетан с реставриран интериор с много детайли от месинг и дърво.
Прекосяваме моста на О’Конъл, за да се озовем от южната част на реката Лифи - района на Тринити колидж, на катедралите, на замъка, на баровете.
Почти веднага попадаме на Trinity College - най-стария университет на Ирландия, създаден през 1592 г. Той е едно от водещите исторически места на страната, привличайки повече от 500 000 посетители на година.
В Old library (Старата библиотека) на Тринити Колидж се съхранява Келската книга (Book of Kells), написана от келтски монаси около 800 г. от н. е. Този богато илюстриран ръкопис съдържа четирите евангелия на Библията на латински. За посетителите са изложени два от 4-те й тома.
Градинките на колежа, изпълнени със студенти, са истински оазис в сърцето на града - зеленина, слънце, причудливи дървета, криещи под короната си пейки. Супер удобно място да споделиш сандвича си с нахален гларус.
Похапнали, вече сме готови за по бира. Мястото ни е във всеизвестния квартал Temple Bar - с малки си улици, доста кич и знаменца, хотели, винтидж магазинчета и забавляващи се хора с бира в ръка.
Сред най-популярните заведения тук са The Auld Dubliner, Old Storehouse, Oliver St.John’s Gogarty’s Pub и, разбира се, емблематичният Temple Bar Pub.
Всеки гост на града рано или късно се озовава в Темпъл бар. Той е стар колкото времето, датира от началото на 14 век и все още е сред най-популярните обекти днес. Атмосферата тук е невероятна, независимо от ранния час. Приятна грънжд обстановка, традиционна музика, лежерна навалица от млади хора, стени, украсени от всички видове бирени бутилки и етикети.
Снимката с „Неизвестния пияч на уиски” (The unknown whiskey drinker) е задължителна за довиждане.
Освежени и развеселени продължаваме с история и култура.
Търсим Дъблинския замък (Dublin Castle). Въртим се в кръг. Знаем, че е някъде наоколо. Но какъв ще е този замък в центъра на града. Една нормандската кула привлича вниманието ни. Това е, но всичко се крие зад нея. Историята на Замъка на Дъблин започва през 1204 г. За времето на съществуването си е бил крепост, затвор, съкровищница, съд, както и седалище на английската власт в Ирландия в продължение на 7 века. От средновековната сграда на замъка до днес е оцеляла само нормандската кула и бивш затвор (Record Tower), датираща от 1226 г. В нея сега се помещава Музеят на полицията. Дъблинският замък продължава да е в центъра на ирландската история като представителен правителствен комплекс, където се провеждат официални събития и церемонии.
Разхождаш се из града и пред теб непрекъснато изниква поредната катедрала.
Най-старата катедрала на Дъблин е Christ Church Cathedral (Крайст чърч). Тя е интересна не само от историческа гледна точка със запазените си подземия от далечния 12-ти век, а и със забележителния си архитектурен стил, резултат от няколко реконструкции. Най-мащабната от тях, в края на 19-ти век, оформя днешния й силует, заедно с красивия каменен мост към Залата на синода. Криптата на катедралата, с нейните 64 метра, се счита за най-дългата на Британските острови.
Другата катедрала St.Patrick’s Cathedral е наблизо в същия район. Издигната е в чест на покровителя на града - St.Patrick.
Статуята на Моли Малоун - един от легендарните паметници на столицата на Ирландия и сред най-любимите на местните хора и туристите.
Създаден е през 1987 г. по повод хилядолетието на Дъблин. Намира се до църквата Св. Андрей, в която Моли е била кръстена.
Бронзовата скулптура изобразява момиче, героиня на една от любимите ирландски песни. Тя продава миди и стриди от количка. Според легенда, по време на окупацията тя е починала от треска. След това призракът й започва да се движи из града с каруца.
Още малко от Дъблин, свързано с уискито.
Както обикновено правим и тук за десерт си оставяме крайбрежната улица.
Впечатляващи бизнес сгради и известни дъблински мостове.
Samuel Beckett Bridge (Мост Самуел Бекет)
Пешеходен мост, открит на10 декември 2009 г.
Наречен е на ирландския писател Самуел Бекет.
Дължината на моста е 123 м, а ширината му — 48 м. Завърта се на 90 градуса, с което осигурява пропускането на плавателни съдове по река Liffey.
Мостът наподобява арфа — политическият символ на Ирландия.
James Joyce Bridge
Наречен е в чест на ирландския писател и поет Джеймс Джойс. Дължината му е 41 м, а максималната ширина — 33 м. Има 4 автомобилни и 2 пешеходни ленти.
Mellows Bridge на река Liffey
Най-старият от всички мостове в Дъблин (250 години), който все още се използва.
Корабът Джини Джонстън (Jeanie Johnston Tallship)
Един от корабите, превели през Атлантика до Новия свят над 1 милион ирландци по време на съдбовния за Ирландия исторически период на Големия глад (1845 – 1852) и масовата емиграция към Северна Америка. Извършил е 16 курса и превозил над 2 500 души.
Разделяме се с Дъблин. Прекрасен град! Заслужи си шкембе чорбата. Само да видим къде ще ни се случи да я сготвим.
Ден 38-ми, 04.07.2019
Събуждаме се на уникално местенце - паркинг в подножието Rock of Cashel (Скалата на Кашел).
GPS: 52.520599, -7.888660
Безплатен от 18.30 до 7.30 и 4.50 € ден.
Равен и спокоен, идеален за прекарване на една нощ преди посещение на забележителностите в околността.
Rock of Cashel, известна още като Cashel of the Kings и St. Patrick's Rock, е историческа забележителност в Ирландската провинция Munster, разположена в град Cashel (Кашел), графство Tipperary (Типърари). Красивата скала се вижда отдалеч, извисена над равнинния терен на Златната долина. Тя представлява потънала в руини голяма келтска катедрала.
В продължение на няколкостотин години преди норманското нашествие по тези земи Скалата Кашел служи като традиционно седалището на ирландските крале в Мюнстер.
В буквален превод Кашел звучи като „царска крепост”.
През 12 век е предоставена на църквата. По-голямата част от историческото наследство, което е достигнало до наши дни е изградено през църковния период (12 и 13 век).
Комплексът е един от най-забележителните образци на келтско изкуство и средновековна архитектура в цяла Европа.
Най-високата сред сградите в Rock of Cashel датира от около 1100 г. и е наречена Кръглата кула. Висока е 28-метра. Най-красивата от постройките е парклисът на Кормак (Cormac's Chapel). Той носи името на своя основател – издигната е по волята на един от кралете на Мънстър – Кормак Маккарти. Счита се за първата романска църква в Ирландия. По-късно параклисът става част от изградената през XIII век катедрала, която просъществува до 1749 г.
Скалата на Кашел се слави като мястото, където през 5 век Св. Патрик е покръстил краля на Мунстер.
Градчето Кашел е с кукленска красота. Изобилства с малки, пъстроцветни къщички с много цветя и уют.
Следващата ни спирка е Cork (Корк) - вторият по големина град в Ирландия. Разположен е на р. Лий, която се разделя на два канала в западната част на града. Центърът на града се намира на остров във формата на стрела, с мрежа от плавателни канали, захранвани от река Лий, които минават през острова.
В източната част на града каналите отново се сливат до вливането им в морето, като така образуват едно от най-големите естествени пристанища в света.
Понесли сме голяма кошница с очаквания за този град.
В записките си четем, че почти всички атракции са на пешеходно разстояние и са концентрирани около центъра. Вървим дълго по централната улица и около нея, но нищо не виждаме. Търсим Червено абатство, Сграда на Градския съвет, Две катедрали, Викторианската психиатрична клиника (най-дългата сграда в Ирландия), Кулата на областната управа (най-високата сграда в Ирландия). Нещо не ни се получава. Леко се изнервяме. Рядко ни се случва такава неориентираност в град, особено, когато имаме много информация за него. Ядосваме се на Корк.
А на всичко отгоре, жените едни такива грозни, с раздалечени до слепоочията очи, с особена извита форма.
Правим една врътка с малко снимки, пием по кафе и го напускаме.
Най-доброто нещо, което ни се случва в Корк е, че на паркинга намираме вода за зареждане на кемпера. На много тайно място, но я има. Нещо, което рядко се среща по тези места. Урааа... ще се къпем!
GPS: 51.893501, -8.503100
5 € на ден, 4 € на нощ
Задаваме на навигацията Mizen Head - много малък полуостров, най-южната точка на Ирландия.
Тук всичко е пределно ясно.
Настаняваме се перфектно в компанията на няколко кемпера и много крави.
GPS: 51.451801, -9.810170
Изнасяме здравеца „Здравко” на тиферич - да се запознае със себеподобните си зеленини. Той вече започва да си мисли, че здравецът расте под масата на кемпера.
Държим го малко по-далечко от кравите, за да не го помислят за чуждоземен десерт.
Сядаме навън да вечеряме, а една крава е довела малкото си съвсем до нашата маса. То суче, а тя може би му казва: „Яж, мами, че ако не пораснеш тези гладници ще те хапнат като младо телешко”. Нещо подобно си мислим и ние.
А зрелищният Mizen Head си оставяме за утре.
Ден 39-ти, 05.07.2019
Вече сме в тази Ирландия, за която сме си мечтали, чели и гледали безброй снимки – зрелищната и поразяваща с панорами. Полуостровите, отварящи се към океана югозападно от нея, са съкровищница от чудеса, скрити в тях.
От Mizen Head до Ring of Kerry
Днешният ни ден започва на Mizen Head – на най-дивия полуостров в Ирландия.
Разположен е на самия край на югозападното крайбрежие. Счита се за най-южната точка на страната. Само намиращият се наблизо нос Brow Head е с няколко метра по на юг.
До Mizen Head се стига по знаменития Wild Atlantic Way.
Драматичните пейзажи, високите скали и широките морски перспективи са нещо характерно за Ирландия, но Mizen Head има нещо по-особено. Тук домуват впечатляващо количество диви животни, огромно количество птици,
тюлени и делфини. И всичко това в идеално съчетание с история, красиви селца и безкрайни виещи се пътечки.
Разходката започва от Центъра за посетители, където има обширна експозиция от морски артефакти, снимки и фотоколажи от дивата природа, симулатор за навигационна помощ и макет на фара, известен като Fastnet Rock.
Останки от френски военен кораб, който лежи под морето.
Минаваме по пешеходния мост Mizen Head. Първоначално той е построен през 1908 г. 100 години по-късно, през 2010 г, е сменен с нов – с красив дизайн, истински архитектурен шедьовър. Изграден е от твърд скален камък и усещането е, че се слива с обкръжаващата го среда.
Поемаме по криволичещата стръмна пътека. Една след друга се разкриват фантастични гледки. Многобройните, разхвърлени навсякъде наблюдателни площадки осигуряват прекрасна възможност за това. А за любителите на фотографията е истински рай. Дълго след тази фото сесия ръцете ми остават свити под формата на фотоапарат.
Mizen Head е място с богата морска история.
Полуостровът е разположен в близост до един от основните маршрути на трансатлантическото корабоплаване.
В продължение на много години Mizen Head е последната забележителност от Европа за много моряци преди да се впуснат в безкрайните открити води на Атлантика.
През 1906 тук е построена Сигнална станция. Оттук моряците са предупреждавани за близки скали и други опасности. До 1993 г. тя е била окомплектована и е била основен център за връзка с трансатлантическите кораби. Станцията представлява впечатляваща конструкция, издържала на суровата природа повече от 100 години.
Сега тук се намира музей с много снимки на спасени моряци.
Mizen Head се слави и с една от първите телеграфни станции Маркони и първият радиомаяк в Ирландия.
Продължаваме по Wild Atlamtic Way към Beara Peninsula (полуостров Бера).
Полуостровът не е толкова популярен като съседа си Kerry, но има някои от най-дивите и красиви пейзажи в югозападна Ирландия. Планинскатa верига Caha Mountains (Каха) пресича полуострова от изток на запад. Най-високият й връх е Hungry Hill (685 м). Полуостровът е осеян с езера, които му придават почти алпийски вид, а скалистата му, разчленена брегова линия граничи с ливади.
Обиколката на полуострова е известна като Ring of Beara.
Това е красив панорамен участък с дължина 80 км /128 км в зависимост от маршрута.
Има разклонение към екстремния Healy Pass (55 мили) – тесен, криволичещ път през прохода Healy, по-къс, но доста опасен. След кратка семейна оперативка решаваме, че това няма да си го причиним. Лишаваме се от голяма доза красота и истинското усещане за Beara, но залагаме на сигурното.
Dursey Island (остров Дарси)
Намира се на юг от Ring of Beara. Единственият остров в Ирландия, до който се стига чрез 6-местна кабинкова въжена линия.
Правим си труда да дойдем дотук, но разходката до Dursey нещо не ни грабва. Кабинката е неоправдано скъпа, а на острова няма какво да се прави. Той ни предлага 14 км разходка до старо гробище, фар и красиви гледки. Няма магазини, ресторанти, пъбове (не, че ни трябват). Поглеждаме го отдалеч, снимаме и дим да ни няма.
Движим се към полуостров Iveragh и следващия ринг - Ring of Kerry.
Удивителната красота на този голям полуостров се дължи на изключителното разнообразие на неговата природа, която предлага безкрайни контрасти – планини, торфени блата, езера, скалисти заливи, пясъчни плажове и величествени гледки към Атлантическия океан. Ring of Kerry е един от най-известните туристически маршрути в света. Дължината му е 179 км.
Минава по протежение на брега между Killorglin на север и Kenmare на юг.
Има многобройни отклонения с магически гледки, които на всичко отгоре предлагат и движение малко встрани от туристическия поток.
Killarney National Park (Национален парк Киларни) - най-зеленото местенце
в една много зелена страна
Национален парк Киларни, близо до град Киларни, графство Кери, е първият национален парк в Ирландия, създаден през 1932 г. Оттогава паркът е значително разширен и обхваща над 25 425 декара. Той е с висока екологична стойност поради голямото разнообразие от животински и растителни видове, някои от които са редки.
Обявен е за биосферен резерват на ЮНЕСКО през 1981 г.
The Lakes of Killarney (Езерата на Киларни) - Lough Leane (Долно), Muckross Lake (Средно) и Upper Lake (Горно)
Те са живописна атракция в Национален парк Киларни. Имат ледников произход и са постоянно студени. Най-голямото от езерата близнаци, Lough Leane, е приютено между трите планини - Мангертън, Торк и Курантил. Поради гъстите сенки, падащи от планинските склонове, това място се нарича Черната долина.
Ladies View
Това е наблюдателна площадка, от което се разкрива омайваща гледка към долината и към известните езерата Киларни. Кралица Виктория се смята за откривателка на Ladies View. Тя и придворните й дами са посетили това място през 1861 г. Изумена от панорамата кралицата се връща много пъти тук.
Torc Waterfall (Водопадът Торк)
Още едно невероятно чудо - водопадът Торк с височина цели 20 метра. Намира се в непосредствена близост до езерата.
Killarney (Киларни) е град в югозападната част на Ирландия, графство Кери на провинция Мънстър. Разположен е на северния бряг на езерото Лох Лийн. Той е един от най-живописните градове в югозапада на Изумрудения остров. Заслужено може да претендира за място в списъка с "местата и нещата, които трябва да се видят".
Сред архитектурните забележителности са катедралата Сейнт Мери и Ross Castle
(Замъкът Рос).
Средновековният Ross Castle е построен през 15 век. Разположен е на брега на Лох Лейн. Въпреки многото войни той е съхранен перфектно и е оцелял до днес. Сега е работещ музей и един от най-великолепните исторически паметници на Ирландия.
Kатедралата Сейнт Мери
Продължаваме още малко, докато си намерим хубаво местенце за нощуване.
Ето го:
GPS: 52.0330734, -10.0786228
Срещу Caitins Pub and Accomodation.
Красиво място и красив залез.
Двойна шкембе чорба за зрелищната Ирландия.
И „лека нощ” от Ring of Kerry!
Ден 40-ти, 06.07.2019
Събуждаме се от весела глъчка. Съседите от Полша също са се размърдали вече.
Поглеждаме навън и какво да видим – безкрайна върволица от колоездачи.
Пием кафе в очакване колоната да свърши най-после. Не! Пред нас минават десетки, а може би стотици велосипедисти. Край нямат. Подозираме, че има някаква обиколка на Ring of Kerry.
Търпението ни се изчерпва. Към 9:30 потегляме.
Маршрутът ни за днес е:
Движим се бавно и мъчително, с велосипедна скорост. Много изнервящо.
Тук вече сме наясно какво се случва - Ring of Тerry, 2019.
Велосипедистите винаги ни радват, но не и сега, когато сме с кемпер, а не на колело.
Правим промяна на маршрута в движение. Напускаме Ring of Kerry и се насочваме към ферибота за остров Valentia.
В 10:00 сме натоварени на ферито, а само след 3 минути сме на острова. Това удоволствие струва 10 евро.
Разглеждаме Valentia в движение - остров с голяма красота и контраст, една от най-западните точки на Ирландия присъединен към континента чрез мост над Portmagee channel. Точно оттам излизаме от острова.
Минаваме през красивото малко селце Portmagee (Портмаге), което едва ли има повече от стотина къщи, които никой никога не заключва.
Между Portmagee и Ballinskelligs се намира един уникален 18-километров участък от Wild Atlantic Way, поредният пръстен, наречен Skellig Ring .
„Skellig” означава „скалист“.
На 2 километра южно от Portmagee, на Skellig Ring, са разположени Kerry Cliffs (Скалите Кери). Има обособена зона за паркиране, откъдето започва разходката до върха на скалите. Таксата за посещение на Kerry Cliffs е 4 евро/човек.
Забележителна и впечатляваща панорама. Най-зрелищните морски скали.
Те стоят на повече от 300 м над Wild Atlantic Way и предлагат невероятни възможности за снимки, разбира се, когато времето позволява.
Скалите Кери са малко по-встрани от туристическия поток и не са така популярни като Cliff of Moher (скалите на Мохер), макар че са с 86 м по-високи.
Великолепна гледка към островите Skelligs и Puffin.
Надеждата ни е тук да открием Puffins (пуфини) – много симпатични птици, с черни и бели пера и ярко оранжеви крака и човки. Наричат ги още “морски папагали” и “клоуни на морето”.
Но, уви! Единствените птици с червени човки са тези, но това са малко по-различни гарги.
Задоволяваме се с една плюшена играчка – пуфин.
Между Portmagee и залива St Finians стръмен планински път води до прохода Coomanaspig Pass (прохода Команспиг) - едно от най-високите места в Ирландия, до което може да се стигне с кола или мотор. И изкачването, и спускането към прохода са леко приключенски. Казват, че този път не е за слаби сърца, а само за смелчаци. За нас, които имаме толкова опасни места зад гърба си, не е нищо особено като адреналин. Издрапваме го с лекота и без емоции.
Наградата е прекрасна панорамна гледка към уникалния остров Valentia, към Dingle на север и Beara на юг.
На ирландски език Coomanaspig Pass е Coom an Easpaig и означава долината на епископите. Историята на името му е трогателна. Има легенда, че жена, която живяла тук, родила 7 бебета, но решила, че не ги иска. Съпругът й отнесъл бебетата в торба, за да ги удави на близката скала, когато го спрял съсед. Първо казал, че са кученца, но съседът скоро разбрал, че са бебета. Той убедил мъжа да се върне у дома и да се грижи за бебетата. Бащата го направил, децата пораснали и станали 7 епископа.
Напускаме Skellig Ring и се отправяме към поредния участък от Ring of Kerry.
Красота в движение!
Минаваме през курортното селище Village of Waterville (Уотървил), разположено на живописно място между океана и езерото Куран. Тук дълго време са живеели представители на най-древното аристократично семейство - Бътлърс.
А известният актьор-комик Чарли Чаплин е идвал тук на почивка. В негова чест на една от улиците на селото е издигнат паметник.
Ето ни пак на Ring of Kerry. За наша жалост, въпреки голямата отбивка, отново се засичаме с колоездачите. Те наистина нямат край.
Още малко мъки в каране след тях и най-после се разделяме – те продължават към Killarney (Киларни), a ние на север, към Cliff of Moher (скалите на Мохер).
Към 17:00 часа сме удобно разположени на паркинга на Cliff of Moher
GPS: 52.972559, -9.422812
Какво ни очаква тук ще разберем утре!
Ден 41-ви, 07.07.2019
Cliffs of Moher (Скалите на Мохер) - най-удивителната и най-посещаваната природна забележителност в Ирландия.
Много снимки сме изгледали от това място. Не веднъж сме го сънували.
Но, колкото и да са впечатляващи, снимките в интернет не отразяват дори минимална част от истинската му красота.
Cliffs of Moher се намират се в графство Клеър, Западна Ирландия. Простират се на 8 км по Атлантическото крайбрежие.
Повече от милион посетителите застават на ръба им всяка година и оставят частица от сърцето си тук.
Покрай скалите има маркирани пътеки за разходка.
В най-високата си част скалите достигат 214 м. Спускат се отвесно към към водата, а вълните на океана се разбиват в тях.
Изградени са три наблюдателни площадки. От главната се виждат южните скали. Северната се намира на най-високата част на скалите, а южната е подходяща за любителите на редки птици. Оттам късметлиите могат да наблюдават колониите на тъпоклюната кайра, позната още като пуфин.
До най-високата точка на скалите се издига Кулата О'Брайън. Изградена е през 1835 г. от местния земевладелец Корнелиъс О'Брайън. Интересно е това, че функциите й не са били защитни, а... туристически. Още в онези години посетителите са идвали в района заради красивите панорами, а господин О'Брайън е решил да им създаде удобство.
Днес в кулата е подредена малка експозиция с информация за скалите и за климата в региона. Има и фотоизложба с впечатляващите гледки, заснети в ясен ден. Срещу малка такса е възможно изкачване по вита стълба до върха на кулата.
Близо до скалите на Мохер се намира Hag's Head (Главата на вещицата). Това е най-южната точка на Cliffs of Moher. Там скалите образуват необичайна скална формация, наподобяваща глава на жена, гледаща към морето.
На снимките се вижда в далечината.
Легенда разказва как морска вещица на име Mal от Malbay се влюбва в ирландския герой Cú Chulainn и гони избраника си по цяла Ирландия. Ку Чулайн успява да избяга. Преследвайки го, Мал губи крака си някъде около тези места и се хвърля от скалата.
Сбъднахме мечтата си Cliffs of Moher, стъпихне на ръба им и наистина оставихме част от сърцето си тук.
Продължаваме на север.
След емоционалния заряд от Cliffs of Moher всичко ни е леко безразлично.
Удостояваме Galway (Голуей) с кратка спирка за хигиенизиране – перем, сушим и бягаме. А това е третият по големина град в страната след столицата Дъблин и град Корк.
Нещо подобно се случва и с Clifden. Хвърляме му по едно око в движение.
Задаваме координатите
GPS: 53.486099, -10.05100
И навигацията ни отвежда до Clifden Bay Beach.
Страхотно място за нощуване.
Ден 42-ри, 08.07.2019
Днес ни очаква поредният, изпълнен с предизвикателства и неизвестности ден.
Пътуваме далеч от утъпканите туристически пътища, в самия край на Европа, на западния бряг на Ирландия, в едно от най-красивите и недокоснати местенца, които могат да бъдат намерени - Connemara (Конемара). Името се асоциира повече с известното малцово уиски, отколкото с туристическата атракция.
Connemara се намира в Западната част на Ирландия, между Killary Harbour и заливa Kilkieran (Килкиран), на запад от град Galway (Голуей). Разделя се на Северна и Южна Конемара, като в средната част остава планинската верига с интересното име Twelve Bens (Дванадесете кърфици), висока 730 метра. Северният бряг е най-дивата част на Конемара, с панорамни гледки на океана и единствения фиорд в Ирландия - Killary Harbour (Килари Харбър), със стръмни хребети, гледащи към безбройните езера и огромните заблатени местности. В южната част се намира Connemara National Park (Националния парк Конемара), а още по на юг от него остава един от по-голямите градове в този район – Clifden (Клифден).
Конемара е земя на езера и реки, торфените тресавища и планини. Земя на малки селища, където келтският е все още говорим език и където малко неща са се променили от древни времена. Това, без съмнение, е най-дивата и романтична част на Ирландия. Тук облаците се променят постояноо и придават специфичен облик на хълмовете, езерата и блатата. Трудно е да се определи какво е Конемара. Не е град, нито пък долина. Съставлявайки западната третина на графство Голуей, Конемара някога е била част от най-голямото частно имение в Ейре. Прочетох нещо, което много ми хареса като определение - сурово поетична област на Голуей, част от Ейре. Нека бъде така.
Connemara National Park (Националният парк Конемара) е eдин от шестте национални парка на Ирландия. Резерватът Конемара има 7000 акра обширни мочурища и върхове, разположени сред остри скалисти върхове.
Открит е за посетители през 1980 г., след като земя, която преди това е била частна собственост, е дарена на ирландското правителство.
Най-популярната разходка в Националния парк Конемара е разходката до върха на Diamond Hill (Диамантения хълм). Добре поддържана пътека, започваща от центъра за посетители, води до върха (Upper Diamond Hill). Оттам се разкрива страхотна гледка към долината Kylemore и планината Twelve Bens. При късмет с времето може да се види и Атлантическия океан. Обиколката е около три часа.
Продължаваме по Connemara.
Минаваме край далечни и непознати градчета.
Westport (Уестпорт) - третият по големина град в окръга, един от най-добрите градове за посещение в графство Майо, с награди за „Най-добрия град за живеене на Ирландия“.
След кротичката Connemara поемаме към Achil lIsland (Остров Ахил) - най-големия остров в Ирландия. Разположен е на западния бряг на окръг Майо, заема площ от 57 квадратни мили. Дължината му е 24 км, а ширината – 19 км. Той е вторият най-населен остров Ирландия с население от 2700 души, като голяма част от миграцията към острова се осъществява през 17-ти и 18-ти век. Остров Ахил е свързан с континента с Michael Davitt Bridge (моста Майкъл Давит), изграден между Achill Sound и Polranny (Ахил Саунд и Полани) в графство Майо.
Селата на Choire, Gob, Dooagh, Dooega, Keel и Dooniver са едни от центровете на населението на острова.
Крайната ни цел е заливът Keem Bay (Ким) на Атлантическото крайбрежие на острова - един от петте му плажа със Син флаг.
Минаваме през красивите селца на Ахил – чисти и подредени, с бели къщички със сиви покриви накацали по склоновете. Нещо тук ми напомня за любимата Андалусия.
Изкачваме се по висок хълм, по много тесен път, виещ се по ръба на морските скали. Става все по-адреналиново. Серпантините от остри завои от почти 180 градуса са истинско изпитание за шофьорите. За пътниците е малко по-лесно – те просто затварят очи, колкото и да им се иска да да погледнат надолу към красотите. С приближаването на залива Ким (Keem Bay) пътят се врязва в стръмния склон на планината над морето и се спуска под ъгъл от 45 градуса с почти вертикална скали без пътни прегради и с повсеместно присъствие на овце. Към всичко това прибавяме и лошото време – дъжд, мъгла, вятър.
Но, връщане назад няма, поне от това място. Леко успокоение се прокрадва, когато зърваме Keem Bay. Гледката си заслужава. Тропическа красота, тюркоаз, бистра вода, сребрист пясък.
Но температурата далеч не е тропическа. Ето как изглеждаме, показвайки се от кемпера. Ще ни издуха. А местните наричат това свеж океански ветрец.
Жителите на най-западния остров на европейското крайбрежие имат необичайна традиция за посрещането на Нова година. Около 16:30 часа на последния ден от годината те изпращат Слънцето, а един час преди полунощ започват концерти на духови оркестри.
Много ни се иска да останем на това място за нощуване, но уви, няма как. Наслаждаваме му се малко от кемпера, въоръжавайки се с малко смелост – предстои ни връщане.
Слава Богу, слизаме живи и здрави.
Задаваме координати на предвиденото място за нощуване. Отлично попадение – малък кемпер стоп около Ballina, на брега на езерото lough Сonn – тих, с всички удобства за обслужване на кемпер, безплатен.
GPS: 54.093761, -9.299188
Настаняваме се перфектно. Здравецът Здравко е изнесен да дишне въздух и поеме влага.
Даже са ни останали и малко сили за вечерна разходка край езерото.
Ден 43-ти, 09.07.2019
Приятно утро с красива облачност. 17 градуса.
Кафе на брега на езерото lough Сonn.
Ето какво ни предстои днес:
Последните (около 200 км) от Ейре минаваме почти без спиране.
Снимки в движение.
В ранния следобед сме отново в Северна Ирландия. Тук имаме да свършим още малко работа.
Ето как изглежда табелката между двете Ирландии.
Искат си хората само Ireland, без Northern.
Пристигаме в Londonderry/Derry. Програмата ни за този град е доста амбициозна, но... дъждът си казва думата. Вали, не спира. Все пак успяваме да поразгледаме това-онова.
Ландъндери, известен още като Дери, е град в Северна Ирландия, живописно разположен на двата бряга на виещата се река Foyle (Фойл).
Той е вторият по население след регионалната столица Белфаст. Административен център е на район Дери Сити в графство Ландъндери.
Селището е основано около 546 г.
Първоначално градът е построен на хълм на западния бряг на река Foyle. Сега този район се нарича Cityside, а районът на източния бряг – Уотърсайд. Двете части на града са свързани с мостовете Craigavon Bridge и Foyle Bridge.
Londonderry е град с дълга и и проблемна история. Известен е с Кървавата неделя от 30 януари 1972 г., когато много протестиращи за граждански права са застреляни от британски войници.
Днес в града цари спокойствие, но споровете по много въпроси между републиканци/католиците и юнионисти/протестанти продължават.
Не отшумяват и разногласията за името на града. Едните (католиците) го наричат Derry (Дери), а другите (протестантите) - Londonderry (Ландъндeри). Предпочитанието към един или друг вариант на името служи като знак от коя страна на “барикадата” е този или онзи човек. По пътните табели много често е написано само Derry. Може да се види и вариант Londonderry със задраскана част London или вместо нея добавена думата Free.
Паркираме на удобно място за разглеждане на града.
GPS: 55.000028, -7.312263
Безплатен паркинг, перфектен като локация.
Обличаме познатите до болка на всички дъждозащитни якета и поемаме.
Почти веднага се оказваме на една от големите забележителности на Londonderry/Derry - Тhe Peace Bridge (Моста на мира).
Мястото е повече от символично, тъй като пресичането е буквално мост между общностите на Waterside и Cityside, които по принцип са съответно юнионисти и националисти.
Серпентинният пешеходен мост е построен през 2011 г. Дължината му е 235 метра. Той е символ на новата ера за града, освободен от напрежението и конфликта.
Преминаваме по моста и се оказваме в старата част Cityside. Дъждът буквално ни тика към следващата забележителност - Guildhall (Кмеството) - впечатляваща сграда в готически стил, от червен пясъчник, с великолепни стъклописи. Издигната е на мястото на старото кметство от 17-ти век и разрушено при обсадата на Дери през 1689 г. Дизайнът на часовниковата кула е създаден по модел на кулата Биг Бен в Лондон. Нейните камбани отброяват часовете в този спокоен град. Сградата е силно повредена от две бомби през 1972 г., но е възстановена и отворена отново през 1977 г.
Мокър от дъжд не се бои. Така че, продължаваме с разходката – по The Derry Walls (крепостната стена).
Дери е особено известен с крепостната стена, построена тук преди много векове. Впечатляващ е размерът на крепостта, височината на стените е осем метра, на места до девет метра. Дължината й е 1.7 км.
През 1618 г. са завършени градските укрепления и в крайна сметка е налице едно оформено селище – град, чието сърце тупти в ромбовидна циатдела в средата, и защитен със стени с четири порти около нея.
Наричат града „Девствения град”, защото през цялата му история нито една армия не е успяла да пробие крепостните му стени. Дери /Лондондери е запазил своя градски план от миналото. И днес четирите градски стени са познати като Butcher's gate (Бъчърс Гейт), Bishop's gate (Бишъп Гейт), Shipquay gate (Шипкей Гейт) и Ferryquay gate (Ферикей Гейт).
След неотдавнашна реставрация, посещението на градските стени отново е достъпно за туристите.
Старата част на града е впечатляваща и привличаща много туристи. Тя е изпъстрена от архитектура, представляваща приятна смесица от различни стилове.
Интерeс в Лондондери представлява и катедралата St. Columb’s Cathedral
(Сейнт Колумб), в която и до днес се съхраняват оригиналните градски ключове.
Поразителната Мемориална статуя на Диаманта - the Diamond War Memorial.
Тя е издигната през 1927 г., на площад The Diamond в центъра на Дери. Посветена е на жителите на града, загубили живота си по време на Първата
световна война.
Има още много какво да се види в тоаи град - Londonderry Craft Village (село на занаятите), Bloody Sunday Monument (Монумент на Кървавата неделя), the Free Derry Wall (Свободната стена на Дери), the Bogside murals (стенописите Bogside).
Но дъждът ни притиска и потегляме нататък, още на север, където ни очаква какво... пак дъжд, много дъжд.
Нощта прекарваме в изходна позиция за Giant's Causeway (Пътя на великаните).
GPS: 55.230642, -6.518520
£ 6 с възможност за престой през нощта. Позволява безплатно посещение (пеша) на Пътеката на великаните без заплащане на входа.
Цяла нощ проливен дъжд. Дано се извали до утре!
Ден 44-ти, 10.07.2019
Феноменът Giant's Causeway (Пътят на великаните) - една от необяснимите мистерии на природата.
Това е уникална природна местност в крайбрежния район на Antrim (Антрим), Северна Ирландия, на около 5 км североизточно от град Бушмилс.
Giant's Causeway (Пътят на великаните) представлява „път“ от каменни колони, които са с толкова правилна форма, като сътворени от човешки ръце.
На около 4 км от Бушмилс пък, върху опасно надвесени над морето стръмни скали се издигат руините на един романтичен средновековен ирландски замък - Dunluce Castle (Дънлус), издигнат на върха на скалист нос, под който остава единствено необузданата морска шир.
GPS: 55.209000, -6.585960
Carrick-а-Rede Rope Bridge (Въженият мост Карик-а-Реде)
GPS: 55.241501, -6.351610
Мостът е сред 6-те най-популярни забележителности в Северна Ирландия.
Широк е само 45 см. и върху него могат да вървят едновременно до 8 човека. Той няма дълга история. Построен е през 2008 г. Привлича все повече туристи заради красивите гледки, разкриващи се от него. Друга причина за огромния интерес към въжения мост е връзката му с култовата продукция „Игра на тронове“, след която известността му расте драстично.
Само през 2016 г. Carrick-а-Rede е посетен от 354 000 души.
Bushmills (Бушмилс) – първата асоциация е с мекия вкус на кехлибарената напитка от марката висококачетвено ирландско уиски Bushmills.
И това не е случайно. Повече от 400 години традиционното име в алкохолната индустрия Бушмилс достойно печели световна слава, престижни признания и почитатели.
Град Бушмилс е разположен на брега на река Bush (Буш) в окръг Antrim (Антрим), между курортите Portrush (Портръш) и Ballycastle (Баликасъл), на около 95 км от град Белфаст, на 280 км от ирландската столица Дъблин, само на 5 км от Giant's Causeway и на 6 км от Dunluce Castle.
Центърът на Бушмилс е известен под името Диамантът - изключително подреден и интересен. Основна атракция на главния площад е Мемориалът в чест на жертвите от Първата световна война. Той е под формата на бронзова фигура с реални размери на войник, облечен с военни дрехи, стоманен шлем и пушка с щик, излъчващ решителност и смелост да се опълчи срещу врага.
Непосредствено зад Мемориала е Часовниковата кула от началото на XIX в., построена от известен благородник по подобие на средновековните традиционни ирландски кули.
Основният притегателен център за гостите на Bushmills е спиртоварната Old Bushmills (Олд Бушмилс). Отворила врати през далечната 1608 г., възкръснала от пепелта след опустошителен пожар през 1885 г. и превърнала се в традиционен производител на ирландско уиски, днес фабриката е не само съществена част от историята на града, но и основна туристическа атракция в цяла Северна Ирландия.
За приготвянето на известното в цял свят уиски фабриката черпи вода от река Буш, а една от тайните на марката е 100 %-вият малц на ечемика, който се превръща в леко, меко уиски с множество оттенъци.
Спиртоварната се намира се в края на града. Отворена е за посетители всеки ден от седмицата.
След 2 часа сме вече в Шотландия. Продължаваме със съня си – този път на Cairnryan Port. Цяла нощ дъжд – прекрасно за спане.
Това е уникална природна местност в крайбрежния район на Antrim (Антрим), Северна Ирландия, на около 5 км североизточно от град Бушмилс.
Giant's Causeway (Пътят на великаните) представлява „път“ от каменни колони, които са с толкова правилна форма, като сътворени от човешки ръце.
Отвисоко каменните стълбове приличат на пчелни пити, плътно притиснати една към друга. Невъзможно е да се постави дори тънък нож между тях. Абсолютно всички стълбове са с тъмен цвят и всички са невероятно твърди. Благодарение на този състав колоните са в състояние успешно да издържат на разрушителното въздействие на ветровете и бурните вълни на Атлантическия океан.
Структурата на Пътя на великаните може да бъде разделена на три секции. Първата се нарича Великия път. Тук колоните имат каскадна структура под формата на стъпала. До дъното те са подравнени в път с ширина до 30 метра. По-нататък са Средната и Малката пътеки, които наподобяват изпъкнали могили. Те са с плоска форма и може да се ходи по върховете им.
На някои от каменните формирования са дадени имена, съответстващи на приликата им с различни предмети – „Комините“, „Купата за пунш“, „Ветрилото на моята лейди“, „Стан на гигант”, „Оръдия на гигант”, „Очи на гигант”.
Две от тях са кръстени на музикални инструменти: The Harp/Арфa - (колони, които се спускат в извита линия до брега)
и The Organ Pipes/ Органа(прави и високи стълбове, наподобяващи този музикален инструмент).
Giant's Boot (Oбувката на гиганта) - двуметрова плоча, която наистина прилича на обувка. Дори е изчислено, че гигант, носещ такива обувки, трябва да е висок поне 16 метра.
През 1986 г. Пътят на великаните е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 1987 г. за национален природен резерват на Великобритания.
Мостът е сред 6-те най-популярни забележителности в Северна Ирландия.
Широк е само 45 см. и върху него могат да вървят едновременно до 8 човека. Той няма дълга история. Построен е през 2008 г. Привлича все повече туристи заради красивите гледки, разкриващи се от него. Друга причина за огромния интерес към въжения мост е връзката му с култовата продукция „Игра на тронове“, след която известността му расте драстично. 
За приготвянето на известното в цял свят уиски фабриката черпи вода от река Буш, а една от тайните на марката е 100 %-вият малц на ечемика, който се превръща в леко, меко уиски с множество оттенъци.
Спиртоварната се намира се в края на града. Отворена е за посетители всеки ден от седмицата.
Към 20:00 сме на фериботното пристанище в Larne. Офисите са затворени. Паркираме точно пред chek-in-a. Отговорникът по мрънкането недоволства на висок глас. Излиза приятен човек и с усмивка ни пита с какво да ни помогне. След малко вече държим в ръцете си билетите за ферито за Cairnryan Port с час на тръгване 23:59. Цената е добра - £123. Заемаме 1-ва позиция зад бариерата на chek-in-a.
В 23:00 добрият наш човек ни буди (не, че не сме будни). Товарим се на ферибота и очакваме на отплаването му.
Така завършва нашата Ирландия – 9 дена и 2062 изминати километра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар