17 септември 2020 г.

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 5

CAMPER TRIP 2019

Ирландска обиколка: Северна Ирландия и Ирландия (Ейре)



   Ден 37-ми, 03.07.2019 

Следваща папка: Ирландия (Ейре) 
 

Днес май ще се окаже, че наистина „денят си личи от сутринта”.
Слънчево и топло.
Купуваме си билети от автомата до паркинга (15 евро за двама/24 часа). Вземаме си трамвайчето и след 15-20 минути сме в центъра на Дъблин.
Казват, че единственото по-хубаво нещо от един ден в Дъблин са няколко дни в този град, а защо не и седмица. Сега ще проверим.
 

Започваме от главния булевард O’Connell Street и The Spire (Монумента на светлината) - най-високата скулптура в света (122 метра), наричана още „Иглата”.
Много бързо се потапяме в атмосферата на града. 


 
 

Народ, много народ и все весел и усмихнат. Дъблин е младежки град - 50% от населението е под 27 години. Наричат го „младежката столица” на Европа.
Според информацията, която имаме тази, северната част на реката

Liffey (Лифи) е по-скучната. Ако това е скука, не си представям какво е от другата страна на моста.
 
 
 

Не смогваме да снимаме, макар че слънцето не е в най-благоприятната посока.
„Иглата”, пак „Иглата”, Даниел О'Конъл, Джеймс Ларкин, Джеймс Джойс ... и ние.

 
 
 
 
 
 

Не пропускаме и симпатичните леприкончета, които ни се усмихват и ни махат от шарените витрини на сувенирните магазини.



Няма как да се пропусне една емблематична за Дъблин сграда – тази, на пощата - The General Post Office (GPO). Поразителната сграда е един от най-добрите образци на григорианската архитектура в центъра на Дъблин и е истинска забележителност на града, не само в архитектурен, но и в исторически план. По време на Великденското въстание през 1916 г. (завършило с погром) тя е превърната в щаб на лидерите му. От известната колонада на пощенската станция Patrick Pearse (Патрик Пирс) – един от седемте лидери, прочита Прокламацията за провъзгласяване на Ирландската република. 


 
 

Надникваме и вътре. Впечатляващият екстериор е съчетан с реставриран интериор с много детайли от месинг и дърво.


Прекосяваме моста на О’Конъл, за да се озовем от южната част на реката Лифи - района на Тринити колидж, на катедралите, на замъка, на баровете.
Почти веднага попадаме на Trinity College - най-стария университет на Ирландия, създаден през 1592 г. Той е едно от водещите исторически места на страната, привличайки повече от 500 000 посетители на година. 


 
 
 
 
 
 
 
 

В Old library (Старата библиотека) на Тринити Колидж се съхранява Келската книга (Book of Kells), написана от келтски монаси около 800 г. от н. е. Този богато илюстриран ръкопис съдържа четирите евангелия на Библията на латински. За посетителите са изложени два от 4-те й тома. 

 
 

Градинките на колежа, изпълнени със студенти, са истински оазис в сърцето на града - зеленина, слънце, причудливи дървета, криещи под короната си пейки. Супер удобно място да споделиш сандвича си с нахален гларус.



Похапнали, вече сме готови за по бира. Мястото ни е във всеизвестния квартал Temple Bar - с малки си улици, доста кич и знаменца, хотели, винтидж магазинчета и забавляващи се хора с бира в ръка.


 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Сред най-популярните заведения тук са The Auld Dubliner, Old Storehouse, Oliver St.John’s Gogarty’s Pub и, разбира се, емблематичният Temple Bar Pub
Всеки гост на града рано или късно се озовава в Темпъл бар. Той е стар колкото времето, датира от началото на 14 век и все още е сред най-популярните обекти днес. Атмосферата тук е невероятна, независимо от ранния час. Приятна грънжд обстановка, традиционна музика, лежерна навалица от млади хора, стени, украсени от всички видове бирени бутилки и етикети.

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Снимката с „Неизвестния пияч на уиски” (The unknown whiskey drinker) е задължителна за довиждане.


 

Освежени и развеселени продължаваме с история и култура.
Търсим Дъблинския замък (Dublin Castle). Въртим се в кръг. Знаем, че е някъде наоколо. Но какъв ще е този замък в центъра на града. Една нормандската кула привлича вниманието ни. Това е, но всичко се крие зад нея. Историята на Замъка на Дъблин започва през 1204 г. За времето на съществуването си е бил крепост, затвор, съкровищница, съд, както и седалище на английската власт в Ирландия в продължение на 7 века. От средновековната сграда на замъка до днес е оцеляла само нормандската кула и бивш затвор (Record Tower), датираща от 1226 г. В нея сега се помещава Музеят на полицията. Дъблинският замък продължава да е в центъра на ирландската история като представителен правителствен комплекс, където се провеждат официални събития и церемонии.


 
 
 
 
 
 

Разхождаш се из града и пред теб непрекъснато изниква поредната катедрала.
Най-старата катедрала на Дъблин е Christ Church Cathedral (Крайст чърч). Тя е интересна не само от историческа гледна точка със запазените си подземия от далечния 12-ти век, а и със забележителния си архитектурен стил, резултат от няколко реконструкции. Най-мащабната от тях, в края на 19-ти век, оформя днешния й силует, заедно с красивия каменен мост към Залата на синода. Криптата на катедралата, с нейните 64 метра, се счита за най-дългата на Британските острови.


 
 
 
 

Другата катедрала St.Patrick’s Cathedral е наблизо в същия район. Издигната е в чест на покровителя на града - St.Patrick.

Статуята на Моли Малоун - един от легендарните паметници на столицата на Ирландия и сред най-любимите на местните хора и туристите.
Създаден е през 1987 г. по повод хилядолетието на Дъблин. Намира се до църквата Св. Андрей, в която Моли е била кръстена.
Бронзовата скулптура изобразява момиче, героиня на една от любимите ирландски песни. Тя продава миди и стриди от количка. Според легенда, по време на окупацията тя е починала от треска. След това призракът й започва да се движи из града с каруца.


 
 
 
 
  
Още малко от Дъблин, свързано с уискито.
 

 
 
 
 

Както обикновено правим и тук за десерт си оставяме крайбрежната улица.
Впечатляващи бизнес сгради и известни дъблински мостове.
 

 
 
 
 

Samuel Beckett Bridge (Мост Самуел Бекет)
Пешеходен мост, открит на10 декември 2009 г.
Наречен е на ирландския писател Самуел Бекет.
Дължината на моста е 123 м, а ширината му — 48 м. Завърта се на 90 градуса, с което осигурява пропускането на плавателни съдове по река Liffey.
Мостът наподобява арфа — политическият символ на Ирландия.
 

 

James Joyce Bridge
Наречен е в чест на ирландския писател и поет Джеймс Джойс. Дължината му е 41 м, а максималната ширина — 33 м. Има 4 автомобилни и 2 пешеходни ленти.
 


Mellows Bridge на река Liffey
Най-старият от всички мостове в Дъблин (250 години), който все още се използва.





Корабът Джини Джонстън (Jeanie Johnston Tallship)
Един от корабите, превели през Атлантика до Новия свят над 1 милион ирландци по време на съдбовния за Ирландия исторически период на Големия глад (1845 – 1852) и масовата емиграция към Северна Америка. Извършил е 16 курса и превозил над 2 500 души. 


 
 
 

Разделяме се с Дъблин. Прекрасен град! Заслужи си шкембе чорбата. Само да видим къде ще ни се случи да я сготвим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар