ШОТЛАНДИЯ
Ден 24-ти, 20.06.2019
Временно напускаме Англия. Започва шотландското ни приключение.
Сменяме английската роза с шотландски бодил, т.е., вадим нова папка.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Към 18:30 сме в Edinburg (Единбург)
Настаняваме се на паркинг извън града от типа Park and Ride (£ 0,50 / 24 h)
GPS: 55.934200, -3.093460
Влак до Edimburg - за 15 минути - £ 3,30 на човек.
Ден 25-ти, 21.06.2019
Днешният ден посвещаваме на Edinburg (Единбург) – един град-история и град-мечта, град с аристократично величие и красота. Разположен на седем хълма на северния бряг на залива Фърт ъф Форт в южната част на Шотландия. Носи името на своя основател принц Edin.
Градът е и световен образователен център начело с Единбургския университет – образователно средище с вековни традиции, един от най-признатите в света с историческото си значение за развитието на човешкото познание. Сред неговите възпитаници са Чарлз Дарвин, Дейвид Хюм, Александър Бел, сър Артър Конан Дойл, Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън...
Вземаме си влакчето и след 10-15 минути сме в Единбург.
В този град е много лесно да се ориентираш. Повечето забележителности са в централната част на града, призната за световно културно наследство (ЮНЕСКО). Тя има Стар и Нов град. Старият град (Old Town) има носталгично средновековно излъчване – с тесни улички и впечатляващи сгради от тъмен вулканичен камък. Тук е и перлата на града - Единбургският замък. Новият град (New Town) е построен през 18-ти век в джорджиански стил. Сочи се като образец на градска архитектура и строителство в цяла Европа. На границата между Стария и Новия град е районът, наречен The Mound, където са разположени някои от най-важните и красиви сгради в Единбург като Банката на Шотландия, Кралската академия, Националната галерия.
Както всички и ние започваме от емблематичната улица Royal Mile (Кралската миля). Тя започва от Замъка на Единбург и стига до резиденцията на британската кралица – Холирууд (Palace of Holyroodhouse). Разходката по Роял Майл минава през ключовите места в Стария град като катедралата St.Giles (Свети Джайлс), Canongate (Канонгейт), City Chambers and City Council (градския съвет), Supreme Courts of Scotland (съда), чиято сграда преди е помещавала стария Парламент на Шотландия (Parliament house), The Scotch Whiskey Experience (Музеят на шотландското уиски), The Museum of Childhood (Музеят на детството) …
Катедралата Свети Джайлс (St.Giles) стои достолепно на Роял Майл от 854 г. Известна е и като High Kirk of Edinburgh. Издигната е в чест на светеца-закрилник на града. През 19-ти век е цялостно реставрирана.
Катедралата St.Giles (Свети Джайлс)
City Chambers and City Council
WOW на всяка крачка, снимки, пак WOW и ето, че стигаме до Edinburgh Castle – безспорния символ на Единбург. Разположен е на най-високата точка на и буквално е надвиснал над града. Домът на шотландските владетели е там още от Средновековието. Историческият комплекс е в топ 10 на културните забележителности на Великобритания, а за Шотландия, разбира се, е абсолютен номер 1.
Продължаваме разходката отново по Royal Mile, към другия й край – Holyrood Palace, този път на зиг-заг.
Подготвяме се за следващите WOW с по едно кафенце.
Музеят на шотландското уиски (The Scotch whiskey experience)
Canongate Tolbooth — бивш затвор, сега Музей на историята на Единбург.
Единбург има славата на град на духове и вещици, на обезпокоени души, които бродят през нощите и носят спомена за миналото. Но той пази и много удивителни и интересни истории. Една от тях разказва за кученцето Боби (шотландски териер), което в продължение на 14 години посещава гроба на своя починал стопанин. Жителите на града до такава степен сa привързани към него, че и до днес поставят пръчки под паметника му, за да си поиграе Боби с тях. В чест на Боби е издигнат паметник, който носи надписа „Let his loyalty and devotion be a lesson to us all“ (Нека верността и предаността му бъдат поука за нас).
Музеят на Единбург
Единбургският научен център
Измежду старинните тъмни сгради изведнъж се появява нещо много различно и нетипично за Единбург. Дълга стена с издълбани надписи. Зад нея се открива модерна сграда, силно контрастираща с околната архитектура. Оказва се, че това е сградата на Шотландския парламент (Scottish Parliament), който се намира срещу входа на Holyrood Palace. Модернистичната сграда на Парламента е открита през 2004 г.
Palace of Holyroodhouse (Дворецът Холирууд) - официалната резиденция на британската кралица в Шотландия. Елизабет II прекарва винаги поне една седмица в началото на лятото.
Като любители на снимките отвисоко не пропускаме двата хълма пред нас.
Очите ни водят натам.
Хълмът вдясно ту изчезва, ту се появява зад фасадите на сградите, подканяйки ни да тръгнем към него. А и името му е привлекателно - Еdinburgh arthur’s seat (Тронът на Артур). Потегляме натам. След около 30-40 минути ходене започваме да мрънкаме... Такъв стол, разбира се, няма. Оказва се, че от туристическа гледна точка Arthur’s Seat е отдавна заспал вулкан, който сега е просто един гол и скалист хълм. А иначе, това природен феномен, вдъхновил раждането на науката геология и теорията на Джеймс Хътън за земните пластове и възрастта на планетата Земя.
Правим малко снимки и се насочваме към конкуренцията - Calton Hill. Стигаме до обширно открито пространство, осеяно с паметници.
Тук се намира една от най-големите забележителности на Единбург - недовършената северна версия на Партенона в Атина. Идеята е била да се издигне паметник, посветен на загиналите в Наполеоновите войни. Работата започва през 1822 г., но в крайна сметка средствата за построяването му не достигат и той остава незавършен.
Наблизо е паметникът на адмирал Нелсън, който увенчава британската победа при Трафалгар.
Любителите на астрономията могат да се насладят на Старата градска обсерватория, открита през 1818 г.
Келтън Хил е най-доброто място, от което може да се види Единбург от птичи поглед. Оттук се разкрива прекрасна гледка към Princes Street, Замъка, Стария град.
В подножието на хълма се намира Кралската гимназия от 13-ти век, където сър Уолтър Скот някога е бил ученик.
За десерт си оставяме Princes street (Принсес стрийт) - главната търговска улица на Единбург, която е кръстена на синовете на крал Джордж III. Тя се явява нещо като граница между Стария и Новия град и олицетворява архитектурния замисъл на Новия град.
Тук е оживено и много приятно. Купонът тече с пълна пара – веселба и много бира. На фона на култовата викторианска сграда на Balmoral Hotel (Хотел Балморал).
Разделяме се с Единбург на едно емблематично за града място - The Scott Monument (Паметника на Уолтър Скот) на Принсес стрийт. Висок 61 м - най-големият паметник, посветен на писател, в целия свят. Уникална, впечатляваща Викторианска готика.
Тук казваме „чао, Единбург”!
Вземаме си влакчето и... към наше село, където ни чака Римо(ра).
Ден 26-ти, 22.06.2019
9 часа, 15 градуса, бива.
Пазар в Лидл на излизане от Единбург.
Потегляме към едно много интересно и малко известно място. Може да се каже – откритие на Васко.
Falkirk (Фо̀лкърк) - главен административен център на едноименната област Фолкърк. Градът е разположен на южния бряг на залива Фърт ъф Форт. Отстои на 35 км северно от Глазгоу.
Навигацията ни води до едно прекрасно място.
GPS: 55.999699, -3.838090
Кемпер стоп на марината
£ 15 - всички удобства.
Какво ни води тук?
През 2002 г. във Фолкърк е открит първият в света воден лифт за плавателни съдове, който служи за преместването им от едно водно ниво към друго, наречен Falkirk Wheel (Фолкъркското колело). Този своеобразен „асансьор“ изпълнява функциите на шлюз и премества плавателните съдове от канала Forth & Clyde (Форд и Клайд) в канала Union (Юнион). Разликата във височината между тях е 24 метра.
От противоположната страна на колелото се намира басейн, напълнен с вода. Той се върти със същата скорост, както и самото колело, но в обратна посока.
Колелото се обръща на 180 градуса, като премества плавателния съд от най-високото ниво на най-ниското. Това става само за няколко минути.
Мястото е уникално за велоразходка. Времето – също.
Поемаме. Караме покрай канала.
В едната посока стигаме до една друга голяма забележителност в района – най-голямата скулптура на коне в света - The Kelpies. 300-тонните конски глави, високи 30 м, са дело на скулптора Анди Скот. Те са символ на индустриалното наследство на Шотландия, в което основна движеща сила е конят. Разположени са в парка Helix (Хеликс), на източния вход към канала Форт и Клайд и новото разширение на канала, което го свързва с река Forth и подобрява навигацията между Изтока и Запада на Шотландия. Всичко това е част от проекта за преобразуване на земята Хеликс.
В другата посока е също интересно. Минаваме под мокри тунелчета, от които излизаме като мачета.
Тук срещаме е онези странни шотландски животни, които сме виждали само като плюшени играчки в сувенирните магазини.
И стигаме до този тунел – много страшен, много влажен и много тъмен. Аз давам заден, но Васко рашава да провери. Щом и той казва „не става”, значи не става.
Връщаме се обратно.
Финални снимки на колелото.
После – пране, къпане, вкусни пилешки пържолки за вечеря и красив, ама много красив залез.
Ден 27-ми, 23.06.2019
9:30 часа. 13 градуса. Облачно.
За разлика от времето, планът за деня е ясен.
Потегляме към Stirling (Стърлинг).
Градът е известен като „Вратата към Хайландс", поради стратегическата си позиция на мястото, където ниската шотландска област (Lowlands) среща заострените склонове на високите възвишения (Highlands). Оттук е минавал единственият път, свързващ плодородния Юг със скалистия Север.
Stirling е бивша столица на Шотландия. Счита се за най-историческия град в Шотландия.
Стърлинг е мястото на две големи битки, завършили с победа за шотландците - Битката при Стърлинг Бридж (1297) с пълководец Уилям Уолъс и Битката при Банъкбърн (Battle of Bannockburn) (1314) под командването на Робърт I Брус (Robert the Bruce).
Символ на града е Стърлинският замък, който е един от най-големите и значими западноевропейски замъци. Първите сведения за него са от XII в. Тук са коронясани много от шотландските крале и кралици, включително кралица Мери Шотландска, през 1543 г.
Паркинг:
GPS: 56.119510, -3.949565
Безплатен, на улица, близо до замъка. До 3 часа ограничение през деня (достатъчно за разглеждане). Без ограничения през нощта. Паркингът на замъка е забранен за кемпери.
Замъкът Стърлинг (Stirling Castle) е ключова крепост в историята на Шотландия. Той е гордостта на шотландците не само заради това, че е бил арена на много битки, но и заради своята архитектура. Разположен е на върха на 76-метрова вулканична скала, доминираща над града.
През вековете дворецът е привличал много хора да живеят в района и от там жителите на града са известни като Синовете на Скалата. Първите сведения за замъка са от 1110 година, когато крал Александър I отива да посети местния параклис. Тогава дворецът е бил отбранителна крепост. Повечето сгради тук са от XV-XVI в., но има и по-стари архитектурни елементи. Дворцовият комплекс е започнат по времето на Джеймс IV и е завършен при Джеймс V. Замъкът е разрушаван много пъти и след това построяван отново при управлението на различни монарси.
Старият град в подножието на замъка – наричан от местните хора „Top of the Town”
Църквата Church of the Holy Rude (Църквата на Светото разпятие) – една от най-красивите средновековни енорийски църкви в Шотландия, като по чудо избегнала масовите разрушения на шотландските църкви по време на Реформацията. Невръстният син на Мери Шотландска е коронясан тук
през 1567 г. под името Джеймс VI.
The Athenaeum (Атенеумът) - търговска сграда в началото на „Кинг Стрийт” в Стърлинг. Представлява красива шестетажна кула с часовник, която се стеснява нагоре. Построен е между 1816 и 1817 г. на мястото на бившия пазар на месо. Първоначално е използван като библиотека и клуб на местните търговци. Пред него се издига величествена статуя на Уилям Уолъс (Смелото сърце).
Паметникът на Роб Рой Макгрегър – шотландския Робин Худ
National Wallace Monument (Монументът на Уолъс) - националнен паметник в Шотландия. Представлява кула, която стои на върха на хълма Еби-Крейг, близо до Стърлинг. Издигнат е в чест на шотландския национален герой Уилям Уолес - патриот, обединил шотландците срещу английското господство от 1297-1305.
GPS: 56.140465, -3.919095
Безплатен, пред монумента.
Замък, абатство, дворец.... Така е. В Шотландия сме, все пак.
Следващ обект:
Dunfermline (Дънфърмлин) - град в Шотландия в района на Файф, на брега на залива Фърт на Форт, северозападно от Единбург.
Дънфермлайн е един от историческите градове на Шотландия.
Най-голямата му забележителност е Абатството Дънфермлайн.
Първото писмено споменаване на града съобщава, че кралят на Шотландия, Малкълм III и Маргарита, са венчани в местната църква. Малкълм провъзгласява Дънфермлайн за столица. Сейнт Маргарет, а по-късно нейният син, крал Дейвид I, полaгат много усилия, за да го направят административен и религиозен център на страната.
През Средновековието тук се намира една от основните резиденции на кралете на Шотландия (сега в руини). Абатство Дънфермлайн служи като тяхна гробница.
Историята на абатството Дънфермлайн датира от 11 век. Давид I, син на крал Малкълм III и кралица Маргарет, превръща малкия манастир в абатство. Великолепният кораб (неф) на абатството, който е запазен почти изцяло, е най-добрият пример за романската архитектура в Шотландия.
Църквата на абатството е известна и с това, че тук са погребани някои от големите владетели на Шотландия - кралица Маргарет (канонизираната светица), Дейвид I и крал Робърт Брус.
По-късно манастирът в абатството се превръща в кралски дворец. През 1600 г. тук е роден бъдещият крал Чарлз I.
Днес от двореца е останала само кухнята с мазетата и величествената южна стена.
Лежерна разходка из града и отново на път.
Посоката е St. Andrews.
Надвечер сме вече там.
Дъжд, студ, вятър, отврат.
Паркингът е на отлично място – до морето, до голф игрище и в съседство с Британския музей на голфа.
GPS: 56.344898, -2.801860
Безплатен от 17 PM до 9 АМ.
От 9 АМ до 17 PM - £2,20 / 4h, £3,80 / цял ден.
Затваряме се в кемпера и никъде не мърдаме, за нищо не става.
Ден 28-ми, 24.06.2019
Любимият ми летен ден – Еньовден. Днес празнувам именден. Обичам го – топъл, цветен, колоритен.
Но тук, в Шотландия по нищо не личи, че е лято. Мрачно, дъждовно, студено – като късна есен.
Планът за днешния ден е: St. Andrews, Dundee, Dunnottar Castle, Stonehaven Old Town, Aberdeen.
St. Andrews (Сейнт Андрюс)
Сейнт Андрюс е град, олицетворяващ шотландския бит, история и култура, придобил световна слава като голф и туристическа дестинация. Уникалното съчетание на природни забележителности, плажове, старинни сгради, традиции, шотланско гостоприемство и спокойствие са причината всяка година тук да се стичат стотици хиляди посетители.
Градчето е малко. Разположено е на брега на Северно море в Източна Шотландия, на около 40 км северно от Единбург и на приблизително 13 км южно от Дънди.
До 18 век Сейнт Андрюс е църковна столица на Шотландия.
Разходката ни започва от голф игрищата и Музея на голфа, в бизост до които сме настанени.
Вървим по плажа, наречен „Пясъците на замъка”, над който се извисяват руините на уникалния архиепископски Замък St. Andrews, построен през 13-ти век. Името на замъка, катедралата, както и на цялото градче, идва от името на светеца-закрилник на Шотландия.
Замъкът е главен религиозен център по времето на шотландската протестантска реформация. Многократно е сриван и построяван отново. Останките, които могат да бъдат видяни в днешно време са заслуга на шотландски епископ, посветил живота си за запазването на мястото и духа му. В замъка са живели изтъкнати благородници. Дълго време е резиденция на епископите и архиепископите от град Сейнт Андрюс - важна стратегическа точка в средновековна Шотландия.
Някои от ключовите моменти, свързани с периода на Реформацията в Шотландия през 1560 се случват именно в този замък.
В подземията му има добре запазен до наши дни затвор, който представлява изключително интересна сграда - голяма кула с формата на бутилка. Известен е като Бутилковия затвор - един от най-ужасяващите затвори през Средновековието. Тук са затваряни членове на различни известни шотландски кланове.
Катедралата до морския бряг (St Andrew's Cathedral), построена през 1158 година. През 1559 г започва Протестантската реформация и величествената катедрала е ограбена, разрушена и напълно изоставена. Покривът е напълно разрушен, а за миналото й величие напомнят само трите самотни кули, извисяващи се на 30 м височина. Вече повече от 460 години води битка със суровия климат на брега на Северно море. Останките от катедралата са много впечатляващи – накогашният каменен под сега е добре поддържан от дъждовете тревен килим, а покривът – цялото небе.
Голяма част пред събора е заета от старинно гробище.
Кулата „Сейнт Рулс“ (St Rules Tower), построена през 12 век – първата църква в чест на St Rules / Сейнт Рулс (Свети Регул), живял от 300 до 360 г. Според легенда той е гръцки епископ, който през 345 г. бяга от Гърция в Шотландия с някои от костите на Свети Андрей. При пристигането си през 347 г. построява църква за почитане на Свети Андрей, която по-късно се превръща във фокус на сегашния град Сейнт Андрюс. Дълго време тя е притегателен център за поклонници от цял свят, идващи да се поклонят пред мощите на Свети Андрей.
Харесва ни St. Andrews, но в това гадно време няма какво повече да правим тук.
Потегляме към Dundee.
Навигацията ни води до върха на хълм с някакъв паметник и телевизионна антена.
Нищо особено освен, че оттук се разкрива красива гледка към града и мостовете над река Тей.
GPS: 56.469780, -2.989459
Правим малко снимки и сме готови.
А, тук получавам и подарък за Еньовден – собсвеноръчно откъснат от Васко шотландски магарешки бодил – символ на Шотландия. Много трогателно. Такова цвете досега не съм получавала!
Попътно правим опити да поразгледаме Montrose и Stonehaven, но уви, времето не позволява.
Dunnottar Castle (Замъкът Дънотар) - „Непревземаемата крепост“ се оказва късметлийска за нас – поне дъждът спира.
Dunnottar Castle е разположен на красив скалист нос на североизточното крайбрежие на Шотландия, на 3 километра южно от Стоунхевън, графство Ейбирдъншир.
Той пази великите тайни от колоритното минало на Шотландия. Крепостта е била дом на едни от най-влиятелните семейства за времето си - Уилям Уолъс, Мария Стюарт и много други. Зад стените на този замък шотландските кралски бижута са били скрити от англичаните и спасени от унищожение.
Непревземаемата крепост днес е потънала в руини – останки от исторически значимия романтичен и вълнуващ замък.
Той е много привлекателен за снимане на филмови продукции. През 2009 година негова снимка е включена в операционната система Windows 7 като тапет.
От всеки ъгъл на крепостта се откриват невероятни гледки. Няма друго място, от което необятността на Северно море може да се види така, както се вижда оттук.
Крайна точка за деня е Aberdeen.
Когато пристигаме тук разбираме, че лошото време може да бъде и по-лошо.
Паркираме на уличен паркинг на крайбрежната улица.
GPS: 57.150600, -2.077450
Мрак, дъжд, мъгла, вятър, студ.
Ние сме на топло в кемпера. Печката работи на МАХ.
Към 17:30 забелязваме, че край нас започват да се струпват коли. Спират, никой не излиза от тях. А те стават все повече и повече. Това пък какво ли е? Оказва се, че тук хората се срещат след работа/училище, приказват си, слушат музика и гледат морето, от което, според ме, нищо не се вижда.
В непосредствена близост до нас спира кола. От нея излиза човек, който се върти около кемпера и го оглежда. Става леко притеснително. Отваряме вратата. Пред нас стои човек с български трикольор на шапката. Чуваме приятното „добър ден”! Запознаваме се. Това е Радослав. Каним го да влезе, но той се извинява, че отива да вземе жена си от работа и могат да минат след десетина минути. След малко се запознаваме и с Мариела. Приятни млади хора, които живеят тук от няколко години, заедно с дъщеричката си. Доволни са. Работят, а образователната система тук се оказва перфектна за детето им. На въпроса ни „как се справят с времето” отговарят „свиква се”. Дават ни ценни съвети за разглеждане на града. Черпим се за моя имен ден и се разделяме. Те потеглят към техния дом, а ние си оставаме в нашия. Днес той е в Aberdeen.
Ден 30-ти, 26.06.2019
Напускаме къмпинга към 10:00. Днес времето е с нас.
Отправяме се към туристическия център.
В 11:00 трябва да започне нашата разходка с лодка по езерото Лох Нес (на английски: Loch Ness, на шотландски келтски: Loch Nis) - небезизвестното сладководно езеро, разположено в платата на Северна Шотландия, една от най-известните забележителности в цял свят и една от най-посещаваните атракции във Великобритания. Свързва се най-вече със слуховете , че в него живее праисторическо чудовище, от вида Nessitera rhombopteryx, подобно на плуващ древен плезиозавър, от епохата юра - Чудовището от Лох Нес, наричано „Неси“.
Според водолази Лох Нес е едно от най-зловещите места в света. Водите му са тъмни, в тях не се вижда нищо. То е с дължина 37 km, 1,5 km широко и с площ близо 56,4 km². Най-дълбоката му точка е 230 m. Заради голямата дълбочина езерото е и най-големият сладководен басейн във Великобритания. Отлагания на реката Фойерс са разделили Лох Нес по средата на два басейна. През Бронзовата епоха, преди 4000, се е появил единственият остров в езерото – Чери Айлънд.
Лох Нес е включен от 1822 г. в Каледонския канал (Caledonian Canal), свързващ бреговете на Атлантика и Северно море. Прокаран е през падината Глен Мор и съединява заливите Мари Фърт с Фърт оф Лорн. Дълъг е 112 км и има 21 шлюза.
Малко преди 11 часа автобусът е вече тук, а групата се събира, цената на билетите е £ 12 на човек.
Бусчето ни откарва до пристана, където ни очаква капитанът. Той, разбира се, ни обещава, че няма как да не видим чудовището.
Един незабравим час в търсене и очакване на Неси.
Не сме от хората, които вярват в такива чудеса, но въпреки това тръпката е невероятна. Представяме си как всичко се тресе, как чуваме тътени и как виждаме познатите ни от снимки дълга шия и перката на чудовището. Като нямаме късмет с хладилника може да ни провърви с чудовища. А дали това точно е късмет... май по-добре да не го срещаме.
Всичко е спокойно.
Минаваме край Замъка Ъркърт (Urquhart Castle).
Гледката е върховна. Ние сме някъде, в издълбаното от ледник езеро Лох Нес (Loch Ness), а на носа срещу нас са развалините на замъка Ъркърт - не е за изпускане. Северната планинска част на Шотландия е изключително красив и живописен регион, достойно отстояващ себе си и в категорията на обекти без чудовища.
Най-ранните писмени сведения за съществуването на средновековния замък Ъркърт датират от 1200-те години. Той има важна роля във войните за шотландската независимост през 14 век. Многократно е нападан, разрушаван и укрепяван. През 20 век става паметник и е отворен за посетители, като е сред най-посещаваните замъци в Шотландия.
Някакви мънички Неси кацат по лодката, други плуват след нея. Храним ги и се забавляваме с тях.
А, ето, че и нещо по-истинско се задава. Тези трите могат да минат за малки чудовище.
Разходката приключва. Предоволни сме, макар че не срещнахме Неси.
Някаква мисъл се върти в главите ни. Как да се сдобием с нещо от Неси. Не ни трябва много, за да генерираме щура идея. Ако чудовището го има, то трябва да оставя следи в езерото (вършейки физиологичните си нужди). Лишаваме се от водата за пиене и я заменяме с вода от езерото.
След завръщане в България произвеждохме собственоръчно сувенири – "Следи от Неси за приятели - Nessie monster piss".
Може да ги видите в публикацията "Следи от Неси за приятели".
Ден 30-ти, 26.06.2019
Инвърнес (Inverness) – град, разположен e в дълбокия залив Морей (Moray Firth) при устието на река Нес. Името му означава „Устието на река Нес“ на келтски. Реката изтича от езерото Лох Нес на десетина километра от града и се влива в Северно море. Той е главния град в района на северните шотландски планини.
Историята на Инвърнес е пълна с чудовищни митове и мистерии.
На невисок хълм, наричан Хълмът на замъка, разположен в самия център на града е разположен Inverness Castle (Замъкът Инвърнес). Той е построен през 1836 г. на мястото на стария, разрушен през 1746 г. Представлява атрактивна средновековна постройка. Смята се за естествената сцена на Макбет от Уилям Шекспир. Днес замъкът Инвърнес е мястото, където се помещава местното шерифство.
Историята на замъка е всъщност историята на града.
Дворцовият комплекс е с красиво аранжирани градини и парково пространство, разходката около него е много разтоварваща и приятна.
Покрай красиви цветни лехи и стига до статуята на Флора Макдоналд - шотландска якобитка, помогнала за бягството на принц Чарлз Едуард Стюарт след провала на въстанието от 1745 г..
Оттук се открива изглед към река Нес и катедралата на отсрещния бряг.
Продължаваме към следващия магнетичен средновековен замък - Dunrobin Castle (Замъкът Дънробин). Намира се в Съдърленд, в Шотландските Хайлендс. Разположен е на 50 мили северно от Инвърнес по шосе A9 и на около миля и половина северно от Голспий.
Историята на Дънробин започва през Средновековието. Около 1211 г. имението има статут на дом на Лордовете на Дуфъс. Графската титла на Съдърленд е създадена през 1211 година от големия син на фамилията Уилям, а през 1401 година замъкът вече се споменава като резиденция на графовете.
Днешният си вид замъкът дължи на Сър Чарлз Бари (Sir Charles Barry), архитект и на двореца Уестминстър в Лондон. През 1845 той го преустройва изцяло и го превръща в невероятна смесица от френски ренесансов и шотландски баронски стил - пирамидален покрив над главния вход и островърхи конусовидни кули. Дворецът разполага с общо 189 стаи, което го прави най-големият замък в шотландските Хайлендс.
Френското влияние в Дънробин се усеща и в отличния стил на аранжиране на прекрасните градини. Те са дело на същия архитект (Sir Charles Barry) и са вдъхновени от красотата на градините във френския Версай.
Замъкът и градините е отворен за посещения от 1 април до 31 октомври.
Към комплекса на Дънробин има удобен паркинг, предлагащ 200 места за коли. Настанили сме се удобно там, но, за съжаление, нощуването там е забранено.
Преместваме се се на друг паркинг, също в района на замъка, малко встрани от него.
57.984898, -3.946080
Сами сме. Времето е прекрасно. Наслаждаваме се на тиха и спокойна вечер.
Ден 31-ти, 27.06.2019
Пътуваме на север, все по на север. Населените места стават все по-малко, замъците изчезват.
Движим се по North Coast 500 (NC500) - пътния рай на крайбрежна Шотландия.
Усещаме истинския дух на Шотландия – дивата, непокорна и приказна Шотландия!
Няма да намерите NC500 на пътната карта на Шотландия - това не е действителен път, а живописен туристически маршрут по Северното крайбрежие на страната и Шотландския Highlands.
Нов и прекрасен път, с дължина около 500 мили, открит през 2015 г.
Списание Travel 2018 определя преминаването по него като едно от най-прекрасните туристически изживявания.
Когато става въпрос за времето репутацията на Шотландия не е от най-добрите. Но NC500 променя всичко – пътувайки по него магията на Шотландия те опиянява и забравяш за всички несъвършенства. Имаш усещането, че си някъде по Тихоокеанските магистрали на Калифорния или по Големия океански път в Австралия.
Дъждът и студеното време дразнят, но се замисляме – това е част от очарованието на Шотландия. А за нас, останалите без работещ хладилник кемперисти – то си е направо добре дошло.
Имаме много богата колекция от най- най-най- географски крайни точки (северни, южни, западни, североизточни, северозападни, югоизточни и югозападни). Предстои да я обогатим с още една.
Duncansby Head - най-североизточната точка на континенталната част на Великобритания – едно безумно място, само за любители на естествената и дива природа. То е малко известно. Когато напишеш в Google Duncansby Head излизат безброй сайтове за тапети с природните му красоти, но информация – почти никаква. Но Васко се е погрижил да събере всичко, което ни е необходимо.
И така, има в Шотландия едно селце - John O'Groats, незабележимо и неизвесно, на крайния север.
Недалеч от него, на хълм, наречен Duncansby Head се намира фар, съвсем в нищото. На първо четене си казваш – нищо особено. Фарове сме виждали много.
Паркираме.
GPS: 58.570301, -4.743220
Време – отврат. Дъжд и гъста мъгла. Нищо интересно не се вижда.
Ние сме добре подготвени какво да търсим тук. Но тази мъгла е ужасна.
Все пак тръгваме. И става чудо. Прояснява се, показва се слънце, а с него и цялата прелест на това място.
Отново изпитваме невероятното усещане, че сме на върха на света – този път на Duncansby Head.
Почти километър вървим по огромно пасище.
После пейзажът се променя, става по-весел.
Ето я и тази красота – нещо като фиорд в Норвегия, но много по-малка. На местния език това се нарича „гео”, а на снимката е Geo Sclaites.
Ето го и поредното WOW!!!
Започва серия от епични гледки.
Скалното образование „Оld man” – отчупено от скалата парче, наподобяващо мъж с очила.
Чудото на природата - Duncansby STACKS!
Sea stack – така се наричат отделно стоящите в морето скали, най-често с форма на конус или колона.
От водата стърчат два гигантски драконови зъба, причудливи творения на природните стихии – вятър и вода. Жалко, че снимките не могат да покажат истинското величие, огромните размери и нереалната красота на Duncansby Stacks.
Красота от всеки ракурс.
Скалите за отличен дом за много морски птици.
Продължаваме по NC500 на запад, движейки се по Севрното крайбрежие – от Duncansby до Durness. Преследваме най-северозападната точка на Шотландия, за да добавим още едно „най-”.
Отново невероятни пейзажи - необятни зелени хълмове, сини езера, малки къщички по средата на нищото – наслада за очите и душата.
Тази вечер нашата къщичка е тук - на хубаво място и с компания.
GPS: 58.553299, -4.787060
Срещу нас е Cape Wrath. Радваме се на хубаво време, хапвайки вкусни кюфтенца с картофена салата!
Ден 33-ти, 29.06.2019
Kilt Rock - сутрeшна разходка. Васко си показва пижамата и тук. Аз съм, както винаги, с любимото шарено клинче.
Небето е доста драматично. Днес едва ли ще изгрее слънце. Но засега не вали, не духа. Температурата е цели 17 градуса.
Предстоят ни 180 км по остров Скай.
Отново красиви пейзажи – радост за окото.
Телефонна кабина в нищото.
Поредният музей на открито - Skye Museum of Island Life.
GPS: 57.660027, -6.369393
Наближаваме Dunvegan Castle (Замъка Дънвеган)
Няма друга историческа крепост в Шотландия, която да го превъзхожда по очарование.
Разположен е в живописния залив Лох Дънвеган, на север от малкото шотландско градче Дънвеган, в областта Хайленд. Името му в превод означава малък замък.
Dunvegan Castle съществува близо 800 години. Той е най-старият обитаван замък в Шотландия. Бил е семейно имение на клана Маклауд - един от най-прочутите в Шотландия.
Архитектурата на Дънвеган е уникална. Представлява своеобразна смесица от повече от десет стила, оставени от различни исторически етапи в съществуването на замъка.
Dunvegan Castle може да бъде посещаван всеки ден между 31 март и 15 октомври от 10 до 17.30 часа. От 16 октомври до 30 март работи през всеки делничен ден, но се допускат само групови посещения, организирани предварително.
Билетът за възрастни е £ 9.50, за пенсионери, деца и групи - £ 7.
Разходка с лодка в царството на тюлените
Още крайпътни шотландски красоти.
Следващият замък - Eilean Donan Castle (Замъкът Айлийн Донан) -
най-живописният шотландски замък
Намира се в планинските райони на Шотландия и е една от най-посещаваните забележителности. Той е особено известен заради разположението си. Извисява се на малък остров, около който се срещат и вливат едно в друго три езера - Loch Alsh, Loch Duich, Loch Long, заобиколени от изключително красива природа. В непосредствена близост до двореца е градчето Дорни.
Построен през 1220 г. като защитно укрепление срещу набезите на викингите. Трудно е да се повярва, че Айлийн Донан е прекарал 200 години в призрачни руини, след като е разрушен по време на Якобитското въстание през 1719 г. През 1932 г. е реставриран и функционира като посетителски център.
Днес е един от най-фотографираните обекти в Шотландия. Невероятната панорама на Eilean Donan Castle се използва в много шотландски картички.
Познат е по цял свят заради множеството филми, които са се снимали там (включително „Лох Нес“ от 1996 г.). Послужил е като образец при създаването на анимационния ДънБрох в "Храбро сърце" на "Дисни" и "Пиксар".
Новото ми шотландско шалче.
Красота, но не се диша. Страхотна смрад е от тези гнилочи.
Днес нямаме много идея къде ще нощуваме. Ще търсим местенце по път.
На около 2 км след Eilean Donan Castle виждаме едно, което се оказва нашето. Почти в нищото. Но има вода, не чешма, но вода.
Тук (в Англия и Шотландия) с водата е голяма тесла. Няма. Обикаляме по гробища, строежи, за да я търсим. Нашите приятели от английския клуб на Римор ни препоръчват да спрем пред някой двор и да помолим за вода. Започваме да се оглеждаме и в тази посока. Не! В техните дворове няма ни чешми, ни маркучи. Явно, разчитат на влагата и не поливат.
Ето я нашата водичка.
Зареждаме с вода.
Настаняваме се.
Биричката се студи.
Готови сме за вкусна мусака.
Наоколо – само 1 багер и един валяк. Затова си кръщаваме това местенце – „мястото с багера и валяка”.
По-късно идва и компания – 3 немски кемпера. Щастието е пълно – не сме сами!
Ден 34-ти, 30.06.2019
След обиколката по туристическия път NC500 отново сме на Лох Нес. Този път не търсим Неси, а се наслаждаваме на градчето Fort Augustus (Форт Аугустус) – вратата към Loch Ness. Макар и малко (само с около 700 жители), тук се случват много интересни неща. Това се дължи на неговата география. Разположено е на брега в крайния югозападен край на Лох Нес.
Каледонският канал ефектно прорязва Fort Augustus на две, точно през центъра му. Двете части на градчето се свързват с мост.
Потегляме нататък, надявайки се времето да се пооправи. Предстои ни поредното уникално изживяване – „да изпратим Хари Потър на училище”.
Действието се развива навън и ни е много важно поне да не вали.
Уви, Glenfinnan (Гленфинан) ни посреща много намръщен – дъжд, мъгла, студ.
Впечатляващият виадукт Гленфинан се намира до езерото Loch Shiel (Лох Шил) и на около километър от село Гленфинан. Това е най-дългият бетонен виадукт в Шотландия с дължина 380 метра, функциониращ от 1901 година.
Oттук минава Hogwarts Express (Хогуортс Експрес), който свързва Fort William (Форт Уилям) Mallaig (Малег).
Именно тук, по това трасе, са заснети сцени на прочутия парен влак Hogwarts Express (Хогуортс Експрес), от втория и третия филм за Хари Потър, с който героят пътува за училище в Hogwarts. Мястото е изключително популярно сред феновете му. По ж.п. линията наистина минава парен влак – Тhe Jacobite Steam Train (Влакът на Якобитите), който изминава 84 мили сред природните красоти в подножието на най-високия британски връх 1.345 m – Ben Nevis (Бен Невис). Той пресича виадукта 2 пъти на ден – сутрин и следобед.
До главния път има малък, но удобен паркинг (£3) и Туристически център.
GPS: 55.861801, -4.237940
В туристическия център има актуално разписание за преминаване на влакчето през виадукта.
Правим малка разходка наоколо в опит да се полюбуваме на панорамата през мъглата и между капките дъжд. Те ясно се виждат на снимките.
Върволицата от хора ни води към виадукта.
Колкото повече се засилва валежът, толкова повече стават желаещите да видят атракцията.
Точно по разписание, в 15:15 парният влак влиза във виадукта.
Бурни аплодисменти и възгласи от публиката. А машинистът се отблагодарява с мощна свирка и много пара!
Glenfinnan Monument
18-метровият монумент е издигнат през 1815 г. в чест на началото на Якобитското въстание (1745) – едно от драматични събития в шотландската история. Той е символ на бунта на Якобитите за възстановяване на Стюардите на британския трон.
Именно тук, в Glenfinnan, започва въстанието, водено от Charles Edward Stuart – Bonnie Prince Charlie.
Всяка година на 19 август на това място се събират привърженици на Независимостта на Шотландия.
Продължаваме към Glasgow.
Дъжд и водопади. Много вода.
Паркингът в Glasgow е добро попадение.
Cathedral Precinct Car Park 4
55.862012, -4.237601
На тихо място, близо до центъра.
Платен - от 8.00 до 18.00 - 10£ за 10 h
Правим лека разузнавателна разходка, а после – вкъщи.
След впечатляващия ден и всичко, видяно досега в Шотландия е редно да я удостоим с една шкембе чорба! А Glasgow предстои утре.
Ден 35-ти, 01.07.2019
Glasgow (Глазгоу) – отличен финал за обиколката на Шотландия.
Той е третият по численост на населението град в Северозападна Великобритания и най-големият в Шотландия. Първите заселници в долината на река Клайд са се появили още във времената на неолита. Предполага се, че името на Глазгоу произлиза от Glaschu, което означава „красива зелена площ“. Основаването на града се приписва на християнския мисионер St. Mungo (Свети Мънго). Според легенда Мънго поставил тялото на светец на име Фъргюс върху каруца, теглена от два диви бика, като им заръчал да я отведат до място, отредено от Бог. Свети Мънго построил църквата си именно на мястото, на което биковете спрели. През 543 г. той основал манастир на брега на река Молендинар, там, където днес е разположена St. Mungo’s Cathedral (High Kirk of Glasgow) – Катедралата Св. Мънго.
Благодарение на ролята си на епископия, а по-късно и покрай Университета на Глазгоу, основан през XV век, градът се развива и се превръща в център на Шотландското просвещение от XVIII век.
По време на Индустриалната революция Glasgow и районът около него се превръщат в един от водещите центрове на тежкото машиностроене в Европа – основно корабостроене и морско инженерство.
Но, разбира се, милионите туристи не идват тук заради машиностроенето. Те искат да видят и почувстват атмосферата на един автентичен шотландски град, какъвто е Глазгоу.
Оригиналното местно уиски е другата голяма слава на града.
Затова, противно на очакваното, ще започна разказа си не с викторианския град, не с Катедралата Св. Мънго и Некропола, с Джордж Скуеър или модерния квартал на града Merchant City, a с една емблематична кръчма - The Horseshoe Bar – с най-дългия бар в страната, под формата на подкова.
GPS: 55.860900, -4.256315
Няма 11:00, не е време за запиване. Задоволяваме се само с малко снимки. Вижте ги:
С добро настроение продължаваме разходката.
Изключително приятна атмосфера създава уличното изкуство - огромни стенописи, живи пръски от цветове, украсяващи някои от сградите на града.
Първото WOW е за стенописа „Съвременен Сейнт Мунго и Птицата, която никога не е летяла”.
И така, наслаждавайки се на стенописите, стигаме до площад George Square (Джордж Скуеър) - в сърцето на историческия център на Глазгоу.
Източната част на площада е доминирана от Municipal Buildings (Градския съвет) и неговата 230-футова кула, завършена през 1890 г., а Glasgow Chamber of Commerce е седалището на най-старата във Великобритания Търговска камара, основана през 1605 г.
Пред Градския съвет стои кенотаф - огромен саркофаг, охраняван от два лъва. Паметникът е посветен на жертвите от двете световни войни.
В центъра на площада се издига колона, на върха на която стои не полководец, и не държавник, а голям писател - Валтер Скот. Не знам дали в света да има пистел, издигнат на такава височина.
На площада са разположени 12 статуи на известни личности, свързани с града, включително Робърт Бърнс, Джеймс Уат, Кралица Виктория и Принц Алберт.
В близост до George Square е друга забележителност на града - Merchant City – един от малкото, съхранили се исторически райони на Глазгоу. Възникнал е през втората половина на XVIII век. Тук са се заселвали състоятелни търговци, поради което той е считан за престижен още от това време. Към 1970 г. районът постепенно постепенно започва да запада. През 80-те години се предприема мащабна реконструкция на Merchant City. Реставрирани са много здания — исторически паметници. Днес това е място с елитни жилищни сгради, модерни ресторанти и хотели и лъскави магазини.
Най-популярното място на Merchant City е пазарният площад Glasgow Cross. Тук се пресичат пет важни улици на района: High Street, Gallowgate, London Road, Saltmarket и Trongate.
Ето какво видяхме и заснехме тук:
Mercat Building и Mercat Cross (Меркатският кръст)
Mercat-Cross е шотландското име за пазарния кръст, срещан често в шотландски градове и села, където исторически правото да се провежда редовен пазар или панаир е било предоставено от монарха, епископа или барона.
Mercat-Cross – осмоъгълната платформа с еднорог.
Часовниковата кула Tollbooth Steeple
Единствената, достигнала до наши дни реликва на стария търговски град – любимо място на местни и туристи.
Tron Tower
Първоначално сградата е католическа църква „Дева Мария и Света Анна“, построена през 1525 г., която по-късно е реформирана като протестантска църква. Кулата е добавена през 1628 г. и е всичко, което остава след пожар през 1793 г.
Впечатляващи сгради
В Глазгоу няма старинни исторически забележителности като замъци и крепости, но за сметка на това сградите са с впечатляваща архитектура и дизайн - фино наследство от викториански и едуардски сгради с ефектна резбована каменна зидария
А неподражаемият стил на Макинтош оставя ярка следа в целия град.
Приближаваме се към мястото, от което е започнал Glasgow - St. Mungo’s Cathedral, известна още като High Kirk of Glasgow (Високата църква).
С величествената си готическа архитектура Катедралата е като излязла от картичка.
Историята ѝ започва през късния 12-ти век. Наречена е на покровителя на Glasgow St. Mungo, чиито мощи са положени в подземна крипта, която може да се посети. През 16-ти век катедралата е играла важна роля за подписване на мирни договори, оформили бъдещето на Глазгоу.
Glasgow Necropolis (Никрополис)
Това е викторианско гробище, превзело един от хълмовете на Глазгоу. Намира се точно зад катедралата St. Mungo. Обхваща 37 акра.
Гробището е строено като парк. Алеи, тунели от дървесни корони. Усамотени кътчета. Смесица от келтски кръстове и плачещи ангели. Красиви мемориални плочи, скулптури и сгради, проектирани от архитекти и художници от Глазгоу, включително и от Чарлз Рени Макинтош. 3 500 паметника и крипти красят зеления хълм.
Колкото по-нагоре се приближаваш към върха, толкова по-големи стават паметниците. Знатните семейства са положени в собствени гробници, а за простолюдието са отредени общи гробове. Над 50 000 души са погребани тук.
Гледката към катедралата и града е невероятна.
Разходката ни завършва по крайбрежната улица. И тук има какво да се види.
На северния бряг на река Клайд се издига църквата-майка на Римокатолическата архиепископия - Катедралата Св. Андрей, построена през 1814 г в неоготически стил.
Днес е Джулай! На този ден почти всяка година сме на някакво хубаво местенце на вода. И сега няма да пропуснем. Пътуваме към голямата вода – океана.
След 2 200 км, изминати в обиколка на Шотландия, е време да се прехвърлим и към Ирландиите.
В ранния следобед сме вече на паркинга на P&O Ferry Terminal.
GPS: 54.965666, -5.015049
P&O Ferry Terminal, Cairnryan, Dumfries & Galloway DG9 8RF, United Kingdom
Срещу £126 (140 Евро) се сдобиваме с билети (еднопосочни) до Larne (Северна Ирландия) за 4:00 на следващия ден.
Заемаме се с хигиенизиране и разни други битовизми.
И си гледаме океана, защото.... все пак, днес е Джулай!
Ден 24-ти, 20.06.2019
Временно напускаме Англия. Започва шотландското ни приключение.
Сменяме английската роза с шотландски бодил, т.е., вадим нова папка.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Към 18:30 сме в Edinburg (Единбург)
Настаняваме се на паркинг извън града от типа Park and Ride (£ 0,50 / 24 h)
GPS: 55.934200, -3.093460
Влак до Edimburg - за 15 минути - £ 3,30 на човек.
Ден 25-ти, 21.06.2019
Днешният ден посвещаваме на Edinburg (Единбург) – един град-история и град-мечта, град с аристократично величие и красота. Разположен на седем хълма на северния бряг на залива Фърт ъф Форт в южната част на Шотландия. Носи името на своя основател принц Edin.
Градът е и световен образователен център начело с Единбургския университет – образователно средище с вековни традиции, един от най-признатите в света с историческото си значение за развитието на човешкото познание. Сред неговите възпитаници са Чарлз Дарвин, Дейвид Хюм, Александър Бел, сър Артър Конан Дойл, Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън...
Вземаме си влакчето и след 10-15 минути сме в Единбург.
В този град е много лесно да се ориентираш. Повечето забележителности са в централната част на града, призната за световно културно наследство (ЮНЕСКО). Тя има Стар и Нов град. Старият град (Old Town) има носталгично средновековно излъчване – с тесни улички и впечатляващи сгради от тъмен вулканичен камък. Тук е и перлата на града - Единбургският замък. Новият град (New Town) е построен през 18-ти век в джорджиански стил. Сочи се като образец на градска архитектура и строителство в цяла Европа. На границата между Стария и Новия град е районът, наречен The Mound, където са разположени някои от най-важните и красиви сгради в Единбург като Банката на Шотландия, Кралската академия, Националната галерия.
Както всички и ние започваме от емблематичната улица Royal Mile (Кралската миля). Тя започва от Замъка на Единбург и стига до резиденцията на британската кралица – Холирууд (Palace of Holyroodhouse). Разходката по Роял Майл минава през ключовите места в Стария град като катедралата St.Giles (Свети Джайлс), Canongate (Канонгейт), City Chambers and City Council (градския съвет), Supreme Courts of Scotland (съда), чиято сграда преди е помещавала стария Парламент на Шотландия (Parliament house), The Scotch Whiskey Experience (Музеят на шотландското уиски), The Museum of Childhood (Музеят на детството) …
Катедралата Свети Джайлс (St.Giles) стои достолепно на Роял Майл от 854 г. Известна е и като High Kirk of Edinburgh. Издигната е в чест на светеца-закрилник на града. През 19-ти век е цялостно реставрирана.
Катедралата St.Giles (Свети Джайлс)
City Chambers and City Council
WOW на всяка крачка, снимки, пак WOW и ето, че стигаме до Edinburgh Castle – безспорния символ на Единбург. Разположен е на най-високата точка на и буквално е надвиснал над града. Домът на шотландските владетели е там още от Средновековието. Историческият комплекс е в топ 10 на културните забележителности на Великобритания, а за Шотландия, разбира се, е абсолютен номер 1.
Продължаваме разходката отново по Royal Mile, към другия й край – Holyrood Palace, този път на зиг-заг.
Подготвяме се за следващите WOW с по едно кафенце.
Музеят на шотландското уиски (The Scotch whiskey experience)
Canongate Tolbooth — бивш затвор, сега Музей на историята на Единбург.
Единбург има славата на град на духове и вещици, на обезпокоени души, които бродят през нощите и носят спомена за миналото. Но той пази и много удивителни и интересни истории. Една от тях разказва за кученцето Боби (шотландски териер), което в продължение на 14 години посещава гроба на своя починал стопанин. Жителите на града до такава степен сa привързани към него, че и до днес поставят пръчки под паметника му, за да си поиграе Боби с тях. В чест на Боби е издигнат паметник, който носи надписа „Let his loyalty and devotion be a lesson to us all“ (Нека верността и предаността му бъдат поука за нас).
Музеят на Единбург
Единбургският научен център
Измежду старинните тъмни сгради изведнъж се появява нещо много различно и нетипично за Единбург. Дълга стена с издълбани надписи. Зад нея се открива модерна сграда, силно контрастираща с околната архитектура. Оказва се, че това е сградата на Шотландския парламент (Scottish Parliament), който се намира срещу входа на Holyrood Palace. Модернистичната сграда на Парламента е открита през 2004 г.
Palace of Holyroodhouse (Дворецът Холирууд) - официалната резиденция на британската кралица в Шотландия. Елизабет II прекарва винаги поне една седмица в началото на лятото.
Като любители на снимките отвисоко не пропускаме двата хълма пред нас.
Очите ни водят натам.
Хълмът вдясно ту изчезва, ту се появява зад фасадите на сградите, подканяйки ни да тръгнем към него. А и името му е привлекателно - Еdinburgh arthur’s seat (Тронът на Артур). Потегляме натам. След около 30-40 минути ходене започваме да мрънкаме... Такъв стол, разбира се, няма. Оказва се, че от туристическа гледна точка Arthur’s Seat е отдавна заспал вулкан, който сега е просто един гол и скалист хълм. А иначе, това природен феномен, вдъхновил раждането на науката геология и теорията на Джеймс Хътън за земните пластове и възрастта на планетата Земя.
Правим малко снимки и се насочваме към конкуренцията - Calton Hill. Стигаме до обширно открито пространство, осеяно с паметници.
Любителите на астрономията могат да се насладят на Старата градска обсерватория, открита през 1818 г.
Келтън Хил е най-доброто място, от което може да се види Единбург от птичи поглед. Оттук се разкрива прекрасна гледка към Princes Street, Замъка, Стария град.
За десерт си оставяме Princes street (Принсес стрийт) - главната търговска улица на Единбург, която е кръстена на синовете на крал Джордж III. Тя се явява нещо като граница между Стария и Новия град и олицетворява архитектурния замисъл на Новия град.
Тук е оживено и много приятно. Купонът тече с пълна пара – веселба и много бира. На фона на култовата викторианска сграда на Balmoral Hotel (Хотел Балморал).
Разделяме се с Единбург на едно емблематично за града място - The Scott Monument (Паметника на Уолтър Скот) на Принсес стрийт. Висок 61 м - най-големият паметник, посветен на писател, в целия свят. Уникална, впечатляваща Викторианска готика.
Тук казваме „чао, Единбург”!
Вземаме си влакчето и... към наше село, където ни чака Римо(ра).
Ден 26-ти, 22.06.2019
9 часа, 15 градуса, бива.
Пазар в Лидл на излизане от Единбург.
Потегляме към едно много интересно и малко известно място. Може да се каже – откритие на Васко.
Falkirk (Фо̀лкърк) - главен административен център на едноименната област Фолкърк. Градът е разположен на южния бряг на залива Фърт ъф Форт. Отстои на 35 км северно от Глазгоу.
Навигацията ни води до едно прекрасно място.
GPS: 55.999699, -3.838090
Кемпер стоп на марината
£ 15 - всички удобства.
Какво ни води тук?
През 2002 г. във Фолкърк е открит първият в света воден лифт за плавателни съдове, който служи за преместването им от едно водно ниво към друго, наречен Falkirk Wheel (Фолкъркското колело). Този своеобразен „асансьор“ изпълнява функциите на шлюз и премества плавателните съдове от канала Forth & Clyde (Форд и Клайд) в канала Union (Юнион). Разликата във височината между тях е 24 метра.
От противоположната страна на колелото се намира басейн, напълнен с вода. Той се върти със същата скорост, както и самото колело, но в обратна посока.
Колелото се обръща на 180 градуса, като премества плавателния съд от най-високото ниво на най-ниското. Това става само за няколко минути.
Мястото е уникално за велоразходка. Времето – също.
Поемаме. Караме покрай канала.
В едната посока стигаме до една друга голяма забележителност в района – най-голямата скулптура на коне в света - The Kelpies. 300-тонните конски глави, високи 30 м, са дело на скулптора Анди Скот. Те са символ на индустриалното наследство на Шотландия, в което основна движеща сила е конят. Разположени са в парка Helix (Хеликс), на източния вход към канала Форт и Клайд и новото разширение на канала, което го свързва с река Forth и подобрява навигацията между Изтока и Запада на Шотландия. Всичко това е част от проекта за преобразуване на земята Хеликс.
В другата посока е също интересно. Минаваме под мокри тунелчета, от които излизаме като мачета.
Тук срещаме е онези странни шотландски животни, които сме виждали само като плюшени играчки в сувенирните магазини.
И стигаме до този тунел – много страшен, много влажен и много тъмен. Аз давам заден, но Васко рашава да провери. Щом и той казва „не става”, значи не става.
Връщаме се обратно.
Финални снимки на колелото.
После – пране, къпане, вкусни пилешки пържолки за вечеря и красив, ама много красив залез.
Ден 27-ми, 23.06.2019
9:30 часа. 13 градуса. Облачно.
За разлика от времето, планът за деня е ясен.
Потегляме към Stirling (Стърлинг).
Градът е известен като „Вратата към Хайландс", поради стратегическата си позиция на мястото, където ниската шотландска област (Lowlands) среща заострените склонове на високите възвишения (Highlands). Оттук е минавал единственият път, свързващ плодородния Юг със скалистия Север.
Stirling е бивша столица на Шотландия. Счита се за най-историческия град в Шотландия.
Стърлинг е мястото на две големи битки, завършили с победа за шотландците - Битката при Стърлинг Бридж (1297) с пълководец Уилям Уолъс и Битката при Банъкбърн (Battle of Bannockburn) (1314) под командването на Робърт I Брус (Robert the Bruce).
Символ на града е Стърлинският замък, който е един от най-големите и значими западноевропейски замъци. Първите сведения за него са от XII в. Тук са коронясани много от шотландските крале и кралици, включително кралица Мери Шотландска, през 1543 г.
Паркинг:
GPS: 56.119510, -3.949565
Безплатен, на улица, близо до замъка. До 3 часа ограничение през деня (достатъчно за разглеждане). Без ограничения през нощта. Паркингът на замъка е забранен за кемпери.
Замъкът Стърлинг (Stirling Castle) е ключова крепост в историята на Шотландия. Той е гордостта на шотландците не само заради това, че е бил арена на много битки, но и заради своята архитектура. Разположен е на върха на 76-метрова вулканична скала, доминираща над града.
През вековете дворецът е привличал много хора да живеят в района и от там жителите на града са известни като Синовете на Скалата. Първите сведения за замъка са от 1110 година, когато крал Александър I отива да посети местния параклис. Тогава дворецът е бил отбранителна крепост. Повечето сгради тук са от XV-XVI в., но има и по-стари архитектурни елементи. Дворцовият комплекс е започнат по времето на Джеймс IV и е завършен при Джеймс V. Замъкът е разрушаван много пъти и след това построяван отново при управлението на различни монарси.
Старият град в подножието на замъка – наричан от местните хора „Top of the Town”
Църквата Church of the Holy Rude (Църквата на Светото разпятие) – една от най-красивите средновековни енорийски църкви в Шотландия, като по чудо избегнала масовите разрушения на шотландските църкви по време на Реформацията. Невръстният син на Мери Шотландска е коронясан тук
през 1567 г. под името Джеймс VI.
The Athenaeum (Атенеумът) - търговска сграда в началото на „Кинг Стрийт” в Стърлинг. Представлява красива шестетажна кула с часовник, която се стеснява нагоре. Построен е между 1816 и 1817 г. на мястото на бившия пазар на месо. Първоначално е използван като библиотека и клуб на местните търговци. Пред него се издига величествена статуя на Уилям Уолъс (Смелото сърце).
Паметникът на Роб Рой Макгрегър – шотландския Робин Худ
National Wallace Monument (Монументът на Уолъс) - националнен паметник в Шотландия. Представлява кула, която стои на върха на хълма Еби-Крейг, близо до Стърлинг. Издигнат е в чест на шотландския национален герой Уилям Уолес - патриот, обединил шотландците срещу английското господство от 1297-1305.
GPS: 56.140465, -3.919095
Безплатен, пред монумента.
Замък, абатство, дворец.... Така е. В Шотландия сме, все пак.
Следващ обект:
Dunfermline (Дънфърмлин) - град в Шотландия в района на Файф, на брега на залива Фърт на Форт, северозападно от Единбург.
Дънфермлайн е един от историческите градове на Шотландия.
Най-голямата му забележителност е Абатството Дънфермлайн.
Първото писмено споменаване на града съобщава, че кралят на Шотландия, Малкълм III и Маргарита, са венчани в местната църква. Малкълм провъзгласява Дънфермлайн за столица. Сейнт Маргарет, а по-късно нейният син, крал Дейвид I, полaгат много усилия, за да го направят административен и религиозен център на страната.
През Средновековието тук се намира една от основните резиденции на кралете на Шотландия (сега в руини). Абатство Дънфермлайн служи като тяхна гробница.
Историята на абатството Дънфермлайн датира от 11 век. Давид I, син на крал Малкълм III и кралица Маргарет, превръща малкия манастир в абатство. Великолепният кораб (неф) на абатството, който е запазен почти изцяло, е най-добрият пример за романската архитектура в Шотландия.
Църквата на абатството е известна и с това, че тук са погребани някои от големите владетели на Шотландия - кралица Маргарет (канонизираната светица), Дейвид I и крал Робърт Брус.
По-късно манастирът в абатството се превръща в кралски дворец. През 1600 г. тук е роден бъдещият крал Чарлз I.
Днес от двореца е останала само кухнята с мазетата и величествената южна стена.
Лежерна разходка из града и отново на път.
Посоката е St. Andrews.
Надвечер сме вече там.
Дъжд, студ, вятър, отврат.
Паркингът е на отлично място – до морето, до голф игрище и в съседство с Британския музей на голфа.
GPS: 56.344898, -2.801860
Безплатен от 17 PM до 9 АМ.
От 9 АМ до 17 PM - £2,20 / 4h, £3,80 / цял ден.
Ден 28-ми, 24.06.2019
Но тук, в Шотландия по нищо не личи, че е лято. Мрачно, дъждовно, студено – като късна есен.
Планът за днешния ден е: St. Andrews, Dundee, Dunnottar Castle, Stonehaven Old Town, Aberdeen.
St. Andrews (Сейнт Андрюс)
Сейнт Андрюс е град, олицетворяващ шотландския бит, история и култура, придобил световна слава като голф и туристическа дестинация. Уникалното съчетание на природни забележителности, плажове, старинни сгради, традиции, шотланско гостоприемство и спокойствие са причината всяка година тук да се стичат стотици хиляди посетители.
Градчето е малко. Разположено е на брега на Северно море в Източна Шотландия, на около 40 км северно от Единбург и на приблизително 13 км южно от Дънди.
До 18 век Сейнт Андрюс е църковна столица на Шотландия.
Разходката ни започва от голф игрищата и Музея на голфа, в бизост до които сме настанени.
Май само голфърите не се притесняват от лошото време.
Продължаваме към световноизвестния университет „St Andrew’s University”, основан през 1413 г. Той е най-старият университет в Шотландия и третият най-стар във Великобритания и в англоговорещия свят след Оксфорд и Кеймбридж.
Известен е като един от най-добрите във Великобритания. Негови възпитаници са много известни личности и благородници, сред които принц Уилям и Кейт Мидълтън.
Продължаваме към световноизвестния университет „St Andrew’s University”, основан през 1413 г. Той е най-старият университет в Шотландия и третият най-стар във Великобритания и в англоговорещия свят след Оксфорд и Кеймбридж.
Известен е като един от най-добрите във Великобритания. Негови възпитаници са много известни личности и благородници, сред които принц Уилям и Кейт Мидълтън.
Вървим по плажа, наречен „Пясъците на замъка”, над който се извисяват руините на уникалния архиепископски Замък St. Andrews, построен през 13-ти век. Името на замъка, катедралата, както и на цялото градче, идва от името на светеца-закрилник на Шотландия.
Замъкът е главен религиозен център по времето на шотландската протестантска реформация. Многократно е сриван и построяван отново. Останките, които могат да бъдат видяни в днешно време са заслуга на шотландски епископ, посветил живота си за запазването на мястото и духа му. В замъка са живели изтъкнати благородници. Дълго време е резиденция на епископите и архиепископите от град Сейнт Андрюс - важна стратегическа точка в средновековна Шотландия.
В подземията му има добре запазен до наши дни затвор, който представлява изключително интересна сграда - голяма кула с формата на бутилка. Известен е като Бутилковия затвор - един от най-ужасяващите затвори през Средновековието. Тук са затваряни членове на различни известни шотландски кланове.
Катедралата до морския бряг (St Andrew's Cathedral), построена през 1158 година. През 1559 г започва Протестантската реформация и величествената катедрала е ограбена, разрушена и напълно изоставена. Покривът е напълно разрушен, а за миналото й величие напомнят само трите самотни кули, извисяващи се на 30 м височина. Вече повече от 460 години води битка със суровия климат на брега на Северно море. Останките от катедралата са много впечатляващи – накогашният каменен под сега е добре поддържан от дъждовете тревен килим, а покривът – цялото небе.
Голяма част пред събора е заета от старинно гробище.
Кулата „Сейнт Рулс“ (St Rules Tower), построена през 12 век – първата църква в чест на St Rules / Сейнт Рулс (Свети Регул), живял от 300 до 360 г. Според легенда той е гръцки епископ, който през 345 г. бяга от Гърция в Шотландия с някои от костите на Свети Андрей. При пристигането си през 347 г. построява църква за почитане на Свети Андрей, която по-късно се превръща във фокус на сегашния град Сейнт Андрюс. Дълго време тя е притегателен център за поклонници от цял свят, идващи да се поклонят пред мощите на Свети Андрей.
Харесва ни St. Andrews, но в това гадно време няма какво повече да правим тук.
Потегляме към Dundee.
Навигацията ни води до върха на хълм с някакъв паметник и телевизионна антена.
Нищо особено освен, че оттук се разкрива красива гледка към града и мостовете над река Тей.
GPS: 56.469780, -2.989459
Правим малко снимки и сме готови.
А, тук получавам и подарък за Еньовден – собсвеноръчно откъснат от Васко шотландски магарешки бодил – символ на Шотландия. Много трогателно. Такова цвете досега не съм получавала!
Попътно правим опити да поразгледаме Montrose и Stonehaven, но уви, времето не позволява.
Dunnottar Castle (Замъкът Дънотар) - „Непревземаемата крепост“ се оказва късметлийска за нас – поне дъждът спира.
Dunnottar Castle е разположен на красив скалист нос на североизточното крайбрежие на Шотландия, на 3 километра южно от Стоунхевън, графство Ейбирдъншир.
Непревземаемата крепост днес е потънала в руини – останки от исторически значимия романтичен и вълнуващ замък.
Той е много привлекателен за снимане на филмови продукции. През 2009 година негова снимка е включена в операционната система Windows 7 като тапет.
От всеки ъгъл на крепостта се откриват невероятни гледки. Няма друго място, от което необятността на Северно море може да се види така, както се вижда оттук.
Крайна точка за деня е Aberdeen.
Когато пристигаме тук разбираме, че лошото време може да бъде и по-лошо.
Паркираме на уличен паркинг на крайбрежната улица.
GPS: 57.150600, -2.077450
Мрак, дъжд, мъгла, вятър, студ.
Ние сме на топло в кемпера. Печката работи на МАХ.
Към 17:30 забелязваме, че край нас започват да се струпват коли. Спират, никой не излиза от тях. А те стават все повече и повече. Това пък какво ли е? Оказва се, че тук хората се срещат след работа/училище, приказват си, слушат музика и гледат морето, от което, според ме, нищо не се вижда.
В непосредствена близост до нас спира кола. От нея излиза човек, който се върти около кемпера и го оглежда. Става леко притеснително. Отваряме вратата. Пред нас стои човек с български трикольор на шапката. Чуваме приятното „добър ден”! Запознаваме се. Това е Радослав. Каним го да влезе, но той се извинява, че отива да вземе жена си от работа и могат да минат след десетина минути. След малко се запознаваме и с Мариела. Приятни млади хора, които живеят тук от няколко години, заедно с дъщеричката си. Доволни са. Работят, а образователната система тук се оказва перфектна за детето им. На въпроса ни „как се справят с времето” отговарят „свиква се”. Дават ни ценни съвети за разглеждане на града. Черпим се за моя имен ден и се разделяме. Те потеглят към техния дом, а ние си оставаме в нашия. Днес той е в Aberdeen.
Ден 29-ми, 25.06.2019
Отново имаме празник! Днес нашето малко момченце (внуче) Филип става на 11.
Денят започва с телефонен разговор и с най-красивите пожелания.
13 градуса, облачно, силен вятър. Въпреки това ни е слънчево!
Започваме разходката си из Aberdeen (Абърдийн) - третия по големина град в Шотландия, с горда и увлекателна история, датираща от 893 година.
Разположен е между устията на две реки - Дон и Дий, които го разделят на Стар и Нов град, на 200 км северно от Единбург и на 870 км от Лондон. Името му в превод означава „градът на реката Дий”.
Абърдийн е главно пристанище и търговски център на североизточната част от страната. Известен е като "нефтената столица на Европа" поради близостта му с нефтените залежи в Северно море.
Според агенцията Mercer Абърдийн е на 56-то място по качество на живот в света и на 4-то място във Великобритания. През 2012-а Абърдийн е наречен "суперград" поради това, че е водещ център за бизнес във Великобритания от HSBC. Той е единственият такъв в Шотландия.
Наричат Абърдийн „Гранитният шедьовър на Шотландия”. Сребристосивият гранит от близките кариери е основният строителен материал, използван за старите къщи, а и за много от новите постройки. Той дава на града отличителен белег. Когато е мрачно градът сивее и е тъжен и респектиращ. А когато грее слънце, слюдата в камъните блести и той изглежда като сребърен – оттук и другото му име - „Сребърният град”.
Най-внушителният обект на абърдийнския гранитен стил е Marischal College (колежът Марешал) – символ на Абърдийнския университет. Много елегантна сграда, като изплетена дантела от гранит, с характерен изящен купол. По стените се виждат древните гербове на аристократични фамилии, допринесли за благосъстоянието на университета. Пред колежа, като символ на шотландската история, се издига паметник на легендарния шотлански крал Робърт Да Брус.
Впечатляващ е контрастът между старите университетски сгради King's College и Marischal College и многото млади хора около тях.
University of Aberdeen, основан през 1495 г, е третият най-стар университет в Шотландия. В него се обучават над 16 500 студенти. Сред неговите възпитаници
са 5-ма нобелови лауреати. Той е един от световните лидери по изследователска дейност – на 55-то място от 750 университета в цял свят.
Още архитектурни шедьоври има по централната улица Юнион Стрийт. Тя е сърцето на Абърдийн, където се намират кметството, повечето магазини и банки.
Малко встрани от центъра на града е Старият Абърдийн. Това е кварталът около университета на Абърдийн.
Старите, но добре запазени сгради, някои още от 18-ти век, носят атмосферата на една отминала епоха, а павираните улици водят назад във времето.
Една от интересните забележителности на Абърдийн е кметската къща, наречена Provost Skene’s House (на името на нейния собственик сър Джордж Скейн, кмет/провост на града от 1676 до 1685 г., богат търговец). Тя е най-старата останала “градска къща”.
Днес тя е превърната в музей и може да се разглежда като архитектурна скъпоценност в сърцето на града.
Разделяме се с Абърдийн и продължаваме към Elgin (Елгин).
Elgin е разположен на южния бряг на Moray Firth, приблизително по средата между Inverness и Aberdeen.
Елгин е известен с многото местни дестилерии за уиски, сред които известните Glen Moray , Gordon & MacPhail and Glen Elgin.
Но не това ни води тук.
В този град се намират руините на величествената Elgin Cathedral (Катедралата Елгин) - една от най-красивите средновековни сгради на Шотландия, съперничеща на Сейнт Андрюс по важност. Издигната е през 1224 г. на земя, предоставена от крал Александър II и е посветена на Света Троица.
Известна е като „Lantern of the North” („Северният фенер").
След разрушенията, извършени през 1390 г. от Александър Стюарт, известен още като Вълкът на Баденох, катедралата е превърната в руини. Запазена е само оригиналната фасада. Реставрацията й започва едва през 19 век.
След многото молитви и „магарии”, които превим за хубаво време започва да ни се получава. Слънчо срамежливо се показва. От какво го е срам, не знам, все пак е лято, краят на юни е. Но и той си има своите тертипи.
Започва най-интересната част от деня. С всеки изминат километър се приближаваме към езерото Loch Ness. Вече си представям е и срещата с чудовището.
В ранния следобед сме пред Инфо-центъра Loch Ness в Drumnadrochit.
GPS: 57.337365, -4.477342
Правим разузнавателна разходка.
Оказва се:
Паркинги много и прекрасни, места много и удобни, но.... нощуването забранено.
Единствената опция остава къмпинг, какъвто в близост, на самото езеро – няма.
Купуваме си билети за разходка с лодка в търсене на Неси за следващия ден.
И се отправяме към къмпинга.
Loch Ness Bay Camping
GPS: 57.328712, -4.465528
Цена: £ 27
Денят започва с телефонен разговор и с най-красивите пожелания.
13 градуса, облачно, силен вятър. Въпреки това ни е слънчево!
Започваме разходката си из Aberdeen (Абърдийн) - третия по големина град в Шотландия, с горда и увлекателна история, датираща от 893 година.
Разположен е между устията на две реки - Дон и Дий, които го разделят на Стар и Нов град, на 200 км северно от Единбург и на 870 км от Лондон. Името му в превод означава „градът на реката Дий”.
Абърдийн е главно пристанище и търговски център на североизточната част от страната. Известен е като "нефтената столица на Европа" поради близостта му с нефтените залежи в Северно море.
Според агенцията Mercer Абърдийн е на 56-то място по качество на живот в света и на 4-то място във Великобритания. През 2012-а Абърдийн е наречен "суперград" поради това, че е водещ център за бизнес във Великобритания от HSBC. Той е единственият такъв в Шотландия.
Наричат Абърдийн „Гранитният шедьовър на Шотландия”. Сребристосивият гранит от близките кариери е основният строителен материал, използван за старите къщи, а и за много от новите постройки. Той дава на града отличителен белег. Когато е мрачно градът сивее и е тъжен и респектиращ. А когато грее слънце, слюдата в камъните блести и той изглежда като сребърен – оттук и другото му име - „Сребърният град”.
Най-внушителният обект на абърдийнския гранитен стил е Marischal College (колежът Марешал) – символ на Абърдийнския университет. Много елегантна сграда, като изплетена дантела от гранит, с характерен изящен купол. По стените се виждат древните гербове на аристократични фамилии, допринесли за благосъстоянието на университета. Пред колежа, като символ на шотландската история, се издига паметник на легендарния шотлански крал Робърт Да Брус.
Впечатляващ е контрастът между старите университетски сгради King's College и Marischal College и многото млади хора около тях.
University of Aberdeen, основан през 1495 г, е третият най-стар университет в Шотландия. В него се обучават над 16 500 студенти. Сред неговите възпитаници
са 5-ма нобелови лауреати. Той е един от световните лидери по изследователска дейност – на 55-то място от 750 университета в цял свят.
Още архитектурни шедьоври има по централната улица Юнион Стрийт. Тя е сърцето на Абърдийн, където се намират кметството, повечето магазини и банки.
Малко встрани от центъра на града е Старият Абърдийн. Това е кварталът около университета на Абърдийн.
Старите, но добре запазени сгради, някои още от 18-ти век, носят атмосферата на една отминала епоха, а павираните улици водят назад във времето.
Една от интересните забележителности на Абърдийн е кметската къща, наречена Provost Skene’s House (на името на нейния собственик сър Джордж Скейн, кмет/провост на града от 1676 до 1685 г., богат търговец). Тя е най-старата останала “градска къща”.
Днес тя е превърната в музей и може да се разглежда като архитектурна скъпоценност в сърцето на града.
Разделяме се с Абърдийн и продължаваме към Elgin (Елгин).
Elgin е разположен на южния бряг на Moray Firth, приблизително по средата между Inverness и Aberdeen.
Елгин е известен с многото местни дестилерии за уиски, сред които известните Glen Moray , Gordon & MacPhail and Glen Elgin.
Но не това ни води тук.
В този град се намират руините на величествената Elgin Cathedral (Катедралата Елгин) - една от най-красивите средновековни сгради на Шотландия, съперничеща на Сейнт Андрюс по важност. Издигната е през 1224 г. на земя, предоставена от крал Александър II и е посветена на Света Троица.
Известна е като „Lantern of the North” („Северният фенер").
След разрушенията, извършени през 1390 г. от Александър Стюарт, известен още като Вълкът на Баденох, катедралата е превърната в руини. Запазена е само оригиналната фасада. Реставрацията й започва едва през 19 век.
След многото молитви и „магарии”, които превим за хубаво време започва да ни се получава. Слънчо срамежливо се показва. От какво го е срам, не знам, все пак е лято, краят на юни е. Но и той си има своите тертипи.
Започва най-интересната част от деня. С всеки изминат километър се приближаваме към езерото Loch Ness. Вече си представям е и срещата с чудовището.
В ранния следобед сме пред Инфо-центъра Loch Ness в Drumnadrochit.
GPS: 57.337365, -4.477342
Правим разузнавателна разходка.
Оказва се:
Паркинги много и прекрасни, места много и удобни, но.... нощуването забранено.
Единствената опция остава къмпинг, какъвто в близост, на самото езеро – няма.
Купуваме си билети за разходка с лодка в търсене на Неси за следващия ден.
И се отправяме към къмпинга.
Loch Ness Bay Camping
GPS: 57.328712, -4.465528
Цена: £ 27
Напускаме къмпинга към 10:00. Днес времето е с нас.
Отправяме се към туристическия център.
В 11:00 трябва да започне нашата разходка с лодка по езерото Лох Нес (на английски: Loch Ness, на шотландски келтски: Loch Nis) - небезизвестното сладководно езеро, разположено в платата на Северна Шотландия, една от най-известните забележителности в цял свят и една от най-посещаваните атракции във Великобритания. Свързва се най-вече със слуховете , че в него живее праисторическо чудовище, от вида Nessitera rhombopteryx, подобно на плуващ древен плезиозавър, от епохата юра - Чудовището от Лох Нес, наричано „Неси“.
Според водолази Лох Нес е едно от най-зловещите места в света. Водите му са тъмни, в тях не се вижда нищо. То е с дължина 37 km, 1,5 km широко и с площ близо 56,4 km². Най-дълбоката му точка е 230 m. Заради голямата дълбочина езерото е и най-големият сладководен басейн във Великобритания. Отлагания на реката Фойерс са разделили Лох Нес по средата на два басейна. През Бронзовата епоха, преди 4000, се е появил единственият остров в езерото – Чери Айлънд.
Малко преди 11 часа автобусът е вече тук, а групата се събира, цената на билетите е £ 12 на човек.
Бусчето ни откарва до пристана, където ни очаква капитанът. Той, разбира се, ни обещава, че няма как да не видим чудовището.
Един незабравим час в търсене и очакване на Неси.
Не сме от хората, които вярват в такива чудеса, но въпреки това тръпката е невероятна. Представяме си как всичко се тресе, как чуваме тътени и как виждаме познатите ни от снимки дълга шия и перката на чудовището. Като нямаме късмет с хладилника може да ни провърви с чудовища. А дали това точно е късмет... май по-добре да не го срещаме.
Всичко е спокойно.
Минаваме край Замъка Ъркърт (Urquhart Castle).
Гледката е върховна. Ние сме някъде, в издълбаното от ледник езеро Лох Нес (Loch Ness), а на носа срещу нас са развалините на замъка Ъркърт - не е за изпускане. Северната планинска част на Шотландия е изключително красив и живописен регион, достойно отстояващ себе си и в категорията на обекти без чудовища.
Най-ранните писмени сведения за съществуването на средновековния замък Ъркърт датират от 1200-те години. Той има важна роля във войните за шотландската независимост през 14 век. Многократно е нападан, разрушаван и укрепяван. През 20 век става паметник и е отворен за посетители, като е сред най-посещаваните замъци в Шотландия.
Някакви мънички Неси кацат по лодката, други плуват след нея. Храним ги и се забавляваме с тях.
А, ето, че и нещо по-истинско се задава. Тези трите могат да минат за малки чудовище.
Разходката приключва. Предоволни сме, макар че не срещнахме Неси.
Някаква мисъл се върти в главите ни. Как да се сдобием с нещо от Неси. Не ни трябва много, за да генерираме щура идея. Ако чудовището го има, то трябва да оставя следи в езерото (вършейки физиологичните си нужди). Лишаваме се от водата за пиене и я заменяме с вода от езерото.
След завръщане в България произвеждохме собственоръчно сувенири – "Следи от Неси за приятели - Nessie monster piss".
Може да ги видите в публикацията "Следи от Неси за приятели".
Инвърнес (Inverness) – град, разположен e в дълбокия залив Морей (Moray Firth) при устието на река Нес. Името му означава „Устието на река Нес“ на келтски. Реката изтича от езерото Лох Нес на десетина километра от града и се влива в Северно море. Той е главния град в района на северните шотландски планини.
Историята на Инвърнес е пълна с чудовищни митове и мистерии.
На невисок хълм, наричан Хълмът на замъка, разположен в самия център на града е разположен Inverness Castle (Замъкът Инвърнес). Той е построен през 1836 г. на мястото на стария, разрушен през 1746 г. Представлява атрактивна средновековна постройка. Смята се за естествената сцена на Макбет от Уилям Шекспир. Днес замъкът Инвърнес е мястото, където се помещава местното шерифство.
Историята на замъка е всъщност историята на града.
Дворцовият комплекс е с красиво аранжирани градини и парково пространство, разходката около него е много разтоварваща и приятна.
Покрай красиви цветни лехи и стига до статуята на Флора Макдоналд - шотландска якобитка, помогнала за бягството на принц Чарлз Едуард Стюарт след провала на въстанието от 1745 г..
Оттук се открива изглед към река Нес и катедралата на отсрещния бряг.
Продължаваме към следващия магнетичен средновековен замък - Dunrobin Castle (Замъкът Дънробин). Намира се в Съдърленд, в Шотландските Хайлендс. Разположен е на 50 мили северно от Инвърнес по шосе A9 и на около миля и половина северно от Голспий.
Историята на Дънробин започва през Средновековието. Около 1211 г. имението има статут на дом на Лордовете на Дуфъс. Графската титла на Съдърленд е създадена през 1211 година от големия син на фамилията Уилям, а през 1401 година замъкът вече се споменава като резиденция на графовете.
Днешният си вид замъкът дължи на Сър Чарлз Бари (Sir Charles Barry), архитект и на двореца Уестминстър в Лондон. През 1845 той го преустройва изцяло и го превръща в невероятна смесица от френски ренесансов и шотландски баронски стил - пирамидален покрив над главния вход и островърхи конусовидни кули. Дворецът разполага с общо 189 стаи, което го прави най-големият замък в шотландските Хайлендс.
Френското влияние в Дънробин се усеща и в отличния стил на аранжиране на прекрасните градини. Те са дело на същия архитект (Sir Charles Barry) и са вдъхновени от красотата на градините във френския Версай.
Замъкът и градините е отворен за посещения от 1 април до 31 октомври.
Към комплекса на Дънробин има удобен паркинг, предлагащ 200 места за коли. Настанили сме се удобно там, но, за съжаление, нощуването там е забранено.
57.984898, -3.946080
Сами сме. Времето е прекрасно. Наслаждаваме се на тиха и спокойна вечер.
Пътуваме на север, все по на север. Населените места стават все по-малко, замъците изчезват.
Движим се по North Coast 500 (NC500) - пътния рай на крайбрежна Шотландия.
Усещаме истинския дух на Шотландия – дивата, непокорна и приказна Шотландия!
Няма да намерите NC500 на пътната карта на Шотландия - това не е действителен път, а живописен туристически маршрут по Северното крайбрежие на страната и Шотландския Highlands.
Нов и прекрасен път, с дължина около 500 мили, открит през 2015 г.
Списание Travel 2018 определя преминаването по него като едно от най-прекрасните туристически изживявания.
Когато става въпрос за времето репутацията на Шотландия не е от най-добрите. Но NC500 променя всичко – пътувайки по него магията на Шотландия те опиянява и забравяш за всички несъвършенства. Имаш усещането, че си някъде по Тихоокеанските магистрали на Калифорния или по Големия океански път в Австралия.
Дъждът и студеното време дразнят, но се замисляме – това е част от очарованието на Шотландия. А за нас, останалите без работещ хладилник кемперисти – то си е направо добре дошло.
Имаме много богата колекция от най- най-най- географски крайни точки (северни, южни, западни, североизточни, северозападни, югоизточни и югозападни). Предстои да я обогатим с още една.
Duncansby Head - най-североизточната точка на континенталната част на Великобритания – едно безумно място, само за любители на естествената и дива природа. То е малко известно. Когато напишеш в Google Duncansby Head излизат безброй сайтове за тапети с природните му красоти, но информация – почти никаква. Но Васко се е погрижил да събере всичко, което ни е необходимо.
И така, има в Шотландия едно селце - John O'Groats, незабележимо и неизвесно, на крайния север.
Недалеч от него, на хълм, наречен Duncansby Head се намира фар, съвсем в нищото. На първо четене си казваш – нищо особено. Фарове сме виждали много.
Паркираме.
GPS: 58.570301, -4.743220
Време – отврат. Дъжд и гъста мъгла. Нищо интересно не се вижда.
Ние сме добре подготвени какво да търсим тук. Но тази мъгла е ужасна.
Все пак тръгваме. И става чудо. Прояснява се, показва се слънце, а с него и цялата прелест на това място.
Отново изпитваме невероятното усещане, че сме на върха на света – този път на Duncansby Head.
Почти километър вървим по огромно пасище.
После пейзажът се променя, става по-весел.
Ето я и тази красота – нещо като фиорд в Норвегия, но много по-малка. На местния език това се нарича „гео”, а на снимката е Geo Sclaites.
Ето го и поредното WOW!!!
Започва серия от епични гледки.
Скалното образование „Оld man” – отчупено от скалата парче, наподобяващо мъж с очила.
Чудото на природата - Duncansby STACKS!
Sea stack – така се наричат отделно стоящите в морето скали, най-често с форма на конус или колона.
От водата стърчат два гигантски драконови зъба, причудливи творения на природните стихии – вятър и вода. Жалко, че снимките не могат да покажат истинското величие, огромните размери и нереалната красота на Duncansby Stacks.
Красота от всеки ракурс.
Скалите за отличен дом за много морски птици.
Продължаваме по NC500 на запад, движейки се по Севрното крайбрежие – от Duncansby до Durness. Преследваме най-северозападната точка на Шотландия, за да добавим още едно „най-”.
Отново невероятни пейзажи - необятни зелени хълмове, сини езера, малки къщички по средата на нищото – наслада за очите и душата.
Тази вечер нашата къщичка е тук - на хубаво място и с компания.
GPS: 58.553299, -4.787060
Срещу нас е Cape Wrath. Радваме се на хубаво време, хапвайки вкусни кюфтенца с картофена салата!
Ден 32-ри, 28.06.2019
Намираме се на десетина метра от мястото, от което потегля корабче за Cape Wrath.
Според предварителния ни план трябва да преминем с това корабче до отсрещния бряг, оттам да вземем рейс до фара, който се явява
най-северозападната точка на Шотландия.
Сега, когато вече сме тук, пообмисляме нещата и вървим към отказване от тези глезотийки. Първо, защото удоволствието никак не е евтино, второ, изисква почти цял ден и трето, струва ли си всичко това за един фар, та било той и на специална географска точка. Ще се задоволим с това прекрасно местенце и ще си го заплюем като наша най- северозападна точка на Шотландия.
Към 9:00 сме вече на път. Време прекрасно – цели 16 градуса (забележете, в края на юни!).
Отново се радваме на пейзажите, които дивата северна Шотландия ни разкрива, движейки се по път NC500, този път по западното крайбрежие.
Караме, спираме, ахкаме, правим мнооого снимки и продължаваме.
Kylesku Bridge (Мостът Килеску) - една от най-фотографираните спирки
по NC500. Според местните жители това е единственият огънат мост във Великобритания. Официално е известен от 2019 г. с галското си име Drochaid a' Chaolais Chumhaing. Той заменя ферибота между Kylesku и Kylestrome.
Изграден е на мястото, където Loch Glencoul и Loch Gleann Dubh се се сливат и образуват морския пасаж Loch a 'Chàirn Bhàin. Водата под моста е с широчина приблизително 120 метра и дълбочина до 25 метра.
Името Kylesku идва от едноименното малко рибарско селище Килеску, Sutherland (Съдърланд), Scottish Highlands. То се намира в центъра на голям Геопарк, с площ 2000 кв. км., изобилстващ с езера, планини, бели пясъчни плажове, богата гама от диви животни, птици и риби. Паркът е признат като част от историческото и геологическото наследство на ЮНЕСКО.
Ето ни и нас тук.
Едни от най-зашеметяващите пейзажи на Highlands се намират на 35 километра северно от Ullapool, около красивото езеро Loch Assynt (Лох Асинт). Тези места са много известни сред риболовците на сьомга и пъстърва. А за такива като нас (нериболовци) са величествените планински панорами.
В източния край на езерото се намират руините на замъка Ардврек (Аrdvreck Castle), построен през 1590 г. за клана MacLeod (Маклауд) и по-късно управлявани от Маккензи и Сутланд.
Замъкът Ардврек (Аrdvreck Castle) е поредното средновековно съкровищe в Шотландския Хайлендс. Комбинацията от живописни природни картини и исторически забележителности е причина за високия интерес на туристи от цял свят към тази северна част на Шотландия.
Руините на Замъка са кацнали на един вдаден в езерото Loch Assynt остров – място, сякаш недокоснато от човешко присъствие, в близост до селцето Inchnadamph.
Замъкът Ардврек датира от края на 16 век. Някога е бил масивно и внушително укрепление с оградена от крепостна стена градина и красив двор. До наши дни са запазени само бегли останки от някогашната средновековна крепост - една кула и част от защитна стена.
Има легенди, че крепостта съществува, благодарение на сделка между дявола и клана Маклауд, която си има своята цена – според преданието една от дъщерите на рода се е хвърлила от най-високата кула в замъка.
Knockan Crag National Nature Reserve
Национален природен резерват в крайния север на Шотландия, носещ името си от грандиозните скали, около които е разположен паркът.
Една потресаваща панорама при спускане към Klinlochewe. Оцелила съм я, защото не се разделям със снимачната техника. После прочетох, че това място е толкова уникално, че ако не го видиш, на всяка цена трябва да се връщаш обратно.
Ullapool (Аллапул) – селце с около 1500 жители в Шотландския Хайлендс. Въпреки малкия си размер, това е най-голямото населено място от много мили наоколо и важно пристанище.
Corrieshalloch Gorge (Каньонът Корришалох) - на 19 км югоизточно от градчето Ullapool (Аллапул). Впечатляващо дълбок каньон, през който река Droma (Дрома) се спуска към Loch Broom (езерото Брум), образувайки 46-метровия водопад Measach. Пътеката към каньона започва с висящ мост, построен специално за туристите през 1874 г. от известния инженер John Fowler. Мостът е със скромни мащаби – дълъг е само 25 м, но виси над ждрело с дълбочина 60 м, което си е истинско изпитание за смелостта. Е, подложихме се и на този тест – чувството е, че всеки момент мостът ще се разпадне. По него могат да ходят едновременно до 6 човека, но въпреки всичко, страшничко си е.
По-нататък пътеката води до панорамна площадка, от която се открива водопадът Measach.
Victoria Falls (Водопадът Виктория) – нищо особено.
Приближаваме остров Skye (Скай) - най-големият от Вътрешните Хебридски острови (80 км дълъг и от 5 до 40 км широк) и един от най-приближените до сушата. Една особена земя в шотландската история и мистика, пропита с духа на Шотландия.
Доста нов мост ни води към острова. Това, донякъде, ни лишава малко от усещането на неговата мистичност и извънземност. Преживяваме го. По-добре така, безплатен съвременен мост, отколкото скъп ферибот.
Започваме обиколка на Скай против часовниковата стрелка. Май, обратното е по-правилно, но така ни се получава маршрута.
Portre – главното населено място на острова с колоритно пристанище. Името му означава „Пристанище на Краля”. Получава това име след посещение на краля Джеймс V през 1540 г.
Остров Skye ни изненадва с невероятен музей на открито, без стени и без покрив, под открито небе - вълнуващо, завладяващо и забавно.
Ceumannan - Staffin Ecomuseum.
Всички експонати са разположени в околната среда и се нуждаят само от кратка разходка, за да разкрият своите истории. Пренасяме се в различни светове – история, археология, геология, галски език, поминък, дива природа. Информационни табели илюстрират всеки обект като се фокусират върху наследството и ландшафта.
The Old Man of Storr (Старецът на Стор) - едно от най-емблематичните места на Шотландия.
„Старецът” е само елемент от масив от фантастични скални образувания, наречен Storr. Той е голям скален връх, който стои високо и може да се види от километри.
Намира се в района, известен като "Trotternish". Началото на разходката е от главния път Portree - Staffin.
The Diatomite Road
Kilt Rock и Mealt Falls
Това е популярна спирка на пътя между Portree и Staffin.
Прочутите скали Kilt прилича на килт. Вертикалните базалтови колони образуват плисета, които се потапят във водата. Височината им на места достига 90 м.
Водопадът Mealt се спуска от 55 м директно в океана. Той е един от редките такива водопади и заслужава своето WOW!
Табелите сочат и за още нещо интересно на това място – наличието на следи от динозаври.
Въпреки че по-голямата част от Skye е съставена от безвкаменелостни базалтови скали, на няколко места около бреговете му има експозиции на седиментни (утаечни) легла, богати на вкаменелости. Най-атрактивните такива места на Skye са с доказателства за динозаври. А може би най-доброто е Staffin beach (съвсем наблизо).
На всичко отгоре, на Kilt Rock има и отличен голям безплатен паркинг.
Няма съмнение, че тази вечер нашата къщичка ще бъде тук - при водопада, килтовете и динозаврите.
Настаняваме се удобно. Вадим здравеца „Здравко” да поеме и той въздух и влага, слагаме биричката в поточето до нас, което само след 20-ина метра е вече част от водопада и пада в океана. Внимаваме да не ни замине и бирата.
Менюто ни е рибка, от консерва.
Намираме се на десетина метра от мястото, от което потегля корабче за Cape Wrath.
Според предварителния ни план трябва да преминем с това корабче до отсрещния бряг, оттам да вземем рейс до фара, който се явява
най-северозападната точка на Шотландия.
Сега, когато вече сме тук, пообмисляме нещата и вървим към отказване от тези глезотийки. Първо, защото удоволствието никак не е евтино, второ, изисква почти цял ден и трето, струва ли си всичко това за един фар, та било той и на специална географска точка. Ще се задоволим с това прекрасно местенце и ще си го заплюем като наша най- северозападна точка на Шотландия.
Към 9:00 сме вече на път. Време прекрасно – цели 16 градуса (забележете, в края на юни!).
Отново се радваме на пейзажите, които дивата северна Шотландия ни разкрива, движейки се по път NC500, този път по западното крайбрежие.
Караме, спираме, ахкаме, правим мнооого снимки и продължаваме.
Kylesku Bridge (Мостът Килеску) - една от най-фотографираните спирки
по NC500. Според местните жители това е единственият огънат мост във Великобритания. Официално е известен от 2019 г. с галското си име Drochaid a' Chaolais Chumhaing. Той заменя ферибота между Kylesku и Kylestrome.
Изграден е на мястото, където Loch Glencoul и Loch Gleann Dubh се се сливат и образуват морския пасаж Loch a 'Chàirn Bhàin. Водата под моста е с широчина приблизително 120 метра и дълбочина до 25 метра.
Името Kylesku идва от едноименното малко рибарско селище Килеску, Sutherland (Съдърланд), Scottish Highlands. То се намира в центъра на голям Геопарк, с площ 2000 кв. км., изобилстващ с езера, планини, бели пясъчни плажове, богата гама от диви животни, птици и риби. Паркът е признат като част от историческото и геологическото наследство на ЮНЕСКО.
Ето ни и нас тук.
Едни от най-зашеметяващите пейзажи на Highlands се намират на 35 километра северно от Ullapool, около красивото езеро Loch Assynt (Лох Асинт). Тези места са много известни сред риболовците на сьомга и пъстърва. А за такива като нас (нериболовци) са величествените планински панорами.
В източния край на езерото се намират руините на замъка Ардврек (Аrdvreck Castle), построен през 1590 г. за клана MacLeod (Маклауд) и по-късно управлявани от Маккензи и Сутланд.
Замъкът Ардврек (Аrdvreck Castle) е поредното средновековно съкровищe в Шотландския Хайлендс. Комбинацията от живописни природни картини и исторически забележителности е причина за високия интерес на туристи от цял свят към тази северна част на Шотландия.
Руините на Замъка са кацнали на един вдаден в езерото Loch Assynt остров – място, сякаш недокоснато от човешко присъствие, в близост до селцето Inchnadamph.
Замъкът Ардврек датира от края на 16 век. Някога е бил масивно и внушително укрепление с оградена от крепостна стена градина и красив двор. До наши дни са запазени само бегли останки от някогашната средновековна крепост - една кула и част от защитна стена.
Има легенди, че крепостта съществува, благодарение на сделка между дявола и клана Маклауд, която си има своята цена – според преданието една от дъщерите на рода се е хвърлила от най-високата кула в замъка.
Knockan Crag National Nature Reserve
Национален природен резерват в крайния север на Шотландия, носещ името си от грандиозните скали, около които е разположен паркът.
Една потресаваща панорама при спускане към Klinlochewe. Оцелила съм я, защото не се разделям със снимачната техника. После прочетох, че това място е толкова уникално, че ако не го видиш, на всяка цена трябва да се връщаш обратно.
Ullapool (Аллапул) – селце с около 1500 жители в Шотландския Хайлендс. Въпреки малкия си размер, това е най-голямото населено място от много мили наоколо и важно пристанище.
Corrieshalloch Gorge (Каньонът Корришалох) - на 19 км югоизточно от градчето Ullapool (Аллапул). Впечатляващо дълбок каньон, през който река Droma (Дрома) се спуска към Loch Broom (езерото Брум), образувайки 46-метровия водопад Measach. Пътеката към каньона започва с висящ мост, построен специално за туристите през 1874 г. от известния инженер John Fowler. Мостът е със скромни мащаби – дълъг е само 25 м, но виси над ждрело с дълбочина 60 м, което си е истинско изпитание за смелостта. Е, подложихме се и на този тест – чувството е, че всеки момент мостът ще се разпадне. По него могат да ходят едновременно до 6 човека, но въпреки всичко, страшничко си е.
По-нататък пътеката води до панорамна площадка, от която се открива водопадът Measach.
Victoria Falls (Водопадът Виктория) – нищо особено.
Приближаваме остров Skye (Скай) - най-големият от Вътрешните Хебридски острови (80 км дълъг и от 5 до 40 км широк) и един от най-приближените до сушата. Една особена земя в шотландската история и мистика, пропита с духа на Шотландия.
Доста нов мост ни води към острова. Това, донякъде, ни лишава малко от усещането на неговата мистичност и извънземност. Преживяваме го. По-добре така, безплатен съвременен мост, отколкото скъп ферибот.
Започваме обиколка на Скай против часовниковата стрелка. Май, обратното е по-правилно, но така ни се получава маршрута.
Portre – главното населено място на острова с колоритно пристанище. Името му означава „Пристанище на Краля”. Получава това име след посещение на краля Джеймс V през 1540 г.
Остров Skye ни изненадва с невероятен музей на открито, без стени и без покрив, под открито небе - вълнуващо, завладяващо и забавно.
Ceumannan - Staffin Ecomuseum.
Всички експонати са разположени в околната среда и се нуждаят само от кратка разходка, за да разкрият своите истории. Пренасяме се в различни светове – история, археология, геология, галски език, поминък, дива природа. Информационни табели илюстрират всеки обект като се фокусират върху наследството и ландшафта.
The Old Man of Storr (Старецът на Стор) - едно от най-емблематичните места на Шотландия.
„Старецът” е само елемент от масив от фантастични скални образувания, наречен Storr. Той е голям скален връх, който стои високо и може да се види от километри.
The Diatomite Road
Kilt Rock и Mealt Falls
Това е популярна спирка на пътя между Portree и Staffin.
Прочутите скали Kilt прилича на килт. Вертикалните базалтови колони образуват плисета, които се потапят във водата. Височината им на места достига 90 м.
Водопадът Mealt се спуска от 55 м директно в океана. Той е един от редките такива водопади и заслужава своето WOW!
Табелите сочат и за още нещо интересно на това място – наличието на следи от динозаври.
Въпреки че по-голямата част от Skye е съставена от безвкаменелостни базалтови скали, на няколко места около бреговете му има експозиции на седиментни (утаечни) легла, богати на вкаменелости. Най-атрактивните такива места на Skye са с доказателства за динозаври. А може би най-доброто е Staffin beach (съвсем наблизо).
На всичко отгоре, на Kilt Rock има и отличен голям безплатен паркинг.
Няма съмнение, че тази вечер нашата къщичка ще бъде тук - при водопада, килтовете и динозаврите.
Настаняваме се удобно. Вадим здравеца „Здравко” да поеме и той въздух и влага, слагаме биричката в поточето до нас, което само след 20-ина метра е вече част от водопада и пада в океана. Внимаваме да не ни замине и бирата.
Менюто ни е рибка, от консерва.
Kilt Rock - сутрeшна разходка. Васко си показва пижамата и тук. Аз съм, както винаги, с любимото шарено клинче.
Небето е доста драматично. Днес едва ли ще изгрее слънце. Но засега не вали, не духа. Температурата е цели 17 градуса.
Предстоят ни 180 км по остров Скай.
Отново красиви пейзажи – радост за окото.
Телефонна кабина в нищото.
Поредният музей на открито - Skye Museum of Island Life.
GPS: 57.660027, -6.369393
Наближаваме Dunvegan Castle (Замъка Дънвеган)
Няма друга историческа крепост в Шотландия, която да го превъзхожда по очарование.
Разположен е в живописния залив Лох Дънвеган, на север от малкото шотландско градче Дънвеган, в областта Хайленд. Името му в превод означава малък замък.
Dunvegan Castle съществува близо 800 години. Той е най-старият обитаван замък в Шотландия. Бил е семейно имение на клана Маклауд - един от най-прочутите в Шотландия.
Архитектурата на Дънвеган е уникална. Представлява своеобразна смесица от повече от десет стила, оставени от различни исторически етапи в съществуването на замъка.
Dunvegan Castle може да бъде посещаван всеки ден между 31 март и 15 октомври от 10 до 17.30 часа. От 16 октомври до 30 март работи през всеки делничен ден, но се допускат само групови посещения, организирани предварително.
Билетът за възрастни е £ 9.50, за пенсионери, деца и групи - £ 7.
Разходка с лодка в царството на тюлените
Още крайпътни шотландски красоти.
Следващият замък - Eilean Donan Castle (Замъкът Айлийн Донан) -
най-живописният шотландски замък
Намира се в планинските райони на Шотландия и е една от най-посещаваните забележителности. Той е особено известен заради разположението си. Извисява се на малък остров, около който се срещат и вливат едно в друго три езера - Loch Alsh, Loch Duich, Loch Long, заобиколени от изключително красива природа. В непосредствена близост до двореца е градчето Дорни.
Построен през 1220 г. като защитно укрепление срещу набезите на викингите. Трудно е да се повярва, че Айлийн Донан е прекарал 200 години в призрачни руини, след като е разрушен по време на Якобитското въстание през 1719 г. През 1932 г. е реставриран и функционира като посетителски център.
Днес е един от най-фотографираните обекти в Шотландия. Невероятната панорама на Eilean Donan Castle се използва в много шотландски картички.
Познат е по цял свят заради множеството филми, които са се снимали там (включително „Лох Нес“ от 1996 г.). Послужил е като образец при създаването на анимационния ДънБрох в "Храбро сърце" на "Дисни" и "Пиксар".
Красота, но не се диша. Страхотна смрад е от тези гнилочи.
Днес нямаме много идея къде ще нощуваме. Ще търсим местенце по път.
На около 2 км след Eilean Donan Castle виждаме едно, което се оказва нашето. Почти в нищото. Но има вода, не чешма, но вода.
Тук (в Англия и Шотландия) с водата е голяма тесла. Няма. Обикаляме по гробища, строежи, за да я търсим. Нашите приятели от английския клуб на Римор ни препоръчват да спрем пред някой двор и да помолим за вода. Започваме да се оглеждаме и в тази посока. Не! В техните дворове няма ни чешми, ни маркучи. Явно, разчитат на влагата и не поливат.
Ето я нашата водичка.
Зареждаме с вода.
Настаняваме се.
Биричката се студи.
Готови сме за вкусна мусака.
Наоколо – само 1 багер и един валяк. Затова си кръщаваме това местенце – „мястото с багера и валяка”.
По-късно идва и компания – 3 немски кемпера. Щастието е пълно – не сме сами!
След обиколката по туристическия път NC500 отново сме на Лох Нес. Този път не търсим Неси, а се наслаждаваме на градчето Fort Augustus (Форт Аугустус) – вратата към Loch Ness. Макар и малко (само с около 700 жители), тук се случват много интересни неща. Това се дължи на неговата география. Разположено е на брега в крайния югозападен край на Лох Нес.
Каледонският канал ефектно прорязва Fort Augustus на две, точно през центъра му. Двете части на градчето се свързват с мост.
Впечатляваща система от шлюзове подпомагa водния трафик от едно вертикално ниво на друго. Прекрасно туристическо (и местно) забавление тук е прекарването на един-два мързеливи часа в наблюдаване на плавателни съдове с различни форми и размери, преминаващи през шлюзовете на канала. Това правим и ние, въпреки ужасното дъждовно време.
Потегляме нататък, надявайки се времето да се пооправи. Предстои ни поредното уникално изживяване – „да изпратим Хари Потър на училище”.
Действието се развива навън и ни е много важно поне да не вали.
Уви, Glenfinnan (Гленфинан) ни посреща много намръщен – дъжд, мъгла, студ.
Впечатляващият виадукт Гленфинан се намира до езерото Loch Shiel (Лох Шил) и на около километър от село Гленфинан. Това е най-дългият бетонен виадукт в Шотландия с дължина 380 метра, функциониращ от 1901 година.
Oттук минава Hogwarts Express (Хогуортс Експрес), който свързва Fort William (Форт Уилям) Mallaig (Малег).
Именно тук, по това трасе, са заснети сцени на прочутия парен влак Hogwarts Express (Хогуортс Експрес), от втория и третия филм за Хари Потър, с който героят пътува за училище в Hogwarts. Мястото е изключително популярно сред феновете му. По ж.п. линията наистина минава парен влак – Тhe Jacobite Steam Train (Влакът на Якобитите), който изминава 84 мили сред природните красоти в подножието на най-високия британски връх 1.345 m – Ben Nevis (Бен Невис). Той пресича виадукта 2 пъти на ден – сутрин и следобед.
До главния път има малък, но удобен паркинг (£3) и Туристически център.
GPS: 55.861801, -4.237940
В туристическия център има актуално разписание за преминаване на влакчето през виадукта.
Правим малка разходка наоколо в опит да се полюбуваме на панорамата през мъглата и между капките дъжд. Те ясно се виждат на снимките.
Върволицата от хора ни води към виадукта.
Колкото повече се засилва валежът, толкова повече стават желаещите да видят атракцията.
Точно по разписание, в 15:15 парният влак влиза във виадукта.
Бурни аплодисменти и възгласи от публиката. А машинистът се отблагодарява с мощна свирка и много пара!
Glenfinnan Monument
18-метровият монумент е издигнат през 1815 г. в чест на началото на Якобитското въстание (1745) – едно от драматични събития в шотландската история. Той е символ на бунта на Якобитите за възстановяване на Стюардите на британския трон.
Именно тук, в Glenfinnan, започва въстанието, водено от Charles Edward Stuart – Bonnie Prince Charlie.
Всяка година на 19 август на това място се събират привърженици на Независимостта на Шотландия.
Продължаваме към Glasgow.
Дъжд и водопади. Много вода.
Паркингът в Glasgow е добро попадение.
Cathedral Precinct Car Park 4
55.862012, -4.237601
На тихо място, близо до центъра.
Платен - от 8.00 до 18.00 - 10£ за 10 h
Правим лека разузнавателна разходка, а после – вкъщи.
След впечатляващия ден и всичко, видяно досега в Шотландия е редно да я удостоим с една шкембе чорба! А Glasgow предстои утре.
Glasgow (Глазгоу) – отличен финал за обиколката на Шотландия.
Той е третият по численост на населението град в Северозападна Великобритания и най-големият в Шотландия. Първите заселници в долината на река Клайд са се появили още във времената на неолита. Предполага се, че името на Глазгоу произлиза от Glaschu, което означава „красива зелена площ“. Основаването на града се приписва на християнския мисионер St. Mungo (Свети Мънго). Според легенда Мънго поставил тялото на светец на име Фъргюс върху каруца, теглена от два диви бика, като им заръчал да я отведат до място, отредено от Бог. Свети Мънго построил църквата си именно на мястото, на което биковете спрели. През 543 г. той основал манастир на брега на река Молендинар, там, където днес е разположена St. Mungo’s Cathedral (High Kirk of Glasgow) – Катедралата Св. Мънго.
Благодарение на ролята си на епископия, а по-късно и покрай Университета на Глазгоу, основан през XV век, градът се развива и се превръща в център на Шотландското просвещение от XVIII век.
По време на Индустриалната революция Glasgow и районът около него се превръщат в един от водещите центрове на тежкото машиностроене в Европа – основно корабостроене и морско инженерство.
Но, разбира се, милионите туристи не идват тук заради машиностроенето. Те искат да видят и почувстват атмосферата на един автентичен шотландски град, какъвто е Глазгоу.
Оригиналното местно уиски е другата голяма слава на града.
Затова, противно на очакваното, ще започна разказа си не с викторианския град, не с Катедралата Св. Мънго и Некропола, с Джордж Скуеър или модерния квартал на града Merchant City, a с една емблематична кръчма - The Horseshoe Bar – с най-дългия бар в страната, под формата на подкова.
GPS: 55.860900, -4.256315
Няма 11:00, не е време за запиване. Задоволяваме се само с малко снимки. Вижте ги:
С добро настроение продължаваме разходката.
Изключително приятна атмосфера създава уличното изкуство - огромни стенописи, живи пръски от цветове, украсяващи някои от сградите на града.
Първото WOW е за стенописа „Съвременен Сейнт Мунго и Птицата, която никога не е летяла”.
И така, наслаждавайки се на стенописите, стигаме до площад George Square (Джордж Скуеър) - в сърцето на историческия център на Глазгоу.
Източната част на площада е доминирана от Municipal Buildings (Градския съвет) и неговата 230-футова кула, завършена през 1890 г., а Glasgow Chamber of Commerce е седалището на най-старата във Великобритания Търговска камара, основана през 1605 г.
Пред Градския съвет стои кенотаф - огромен саркофаг, охраняван от два лъва. Паметникът е посветен на жертвите от двете световни войни.
В центъра на площада се издига колона, на върха на която стои не полководец, и не държавник, а голям писател - Валтер Скот. Не знам дали в света да има пистел, издигнат на такава височина.
На площада са разположени 12 статуи на известни личности, свързани с града, включително Робърт Бърнс, Джеймс Уат, Кралица Виктория и Принц Алберт.
В близост до George Square е друга забележителност на града - Merchant City – един от малкото, съхранили се исторически райони на Глазгоу. Възникнал е през втората половина на XVIII век. Тук са се заселвали състоятелни търговци, поради което той е считан за престижен още от това време. Към 1970 г. районът постепенно постепенно започва да запада. През 80-те години се предприема мащабна реконструкция на Merchant City. Реставрирани са много здания — исторически паметници. Днес това е място с елитни жилищни сгради, модерни ресторанти и хотели и лъскави магазини.
Най-популярното място на Merchant City е пазарният площад Glasgow Cross. Тук се пресичат пет важни улици на района: High Street, Gallowgate, London Road, Saltmarket и Trongate.
Ето какво видяхме и заснехме тук:
Mercat Building и Mercat Cross (Меркатският кръст)
Mercat-Cross е шотландското име за пазарния кръст, срещан често в шотландски градове и села, където исторически правото да се провежда редовен пазар или панаир е било предоставено от монарха, епископа или барона.
Mercat-Cross – осмоъгълната платформа с еднорог.
Единствената, достигнала до наши дни реликва на стария търговски град – любимо място на местни и туристи.
Tron Tower
Първоначално сградата е католическа църква „Дева Мария и Света Анна“, построена през 1525 г., която по-късно е реформирана като протестантска църква. Кулата е добавена през 1628 г. и е всичко, което остава след пожар през 1793 г.
Впечатляващи сгради
В Глазгоу няма старинни исторически забележителности като замъци и крепости, но за сметка на това сградите са с впечатляваща архитектура и дизайн - фино наследство от викториански и едуардски сгради с ефектна резбована каменна зидария
А неподражаемият стил на Макинтош оставя ярка следа в целия град.
Приближаваме се към мястото, от което е започнал Glasgow - St. Mungo’s Cathedral, известна още като High Kirk of Glasgow (Високата църква).
С величествената си готическа архитектура Катедралата е като излязла от картичка.
Историята ѝ започва през късния 12-ти век. Наречена е на покровителя на Glasgow St. Mungo, чиито мощи са положени в подземна крипта, която може да се посети. През 16-ти век катедралата е играла важна роля за подписване на мирни договори, оформили бъдещето на Глазгоу.
Glasgow Necropolis (Никрополис)
Това е викторианско гробище, превзело един от хълмовете на Глазгоу. Намира се точно зад катедралата St. Mungo. Обхваща 37 акра.
Гробището е строено като парк. Алеи, тунели от дървесни корони. Усамотени кътчета. Смесица от келтски кръстове и плачещи ангели. Красиви мемориални плочи, скулптури и сгради, проектирани от архитекти и художници от Глазгоу, включително и от Чарлз Рени Макинтош. 3 500 паметника и крипти красят зеления хълм.
Колкото по-нагоре се приближаваш към върха, толкова по-големи стават паметниците. Знатните семейства са положени в собствени гробници, а за простолюдието са отредени общи гробове. Над 50 000 души са погребани тук.
Гледката към катедралата и града е невероятна.
Разходката ни завършва по крайбрежната улица. И тук има какво да се види.
Днес е Джулай! На този ден почти всяка година сме на някакво хубаво местенце на вода. И сега няма да пропуснем. Пътуваме към голямата вода – океана.
След 2 200 км, изминати в обиколка на Шотландия, е време да се прехвърлим и към Ирландиите.
В ранния следобед сме вече на паркинга на P&O Ferry Terminal.
GPS: 54.965666, -5.015049
P&O Ferry Terminal, Cairnryan, Dumfries & Galloway DG9 8RF, United Kingdom
Срещу £126 (140 Евро) се сдобиваме с билети (еднопосочни) до Larne (Северна Ирландия) за 4:00 на следващия ден.
Заемаме се с хигиенизиране и разни други битовизми.
И си гледаме океана, защото.... все пак, днес е Джулай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар