13 юни 2020 г.

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 4

CAMPER TRIP 2019

ШОТЛАНДИЯ




Ден 28-ми, 24.06.2019 

Любимият ми летен ден – Еньовден. Днес празнувам именден. Обичам го – топъл, цветен, колоритен.
Но тук, в Шотландия по нищо не личи, че е лято. Мрачно, дъждовно, студено – като късна есен.
Планът за днешния ден е: St. Andrews, Dundee, Dunnottar Castle, Stonehaven Old Town, Aberdeen.


St. Andrews (Сейнт Андрюс)
Сейнт Андрюс е град, олицетворяващ шотландския бит, история и култура, придобил световна слава като голф и туристическа дестинация. Уникалното съчетание на природни забележителности, плажове, старинни сгради, традиции, шотланско гостоприемство и спокойствие са причината всяка година тук да се стичат стотици хиляди посетители.
Градчето е малко. Разположено е на брега на Северно море в Източна Шотландия, на около 40 км северно от Единбург и на приблизително 13 км южно от Дънди.
До 18 век Сейнт Андрюс е църковна столица на Шотландия.

Разходката ни започва от голф игрищата и Музея на голфа, в бизост до които сме настанени.


 

 Май само голфърите не се притесняват от лошото време.

Продължаваме към световноизвестния университет „St Andrew’s University”, основан през 1413 г. Той е най-старият университет в Шотландия и третият най-стар във Великобритания и в англоговорещия свят след Оксфорд и Кеймбридж.
Известен е като един от най-добрите във Великобритания. Негови възпитаници са много известни личности и благородници, сред които принц Уилям и Кейт Мидълтън.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Вървим по плажа, наречен „Пясъците на замъка”, над който се извисяват руините на уникалния архиепископски Замък St. Andrews, построен през 13-ти век. Името на замъка, катедралата, както и на цялото градче, идва от името на светеца-закрилник на Шотландия. 


 
 
 
 
 
 

Замъкът е главен религиозен център по времето на шотландската протестантска реформация. Многократно е сриван и построяван отново. Останките, които могат да бъдат видяни в днешно време са заслуга на шотландски епископ, посветил живота си за запазването на мястото и духа му. В замъка са живели изтъкнати благородници. Дълго време е резиденция на епископите и архиепископите от град Сейнт Андрюс - важна стратегическа точка в средновековна Шотландия.


 
 
 
 
 

Някои от ключовите моменти, свързани с периода на Реформацията в Шотландия през 1560 се случват именно в този замък.
В подземията му има добре запазен до наши дни затвор, който представлява изключително интересна сграда - голяма кула с формата на бутилка. Известен е като Бутилковия затвор - един от най-ужасяващите затвори през Средновековието. Тук са затваряни членове на различни известни шотландски кланове.

 
 
 

Катедралата до морския бряг (St Andrew's Cathedral), построена през 1158 година. През 1559 г започва Протестантската реформация и величествената катедрала е ограбена, разрушена и напълно изоставена. Покривът е напълно разрушен, а за миналото й величие напомнят само трите самотни кули, извисяващи се на 30 м височина. Вече повече от 460 години води битка със суровия климат на брега на Северно море. Останките от катедралата са много впечатляващи – накогашният каменен под сега е добре поддържан от дъждовете тревен килим, а покривът – цялото небе.
Голяма част пред събора е заета от старинно гробище. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Кулата „Сейнт Рулс“ (St Rules Tower), построена през 12 век – първата църква в чест на St Rules / Сейнт Рулс (Свети Регул), живял от 300 до 360 г. Според легенда той е гръцки епископ, който през 345 г. бяга от Гърция в Шотландия с някои от костите на Свети Андрей. При пристигането си през 347 г. построява църква за почитане на Свети Андрей, която по-късно се превръща във фокус на сегашния град Сейнт Андрюс. Дълго време тя е притегателен център за поклонници от цял свят, идващи да се поклонят пред мощите на Свети Андрей.






 

Харесва ни St. Andrews, но в това гадно време няма какво повече да правим тук.

Потегляме към Dundee.
Навигацията ни води до върха на хълм с някакъв паметник и телевизионна антена.
Нищо особено освен, че оттук се разкрива красива гледка към града и мостовете над река Тей.
GPS: 56.469780, -2.989459
Правим малко снимки и сме готови.


 
 
 
 
 
 
 
 

 

А, тук получавам и подарък за Еньовден – собсвеноръчно откъснат от Васко шотландски магарешки бодил – символ на Шотландия. Много трогателно. Такова цвете досега не съм получавала!



Попътно правим опити да поразгледаме Montrose и Stonehaven, но уви, времето не позволява.
 
 
 

Dunnottar Castle (Замъкът Дънотар) - „Непревземаемата крепост“ се оказва късметлийска за нас – поне дъждът спира.
Dunnottar Castle е разположен на красив скалист нос на североизточното крайбрежие на Шотландия, на 3 километра южно от Стоунхевън, графство Ейбирдъншир.

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Той пази великите тайни от колоритното минало на Шотландия. Крепостта е била дом на едни от най-влиятелните семейства за времето си - Уилям Уолъс, Мария Стюарт и много други. Зад стените на този замък шотландските кралски бижута са били скрити от англичаните и спасени от унищожение.
Непревземаемата крепост днес е потънала в руини – останки от исторически значимия романтичен и вълнуващ замък.
Той е много привлекателен за снимане на филмови продукции. През 2009 година негова снимка е включена в операционната система Windows 7 като тапет.
От всеки ъгъл на крепостта се откриват невероятни гледки. Няма друго място, от което необятността на Северно море може да се види така, както се вижда оттук.



 
 
 
 
 
 
 
 
 

Крайна точка за деня е Aberdeen.
Когато пристигаме тук разбираме, че лошото време може да бъде и по-лошо.
Паркираме на уличен паркинг на крайбрежната улица.
GPS: 57.150600, -2.077450
Мрак, дъжд, мъгла, вятър, студ.



Ние сме на топло в кемпера. Печката работи на МАХ.
Към 17:30 забелязваме, че край нас започват да се струпват коли. Спират, никой не излиза от тях. А те стават все повече и повече. Това пък какво ли е? Оказва се, че тук хората се срещат след работа/училище, приказват си, слушат музика и гледат морето, от което, според ме, нищо не се вижда.
В непосредствена близост до нас спира кола. От нея излиза човек, който се върти около кемпера и го оглежда. Става леко притеснително. Отваряме вратата. Пред нас стои човек с български трикольор на шапката. Чуваме приятното „добър ден”! Запознаваме се. Това е Радослав. Каним го да влезе, но той се извинява, че отива да вземе жена си от работа и могат да минат след десетина минути. След малко се запознаваме и с Мариела. Приятни млади хора, които живеят тук от няколко години, заедно с дъщеричката си. Доволни са. Работят, а образователната система тук се оказва перфектна за детето им. На въпроса ни „как се справят с времето” отговарят „свиква се”. Дават ни ценни съвети за разглеждане на града. Черпим се за моя имен ден и се разделяме. Те потеглят към техния дом, а ние си оставаме в нашия. Днес той е в Aberdeen.






Няма коментари:

Публикуване на коментар