11 октомври 2020 г.

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 6

CAMPER TRIP 2019

Малко Шотландия, малко Англия, Уелс и пак Англия




Ден 57-ми, 23.07.2019

Brighton / Брайтън



Бра̀йтън е град на южното крайбрежие на Англия, графство Източен Съсекс. Той е популярен английски морски курорт, разположен на югоизточното крайбрежие на Ла Манш. Привлича около 8 милиона туристи годишно.
Пристигаме в Брайтън към 3 следобед, в най-голямата жега, над 32 градуса. Намираме си хубаво местенце, със сянка даже. Разполагаме се под дръвчето до кемпера.
Единственото, което искаме сега е студена бира. Дано да има... студена.
От началото на пътуването сме без хладилник (изтече му фреонът). Купуваме индустриални количества лед, за да си осигурим любимата напитка в правилното състояние. Урааа... има!
Хапваме набързо, утоляваме жаждата и потегляме към крайбрежната и плажа.
Ох, става все по-горещо, а ние сме на 2.5 км от целта. Мечка страх, нас не страх. Тръгваме бавно, славно.
След 200-300 м имаме увството, че сме се преселили някъде в Индия. Не, не са халюцинации от жегата. Това е стилът индо-сараценик, в който е изграден летният дворец на принц регент и в последствие крал Джордж IV от архитект Джон Неш в началото на 19-ти век - Royal Pavilion (Кралският павилион).
Направо сме си пред една от големите забележителности на града.
Зяпайки насам натам неусетно стигаме до крайбрежната и плажа.
Морската алея е огромна. Чиста, подредена с приятни пешеходни зони.
На плажа е шарено, пълно с народ, забавно.

Връщаме се по The Lanes - историческия квартал на Брайтън. Части от него датират от края на 16-ти век, когато е малък рибарски град, наречен Brighthelmstone / Брайтхелмстоун. Да се разхождаш в този странен лабиринтен район с тесни улички (наричани от местните twittens), скрити площади, фотогенични сгради, магазини, много места за хранене, пиене и забавления е истинско удоволствие. Голяма част от сградите са изписани с графити, които им добавят специален чар и магичност. Лесно се стига дотук, но е малко трудно да напуснеш това място! Но пък може да се загубиш нарочно – и това е големият му чар.
Юли е най-оживеното време тук. The Lanes наистина оживява. Много от ресторантите са изнесени навън. Автобусите изпълват въздуха с музика на живо. Да се мотаеш в тази забавна част на Брайтън е истинско удоволствие.

Купуваме лед и с бърза крачка се отправяме към нашето дворче под дървото до кемпера. Очаква ни поредната ледена бира!

Ден 58-ми, 24.07.2019

Още мъничко ни остава от Англия, мъничко, но с много красота!

Чудото Seven Sisters / Седемте сестри

Уникални по рода си крайбрежни тебеширени скали, впечатляващ природен феномен. Изглеждат като отвесно отрязани, а когато застанеш срещу тях пред погледа ти сякаш се разстила огромна белоснежна завеса, която се спуска над пясъците. Скалното формирование се намира в графство Източен Съсекс / East Sussex на брега на Ламанша, в парка Seven Sisters, който е част от Националния парк Южен Даунс (South Downs).

Цялата местност е място със съхранена непокътната природа още от праисторически времена. По полегатите хълмове са открити останки от неолитната и бронзова епоха. На много места има запазени пътища от римско време.
Скалите Seven Sisters са наречени така, защото моряците някога са ги оприличавали на ред от седем монахини.
Причудливите форми, образувани по върховете и вдлъбнатините носят различни имена, а именно: Short Brow, Rough Brow, Brass Point, Flat Hill, Bailey’s Hill и Went Hill.

Снежнобелите тебеширени скали на върха са покрити с удивителен килим от трева и мъх, чийто зелен цвят контрастира красиво с тюркоазения цвят на морето и белотата на скалите.

Малко на изток от Seven Sisters се намира
Beachy Head

най-високата тебеширена морска скала във Великобритания, издигаща се до 162 м над морското равнище. Върхът позволява гледка към югоизточното крайбрежие от Dungeness на изток, до Selsey Bill на запад.

Относно името на нос Beachy Head, има известно традиционно английско объркване. „Бийчи“ означава „плаж“ на английски, но тук, в подножието на стръмна 162-метрова тебеширена скала, няма плаж и не може да има. Името идва от френското "Beau chef!" - „Много красив нос!“. Така, според легендата, са възкликнали френски моряци, докато плавали покрай тебеширената скала по Ламанша. С течение на времето британците просто променят френското име, „приспособявайки“ го към английското произношение.

Belle Tout
е оригиналният фар, построен през 1832 г. и влязъл в експлоатация на 11 октомври 1834 г. Местоположението му на върха на скалите създава проблеми. Морската мъгла затъмнява светлината, а ерозията на скалата намалява ориентацията за близостта до нея. Фарът Belle Tout е изведен от експлоатация през 1902 г. и все още съществува като ваканционна къща.

В края на 1800 г. Trinity House решава да изгради нов фар.

От 1900 г. до 1902 г., под ръководството на сър Томас Матюс, главният инженер на Trinity House, е построен фарът
Beachy Head Lighthouse.

Той е разположен на около 165 метра към морето от основата на скалите. Висок е 33 м и е пуснат в експлоатация през октомври 1902 г.

Beachy Head
има и печална слава на едно от най-известните места за самоубийства в света. Наричат го „Нос на самоубийците“. Всяка година там се самоубиват 20-25 души. Има случаи на цели семейства, прибягващи до самоубийство. Какво кара хората да идват тук, за да умрат? Може би местният пейзаж, създаващ атмосфера на неземна, „отвъдна“ мистика. Тук има телефонни кабини, линейка, навсякъде са разлепени координати на психолози и призиви да не се върши грях.
Ало, ало! Всичко е наред! Аз съм тук, жена ми е до мен и кемперът е на крачки от нас. Много ни харесва, но няма да останем на Beachy Head, нито пък под него!

Напускаме не само тази тебеширена красота, но и Британия - предоволни и щастливи! Успяхме да й се насладим открай докрай, изпреварвайки Брекзит!
Потегляме към Дувър, а не след дълго ще сме си на континента!

Край!

Няма коментари:

Публикуване на коментар