15 март 2023 г.

Турция. Спомените оживяват както никога досега!

CAMPER TRIP 2022

Спомени от епицентъра:
Ван, Диарбекир, Мардин, Гюбеклитепе, Урфа, Халфети, Газиантеп, Хатай, Адана.

9.10.2022

Антакия / Antakya
Град в Южна Турция, център на вилает Хатай. Разположен е на река Оронт, близо до вливането ѝ в Средиземно море.
Новините от Хатай са още по-зловещи.
„Под развалините лежат премазани хора, надига се миризма на гниеща плът. Няма вода, нито тоалетни, навсякъде се въргалят боклуци. Насред хаоса отчаяни хора търсят близките си. В района на Хатай е истински апокалипсис.”



Пристигаме в Антакия по обедно време на 9.11.
Зададените координати, взети от Park4night се оказват пълна греда. Стигаме до нищото, много извън града.
Задействаме следващ вариант от плана. Този път сме на правилното място – на 700-800 м от стария град. Тъй като сме големички ни настаняват на площадка под висок блок. Харесва ни. Но сега, като си помислим какво би станало с нас, ако беше тръснало тогава – косите ни се изправят. Надвиснали над кемпера балкони и климатици, а блокът и без земетресение си изглеждаше крив и наклонен.
Тръгваме за разходка из града. Гладни сме и започваме да душим къде какво се предлага.
Забелязваме нещо ново – ASADO кебап – с пилешко, сирене и пържени картофки. Тук сме.
Хапваме вкусно и вече сити се шмугваме в шаренията на базара. Уж навсякъде едно и също, но винаги интересно, ориенталско.

Васко получава подарък за предстоящия си рожден ден – пуловер Nike (естествено). Любим му е и сега и докато го носи ще си спомня за Антакия.
После – продължаваме разходката, която постепенно преминава във вечерна.

Все едно, че не сме били в Антакия, ако не опитаме известното за този град Кюнефе - сладко вълшебство, направено от кадаиф, разтопен кашкавал и захарен сироп, поръсено със стрит шамфъстък. Правим го на правилното място.

Доволни от деня се прибираме в кемпера. За другия ден си оставяме Скалната църква „Св. Петър”.
За днес толкова – лека нощ! Ходжата си вие, но ние вече сме свикнали с това и ни действа като приспивна песничка!

Скалната църква „Св. Петър” е древна пещерна църква с каменна фасада, разположена непосредствено до Антиохия, днес Антакия. Вярва се, че апостол Петър я е използвал като място за срещи на ранната християнска общност в Антиохия. Това дава повод да се смята за най-ранната църква въобще. Факт или не е, че Св. Петър е проповядвал в Антиохия около 50-та г. след Христа, а църквата е създадена в града около 40-та г. Жителите на Антиохия първи са нарекли последователите на Исус християни.
Атрактивната каменна фасада на църквата е построена от кръстоносци, по време на тяхното владичество на Антиохия между 1098 и 1268 г. Интериорът на църквата е прост и строго аскетски. Единствената постоянна мебелировка са малък олтар, статуя и каменен трон. На стената едва се забелязват останки от фрески, а на пода има бегли свидетелства за мозайка. На гърба на църквата има тунел водещ към вътрешността на планината, за който се смята, че е служел за евентуално бягство във времената, когато християните са били преследвани.
Близо до църквата се намира странен и тайнствен скален барелеф. Според ранновизантийски летописци огромната, висока 5 метра фигура е изсечена в скалите още през III век пр.н.е., за да спаси града от чумата. Местните я наричат „Харонионът от Ада“. Името идва от Харон – лодкаря, който според гръцката митология превозва мъртвите през реката Стикс до подземното царство на Хадес. Тръгваме да търсим барелефа. Той е някъде високо нагоре, скрит в скалите. Ходенето дотам е малко екстремно, с катерене и много разклонения. Уж не е далеч, а вървим вече доста време и нищо не откриваме. Точно, когато почти сме загубили надежда, срещаме едно момче с доста сериозен проблем с ходенето (според нас). То любезно ни предлага да ни заведе до мястото. Не иска нищо. Това му е нещо като хоби. За голямо наше учудване, като препусна това момче куцукайки, не можем да го стигнем. Показа ни и ни разказа като истински водач много интересни неща, които никога нямаше да научим. За нула време стигнахме и до въпросния лодкар. Снимки и още разкази. Щастливи сме, че срещнахме това момче. С голямо настояване от наша страна успяхме да му се отблагодарим.
Поглеждаме Антакия отвисоко и се разделяме с нея.
Молим се за бързото й възстановяване и за добро на нейните жители!

Очаквайте пътеписите за нашия Camper Trip 2022!
Турция открай докрай
и Кипър - островът на изгубените дървета

2 коментара:

  1. Здравейте, Яна и Васко! Най-после! Появихте се! Чудех се защо ви няма толкова дълго време. Този пътепис е чудесен! Бъдете здрави и пишете по-често! Приемете моите най-сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добро утро, Пепа! Най-после реших да напиша нещо. През есента бяхме 52 дни в Турция и Кипър. Има много интересни неща за публикуване. Реших да започна със земетръсните зони, където бяхме 3 месеца преди земетресението. От вчера за почнах да качвам в блога и това е само началото. Боря се с някои промени в Блогър. Благодаря за хубавите думи и пожелания!

      Изтриване