15 март 2023 г.

Турция. Спомените оживяват както никога досега!

CAMPER TRIP 2022

Спомени от епицентъра:
Ван, Диарбекир, Мардин, Гюбеклитепе, Урфа, Халфети, Газиантеп, Хатай, Адана.

7-8.11.2022

Halfeti / Халфети
потъващият град на Турция

Малък град в Югоизточна Турция с хилядолетна история, дом на много цивилизации, оставили своя отпечатък върху целия регион.
Халфети не е типична туристическа дестинация. Градът на брега на река Ефрат влиза в полезрението на по-авантюристично настроените пътешественици, като предлага насладата от 3000-годишната си история. Наричат го Потъващия град, защото след завършването на язовира Биреджик, голяма част от него остава под вода. Но това, което e оцеляло, си заслужава да се види. Първото WOW за Халфети е на панорамната площадка при спускане към града. Дъждовно, мрачно, студено, но... WOW!

Паркираме на марината в стария град.


Хора – никакви, живот – никакъв. Само дъжд. Лодки няма и, както изглежда, няма и да има в днешния ден.
Не остава нищо друго, освен да се поразходим из града, който е изцяло разположен по протежение на реката. Сами сме, други луди няма.
Макар градът да се намира на брега на река, атмосферата му напомня по-скоро на крайбрежен град. Но от масите на заведенията се виждат не разбиващи се в брега вълни, а извивките на река Ефрат.

Масивни каменни къщи с тераси и интересна архитектура, каквито не се срещат на други места в тази част на Турция.

Разхождайки се, забелязваме странни табелки – надпис Sityslow и охлюв над него. Веднага правим справка в GOOGLE и той казва, че старият град на Халфети е едно от 236-те населени места от 30 страни в света, обединени от идеята за „бавен живот”.
Последователите на движението "Slow Life" се опитват да постигнат именно това - да живеят по умерен начин: "бавно хранене", "бавен туризъм", "бавно училище", дори "бавни пари". В тези градове няма смисъл да търсите магазини от големи вериги или пък "Макдоналдс". Няма как да видите превозни средства в централната част. По-малко шум, по-малко тълпи от хора, по-малко замърсяване - това е кредото на "бавните градове".

Любопитна особеност на Халфети са черните рози. Това са много тъмночервени рози, които растат само в тази част на света. Цъфтят в късна пролет и ранно лято и цветовете им са сравнително дребни - 6-7 см в диаметър. По това време се виждат само в оранжерии.

Ето ги моите черни рози!

Дъждът продължава, на марината е безлюдно. Явно, днес разходка с лодка няма да има. Оставяме я за следващия ден. Следващото утро е по-обнадеждаващо. Започват да идват хора, има някакво оживление.


Малко след 10 часа отплаваме към потопеното село Савасан, от което все още над водата стърчат минарето на джамията и покривите на няколко къщи.

Минаваме край руините от римската крепост Румкале. Стените й се издигат на полуостров сред извисяващи се зъбери. Останките от църква, манастир, джамия са от римско време, а според описанията на османския пътешественик Евлия Челеби, през 17-и век тук е имало също и турска баня, кервансарай и малък пазар отвъд крепостните стени.

Разделяме се с Халфети там, откъдето започнахме – на панорамната площадка. Финален поглед към града, в който никой, никога не бърза за някъде!

8-9.11.2022

Газиантеп / Gaziantep Газиантеп
един от най-сериозно засегнатите
региони в Турция
от силния трус на 6 февруари 2023.

Новините оттам са смразяващи. Най-честo споменaваната дума е апокалипсис.
В двумилионния град времето е спряло малко след 4 ч. в понеделник.
Градът е призрачен.

Сред пострадалите забележителности е крепостта Gaziantep Castle, построена около 3-ти век и включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Срутени са части от източната и южната й стена.

Нанесени са щети и по джамия от 17-ти век.
Гледаме по телевизията и четем за този ужас, а сълзите напират в очите. Не е за вярване, само преди 3 месеца се наслаждавахме на този град.

Газиантеп
е най-големият град в югоизточна Турция с повече от 2 милиона жители. Античният Антеп, който през 1921 година въстава срещу френските окупатори. Войската на Ататюрк разбива френската армия и градът е освободен с цената на много жертви. По тази причина Ататюрк издава указ, пред името на Антеп да се постави „Гази“, което означава герой или велик. И така днес градът носи името Газиантеп, / „Велик град“.
Газиантеп е дестинация за напреднали, а не за тези, които гледат на Турция като добро място за шопинг.

Kрепостта на Газиантеп (Gaziantep Castle)
такава, каквато успяхме да я видим.

Преминаваме през първата порта и ето ни вътре в крепостта. Още там, на пътеката, водеща към следващата порта, ни посрещат монументите на загиналите в защита на великата крепост по време на войната на Турция за независимост. Мъже, жени и деца са воювали редом.

Историята на днешната крепост започва като замък, построен от хетите като наблюдателен пункт. В основен замък го дострояват римляните през 2-ри и 3-ти век. По-нататъшно разширяване и обновяване замъкът претърпява при император Юстиниан между 527 и 565 г..
Минаваме през дълъг тъмен коридор, пълен с информация. Дати, битки, герои. Там са изписани имената на част от героичните защитници на града.

Излизаме насред останките на крепостта. Обхождаме всичко. Наслаждаваме се на гледката отвисоко.


Зеугма – музей на мозайките
е един от най-големите и един от най-впечатляващите музей на мозайките в света.

Сред всички експонати в музея има една много специална мозайка “Gypsy girl”.

Тя се намира в отделна затъмнена зала.
„Наричат я Мона Лиза на мозайките, заради одухотвореното излъчване и живите очи, които не те изпускат от поглед. За разлика от останалите мозайки в Зеугма, „Gypsy girl“ не изобразява митично същество или божество, дори не се знае дали е мъж или жена. Според една теория тя е портрет на Александър Македонски, според друга – изобразява Гея – гръцката богиня на Земята.“

„Panorama 25 aralik“ – „Панорама на 25 декември“

Панорамата е дълга 120 метра, висока 13 метра и широка 38 метра. Изработена е с техника на маслена живопис върху специално тъкано платно. Тя пресъздава събитията от 26-месечната френска окупация. Всичко това допълнено със звукови и мирисови ефекти.

Днешният Газиантеп се състои от две части.
Новата е построена в нищото за 10 години, върху древни земи известни като Горна Месопотамия. Тя прилича на съвременен западноевропейски град с широки булеварди, зелени площи и модерни сгради.
Но сърцето му продължава да е в старата част и най-вече в прочутата Бакърмахала. Тя е запазила своя ориенталския облик - тесните улички, остри аромати, цветни магазинчета и непрекъснат човешки поток. Тук е известният Алмачи базар (Almaci pazari), най-старият в Газиантеп.

Благодарение на изградените язовири на река Ефрат, в района има много плантации с шам фъстък и маслини. Дървото антепфъстък дава първите си плодове на 8-та година, а на 50-та година е в разцвета на реколтата си. Добивът на мъжките дръвчета е до 120 кг годишно, а на женските до 100 кг, като средният живот на едно дръвче е около 300 години.
Шамфъстъкът е в основата на най-вкусните местни кулинарни ястия и това е причината Газиантеп да е известен като „Кулинарна столица на Ориента“. Изобилието на шамфъстък предоставя възможност на местните кулинари да развихрят фантазията си. Вкарват зелената ядка в така познатите неповторими турски баклави, а редом с тях и в местни сладкарски шедьоври като Катмер, например. Тази вкуснотия се приготвя от най-фините кори, каймак и захар, а всичко това обилно обърквали със смлян шамфъстък.

Този катмер си го занесохме в България, заедно със спомените за града Газиантеп!

2 коментара:

  1. Здравейте, Яна и Васко! Най-после! Появихте се! Чудех се защо ви няма толкова дълго време. Този пътепис е чудесен! Бъдете здрави и пишете по-често! Приемете моите най-сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добро утро, Пепа! Най-после реших да напиша нещо. През есента бяхме 52 дни в Турция и Кипър. Има много интересни неща за публикуване. Реших да започна със земетръсните зони, където бяхме 3 месеца преди земетресението. От вчера за почнах да качвам в блога и това е само началото. Боря се с някои промени в Блогър. Благодаря за хубавите думи и пожелания!

      Изтриване