25 ноември 2019 г.

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 1

CAMPER TRIP 2019
Прекрасно време и първа разходка.

Замъкът Сакра ди Сан Мишел (Sacra di San Michele) или често наричан абатство Сейнт Майкъл е средновековен религиозен комплекс в Северна Италия, близо до Торино. Представлява една от най-големите и най-важните исторически сгради в италианската област Пиемонт.
Извисява се величествено на 962 м на хълма Пирчириано (Pirchiriano), планината (Val di Susa).


От замъка се разкрива красива гледка към близките селца Авиглиана (Avigliana) и Чуиса ди Сан Мишел ( Chiusa di San Michele).




След приятната разузнавателна разходка хапваме вкусни пържени кюфтенца с лютеничка и се размазваме по леглата.

Ден 4-ти, 31.05.2019

Времето е супер! Поправихме го!
След кафето се отправяме към Абатсвото - за няколко часа.
От паркинга тръгваме по красива пътечка, която води право в целта.



Манастирът е обвит от мистерии и легенди. Една от най-разказваните истории за създаването на Сакра ди Сан Мишел е, че той е построен с помощта на ангели. Дори самата дата на строителството не е ясна, но е установено, че първоначалната постройка на това място е издигната от преди 11 век. Външният му вид е малко страховит.





В Sacra di San Michele се влиза през т. нар. "Вход на зодиака", който датира още от 12 век.



Доста зловещо е преминаването по стръмно каменно стълбище, което носи името „стълбите на мъртвите”. Това наименование идва още от онези древни векове, когато мъртъвците са били полагани върху стълбите.



Радост за окото са добре запазените уникални средновековни стенописи, някои от които са от най-безценните в Пиемонт. Повечето от тях изобразяват средновековни религиозни или древни митични сцени.



Продължаваме разходката из Абатството.









По обяд потегляме в посока Lyon.
Минаваме през красивите Avigliana и Susa.
А Sacra di San Michele продължава да ни преследва отвисоко.




Пресичаме Алпите. За пореден път. През ново място - прохода Monsenisio (It)/Mont Cenis (Fr)- 1707 m.
Обичаме ги тези алпийски красоти.



Вече сме в любимата Франция. Ееех, Франция, Франция!





Малко врътки за тонус, ще минем без следобедно кафе.






Ето я и "голямата работа", както обичаме да си казваме, когато стигнем до нещо много интересно.



Така изглеждат алпийските ски курорти през лятото.




Още малко наслада за душата - снимки в движение.





Следва едно тегаво влачене до Lyon. 100 км за няколко часа, през целия град.
Нощуваме в Camping de Lyon, който ни е стар познат.

8 коментара:

  1. Чета и гледам - снимки, природа, забележителности!
    Липсваше ми този пътепис!
    Но ето вече е факт!
    В този студен ден, за мен първи зимен макар, че еще няма сняг - душата ми се стопли!
    Благодаря ви Яна, Васко!
    Чакам продължението.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз се разходих по пътя на совичката благодарение на ЯНА

    ОтговорИзтриване
  3. Колкото до плащането в кемпер-стопа Ниорт: Казаха ни,че по някое време можело да мине длъжностно лице с велосипед и да събере пари, ама надали. До осем сутринта не дойде никой и...Ураа, десет кинта аванта!

    ОтговорИзтриване
  4. Да продължих и по пътя на жабата! Едва днес намерих време.

    ОтговорИзтриване
  5. Калина Йорданова5 януари 2020 г. в 16:22

    Изглежда чудесно! Чакам да видя следващите вълнуващи преживявания, много са ви готини снимките и историите! Накарахте ме да се усмихвам през цялото време! Поздрави и целувки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Калина! Ти знаеш колко много си те обичам!
      Целувам те!

      Изтриване