CAMPER TRIP 2019
02.12.2019 14:30
Ден 5-ти, 01.06.2019
Денят започва със слънце и 25 градуса от сутринта. Дали пък днес жегата няма да ни изненада? Ще видим.
Предстои ни да се насладим на един възхитителен град – Дижон, столица на Бургундия. Не е от популярните туристически дестинации, но е уникален. Историческият му център от 2015 г. е част от културното наследство на Юнеско. Тук няма нито една грозна сграда – дори и тези, които не са обновени, пак са хубави.
Градът е известен с горчицата си, която носи неговото име. В действителност, там отдавна не се прави най-много горчица, а производството на вино, известното бургундско, е една от основните дейности в района.
Тръгваме по пътя на совата. Ще попитате – каква е тази сова?
Туристическият офис тук е измислил много оригинален начин за лесна, самостоятелна пешеходна обиколка на забележителностите на Дижон. Изготвена е карта с маршрут от двадесет и двете най-големи забележителности . Пътеката, която трябва да се следва е обозначена с месингови стрелки, на които е изобразена сова. Когато се стигне до мястото пък, има голяма плоча със совата и номера на обекта от картата, а всички подробности за него са описани там. Много е приятно да следваш малките стрелкички със симпатичната птичка.
Маршрутът започва със Square Darcy.
Площадът и паркът до него са кръстени на великия учен Анри Дарси (френски учен и инженер със значителен принос в развитието на хидравликата), който е роден в Дижон.
Той създава там първата затворена водопроводна система под налягане. Водата за нея е докарана от над 12 км до резервоар. Пак в Дижон, за първи път водата се пречиствана чрез система от филтри с различен пълнеж. Тези придобивки значително повишават стандарта на живот на дижонци и в знак на благодарност, след смъртта на Дарси, те наричат площада на негово име. А 50 години по-късно е създаден и паркът, с красиви фонтани, стълбища, алеи, статуи и растения.
На входа му е първата създадена в Дижон скулптура на бяла полярна мечка, копие на оригинала на Франсоа Помпон, който се намира в Парижкия музей d’Orsay.Изисканият хотел Ла Клош (La Cloche) от края на 19 в. Тук са отсядали Наполеон III, скулпторът Огюст Роден, композиторът Сен-Санс и др. Книгата за гости изобилства от подписите на знаменитости Грейс Келли, Морис Шевалие, Бурвил, Луи де Фюнес. В 1973 г. хотелът е разорен и закрит. Всичко е разпродадено. Съществува опасност от продажба и на самата сграда. За радост, спасяват я местни ентусиасти. През 90-е хотелът е възроден под марката Sofitel.
От средневековните укрепления на Дижон еостанала само една Триумфална арка - Портата на Гийом (Porte Guillaume). Арката е наречена в чест на Гийом де Волпяно, който през в 10-и век е абат в местния манастир Св. Бенигн. Известен е повече като архитект на абатството Мон-Сен-Мишел.
Портата на Гийом се счита за неофициален център на Дижон.
Площад Гранже (place Grangier)
Наречен е така на меценатите Хенри и Софи Гранже, завещали голяма част от своето състояние на Дижон.
Тук се намира пощата, изградена в стил класицизъм.
Площадът отразява новаторските тенденции от 20-и век. Пример за това е удивителната сграда в стил Арт-нуво на Луи Перо.
Едно уютно местенце за отмора и кафе в жегавите дни, какво е днешният първоюнски.
Площад Francois Rude – на името на френски скулптор живял наблизо. В центъра му е фонтан в чест на винопроизводството – типично за района. Човекът отгоре е мачка гроздето с крака, една много отговорна задача при производството на вино. Статуята е на Le Vendangeur и е поставена там през 1904 г.
Разходката ни продължава към готическия Дижон.
Катедралата Св. Венигн (Saint Bénigne), посветена на един от местните светии - Св. Венигн Дижонски, покровител на града.
Това е най-високото здание в стария град. Цветните покриви се виждат отвсякъде, а 99 м купол е ориентир в Дижон.
Църквата Св. Филиберт (Saint-Philibert) - единственото здание в чист романски стил, съхраннено в Дижон.
Вървим нататък в търсене на фахверки и готики. (7)
На малката уличка Форж (rue des Forges) са концентрирани великолепни имения от XIII-XVI в.
Малко случайно попадаме на Къщата на шамбелана, хармонично съчетание на каменни и дървени конструкции, с интересен вътрешен двор и спираловидно каменно стълбище от 15 в.
Стрелкичката с номер 20 ни води към следващата забележителност - църквата Св. Йоан (Saint-Jean), построена през 1470 г. – внушителна, строга и малко мрачна.
Наричали са Дижон градът на стоте камбани, заради многото църкви там. Част от тях не действат вече, а в една от тях в момента е разположен театърът на града и това може би е единственият театър, показващ своите представления на такова място – църквата Saint Jean.
Статуята на Жак Бенин Босует, епископ на Мо, е инсталирана на мястото на унищожената арка на църквата "Свети Йоан", следи от която все още могат да се видят.
Совата приятелски, буквално за ръчичка, ни води към един истински шедовър на бургунската архитектура – катедралата Нotre Дame.
Изборът на совата за гид на туристите не е случаен. Дижонската сова е символ на града. Тя е изваяна на един от ъглите в задната част на катедралата – доста странно място. Счита се, че ако си намислиш желание и потъркаш главичката с лявата си ръка, то ще се сбъдне. От многото ръце, надяващи се на щастие, совата почти се е обезличила, а вандалското й счупване през 2001 и последващо закърпване още повече са я обезобразили. След реставрация тя е върнала предишния си вид и сега за нея се следи денонощно.
Непосредствено зад катедралата е известната къща на търговеца Гийом Милер (La Maison Millière), построена през 1483.
Започва да става артистично. Наближаваме Театралния площад.
Дижонският театър е свидетел на многовековна история. Построен е в модния за онова време неокласически стил от архитекта Жак Селере.
Църквата Сен-Мишел (Église Saint-Michel de Dijon) ефектно затваря перспективата на главната улица на града. Строителството й е започнато в готически стил, но е продължило дълго време и готиката се сменява с ренесанс.
На същия този площад е и бившата църква на абатството Сент-Етиен. Днес Ла Неф е културен център. Голяма част от сградата е заета от градската библиотека.
Барелеф Марсилеза от парижката триумфална арка.
Совата ни повежда към „черешката на тортата” – площад Liberation,
проектиран в полукръгъл план от архитекта на Версай, Хардуин-Мансар и построен от един от неговите ученици, Робърт де Кот, между 1686 и 1701 г.
Най-големият и точно пред двореца на херцозите на Бургундия. Над него се извисява най-високата кула - кулата на Филип Добрия.
Сградите на двореца свидетелстват за техните функции в хода на историята: резиденция на Бургундските херцози, седалище на губернатора на представителното провинциално събрание, художествено училище. Сега тук се помещават кметството и градският музей за изящни изкуства.
Разхлаждаме малко на Площада на Републиката, създаден в чест на един френски президент – Сади Карно. Той е бил убит – прободен с нож от италиански анархист през юни 1894г. в гр. Лион, след като произнася реч. В негова чест през 1899 г. е издигнат монумент, който впоследствие става изящен фонтан.
На монумента, в централната част на фонтана е статуя с фигурата на Сади Карно, а компания му правят още две, много подходящо избрани като символ статуи. Отдясно е статуята на Историята. Отляво е Болката. А най-отгоре, на върха на монумента е красивата бронзова статуя на Славата, която е простряла триумфална корона над главата на президента Карно.
Чета и гледам - снимки, природа, забележителности!
ОтговорИзтриванеЛипсваше ми този пътепис!
Но ето вече е факт!
В този студен ден, за мен първи зимен макар, че еще няма сняг - душата ми се стопли!
Благодаря ви Яна, Васко!
Чакам продължението.
И аз се разходих по пътя на совичката благодарение на ЯНА
ОтговорИзтриванеЮле, можеш да тръгнеш и по пътя на жабката :)
ИзтриванеКолкото до плащането в кемпер-стопа Ниорт: Казаха ни,че по някое време можело да мине длъжностно лице с велосипед и да събере пари, ама надали. До осем сутринта не дойде никой и...Ураа, десет кинта аванта!
ОтговорИзтриванеАвантаджия :)
ИзтриванеДа продължих и по пътя на жабата! Едва днес намерих време.
ОтговорИзтриванеИзглежда чудесно! Чакам да видя следващите вълнуващи преживявания, много са ви готини снимките и историите! Накарахте ме да се усмихвам през цялото време! Поздрави и целувки!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Калина! Ти знаеш колко много си те обичам!
ИзтриванеЦелувам те!