25 ноември 2019 г.

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 1

CAMPER TRIP 2019

Ден 10-ти, 06.06.2019 
Passage du Gois, Nantes


Когато подготвяме пътуванията си се опитваме да бъдем и „откриватели”.
Търсим места интересни и малко известни, по-далеч от масовия туристопоток. Колекцията ни от добри попадения е голяма.

Вървим към едно такова местенце във Франция.

Време супер, път прекрасен. Свежо, красиво, зелено.

 
 
 

А дърветата са направили тунел като че ли специално за нас.





 

Ето я табелката – Passage du Gois. Може би се питате – какво ли е това.

 

Амиии.... това е пътят, който потъва в океана всеки ден!
Уникалния път Passage du Gois свързва континентална Франция с остров Ноармутие по дъното на Атлантическия океан. Два пъти на ден за час или два приливът се оттегля и пътят е достъпен за трафик. През останалата част от деня остава под близо 4 метра вода и не може да се използва.

 
 Подобни пътища съществуват и в други места по света, но уникалността на Passage du Gois се крие в неговата дължина - 4.5 км.
В миналото единственият начин да се достигне остров Ноармутиер е бил с лодка или пеша по време на отлива. Името Gois идва от глагола goiser, което означава да ходим и да си мокрим обувките.
И днес пресичането на алеята обаче се счита за опасно. Въпреки че приливът е точно маркиран от двете страни на моста с големи знаци, водата идва с невероятна скорост.
По време на отлив стотици туристи и местни жители се разхождат по алеята.
През 1999 г. Passage du Gois е използван и за трасе от колоездачното състезание Tour de France.
Пристигаме и поглеждаме таблото. Има час до отлива.


А нетърпеливците вече пъплят. Гледаме как пътят бавно се открива. И все си е във водата.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Включваме се и ние в колоната. Ето какво се вижда:

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


А ние се радваме като малки деца. Кеф, ама голям кеф!

 
 
 
 
 


Към 13:00 часа се отправяме към Нант (Nantes) и в 14:30 сме вч там.
Настаняваме се в кемпер стоп според плана.
GPS: 47.243301, -1.556760
10.50 Евро, 15 места за кемпери, със зона за обслужване.

 

Малко сложно се отваря бариерата, но се справяме.
Мястото е чудесно с удобен транспорт до забележителностите на града. Двупосочен билет за двама за 24 часа е 9.50 Евро.
Позиционираме се и преди всичко друго изнасяме „Здравко” да живне.


Кой е „Здравко” ли?
Така нарекохме здравеца, пропътувал с нас 60 дни и близо 15 000 км, откъснат от ръцете на нашите скъпи приятели Стефко и Роси Пъргавелови от Варна, от тяхната градинка, засадени във варненска пръст в кутийка от кисело мляко. Пожеланието е здравецът да съпровожда през цялото време. Пристигна при нас 2 дни преди заминаването ни. Безценно, трогателно! Много истинско!

Хапваме и сме готови за разходка. Купуваме си от рецепцията карта на града и билети.
До центъра е 7-8 минути с трамвай. Ето и ни и в Нант. Времето не е много с нас, но какво да се прави – късмет.

Нант е град в Западна Франция, разположен е на десния бряг на река Лоара,  само на 50 километра от бреговете на Атлантическия океан. Той е шестият по население град във Франция.
Според историците градът е основан през 70-те години преди Христа. Името му произлиза от старите заселници, които са били галско племе, по-известни като намнети.
Основните  туристически объекти на Нант са: Замъкът на бретонските херцози (Chateau des Ducs de Bretagne), Катедралата Сент Пиер (Cathedrale Saint-Pierre-et-Saint-Paul) и Mашините на Островa (Les Machines de l’Ile).
Започваме разходката си от Замъка на бретонските херцози.

 

Старото седалище на херцозите на Бретан е последният замък на Лоара, преди да влезе в Атлантическия океан.
Укрепеният дворец се намира в източната част на стария град, няма как да се пропусне.
Построен е в началото на XIII в. През следващите две столетия е резиденция на херцозите. През 1500 г. става френска кралска резиденция По-късно през годините е използван като затвор, арсенал, казарма.
Сега по крепостните стени има безплатен пешеходен туристически маршрут.

 
 
 
 
 




В замъка действа Музей на историята на града – Un musée de l'histoire de la ville de Nantes.
Зеленото пространство в дълбокия ров Douves du Château е чудно  място за следобедна почивка.

 
 
В непосредствена близост до замъка е друг символ на Нант - Катедралата Сент Пиер - една от от последните готически катедрали във Франция, много впечатляваща.

Строителството ѝ продължава от 1434 до 1891 година.
Притежава две изящни квадратни кули, дълги около 100 метра. Катедралата има пет портала, с богато украсени дъги.
 
 
В катедралата са погребани родителите на Ана Бретанска - Франсоа II и Маргарита дьо Фоа. Тяхното двойно надгробие е украсено с алегорични фигури — един от шедьоврите на френската скулптура. Четирите статуи са алегория на кардиналните добродетели и стоят в ъглите около надгробната статуя на херцогът и херцогинята.

Разхождаме се още малко из Нант. 
144-метровата кула Tour Bretagne е една от най-високите сгради във Франция извън столицата.
Тя е северно от центъра на Нант, а непримиримият правоъгълен контур се вижда почти навсякъде.
 


  
Place Royale
  
 
 

 





 Пием кафе и се прибираме вкъщи – Римо и Здравко ни чакат!


Забавленията в Машините на Острова си оставяме за утре.



 Ден 11-ти, 07.06.2019

Нетърпеливи сме. Набързо се справяме с тоалет, закуска и кафе и потегляме... към Машините на Острова.

Les Machines de l’Ile – една беспрецедентна забележителност на Нант. В огромна работилница, на мястото на бившата корабостроителница днес се строят чудеса. Техни създатели са François Delarozière и Pierre Orefice, вдъхновени от полета на фантазията на Жул Верн и промишлената история на града. Мястото не е случайно – знаменитият писател-фантаст Жул Верн е роден в Нант.
Машините на острова е артистичен проект. На Ил дьо Нант – островът в центъра на града, ограден от два ръкава на Лоара, се срещат странни същества – огромен слон, скат, морска змия и всякакви морски съдове в причудливи форми.
Първите машини оживяват доковете през 2007 г., оттогава редовно се появяват нови попълнения.
Стотици хиляди посетители разглеждат машините, смесица от света на Жул Верн и техниката на Да Винчи, качват се на Големия слон и се возят на Въртележката на морските светове. От време на време огромните съоръжения оживяват и крачат бавно из острова като мистични чудовища.
След многото снимки, които сме гледали от това място ние се точим, естествено, за Големия слон. Той е любим на всички. Представлявя 12-метрово ходещо съоръжение, което може да носи по 50 пътници на гърба си. От хобота му излиза водна пара. А да се возиш върху слона е все едно да си на четвъртия етаж на ходеща къща. Големият слон е създаден по мотиви на романа на Жул Верн „Парна къща” (La maison a vapeur).
Уви, каръщината ни и този път ни скроява номер – вали дъжд и слонът предпочита да остане на сухо.
 
 
 
 

Ами, тогава и ние на сухо – в Галерията на машините - нещо като музей-сцена, в който всяка машина показва своето собствено шоу.
Посетителите не само се забавляват, а и участват в него. 

 
 
 
 
 
 
 






Скромно казано, симпатичните „булгар, булгар” (нас, де) ни избират да демонстрираме една от най-яките атракции – паяка. Изкачват  ни нависоко и две „каки” ни обясняват къде какво да натискаме. Ние изпълняваме, а децата отдолу се заливат от смях – паякът пърди и върши всякакви физиологични нужди. Виждайки това започваме още по-яко да натискаме бутоните. При слизане, децата ни аплодират като герои.


 
 
 
 


  Това си е вече късмет – да те допуснат да разпърдяваш паяка.


Надникваме и в машинното отделение, за да видим как всичко се задвижва и работи.

Минаваме  да кажем „чао” на Слона. Той си стои на сухичко.





А навън една буря, става страшно!

Тук вече не е за нас. Да бягаме!
 
Навигацията ни води към Ван (Vannes). Дъждът ни преследва.

 

Градът ни посреща мрачен, с надвиснали сиви облаци.
Яхтите в пристана дремят в очакване на по-добро време. 


Vannes (Ван) е старинен пристанищен град-крепост, расположенный в Бретан, в северозападна Франция (на 100 км от Нант), на 5 км северно от Морбианския залив.  Датира от 2000 години. Името Ван идва от келтските племена венети. Градът има статут на „Град на изкуствата и историята (Ville d’Art et d’Histoire).
Заемаме единственото свободно място на набелязания паркинг, много удобен за разглеждане на Ван.
GPS: 47.656287, -2.760783


Плащаме 6 Евро за 3 часа и поемаме.
Минаваме през Туристическия офис, който се намира в района на пристанището. Снабдяваме се с карта и получаваме полезни напътствия.
Ван е разделен на две части от почти напълно съхранена средновековна стена (построена през гало-римските времена, допълнена и укрепена през XIV-XV в.) -стара (пешеходна) и нова (с оживено автомобилно движение).
Минаваме през един от входовете на крепостта Porte Saint-Vincent (от XVIII в.) и сме в историческия квартал Сен-Паттерн (Saint-Patern).


Пред нас се разкриват калдаръмени улички с много пъстри фехверкови къщи от XV-XVII в.
Много такива сме гледали в Европа, но тези са особено впечатляващи – шарени, наклонени една към друга, сякаш се целуват. 

Потапяме се изцяло в атмосферата на Rue des Chanoines и Square Henry IV – уютен площад,  където тесните улички се събират, със страхотна атмосфера. Някога тук са се провеждали рицарски турнири.

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Сред символите на Стария град е готическата катедрала Сен-Пьер (Cathédrale Basilique Saint-Pierre de Vannes) - XII-XVI в., резиденция на епископа на Ван. 
 
 
 
 
 

Каменните укрепления са заобиколени от великолепни френски градини с цветни лехи.  




Аристократични резиденции и замъци радват окото - Шато Гайяр (Château Gailliard) – сега Исторически музей и  Шато де л’Ермин (Château de l’Hermine) – бивш замък, превърнат в дворец през 17-и век.

 
Още едно необикновено нещо има във Ван – старите перачници – притаени към крепостния ров и удачно вписващи се в архитектурния ансамбъл.

 
 
 

От друга забележителна градска порта Porte Prison (тук през 17-и век е бил градският затвор) започва разходката ни по крепостната стена.

 


 
 
Tour du Connétable (Connétable =  главнокомандващ на херцогската армия) – кулата е построена в средата на 15-и век. Има 5 етажа. Качването става по двойна спираловидна стълба. Построена е за резиденция на конетабъла, но проектът не е завършен. От 1975 г. кулата принадлежи на града и е открита за посетители.
 


 
 
   


Това е Ван. Едно много добро попадение.  Включете го в бъдещите си дестинации и му се насладете.
А ние се установяваме за нощувка в Concarneau.

Отличен паркинг със сервиз, 6 Евро нощ, безплатен прз деня.
GPS: 47.878988,  -3.920412

 
 


  Ден 12-ти, 08.06.2019

Concarneau (Конкарно)
Едно от многото малки градчета на океанското крайбрежие на Бретан. И едно от многото, съхранили целия й колорит, които правят провинцията толкова привлекателна за туристите.
Градът е разделен на две части. Старата, Ville Close, оградена от крепостни стени от XIV в. и укрепени по-късно през XVII век. Тази част е разположена на остров в залива, свързан със сушата чрез мост, започващ от площад Жан Жорес. Тук се намират ресторантчета, сувенирни магазини и Музей на риболова.
Новата част на Конкарно е съвременен пристанищен град на брега на залива. Градът е голям риболовен център. Ежегодно, от 1905 г., тук се провежда Празник на сините мрежи (Fete des Filets Bleus), посветен на традиционната риболовна култура на Бретан
А още, Конкарно е един от центровете за производство на лодки и катери.
Утрото е свежо. Градът изглежда празнично. А някои от нас, са се спретнали подобаващо, в синьо-бяло. 

 
 

Излизаме от паркинга и на ъгъла виждаме пералня. Работи. Връщаме се, вземаме торбите зареждаме и пускаме машината. 



Имаме 40 минути за кратка разходка.

 
 
 
 
Връщаме се до пералнята, сушим, сгъваме всичко, подреждаме в кемпера и продължаваме с разходката.
Обикновено перем на големи супер(хипер) маркети и го правим между пазаруването. Затова Конкарно си го помним като града с прането между две разходки.
Продължаваме към Стария град.


 
 
 
 
 
 
 
 

Следва Част 2


8 коментара:

  1. Чета и гледам - снимки, природа, забележителности!
    Липсваше ми този пътепис!
    Но ето вече е факт!
    В този студен ден, за мен първи зимен макар, че еще няма сняг - душата ми се стопли!
    Благодаря ви Яна, Васко!
    Чакам продължението.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз се разходих по пътя на совичката благодарение на ЯНА

    ОтговорИзтриване
  3. Колкото до плащането в кемпер-стопа Ниорт: Казаха ни,че по някое време можело да мине длъжностно лице с велосипед и да събере пари, ама надали. До осем сутринта не дойде никой и...Ураа, десет кинта аванта!

    ОтговорИзтриване
  4. Да продължих и по пътя на жабата! Едва днес намерих време.

    ОтговорИзтриване
  5. Калина Йорданова5 януари 2020 г. в 16:22

    Изглежда чудесно! Чакам да видя следващите вълнуващи преживявания, много са ви готини снимките и историите! Накарахте ме да се усмихвам през цялото време! Поздрави и целувки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Калина! Ти знаеш колко много си те обичам!
      Целувам те!

      Изтриване