Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 3

CAMPER TRIP 2019

Хайде у лево!

 

Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 1 
Отвъд Ла Манша - в надпревара с Брекзит - Част 2 

  Ден 18-ти-20-ти, 14-16.06.2019 

В 9:00 сме вече на стартова позиция.
Ето как изглежда товаренето на ферибота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В 9:50 отплаваме.
 

 

 

 

 

Ето ги и белите скали на Дувър!

 

 

В 11:30 сме вече на английски бряг. Най-после минаваме от другата страна на Ла Манша, там, закъдето всъщност сме тръгнали.
Сменяваме френската папка с английската.

Ах, това ляво много ме тормози.
А то се оказва фасулска работа. При излизане от ферито колите те повличат и ти просто започваш да караш у лево.

 

 

 

 

Васко се кефи, а аз чета всички пътни знаци и указания. Маркировката е перфектна.
Ето го и първото ни кръгово.

 

 

Обръщайте внимание на такива табели. Това означава, че имате платен участък и до 24 часа трябва да платите онлайн, чрез сайта.

 
Посоката ни е Лондон. Личи си - и по времето, и по натоварването на пътя.

 

 

 

 

 

 

 

В 14:00 сме вече в Лондон, където ни очакват децата.
Паркираме царски пред къщата на дъщеря ни, за което тя предварително ни е заплатила паркомясто.

 

 

Урааа, Лондон е наш!
 
Да си няколко дни в Лондон при децата, с кемпера отпред, е върховно щастие.
Не мислете, че спим на улицата. Имаме си супер удобни легла и сме обгрижвани страхотно.
Не закусваме набързо приготвени сандвичи, а се радваме на перфектнa английска закуска.

 

 

Следва тенис на живо. Е, не на Wimbledon, но на United Kingdom's National Tennis Centre в Roehampton – югозападен Лондон, където тренират звездите на тениса. Открит е на 29 март 2007 г., както се сещате, от Кралица Елизабет II.
Внучето участва в турнир.

Много му е важно да се представи пред нас като тенисист. Развълнуван е.
Публиката е на линия.

 

 

Малкото човече се изправя пред едни дангалаци, с глава по-високи от него и с много повече турнири зад гърба си. Яде бой от всички. 

 

 

Мама и тати гледат лошо. Но тяхната тактика е не победата, а поуката , че не винаги морето ти е до колене.
А Филип е дете, което се мотивира и от победи, и от загуби.

 

 

Разборът не е много приятен.

Само дедънът (дядо Васко) и биби (баба Яна) са доволни от детето.

Ден 21-ви, 17.06.2019


Сутрешно понеделнишко изнасяне от Лондон.
16 градуса, не вали.

 

 

 

 

Навигацията ни води към Windsor.

Паркинг:
GPS: 51.484100, -0.614884
£1.50 9:00-23:59 / £0 00:00-09:00 / 24 hours £9
 
В Windsor всичко започва от гарата. Не че сме пристигали с влак, но и ние тръгваме оттам.

 

 

 

Вървим по уличките на градчето. Няма как да объркаме посоката. Тълпата от хора ни води.
Горе на хълма величествено се издига замъкът - символ и стожер на британската национална идентичност, построен от Уилям Завоевателя преди 900 години. Най-старият и най-големият замък във Великобритания, а със своите 1000 стаи и най-големият обитаван замък в света.

В Уиндзор са живели осем последователни кралски династии.
В момента замъкът е официална резиденция на кралица Елизабет II. Макар да не живее там постоянно, тя се връща в замъка поне три пъти в годината и кани видни гости да прекарат няколко дни с нея.
Странно е усещането да си на крачки от този замък, познат ти много добре от исторически романи и филми. Очакваме късметът да е с нас и да успеем да влезем в него.
Надеждата ни бързо се изпарява.
Бус след бус стоварват кикимори и кукундрели. Явно, ще гостуват днес на баба Бети.

 

 

 

На вратата пред входа има опашка. Странно, всички си носят къмпингарски столчета, не като Моверските, а също като нашите – поизносени и оръфани.
Ех, жалко, че ние си ги оставихме в кемпера. Можехме да минем с този номер (шегувам се).

 

Тук вече става ясно – любезно ни обясняват, че дворецът днес е затворен за посетители и да заповядаме утре.

 

 

Не ни остава нищо друго, освен да поснимаме през някои дупки и да се поразходим, усещайки духа на Кралицата около нас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Windsor днес е оживен и много приятен за разходка.

 

 

 

 

 

Я, имало и по-шарени от нас!

 

 

През годините Уиндзор е бил кралска резиденция, съд, дори затвор за кралски особи, център за дипломация, а с пищните си зали - и за много удоволствия: приеми, балове, блестящи спектакли.
Така замъкът се превръща в малък град. В близост се изграждат колежи и университети. Наблизо са и университетите Оксфорд и Кеймбридж.
А само на половин миля отвъд реката е Колежът Итън.
Минаваме по небезизвестния мост между Уиндзор и Итън.

 

 

 

Вече сме в Итън – аристократичен и академичен. Красив, зелен, чист, подреден, с умни млади хора.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Е, повече няма какво да правим тук. Баба Бети не беше гостоприемна към нас. Нищо, прощаваме й.
Продължаваме към Оксфорд!

Ден 21-ви, 17.06.2019


И Оксфорд се оказва негостоприемен. Набелязаният паркинг е тесла. Обикаляме дълго в опит да паркираме някъде – уви. Няма даже къде да спрем, за да обмислим ситуацията. В такива случаи казваме „отсвиркваме го” и продължаваме.
От Оксфорд – 2 снимки в движение. Само го маркираме.

 

Следващ опит - Стратфорд на Ейвън (Stratford-upon-Avon).

 

Началото е обнадеждаващо – паркинг ОК, места има, на удобно място.
GPS: 52.195900, -1.698640
1£/h / 2£ from 4 pm to 8 am
По-късно разбираме, че всичко, което искаме да разгледаме е затворено. Но
това не пречи да се насладим на това градче.
Stratford-upon-Avon (Стратфорд на Ейвън) е град на река Ейвън, който не бива да се бърка със Стратфорд“, който е квартал на Лондон.
Тук през 16-ти век е роден Уилиям Шекспир, което го прави изключително популярен като туристическа дестинация.
Потапяме се в атмосферата на Шекспир още в самото начало на нашата разходка. Bancroft Gardens и The Gower Memorial (Мемориалът на Шекспир на лорд Роналд Гоувър).
На всеки ъгъл на Мемориала са поставени шекспирови персонажи: Хамлет, принц Хал, лейди Макбет и Фалстаф - емблематични за творческата многостранност на Шекспир: философия, трагедия, история и комедия.

 

 

 

 

 

 

 

 

Паркът се допълва от малко изкуствено езеро, от което започва Стратфордският канал. Той е плавателен и е дълъг над 40 км. Строен е още в началото на 19-ти век. Разхвърляни пристани за спирки на туристическите корабчета. Каналът пресича шосетата чрез акведукти и уникални мостове. На няколко места каналът се свързва с река Ейвън чрез система от шлюзове, изравняващи водните нива.

 

 

 

 

 

Градският център датира от 16-ти и 17-ти век.
Пешеходната улица е къса, но се изминава за часове, толкова много интересни неща има по нея. Красиви сгради с очарователна архитектура, автентични църкви, кокетни магазинчета и кръчми. Къщите са като облечени в затворнически дрехи, но изглеждат весело.
Всичко тук е Шекспир.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кралски Шекспиров театър

 
На брега на река Авен, в Кралския Шекспиров театър се подвизава Royal Shakespeare Company, RSC (Кралската Шекспирова Трупа). Актьорите и публиката споделят едно и също пространство, точно както е било по времето на Шекспир. Трупата е създадена с кралски указ на 20 март 1961 г.
Неин ръководител е Питер Холл. Тя прави около 20 постановки годишно. Традиционен репертоар на трупата са пиеси на Шекспир и негови съвременници, но се продуцират и други постановки, включително и на съвременни автори.


Кметството на Страктфорд на Авон (1769)

Параклисът на Гилдията на Светия кръст (основан през 1269 г)
Готическа църква с фина стенопис на Последната присъда от около 1500 г. Горният етаж е бил използван от векове като граматическо училище и се смята, че е мястото, където Шекспир е получил своето образование.

 

Грамар скул – училището, в което е учил Шекспир.

 

Garrick Inn и Харвард Хаус
Garrick Inn от 16-ти век е богато украсен с дърворезби и остава чудесно място за хранене. Съседната къща на Харвард, построена през 1596 г., е забележителна, защото някога е принадлежала на майката на Джон Харвард, основател на университета в Харвард (собственост е на известния американски университет).

 

 

Стигаме и до основната забележителност на Стратфорд на Ейвън - къщата на Шекспир. За жалост, всичко е затворено. Днес с късметът не е с нас. Отвън изглежда пусто и леко занемарено. Но за снимки е идеално.

 

 

 

Ден 22-ри, 18.06.2019

Warwick (Уорвик)
Административен център в графство Йоркшир.
Паркинг:
GPS: 52.276596, -1.599848
£1 night £1 day

 

Още с влизането в града през западната порта попадаме на първата му забележителност - Lord Leycester Hospital (Болницата Лорд Лейчестър).
Един магически комплекс от великолепни средновековни полудървени сгради на Уорвик Хай Стрийт. Те датират от края на 14 век. Болницата Лорд Лейчестър започва живота си просто като параклис, построен над Западната порта на Уоруик през 1126 г. През 1571 г., по време на управлението на кралица Елизабет I, първият граф на Лестър се сдобива със сградите и основава там болница за възрастни или ранени войници (и техните съпруги), воювали за кралицата. Болницата се управлява от 12 местни "братя" (първоначално войници) под ръководството на "господар" и се финансира от доходите на различни имоти. Тези войници са известни до днес като „братята” и все още живеят зад стените на сградата. Сега болницата се управлява от „капитана”, пенсиониран офицер от въоръжените сили. Осем бивши военнослужещи и техните съпруги имат там апартаменти и действат като екскурзоводи за посетители. Всяка сутрин се срещат в параклиса в очакване на туристите. Болницата се финансира от приходи от посетители.

 

 

 

 

Най-голямата забележителност на града е замъкът Warwick – истинска перла на архитектурата от XI век, най-големият от съхранилите се в Западна Европа средновековни замъци, с напълно съхранена атмосфера на средновековна Европа. Военната му архитектура от 14-ти век е непокътната.
Сега замъкът принадлежи на компанията Tussauds group, собственик на музея Мадам Тюсо в Лондон.

 

 

 

 

Старият град
Много от улиците в стария град на Уоруик все още имат атрактивни сгради от 17 и 18 век. 

 

 

 

St Mary's Church (Църквата Св. Мария)
Разположена в сърцето на историческия център на града, църквата Света Мария със своята 40-метрова кула е задължителна атракция за посетителите на Warwick. Приема хиляди посетители от цял свят, които идват да се полюбуват на архитектурното й величие. Построена е през 1123 г.
Средновековната църква е била до голяма степен унищожена по време на Големия пожар в Уоруик през 1693 г. Преустроена е през 1704 г. от сър Уилям Уилсън. За радост, блестящият параклис Beauchamp (Бошам), шедьовър на средновековното изкуство, е оцелял.
Прекрасно място, пълно с история и спокойствие. Превъзходни витражи, средновековни и тудорски гробници, включително тази на сър Робърт Дъдли, любим придворен на кралица Елизабет 1. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изкачването на 134-те стъпала до върха на кулата си струва отвсякъде.
Оттук се разкрива прекрасна гледка към града и околностите на замъка. 

 

 

 

 

 

 

Ден 22-ри, 18.06.2019

Продължаваме към Ковънтри (Coventry) - град в Централна Англия, в историческото графство Йоркшир. Намира се на 25 km югоизточно от Бирмингам.
Паркинг:
GPS: 52.407115, -1.525589

Ковънтри е специален град. Много тъжен, от една страна и зареждащ с оптимизъм и надежда, от друга. Тук споменът за ужасите на Втората световна война е още жив. Усеща се на всяка крачка.
По време на Битката за Британия през Втората световна война, на 14 ноември 1940 г. градът е бомбардиран от германската авиация. Немските самолети в продължение на 11 часа изсипват бомби над града. Целта е да унищожат промишлени и военни обекти и да изтрият града от лицето на земята. Второто нападение започва в началото на април и продължава до август 1941 г. През това време са извършени повече от 40 атаки. Загиват над 1000 души. Ковънтри е най-силно разрушеният град във Великобритания.
Храмовите шпилове, видими от всяка точка на града ни водят право към целта.

 

 

 

Holy Trinity Church (Църкавата Света Троица) - енорийска църква, расположена в центъра на Ковентри. Един от трите знаменити шпила на Ковънтри е на тази църква. Издигнат е през 1166 г., височината му е над 100 метра. Старата средневековна църква нееднократно е унищожавана. За нея се разказват много мрачни легенди.

 

Приближаваме St Michael’s Cathedral. Гледката е вълнуваща.

 

 

 

Някога в Ковънтри се е говорило за голямата и красива готическа катедрала
St. Michael, построена между края на 14-ти и началото на 15-ти век.
Сега в останките й е издълбан надпис: „Построена през 15-ти век и разрушена през 20-ти.” По време на бомбардировките през август 1940 г. тя е почти напълно унищожена. Непокътнати остават само кулата и външните стени.
След войната по-съвременната част на Ковънтри е преустроена, а историчското ядро е реставрирано. Благодарение на своите жители градът е съхранил духа на миналото, но е придобил и съвременен вид.
През 1962 г. до руините на старата катедрала е официално открита нова - една изключително красива композиция, съчетаваща средновековната и съвременната история на града.
Традиционалистите я смятат за твърде модернистична, а модернистите - за твърде традиционна. Модерният дизайн на катедралата предизвиква много дискусии, но бързо се превръща в изключително популярен символ на помирение в следвоенна Великобритания. Тя е една от малкото модерни църкви, които получават одобрение от по-голямата част от посетителите. Величествена веранда свързва новата катедрала с руините на старата, драматично символизираща връзката между смъртта и възкресението. 

 

 
Катедралата е проектирана от архитекта Basil Spence и построена от John Laing.
Внушителната статуя St Michael's Victory over the Devil (Победата на Св. Михаил над дявола) на Jacob Epstein.

 

 

Започваме с новото, ей така, за да се заредим малко преди срещата с ужасите на войната.

Стените на катедралата са изградени по зигзагообразен начин, изместените бетонни панели се редуват така, че светлината от прозорците се излива директно върху олтара.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Впечатляващ е огромният западен прозорец, известен като Екранът на светиите и ангелите (Screen of Saints and Angels), гравиран от експресиониста John Hutton. Той създава поразителна визуална връзка както със старите руини на катедралата, така и с оживените улици на града. 

 

Знаменитият гоблен Christ in Glory (Христос в Слава) от Graham Sutherland.

 

Тук всичко е модерно, светло, красиво, успокояващо, изпълващо с надежда и оптимизъм. На пода се търкалят деца. Носи се весела глъчка. Рисуват. Тук има какво да ги вдъхнови.

 

Минаваме през верандата и се оказваме от другата страна – сред руините.
Усещането е много странно. Уж си в църква, а си под открито небе. Чувстваш се назащитен, а не като в храм. Шумът на прелитащите самолети те стряска.
Тихо, тъжно, мрачно, шокиращо, респектиращо. Размишляваме... за много неща – за цената и безсмислието на войните, за смъртта и възкресението, за помирението.
 

Скулптурата на помирението – поставена тук през 1995 г. за 50-годишнината от победата над фашизма.

Още малко разходка из мрачната част на града.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За десерт си оставяме Broadgate (Бродгейт) - главният площад на града. Край него са разположени всички основни забележителности на града. Оттук започват всички туристически маршрути.

 

 

 

 

В центъра на площада се извисява паметникът на най-известния жител на града - Lady Godivа. А на Бродгейт-Хаус има уникален часовник, на който на всеки час се появява Лейди Годайва на кон. 

 

Лейди Годайва (Lady Godivа) (990 г. – 10 септември 1067 г.) е англосаксонска аристократка, която, според легендата, е яздила кон гола по улиците на Ковънтри с спаси поданиците му от потискащия данък, наложен от съпруга ѝ Граф Леофрик, който в средата на 11 век е един от най-влиятелните политици в Англия.
Според красива градска легенда, прелестната Лейди Годайва съжалява хората от Ковънтри, които страдат тежко заради потискащите данъци на нейния съпруг. Лейди Годайва моли отново и отново съпруга си, който упорито отказва да опрости данъците. Накрая, уморен от нейната настойчивост, той казва, че ще удовлетвори молбата ѝ, ако тя язди гола по улиците на града. Лейди Годайва приела думата му и, след като призовава всички хора да се приберат у дома си и да затворят прозорците, тя язди по улиците, покрита само с дългата си коса. Съпругът на Годайва спазва думата си и отменя тежките данъци.

Голяма забележителност на Ковънтри е Музеят на транспорта. Тук се пази огромна колекция на английски автомобили, някои от които са в единствен екземпляр. Небезизвестно е, че Ковънтри е родното място на Jaguar и Land Rover. Тук се намира щаб-квартирата на производителя на тези автомобили. 
След всичко видяно не ни е до коли.
Напускаме Ковънтри със смесени чувства. Но все пак - оптимизмът и надеждата надделяват.

 

Ден 23-ти, 19.06.2019

Lincoln (Линкълн) - едно от най-малките градчета в Англия. Разположен е на 210 км от британската столица Лондон. 

 

Паркинг:
GPS: 53.235972, -0.542946
£8.50/24 hrs or £2.80/6 pm - 8 am
Супер удобен, под замъка, срещу самата катедрала.

 

 

 
Lincoln впечатлява с прекрасна архитектура и традиции. През 47 пр. н. е. римляните превземат съществуващото на това място келтско селище и основават колонията Линдум. След Норманското нашествие през 1068 г. Уилям I Завоевателя построява крепост, а четири години по-късно започва изграждането на катедрала.
До XVIII в. градът остава център на земеделски район, но след откриването на железницата се развива машиностроенето.
Днес Линкълн е туристически център, с многобройни исторически здания. Селището е разделено на две. По-новата част е разположена около р. Уидам, а Старият град е на по-високо, където са катедралата и крепостта. Свързването на двете територии става чрез дълга пешеходна улица, която е избрана за „Най-добрата улица в Англия за 2012 г.“. Тя е изпълнена с множество малки магазинчета и типични уютни чайни. Средновековните улички наоколо са неописуемо живописни.

 

 

 

 

 

 

Най-голямата забележителност на града е Lincoln Cathedral. Тя е централният архиепископски храм на Англиканската църква в Линкълн и в графството и е световноизвестна с библиотеката си. Катедралата собственик на едно от четирите оригинални копия на „Великата харта на свободите“ (Magna Carta) от 1215 г., което се съхранява в Lincoln Castle. Най-старите части на храма са свидетелство за норманския архитектурен стил. Катедралата е четвърта по големина във Великобритания, а нейната кула, издигаща се на 83 м, е втората най-висока на Острова след тази на църквата в Солсбъри.

 

 

 

 

 

 

 

През 1185 г. по време на силно земетресение катедралата в Линкълн е почти изцяло разрушена. През 1192 г. под ръководството на епископ Свети Хуго е започнато строителството на нова. Религиозната сграда е готова през 1235 г. Oт старото здание е запазена само западната фасада.
Храмът е основно реставриран през 2000 г., като за целта е осигурен бюджет от 3 млн. евро. През 2005 г. Англиканската църква отказва да предостави Уестминстърското абатство за снимките на филма „Шифърът на Леонардо“, a настоятелството на катедралата в Линкълн се съгласява. Срещу това получава 100 хил. британски лири възнаграждение, а храмът става много посещавана дестинация на многобройните фенове на бестселъра на Дан Браун.
В катедралата празнично звънят 20 камбани, включително най-голямата, която тук наричат „Големия Том".
От архитектура гледна точка са особено забележителни два огромни кръгли прозореца, витражи, известни като „прозорци тип роза". Те са наречени „Окото на дякона" (на Южната фасада) и „Окото на епископа" (на Северната фасада).

 

 

Катедралата си има и собствено митотворчество. Според легендата от ХIV век два ужасни демона са изпратени от сатаната да вършат зло на Земята. Тогава в катедралата в Линкълн се появява ангел и им заповядал да спрат сатанинските си дела. Един от тези демони сяда на една от каменните колони и започва да хвърля камъни към ангела, докато другият демон е свит и уплашен. Ангелът вкаменява първия демон и позволява на втория да избяга. Вкамененият демон е известен като Линкълнския демон. Ето го, видян от нас, замръзнал в камъка, седящ на колона сред хора на ангелите.

В катедралата е погребан Hugh of Lincoln (Хю от Линкълн) (1135/40 - 16 ноември 1200), известен също като Хю от Авалон - френски благородник, бенедиктински и картазийски монах, епископ на Линкълн в Кралство Англия и католически светец. По времето на Реформацията той е най-известният английски светец след Томас Бекет.

 

 

В съседство е разположен Lincoln Castle - замъкът,построен върху стария римски град и крепостните стени през XI в. от Уилям I Завоевателя. Той е един от най-добре запазените подобни обекти в Англия.

 

 

 

 

До XIX в. част от укреплението е използвана за затвор.

 

 

 

 

Изповед в Параклиса на затвора.

 

Замъкът е ограден от каменна стена, с канавки и ровове от всички страни, с изключение на южната. От юг стените са прекъснати от две могили, наречени Моти. Квадратната кула и Кулата на обсерваторията са разположени върху първата, а на втората се издига Кулата „Луси“ от XII в., кръстена на Луси от Болинбрук, графиня на Честър.

 

 

 

 

 

 

Замъкът е отворен за туристите. Пенсионерски билет £15 (катедрала + замък +
Magna Carta).
От огромните му стени се разкрива великолепна гледка към катедралата, града и околностите. Вижте!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ден 23-ри, 19.06.2019

Yorkshire (Йоркшир)

 

 

 

 
Намира се в североизточната част на Англия в окръг Северен Йоркшир и е един от най-красивите средновековни градове на Британия - с очарователни стари улици, много стари църкви и прекрасна историческа атмосфера. Той е столицата на англиканска църква. Старият град е заобиколен от най-дългата верига от британски средновековни укрепления с дължина около 5 км.

 

 

 

 

 

Паркинг (безплатен):
GPS: 53.944006, -1.094968

 
Улиците на Йоркшир
Йорк има превъзходен стар град, много добре запазен. Средновековното му ядро съдържа много калдъръмени улички и стотици оригинални стари сгради. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-красивата улица на Йоркшир е Shambles (от староанглийски се превежда като „Massacre”) - древна улица от месари, която включва много средновековни дървени къщи. Най-старите от тях датират от 14 век. Много къщи все още имат куки за месо.

Главният символ на Йоркшир е Йоркската катедрала (York Minster) - най-големият средновековен храм в Британия и най-голямата готическа катедрала в Северна Европа. Известна като Йорк Минстър тази катедрала доминира над английския град Йорк. За да бъде изградена във вида, в който я виждаме днес Йорк Минстър се строи около 250 години. Посветена е на Свети Петър (St. Peter). Йоркската катедрала се счита за едно от чудесата на Европа.
Йорк Минстър има превъзходна готическа фасада, украсена с разнообразни декоративни елементи елементи. Интериорът съдържа красиви стъклописи и огромно количество важни религиозни артефакти. Централната кула на катедралата е най-високата точка на Йорк - 70 метра. За изкачването й трябва да се преодолеят 275 стъпала.
 

 

 

 

 

Една от най-старите исторически забележителности на града Roman Cokumn (Римската колона). Намира се в двора на York Minster, точно срещу южния му вход, в западния край на Deangate, малко незабележимо за туристите.

Тя една от шестнадесет подобни колони, поддържащи покрива на базиликата в Eboracum (Еборакум), една от най-важните римски крепости в Северна Англия. Открита е при разкопки през 1969 г. Височината й е 9,5 м.

 

 

 

Предполага се, че в базиликата Константин е обявен за император на Рим през 306 г.

В близост до колоната се  намира емблематичната съвременна статуя на император Константин.

В Йоркшир са запазени няколко стари градски порти. Най-голямата и красива е Monk Bar (Монк Бар), построена през 14 век.
Не по-малко впечатляваща е Micklegate, украсена с герб и фигури. Улицата зад нея е известна с много кръчми и барове.

 

 

 

Clifford's Tower (Кулата на Клифърд)
Кулата на Клифърд е единствената оцеляла част от замъка York Castle от 11 век, построен от норманите. Кулата е от 13 век и е известна като мястото, където е екзекутиран ръководителя на ланкастерската партия. 

Йоркширската съдебна палата - красива историческа сграда с часовникова кула, построена през 19 век.

Църквата „Св. Мария” – древна църква, основана през 11 век. въпреки че сегашната сграда в по-голямата си част датира от 15-ти век. 

За любителите на кученцата Йорки – те носят името на графство Йоркшър в Англия, където породата е създадена за пръв път в края на 19 в.
Трябва да призная, че не срещаме нито едно Йорки.
Затова пък попадаме на друго интересно нещо.
Кемперът пред нас е с много странен номер – ROK и номер с цифри и йероглифи. Всичко води към Южна Корея. Но въможно ли е такъв кемпер да се види тук. Следим за появата на съседите. Запознаваме се с тях – наистина са южнокорейци. Пътуват вече 10 месеца по Европа. През март са били и в България.

 

 

 

 

 

Впечатлени, пускаме снимки във ФБ. За наша голяма изненада почти веднага получаваме снимка от Ицето, нашия исперихски приятел, на същия кемпер, направена в България. Колко е малък светът!

Ден 24-ти, 20.06.2019


Свежо утро, облачно, но не вали. 13 градуса.
Пием кафе и си лафим със съседите корейци. И тези много си ги бива!
Към 9:30 часа потегляме. Навигацията ни води към Durham (Дърам) и набелязания там паркинг за разглеждане на града. 

 

 

Този път се оказваме на улицата. За наша радост места има. Понаместваме се плътно до тротоара – в Англия това е много важно. 

 

 

Паркинг:
54.776373, -1.585557
0,5£ / 30 min (на улицата)

Нарамваме раничките и леви, десни към града.
Durham (Дърам) е известен най-вече със своите замък и катедрала, които са част от световното кутурно наследство на ЮНЕСКО.
Замъкът представлява норманска крепост, построена през 11-ти век, като демонстрация на мощта на норманския крал в северните земи на Англия. Днес в него се помещава известният университетски колеж Дърам.
Катедралата, построена през 10-ти век е считана за едно от най-прекрасните примери за норманска архитектура и има невероятно богата история. Централната й кула е висока 66 метра.
Друга причина за интереса към Дърам са множеството минерални извори и СПА центрове, обявени за най-добрите в северна Англия.
Влизането в катедралата е много скъпо, а и вече усещаме пренасищане от катедрали.
Посещанието в замъка е предварително записване на групи и свободните часове не ни устройват.
Задоволяваме се с разглеждане отвън и снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За СПА-то да не говорим. Имаме си ги достатъчно и у нас.
Ще попитате – тогава какво ще правите в Дърам?
Има какво.
Дърам е обявен за втория най-романтичен град във Великобритания. Твърди се, че любовта е тук целогодишно.
Наистина атмосферата е страхотна – оживено, весело, красиви пешеходни улици, площад, изпълнен с хора (посред бял ден, по обедно време).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И всички ядат, насядали по колоната на площада.
Купуваме си Фиш анд Чипс и се подреждаме и ние. Вкусно, та вкусно.

Небето синьо – нещо нетипично за Англия. Дали е вярно или не, но в записките си имаме, че в Дърам въздухът е толкова чист, че погледът стига до 2000 метра по всяко време, като най-далечният космически обект, който може да се види с невъоръжено око е Галактиката Андромеда - огромен остров звезди, подобен на Млечен път.
След вкусния обяд ни се полага и кафенце. Избираме си супер място край реката и с изглед към замъка.

Придобили сме навик, разглеждайки различни градове да понадникваме в магазинчетата за сувенири и картички, където много често откриваме места, които сме пропуснали. В Дърам забелязваме натрапчивото присъствие на Angel of the North (Ангелът на Севера). А сега де, това какво е? Заставаме пред тристическа карта в центъра на града. До нас веднага се приближава доброволец, от многото, които помагат на туристите. Той ни обяснява, че на тази карта няма да намерим Ангела, защото той е извън града. Съжалява, че не може да ни даде координати. Благодарим му и продължаваме разходката. Примирили сме се, че може да не видим тази атракция. След около час, вече прибирайки се към кемпера, виждаме човек, който радостно подтичва към нас. Това е нашият човек (помощникът на туристите). Подава ни листче, на което са написани адресът и координатите на Angel of the North. Ние онемяваме, а той е толкова щастлив. Изключително мило и трогателно. Той е тръгнал да ни търси и е бил сигурен, че ще ни намери.
Та така, в околностите на Дърам има нещо, което не трябва да се пропуска –
Angel of the North (Ангелът на Севера) - съвременна стоманена скулптура на ангел, проектирана от Antony Gormley (Антони Гормли), разположена в Gateshead , Tyne and Wear, Англия. Височината й е 20 метра, с размах на крилете 54 метра, по-голям от тези на Боинг 757. Крилата са под ъгъл 3.5 градуса напред, за да създадат, според Гормли, „усещане за прегръдка”.
Завършена е през 1998 г.
Стои внушително на хълм в Low Eighton (Нисък Ийтън) в енорията Lamesley (Ламесли), с изглед към пътищата А1 и А167 и железопътния маршрут East Coast Main Line (главната жп линия на Източния бряг).
Според Гормли символите в Angel of the North са три: първо, да напомня, че под мястото на изграждането му, в продължение на два века е имало въгледобивни мини; второ, да символизира прехода от индустриалната към информационна епоха, и трето, да служи като фокус за развиващите се надежди и страхове.

 

 

 

 

 

Ако сте в Дърам и ви трябва помощ бъдете сигурни, че добрият непознат ще ви намери!
Но за да ви е още по-лесно, ето координатите на Angel of the North:
GPS: 54.914209, -1.589505

1 2 3 4 5 6 7 8